РЕШЕНИЕ
№ 2651
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЛ. ДВ
при участието на секретаря А И. И.А
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20231110204984 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР
Образувано е по жалба на Б. М. Б. против заповед № 229зз-1909/23.12.2021 г., съставена
от полицейски служител при ООП-СДВР, с която на жалбоподателя била наложена принудителна
административна мярка – „задържане за срок до 24 часа“, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
Заповедта е обжалвана, в срока по чл. 72, ал. 4 ЗМВР. В жалбата се излагат съображения
за процесуално нарушение - липса на компетентност на съставителя. Моли се за отмяна на
заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административният орган, редовно уведомен, се явява. Оспорва жалбата. Намира същата
за неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Спрямо жалбоподателя е била издадена Заповед за задържане изведена с № 229зз-
1909/23.12.2021 г., съставена от полицейски служител при ООП-СДВР, с правно основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР. Жалбоподателят бил запознат с правата си, видно от приложената заповед, по чл.
63, ал. 3 и ал. 4 и чл. 64 ЗМВР, като горното се установява и от приложено и прието заверено
копие на декларация, представляваща Приложение № 1 към чл. 15, ал. 2 от Инструкция № 8121з-
78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудване на помещенията за
настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР.
При така установена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до
следните правни изводи:
1
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен интерес от
оспорване, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган,
по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на чл. 72,
ал. 1 ЗМВР. Издадена е в предвидената в чл. 74, ал. 1 ЗМВР писмена форма и има изискуемото се
по чл. 74, ал. 2 ЗМВР съдържание. Посочено е и правното основание за издаването, а именно - по
чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като е налице и надлежно словесно описание на инкриминираните
действия – „притежание на наркотични вещества“ (законодателят борави с коректното понятие
„държане“, но заповедта не е изготвена от лице с юридическа правоспособност, а и
несъответствието със законовата формулировка е несъществено, с оглед организирането на
защитата). Следва да се имат предвид всякакви престъпления по смисъла на НК, видно от
редакцията на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Посочени са, макар и в синтезиран вид, правните основания
за задържането на жалбоподателя в оспорваната заповед, като описанието, според настоящия
съдебен състав, носи признаците на достатъчност. Нещо повече – обезпечена е и възможността за
ангажиране на защита от избран от жалбоподателя адвокат, като в декларацията изрично е
упомената липса на желание за предприемане на действия, в цитираната насока.
Следва да се посочи, че полицейското задържане не може да е произволно - то следва да е
оправдано, от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение, с необходимостта за
постигане на законовата цел (в този смисъл Решение № 9425/2016 г. на ВАС по а. д. № 3914/2015
г.). Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни факти, които
да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение, както и
задържането му да е съобразено с целта на закона.
Отново в принципен план, следва да се посочи, че процедурата по ЗМВР не е предмет на
регулиране от нормите на НПК. Заповедта по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок до 24 часа се явява
принудителна административна мярка, по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която цели - чрез задържането
да се предотврати възможността конкретното лице да извърши престъпление, да се продължи да
извършва престъпления или да се укрие. На следващо място, тя е и с цел - отпочване на процедура
по разследване срещу вероятен извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР предполага наличие на данни, от които да се направи основателно предположение за
съпричастност на конкретно лице в извършване на престъпление, както и дали е налице обективна
необходимост от прилагане на такава принудителна административна мярка (ПАМ), като тази
ПАМ е с превантивна функция, а именно - цели да се попречи на конкретното лице да извърши
друго престъпление, да се укрие или да осуети наказателно преследване, като в тази насока е и
константната съдебна практика на ВАС (Решение № 1135/2016 г. по а. д. № 616/2015 г. на V о-е,
Решение № 13520/2016 г. по а. д. № 9200/2015 г. на V о-е и др). В случая, тези критерии са
спазени. В изготвената докладна записка от С. И., както и в снетите сведения от Ю Р, М Д –
касателно авторството, протокола за претърсване и изземване (действие, което, с оглед
показанията на поемните лица Д Т и Д П, съдът не намира основания да смята за опорочено) и
показанията на свидетелите С. И. и А И. (полицейски служители, участвали в проверката, макар и
разпитани на последващ етап) и заключението на назначената ФХЕ (диаметрална на първоначално
изготвената експертна справка, а именно – положителен резултат за синтетични канабиноиди в
иззетата растителна маса) се установяват достатъчно данни за обосноваване на предположение за
наличие на извършено престъпление, каквото е описано в заповедта за задържане (нещо повече –
на съдебния състав е служебно известно, че не за първи път спътникът на жалбоподателя се
2
озовава в лек автомобил, заедно с непълнолетни лица от мъжки пол и държана субстанция със
съмнителен характер, произход и съдържание – напр. а.д. № 4423/2020 г. по описа на СРС НО, 11
състав и др., което е дало сериозни основания контролните органи да пристъпят към процесната
проверка, без осъдителният съдебен акт спрямо В. К. по н.о.х.д. 242/2012 г. по описа на РС-
Велинград да бъде коментиран, с оглед данните за последвало възобновяване на наказателното
производство и доколкото настоящото производство касае задържането на друго лице). В този
смисъл, налице са били всички основания да се смята, че вероятното противоправно поведение на
жапбоподателя (изводимо от течащия изпитателен срок, във връзка с осъждането му по н.о.х.д.
930/2020 г. по описа на СГС) вероятно ще продължи, а това налага атакуваното ограничение.
Не е налице нарушение на чл. 5 ЕКЗПЧОС. В първата разпоредба на чл. 5 са изброени
хипотезите, при които ограничаването на личната свобода е допустимо, като изброяването е
изчерпателно и поради това следва да се тълкува ограничително. Разпоредбата на чл. 5, т. 1
изисква, на първо място, задържането да е законосъобразно, което включва условието да бъде
спазен редът, посочен в националния закон, като такъв ред е разписан в ЗМВР, а именно - чл. 72 и
сл. от същия. В процесния случай, ДП е било образувано с първото действие по разследването. За
прилагане на ПАМ е достатъчно само наличие на данни, обосноваващи предположение за
съпричастност на лицето към престъпление, което дава възможност на полицейския орган, при
условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката, като без правно значение за нейната
законосъобразност е липсата на индивидуализация в достатъчна степен на престъплението, за
което се задържа лицето по ЗМВР (в този смисъл Решение № 6318/2016 г. по а. д. № 6163/2015 г.
на V о-е; Решение № 6763/2016 г. по а. д. № 7448/2015 г. на V о-е и др).
Предвид обстоятелството, че оспорената заповед като издадена от компетентен орган, в
кръга на службата му и съобразно целите, предвидени в ЗМВР, а именно - ограничението и
последиците са пропорционални на засегнатото право на свобода и сигурност, което е залегнало в
разпоредбите на чл. 6, ал. 1 АПК и чл. 107 ЗМВР, същата се явява законосъобразна, респективно -
жалбата се явява неоснователна.
С оглед изхода на производството и наличието на изрична претенция за присъждане, но и
предвид отсъствието на фактическа и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението,
дължимо се на административния орган, следва да бъде към минимума по чл. 24 от Наредба за
заплащане на правната помощ вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК, а именно – по
100лв за предходните две инстанции, пред които административният орган е бил представляван от
юрисконсулт.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА заповед № 229зз-1909/23.12.2021 г., съставена от полицейски служител
при ООП-СДВР, с която на Б. М. Б. била наложена принудителна административна мярка –
„задържане за срок до 24 часа“, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
ОСЪЖДА Б. М. Б., ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 100 (сто) лева –
деловодни разноски, във връзка с а.д. № 717/2022 г. по описа на СРС, НО, 22 състав.
ОСЪЖДА Б. М. Б., ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 100 (сто) лева –
3
деловодни разноски, във връзка с к.а.д. № 7710/2022 г. по описа на АССГ, XVII кас. състав.
ДА СЕ ВРЪЧИ копие от решението на страните, на основание чл. 138 АПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4