О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е № 260005
гр.Кюстендил 19.08.2020 г.
Кюстендилският
окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на деветнадесети август
две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
мл.съдия КАЛИН ВАСИЛЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Георгиева ВНЧД № 311/2020 г. по описа, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава
ХХII от НПК, чл.345, ал.1-3 от НПК,
приложима съгл. чл.306, ал.3 от НПК .
Образувано е по частна
жалба от адв.С. Т. от КАК, като служебен защитник
на осъдения З.М.С. срещу
Определение от 17.06.2020
г., постановено по ЧНД № 477/2020 г. по описа на Дупнишки
районен съд. Твърди се, че определението е незаконосъобразно, тъй като
противоречи на константната съдебна. Сочи се, че според същата, когато едно лице бъде признато за невиновно по повдигнатото обвинение, а за виновно и
наказано за административно нарушение,
на осн.чл.218б от НК, както е в случая, всички
направени в хода на наказателното
производство разноски ( на ДП и съдебно п-во,
вкл. за адвокатска защита от служебен адвокат) остават за сметка на
държавата. Акцентира се на предвиденото в чл.25 от ЗПрП, според което „при
осъдително решение или присъда лицето
дължи възстановяване на разноските за правна помощ“, както и на чл.190, ал.1 от НПК, според който „Когато подсъдимият бъде признат за невиновен или
наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер
остават за сметка на държавата. Моли се за отмяна
на обжалваното определение.
КнОС констатира, че частната жалба е подадена от надлежна
страна и в указания в закона срок и ред, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, според настоящия състав на КнОС, е неоснователна, по следните
съображения:
Жалбоподателят З.М.С., с ЕГН **********,
с присъда № 84/21.11.2019 г. по НОХД № 408/2019 г. по описа на ДнРС, е признат
за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за деяние, съставляващо
според обвинителния акт престъпление по чл.194, ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.63, ал.1, т.5 и т.6
от НК и на осн.чл.305, ал.6, пр.1-во вр.
с чл.218б, ал.1 от НК за това деяние му
е наложено административно наказание „Обществено порицание“. С присъдата
подсъдимият е осъден да заплати сторените по делото разноски.
В съдебното производство и на
досъд.п-во, жалбоподателят е защитаван от служебен защитник- адв.Т., назначен с
постановление от разследващ полицай.
С решение № КН-Д-15-3241/20 от
20.02.20 г. на НБПП на адв.Т. е определено и изплатено възнаграждение 450
лв. по ДП № 41/2019 г. на РУ на
МВР-Дупница и по НОХД № 408/19 г. по описа на ДнРС.
С искане от 20.02.2020 г. до ДнРС, НБПП е поискало да му бъдат
присъдени посочените в горецитираното решение разноски от 450 лв.
С определение № 180/18.05.2020 г. по
НОХД № 408/2019 г. по описа на ДнРС жалбоподателят-подсъдим С. е осъден да заплати в полза на НБПП сумата от 450 лв.-адвокатско
възнаграждение за предоставена му правна
помощ. Цитираното определение е отменено от КнОС с определение от 04.06.20 г. по ВЧНД № 231/2020
г. и делото е върнато за ново
произнасяне по искането на НБПП от др.състав. Съображенията за постановяване
на определението са, че районният
съд се произнесъл в незаконен състав
(състоящ се само от съдия вместо съдия и 2-ма съдебни заседатели, с оглед на
това, че произнасянето е по чл.306, ал.1, т.4 от НПК) и не изложил мотиви за
приложението на чл.189, ал.3 от НПК по отношение на оправдан подсъдим, в който случай съгл.чл.190, ал.1 от НПК, сторените по делото разноски остават за сметка на държавата. В изпълнение на това определение в ДнРС е
образувано ЧНД № 477/20 г., по което с обжалваното определение, постановено на 17.06.2020 г. , жалбоподателят З.М.С., с ЕГН ********** от повторно,
на осн.чл.189, ал.3 от НПК, по реда на чл.306, ал.1, т.4, пр.1-во НПК, е
осъден да заплати на НБПП сумата от 450 лв.-адвокатско възнаграждение за
служебен защитник.
КнОС, в настоящия си съдебен състав, счита, че чл.189,
ал.3 от НПК е приложим по отношение на подсъдим,
който с присъда е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за
деяние, квалифицирано като престъпление по чл.194, ал.3 вр. с ал.1 от НК, като за същото деяние ( в случая, на осн. чл.305,
ал.6 от НПК вр. с чл.218б, ал.1 от НК) му е наложено административно наказание ( в
случая „обществено порицание“) . Така приема настоящия състав на КнОС, защото
счита, че разноските по делото е
възлагат на осъдения подсъдим за престъпление, на освободеният по реда на гл.28
от НПК от наказателна отговорност обвиняем за престъпление и на нарушителя (подсъдимия), на който е
ангажирана административно-наказателната отговорност за административно нарушение. Правното
основание за това е по чл.189, ал.3 от НПК, който е приложим съгл.чл.84 от ЗАНН и в адм.-наказателното
производство. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК,
според което „Производството по обжалване на административнонаказателните постановления
е особен вид наказателно производство. За призоваването и разноските по това
производство важат правилата относно правата за престъпления от общ характер,
защото с престъпленията и с административните нарушения се засягат определени
обществени, а не лични отношения.
|
|
|
|
|
2. Съгласно чл. 169, ал. 1 НПК (аналогичен на чл.189 от НПК) с решението съдът е длъжен да се произнесе на коя от страните възлага
разноските по делото. Възлагането зависи от това дали наказателното
постановление е потвърдено, изменено или отменено:
|
|
|
|
|
а) ако наказателното
постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя,
защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени;
|
|
|
|
|
б) когато има извършени
няколко нарушения и нарушителят бъде освободен от отговорност за някои от тях,
той се осъжда да заплати разноските само за нарушенията, за които наказателните
постановления са потвърдени или изменени - чл. 169, ал. 3 НПК,
защото само за тях е станал причина да се направят;
|
|
|
|
|
в) при отменяване на
наказателното постановление разноските остават за сметка на държавата, защото
жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станал причина да се направят
разноски;
|
|
|
|
|
г) когато наказателното
постановление е обжалвано само в частта му относно обезщетението и в тази част
постановлението бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на
нарушителя, а когато бъде отменено - на лицето, което е претендирало
обезщетението, тъй като в този случай нарушителят не е станал причина да се
направят разноски.
Според настоящия състав на КнОС , въз
основа чл.84 от ЗАНН вр. с чл.189, ал.3 от НПК и горецитираното ТР,
адм.-наказващият орган следва да възложи
на нарушителя разноските по делото при налагане на наказание за деяние по
чл.218б, ал.1 от НК, в случай, че той, а не съда реализира адм.-наказателната
му отговорност.
Предвид на изложеното, КнОс, в настоящия
си състав, счита, че правилно жалбоподателят е
осъден да заплати сумата от 450 лв. в
полза на НБПП-гр.София. Същата е дължима за предоставената му правна помощ по
реда на чл.25, ал.1 вр. с чл.21, т.3 от Закона за правната помощ, по вид- процесуално представителство от служебен защитник по горецитираните досъд. и съдеб.п-ва
КнОС констатира, че е спазен реда за
определяне на възнаграждението от НБПП, което, както и размерът му, се определят от Националното бюро за правна помощ (НБПП) съгл.
ЗПрП и Наредбата за заплащане на правната помощ.
Редът за заплащане на правната помощ е уреден в
глава VІІ, чл.37-39 от Закона за правната помощ. В чл. 37, ал. 1 от закона е предвидено заплащане на правната
помощ съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет (Наредбата за заплащане на правната помощ, приета
с Постановление на МС №4/06 г.) по предложение на НБПП. Видът и количеството на
извършената дейност, съгл.чл.38, ал.1 от закона, се удостоверяват с писмен отчет на адвоката по
образец, утвърден от НБПП.
Според чл.16 от Наредбата „По дела, при които за престъплението се
предвижда наказание до 5 години лишаване от
свобода ( в т.ч. се вкл. престъплението по чл.194, ал.3 от НК, за което е предвидено наказание ЛС до 1 г или пробация или глоба) възнаграждението е:1. За досъд.фаза-от 75 до 150 лв. и 2/ за всяка съд.фаза от 100 до 200 лв., което
съгл.чл.9, ал.4 от Наредбата може да бъде увеличено с до 50 % от максимално предвидения размер.
КнОС констатира, че определеният размер на възнаграждението на служебния защитник е в
границите посочени в чл.16 и чл.9 от Наредбата, поради което няма право да го коригира, като го
намалява. Това е така, защото съдът няма
право да определя точния размер на възнаграждението за предоставена по реда на
ЗПП правна помощ, когато е определен в границите, предвидени в Наредбата. Няма право и да освобождава подсъдимия от
заплащане на платеното за служебния защитник от НБПП възнаграждение. Достатъчно
е да констатира, че подсъдимият е признат за виновен, вкл., според настоящия
състав на КнОС, че на подсъдимия е наложено адм.наказание за деянието, за което
е обвинен и оправдан, в който случай
съгл.чл.189, ал.3 от НПК следва да го осъди да заплати разноските по делото,
каквито са и възнаграждението за служен защитник. В тази насока са и задължителните за
съдилищата Тълкувателно решение №
4/19.02.2010 г. и ТР № 4/11.02.2014
г.-двете на ОСНК на ВКС
Предвид естеството и вида
на разноските и определения в закона ред за тяхното заплащане правилно съдът се е произнесъл по разноските за адв. възнаграждение, дължими
от подсъдимия, получил правна помощ, едва след постановяване на присъдата си, с която му е наложил адм.наказание. Това е така, тъй като към
момента на постановяването й размерът на тези разноски не е известен
на съда.
Поради изложените съображения обжалваното
определение следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.
С оглед на горното и на осн. 345, ал.1 НПК, КнОС
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от
17.06.2020 г., постановено по ЧНД №
477/2020 г. по описа на Дупнишки районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/