Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 10.07.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б
въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на шестнадесети април през
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №16599 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.08.2018 год.,
постановено по гр.дело №12969/2017 год. по описа на СРС, ГО, 36 с-в, ЗАД „А.“ АД
е осъдено да заплати на „Е.Т.Б.К.“ ЕООД по искове с правно основание чл. 208,
ал. 1 КЗ /отм./ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 476.93 лв., представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск –
увреждане на застрахования лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№********, вследствие
на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, реализирано на 11.02.2016 год., по
договор за застраховка, сключен със застрахователна полица №0306Х0110364, със
срок на застрахователна покритие от 23.04.2015 год. до 22.04.2016 год., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 02.03.2017 год. до
окончателното й изплащане и сумата от 1 689.23
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 09.05.2016 год. до 01.03.2017 год., като исковете са отхвърлени в
останалата им част до пълните предявени размери и ответникът е осъден да
заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото
в размер на 265.71 лв., а ищецът е осъден да заплати на ответника на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 201.57 лв.
Срещу
решението в частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Е.Т.Б.К.“
ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил тълкувал
разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КЗ /отм./ и не бил отчел извънсъдебното
признание на ответника. Неизпълнението на задължението за прекратяване на
регистрацията на МПС било от значение само за началния срок на забавата на
застрахователя, а не за основателността на претенцията за главницата. Погрешен
бил изводът на СРС, че между страните не било налице извънсъдебно съгласие за
размера на дължимото застрахователно обезщетение, тъй като ищецът не бил
представил съответното свидетелство за дерегистрация. В разрез с КЗ ответникът
поддържал, че сумата от 36 239.33 лв. ще бъде изплатена след като ищецът
представи доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС. Неправилно СРС
бил приел, че по делото липсват доказателства, че процесният автомобил е бил в
гаранция. Вещото лице по съдебната автотехническа експертиза било посочило, че
автомобилът трябва да се отремонтиран в оторизиран сервиз, тъй като към момента
на ПТП – 11.02.2016 год., е бил на малко повече от една година, т.е. какъв,
който е в гаранция. Освен това експертизата била изготвена само на база
изготвения от застрахователя опис на щетите. Извършеният оглед от самия
оторизиран сервиз на марката „Ауди“ бил възможно най-подробният. От
представената по делото проформа-фактура било видно кои части на автомобила и
защо са били сменени. Всеобщо известен бил фактът, че всеки автомобил имал 4
бр. гуми, 4 бр. амортисьори, няколко гърнета, в зависимост от конкретния модел,
които в тяхната цялост изграждали изпусквателната му система, поне 6 бр.
стъкла, предна и задна броня и т.н. Не следвало да се кредитира заключението по
съдебната автотехническа експертиза в частта относно оценката на вредите.
Частите, които в случая трябвало да бъдат подменени, не можело да бъдат от
алтернативен доставчик, а единствено от официалния такъв, които /както и
услугите/ винаги били по-скъпи от средно-пазарните такива. Ето защо моли
решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете –
отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата ЗАД „А.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част. Поддържа, че ищецът не бил оспорил своевременно
заключението по допусната и изслушана в първоинстанционното производство
съдебна автотехническа експертиза. Описът на щетите, изготвен от оторизиран
сервиз, бил ирелевантен за спора. Претендира и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане искове с
правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, но е частично неправилно.
По отношение на иска по чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./
Безспорно е във въззивното
производство, че между ищеца „Е.Т.Б.К.“ ЕООД, като застрахован и ответното дружество ЗАД
„А.“ АД, като застраховател, е бил сключен на 20.04.2015 год. валиден договор
за застраховка „Каско“, клауза „П“ /пълно каско – виж т. 12 от раздел І от
Общите условия на ответното дружество за застраховка на моторни превозни
средства „Каско“/ – застрахователна полица №0306Х0110364, с обект лек автомобил
„Ауди А4“ с рег.№******** – собственост на застрахования /видно и от приетото
като доказателство по делото копие от свидетелство за регистрация – част І/, със
срок на застрахователно покритие от 23.04.2015 год. до 22.04.2016 год., с уговорени
застрахователна сума от 51 840 лв. и застрахователна премия в размер на 2 203.20
лв., платима еднократно на 20.04.2015 год. /която не се спори, че е била
заплатена от ищеца/.
