Р Е
Ш Е Н
И Е
2328/16.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 27.11.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 4388 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на „Т.П.Е.“ ЕООД, против Наказателно
постановление № 03-011266/ 29.05.2019г., издадено от Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Варна, с което на
дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в
размер на 200 лева, на основание чл. 415в от Кодекса
на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба №
5/29.12.2002 год., за съдържанието и реда за изпращане
на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от
КТ.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно,
незаконосъобразно. По същество с жалбата не се оспорва
нарушението, а се излагат твърдения за неправилно определяне на наказанието.
Моли се за намаляване на наложената с НП санкция до законовия
минимум.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, се
представлява от адв.Т., която поддържа жалбата на
изложените в нея основания. По съществото на делото моли за
отмяна на НП.
Въззиваемата страна,
редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.Н* който оспорва жалбата и моли
НП да бъде потвърдено.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 21.05.2019 год. служители на Д „ИТ“- Варна, сред които и св.З. извършили проверка на въззивното дружество по спазване на
трудовото законодателство. В хода на проверката е установено,
че с лицето *проверяваното
дружество е имало сключен договор, въз основа на който лицето е изпълнявало
длъжността „машинен оператор”. Установено било също, че трудовият
договор е прекратен
на 01.03.2019 г. Извършена е справка в системата на ТД на НАП –Варна, от която
е констатирано, че уведомлението по чл. 62, ал.5 в ТД на НАП-Варна подадено от дружеството, с фигурираща
дата в същото 21.03.2019 г. за прекратения трудов договор с лицето е регистрирано на
21.03.2019 г. При така
установените факти, св. З. съставила АУАН за
нарушение на чл. 62, ал.3 от КТ, въз основа на който е
издадено обжалваното НП.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане.
Административно
наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в
шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление е
издадено от компетентен орган- Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна., съгласно чл. 15, ал.3, т.2 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” и
видно от заверено копие на заповед.
В хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.
42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените
материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на
нарушението, посочено и в НП.
Като
разгледа жалбата по същество съдът констатира, че от доказателствата по делото
– копие на декларация за приети и отхвърлени уведомления и копие на заповед, безспорно е установено, че на 01.03.2019 г.
трудовият договор с работника е бил прекратен, с оглед на което и съобразно разпоредбата
на чл. 62, ал.3 от КТ работодателят е бил длъжен в
седмодневен срок, а именно до 08.03.2019 г. - респективно следващия работен ден
11.03.2019г./ да депозира пред ТД на НАП уведомление относно посочения факт.
Безспорно е също, че уведомлението е входирано в ТД на НАП
–Варна едва на 21.03.2019г. , с което е допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ.
След като договора е прекратен на 01.03.201г. 7-дневния срок а изтича на 08.03.2019г. които
е и работен ден - петък. Правилно АНО е определил като дата
на нарушението 11.03.2019г. които е първия
работен ден след като срока е изтекъл.
За да се
установи съставомерност на деянието по посочения текст, следва да се установи и
че това действие не е своевременно извършено, т.е. е извън предвидения
седемдневен срок. Срокът започва да тече от дата на прекратяване на трудовото
правоотношение. Основателно административнонаказващият
орган (АНО) е приел, че представената по преписката Заповед за прекратяване на
трудов договор на основание чл.71, ал. 1 от КТ всъщност удостоверява настъпването на такъв
факт. В Заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение има положен подпис от страна на
работника, което означава, че същата му е надлежно предявена, и той е получил
писменото изявление на работодателя на 15.02.2019г..
Посочени са като нарушени нормите на чл.62 ал.5 от КТ във вр. с чл.3 ал.1 т.2 от Наредба №5/29.12.2002г. за изпращане на уведомления по чл.62 ал.5 от КТ.
Съгласно нормата на чл.62 ал.5 от КТ, данните, които се съдържат в
уведомлението и редът за неговото изпращане се определят с наредба на министъра
на труда и социалната политика, съгласувана с изпълнителния директор на НАП и
председателя на Националния статистически институт.
Съгласно нормата на чл.3 ал.1т.2 А” от Наредба №5/29.12.2002г. за изпращане на уведомления по чл.62 ал.5 от КТ, процесното
уведомление се изпраща в 7дневен срок от прекратяване на трудовия договор.