Съгласно клаузата
на чл. 71 от Общите условия на ответника, при частична щета на застраховано
МПС, което към датата на началото на застраховката е на възраст до 4 години,
считано от датата на първата регистрация, застрахователното обезщетение се
определя по един от следните начини, избрани от застрахования: 71.1 – по
представени оригинални фактури от оторизиран от производителя на съответната
марка сервиз в Република България; 71.2 – по представени оригинални фактури от
сервиз, предложен от застрахователя; 71.3 – по представени оригинални фактури
от друг сервиз след изрично писмено съгласие на застрахователя и при спазване
на неговите ограничения за стойност на резервни части, сервизен час и на
количеството и стойността на материалите за боядисване и 71.4 – по експертна
оценка на оторизирано от застрахователя вещо лице.
Несъмнено
е също така по делото, че в срока по чл. 206, ал. 1 КЗ /отм./ – на 12.02.2016
год., ищецът е уведомил застрахователя за настъпването на застрахователното
събитие – реализирано ПТП на 11.02.2016 год., в резултат на което процесният
автомобил е бил увреден /за което бил съставен протокол за ПТП №1645029 от
11.02.2016 год./, като поискал застрахователното обезщетение да му определено
по официални фактури от оторизиран от производителя на съответната марка сервиз
/“официален сервиз“/, както и че е изпълнил задълженията си по чл. 207, ал. 3 КЗ /отм./. Застрахователят образувал преписка по щета №10116030101113 и извършил оглед на превозното средство, за
което бил съставен опис – приет като доказателство по делото.
С писмо
изх.№100-2995 от 09.05.2016 год. ответникът уведомил ищеца, че разходите за
възстановяване на автомобила надхвърлят 70 % от застрахователната стойност,
т.е. съгласно чл. 193, ал. 4 КЗ /отм./ е налице тотална загуба на превозното
средство, че е определено обезщетение в размер на 46 656 лв., от който
следва да бъде приспадната стойността на запазените части на автомобила, като окончателният
размер на обезщетението възлизал на 36 239.33 лв. и щял да бъде изплатен
след представяне на доказателство за прекратяване на регистрацията на МПС и
актуална банкова сметка.
***.07.2016
год. на основание възложен от застрахователя ремонт „П.И.А.БГ“ ЕООД предало на
ищеца процесния лек автомобил, без на същия да е извършен ремонт – в разглобено
състояние и с демонтирани части и агрегати, ведно с прилежащите към него възли,
агрегати, детайли и 1 бр. ключ.
На
12.07.2016 год. ищецът подал молба до ответника, с която поискал изплащането на
сумата от 36 239.33 лв., както и автомобилът да не сваля от отчет в КАТ,
тъй като възнамерява да го ползва като резервен/служебен, а на 17.10.2016 год. – подал молба, с които поискал
изплащането на сумата от 34 732 лв. – 67 % от застрахователната стойност
на автомобила, както и последният да се сваля от отчет в КАТ, тъй като
възнамерява да го ползва като резервен/служебен.
Въз основа
на изготвения доклад по щета, на ищеца било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 22 997.49 лв. на
14.12.2016 год. – видно от приетото като доказателство по делото преводно
нареждане.
Следователно
по валидно сключения между страните договор
за имуществено застраховане е настъпило покрито от договора събитие и съответно застрахователят – ответното дружество е в риск, т.е. предявеният главен
иск е установен в своето основание.
Спорните въпроси по същество във
въззивното производство са свързани с размера на дължимото застрахователно
обезщетение и с това дали предаването на застрахователя на удостоверение за
дерегистрация на увреденото МПС с тотална щета е условие за поставяне в забава
на длъжника.
По отношение на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, въззивният съд приема, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ застрахователното обезщетение трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество,
т.е. стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в
т.ч. всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка – чл. 203, ал. 3 КЗ /отм./. посочените разпоредбите са императивни и имат приоритет пред клаузите на общите
условия, предвиждащи нещо различно. При
положение обаче, че разходите за поправка са близки или надвишават стойността
на цялата увредена вещ, е икономически необосновано да се обезщетяват тези
разходи, вместо да се обезщети стойността на цялата вещ, с което увреденият би
могъл да си купи вещ със същото качество. Ето защо в подобна хипотеза – увреждане,
при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от
действителната му стойност – чл. 193, ал. 4 КЗ /отм./, размерът на
обезщетението е равен на действителната стойност на цялата увредена вещ към
момента на увреждането.
Установено е по делото въз основа на
заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебна автотехническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране като обективно и компетентно дадено, че
действителната стойност на процесния автомобил /с дата на първа регистрация
25.04.2014 год./ към момента на сключване на застрахователния договор е в
размер на 50 894 лв., а действителната му стойност към момента на
настъпване на ПТП на 11.02.2016 год. /след като е бил в експлоатация около 1
година и 10 месеца/ – 44 004 лв. Стойността на ремонта на автомобила по
средни пазарни цени възлизала на 26 474.42 лв., а по средни пазарни цени с
влагане на авточасти от оторизиран представител на марката „Ауди“, тъй като
процесният автомобил бил в гаранция /уточнение, направено от вещото лице при
разпита му в открито съдебно заседание/ – на 28 985.82 лв., като същата не
надвишава 70 % от действителната му стойност /44 004 лв. х 70 % = 30 802
лв.
Въззивният съд приема на първо място,
че не е налице тотална щета, поради което и разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КЗ
/отм./, съобразно която предаването на застрахователя на удостоверение за
дерегистрация на увреденото МПС с тотална щета е условие за поставяне в забава
на длъжника, е неприложима /виж например Решение № 44
от 2.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о., ТК/.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че стойността на ремонта трябва да бъде определен по опис на
вредите, обективиран в съставената проформа фактура от „П.И.А.БГ“ ЕООД
/сервизът на който автомобилът е бил предаден за ремонт/, тъй като същата
представлява предложение, оферта и сама по себе си не доказва причинените увреждания
на процесния автомобил. В подкрепа на твърденията си, че на превозното средство
са били причинени и други щети, освен тези посочени в изготвения от
застрахователя опис по преписката по щета /обективиращ и извънсъдебното му
признание за тяхното настъпване – чл. 175 ГПК/, ищецът не е ангажирал други
данни, в т.ч. не е предоставил автомобила за оглед на вещото лице, изготвило
съдебната автотехническа експертиза, а доказателствената тежест в тази насока е
била негова съгласно правилото, установено в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
На следващо място, противно на
приетото от СРС, настоящият съдебен състав счита за установено въз основа на
съвкупната преценка на писмените доказателства и заключението по съдебната
автотехническа експертиза, че процесният автомобил е бил предмет на гаранционно
споразумение – уговорен срок на гаранционното поддържане /обичайният такъв е три
години/, доколкото е бил на 1 година и 10 месеца от производство към датата на
ПТП, което съответно обуславя извода, че той е следвало да се отремонтира в
конкретен сервиз, респ., че авточастите следва да бъдат само оригинални, на
цената на магазините на оторизирани фирми /виж и правилото на чл. 17, ал. 1 от
Методиката към Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане/, а
и за това обстоятелство на практика е налице извънсъдебно признание на
ответника, който е приел да заплати застрахователно обезщетение по избрания от
ищеца начин – чл. 71.1 от Общите условия.
В този смисъл при съобразяване на
установения размер на реалната възстановителна стойност по чл. 203, ал. 3 КЗ /отм./
по средни пазарни цени с влагане на авточасти от оторизиран представител за
марката „Ауди“ – 28 985.82 лв., както и при отчитане на осъщественото от
ответника доброволно плащане на сумата от 22 997.49 лв., въззивният съд
приема, че релевираната претенция се явява основателна до размера от 5 988.33
лв., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2017 год. до окончателното
плащане.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При настъпване на застрахователното събитие
застрахователят трябва да извърши плащане на застрахователното обезщетение в
срока, установен в чл. 208, ал. 1 КЗ
/отм./, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и
започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 и ал. 2 и чл. 207, ал. 3 КЗ /отм./
– в частност не се спори, че този срок е изтекъл към 09.05.2016 год. Следователно
и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане в
горепосочения размер, то релевираната акцесорна претенция е установена в своето
основание за периода от 09.05.2016 год. до 01.03.2017 год. /за периода от
09.05.2016 год. до 14.12.2016 год. ответникът е забавил доброволното изплащане
на обезщетението от 22 997.49 лв., а за периода от 09.05.2016 год. до
01.03.2017 год. – дължимият остатък от застрахователното обезщетение в размер
на 5 988.33 лв./. Тъй като липсват данни за нейния размер, СГС го определя
по реда на чл. 162 ГПК с помощта на компютърна програма на 1 899.87 лв.,
до който и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД подлежи на уважаване.
Ето защо решението на СРС следва да
бъде отменено в частта му, в която са отхвърлени предявените искове по чл. 208,
ал. 1 КЗ /отм./ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 3 476.93 лв. до
размера от 5 988.33 лв. – дължимо застрахователно обезщетение и за
разликата над 1 689.23 лв. до размера от 1 899.87 лв. – обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 09.05.2016 год. до
01.03.2017 год., които претенции подлежат на уважаване. Първоинстанционното
решение трябва да бъде отменено и в частта му, в която ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски за първоинстанционното производство за разликата
над 149.70 лв.
В останалата обжалвана част
решението на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя /ищеца/ неприсъдената част от разноските в първоинстанционното
производство за държавна такса и за възнаграждение за вещо лице в размер на 140
лв., както и направените разноски във въззивното производство за държавна такса
в размер на 54.34 лв., съразмерно с уважената част от въззивната жалба, респ.
уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал.
3 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП жалбоподателят /ищецът/ следва
да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 74.27 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, съразмерно с
отхвърлената част от въззивната жалба, респ. отхвърлената част от исковете /при
минимален размер на възнаграждението от 100 лв., като въпреки че материалният
интерес по делото е над 10 000 лв., няма основание за увеличаването му
съгласно чл. 25, ал. 2 НЗПП, тъй като делото не е с висока фактическа и правна
сложност/.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 30.08.2018 год.,
постановено по гр.дело №12969/2017 год. по описа на СРС, ГО, 36 с-в, в
частта му, в която са отхвърлени предявените от „Е.Т.Б.К.“ ЕООД срещу ЗАД „А.“
АД искове с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 3 476.93 лв. до размера от 5 988.33
лв. – дължимо застрахователно обезщетение и за разликата над 1 689.23 лв.
до размера от 1 899.87 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 09.05.2016 год. до 01.03.2017 год., както и в частта му,
в която ищецът „Е.Т.Б.К.“ ЕООД е осъден да заплати на ЗАД „А.“ АД разноски за
първоинстанционното производство за разликата над 149.70 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Е.Т.Б.К.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, по искове с правно основание чл. 208,
ал. 1 КЗ /отм./ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД разликата над
3 476.93 лв. до размера от 5 988.33 лв. – дължимо застрахователно
обезщетение за настъпил застрахователен риск – увреждане на застрахования лек
автомобил „Ауди А4“ с рег.№********, вследствие на ПТП, реализирано на
11.02.2016 год., по договор за застраховка, сключен със застрахователна полица
№0306Х0110364, със срок на застрахователна покритие от 23.04.2015 год. до
22.04.2016 год., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2017 год. до
окончателното изплащане и разликата над 1 689.23 лв. до размера от
1 899.87 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 09.05.2016 год. до 01.03.2017 год.
ПОТВЪРЖДАВА решението от
30.08.2018 год., постановено по гр.дело №12969/2017 год. по описа на СРС, ГО,
36 с-в, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Е.Т.Б.К.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски в първоинстанционното производство за държавна такса и за
възнаграждение за вещо лице в размер на 140 лв., както и направените разноски
във въззивното производство за държавна такса в размер на 54.34 лв.
ОСЪЖДА „Е.Т.Б.К.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 ГПК сумата от 74.27 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/