Разпоредбата на чл.415в, ал.2
от КТ ясно регламентира, че не са маловажни нарушенията по чл.61, ал.1, чл.62,
ал.1 или ал.3 и чл.63, ал.1 или ал.2 от Кодекса на труда, т.е. тази норма
пределно прецизно изброява материалноправните норми, за нарушенията на които
норми, не може да се приложи привилигерования състав на ал.1 на същия чл.415в
от КТ. При тази законова регламентация и след като извършеното, в конкретния
случай, от работодателя нарушение, не осъществява състава на нито едно от
нарушенията по чл.61 – чл.63 от КТ, посочени в ал.2 на чл.415в от КТ, то няма
никаква пречка, от страна на АНО да се приложи разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, съгласно която, „За нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева, а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лева.”, като е без значение, че
конкретното нарушение не е на материалноправна норма от КТ, а на такава от
подзаконов нормативен акт – наредба, издадена по приложение на отделни
разпоредби на КТ, т.к. така или иначе е налице нарушение на трудовото
законодателство, най-малкото поради обстоятелството, че Наредба №5 от
29.12.2002 год. на МТСП, издадена на основание чл.62,
ал.5/предишна ал.4/ от КТ, също е част от това действащо в страната трудово
законодателство.
По делото
са налични доказателства, че уведомлението е било изпратено от въззивното
дружество на 11.03.2019г.
до НАП, но е било отхвърлено. Факти
за това не са посочени в НП. Действително видно от
приложения към делото протокол 11.03.2019г. в
него е посочено „файлът е отхвърлен: „Декларацията се отхвърлят поради
факта, че „Очакван брой запетаи 25, налични 23“. Този факт от
своя страна, води до извода, че закъснението в подаването на уведомлението е
минимално и това е сторено в първия работен ден след изтичане на срока за
деклариране на обстоятелството.
По делото обаче не са налице
каквито и да било данни още по-малко пък доказателства установяващи получил ли
е и кога въззивника коментирания по-горе протокол.
При това положение очевидно няма как и да му се вмени във
вина бездействие свързано с неподаване на декларация.
Отделен е въпроса, доколко отразеното в
цитирания по-горе протокол основание за отхвърляне на декларацията е законосъобразно. Факт е, че само с един ден е забавено декларирането
на прекратяване на трудовия договор. АНО не е посочил в НП, че първото
подадено уведомление е отхвърлено от НАП и реално не е посочил датата на
нарушението, тъй като това обстоятелство е декларирано но 11.03.2019г.,
макар декларацията де не е била приета.
Безспорно,
е че въззивното дружество само е подало нужната декларация в коректен вид, само
10 дни след изтичане на срока, без нарушението да е било установено по адм. ред от АНО и да
са били дадени указания за отстраняването му
и с това не са били нарушени ничии права за да се приложи чл. 415 в от КТ.
Съгласно чл.11 от ЗАНН въпросите за вината,
вменяемостта, обстоятелства изключващи отговорността се прилагат разпоредбите
на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. Съдът намира, че всички
тези обстоятелства са изяснени и дават основание да се приеме, че случаят е
маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
Съдът намира, че административно-наказващият орган
правилно е отнесъл нарушената разпоредба към санкционната такава.
Действително, в случая е налице нарушение, което съдът приема за доказано, но
административно-наказващият орган не е извършил съобразно разпоредбите на ЗАНН
определяне и индивидуализиране на наложеното наказание, т.е. не е съобразил, че
се касае за „маловажен случай“, поради което издаденото наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Цел
на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на
нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху
гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането
на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като справедливо
е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди
нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде
санкциониран. Поради горните съображения съдът счита,
че в случая е налице хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като без
съмнение липсват вреди и вредните последици, налице са смекчаващи обстоятелства
и то изключителни, като нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.
Водим от горното Варненският районен
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП № 03 – 011266/ 29.05.2017 г. на
Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.62
ал.5 от КТ във вр. с чл.3 ал.1 т.2 от Наредба
№5/29.12.2002г. за изпращане на уведомления по чл.62
ал.5 от КТ на основание чл.415 В ал.1 от КТ на „Т.П.Е.” ЕООД-Варна,
наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 200 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: