Р Е
Ш Е Н
И Е
№___478____
17.07.2009г., гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд, XIІІ състав
на тринадесети юли 2009
година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
К. К.
Секретар: Д. Х.
като разгледа докладваното
от съдията ГД № 1814/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 310, т. 5 и сл. от ГПК, по предявен иск с правно основание чл. 82, ал.
2 от СК.
Депозирана искова молба от Н.М.Н., ЕГН : **********,***
срещу М.Н.Х., ЕГН : **********,*** и И.П.Х., ЕГН : **********,***. Ищеца
твърди, че на 10.05.2009г. е навършил пълнолетие, но продължава да учи в средно
училище, и не може да се издържа от доходите си. Иска осъждане на ответниците
да му заплащат сумата от по 100 месечно – издръжка, на основание чл. 82, ал. 2
от СК, считано от навършване пълнолетие – десет дни, преди завеждане на
исковата молба.
В срока за отговор на ИМ, ответниците, редовно
уведомени, не подават отговори.
В открито съдебно заседание страните, редовно
призовани – ищеца лично и чрез процесуалният си представител, поддържат
исковете, така както са предявени. Ответниците не се явяват.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :
След като прецени събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
Видно от Удостоверение за раждане /л. 4 от
делото/, е, че ответниците са родители на ищеца, който е навършил пълнолетие на
10.05.09г.. Приетото и неоспорено удостоверение № 195-6/29.04.09г. на ПГОХХТ
“Проф. Асен Златаров” – гр. Шумен, сочи, че е записан в редовна форма на обучение
в XIб клас, което се потвърди и от представеният в
съдебно заседание, на виждане дневник за посещаваните практически занятия.
Майката на ищеца – И.П.А., според представеното от нея удостоверение №
10-45/07.07.09г. на ЕТ “П. П.” –
гр. Ш., получава брутно трудово възнаграждение в размер на 286,71
лева месечно. Доказателства, за формиран доход, от ответника – М.Н.Х., баща на
ищеца, не се събраха. Според ЕР № 2662/17.10.07г. на МБАЛ Ш.,
ТЕЛК за общи заболявания, ищецът е с 50%
трайно намалена работоспособност, със срок на инвалидност 01.10.2010г.. Независимо
от близката родствена връзка на разпитаната свидетелка, както с ищеца, така и с
ответницата, съдът не намери основание да не даде вяра на показанията и, които
установиха, че той заедно със сестра си – 14 годишна живеят при нея и тя се
грижи за тях, въпреки заболяването от което страда. Ответниците не са полагали,
не само адекватни, но каквито и да било грижи за непълнолетните деца от 2000г.
/л. 26, стр. 3 от протокол от с.з./. За адекватно
лечение на заболяването си, ищецът имал нужда от 70-80 лева месечно, за
ефикасни лекарства, които не можел да си позволи. Същият пътувал ежедневно до
учебното заведение, където учи, всеки ден, за което изразходвал 25 лева месечно.
Съобразявайки горното, настоящият състав намира,
че предявените искове се доказаха, както по основание, така и по размер. На
лице са всички предпоставки за даване на издръжка от родители на вече навършило
пълнолетие дете, което учи в средно училище, в редовна форма на обучение.
Независимо от липсата на доказателства, за формираният от ответника месечен
доход, с оглед и разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от ГПК, съдът считайки, че
същият се намира в трудоспособна възраст и няма алиментни
задължения, към други лица, и може да формира такъв, в размер на поне
минималната за страната работна заплата, като даването на издръжка в търсеният
размер, на ищеца, няма да му създава особени затруднения. Последното се отнася
и до ответницата, въпреки невисокият получаван доход и задължението и за
издръжка, спрямо малолетното и дете – сестра на ищеца, която се установи, че не
осигурява. Изхождайки от събраните по делото доказателства, установяващи
нуждите на ищеца, съдът намира, че нужната му месечна издръжка надвишава 300
лева. Предвид и намалената му работоспособност, и специфичните нужди от
лечение, които са постоянни, счита, че сумата от 200 лева следва да бъде поета
от двамата ответници, като всеки от тях му осигурява месечно по 100 лева.
Така определената издръжка се дължи от
10.05.09г., до десето число на месеца, за който се дължи, в едно със законната
лихва, върху всяка просрочена вноска.
На основание чл. 242 от ГПК, следва да се
постанови предварително изпълнение на решението.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответниците
следва да заплатят, по сметка на ШРС, държавна такса, върху присъденият размер
на издръжката, в размер на 144 лева, всеки.
Липсват данни по делото за извършени разноски,
за коя да е от страните, поради което и такива не се присъждат, а и те не са
представили списък на такива, в съответствие с чл. 80 ГПК.
Водим от горното и на посочените основания,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Н.Х., ЕГН : **********,*** и И.П.Х./А./, ЕГН :
**********,***, на основание чл. 82, ал. 2 от СК, да заплащат месечна издръжка,
в размер от по 100 лева всеки, на
пълнолетното си дете Н.М.Н., ЕГН : **********,***, считано от 10.05.2009г., с
падеж 10-то число на месеца, за който се дължи, в едно със законната лихва,
върху всяка забавена вноска.
ОСЪЖДА М.Н.Х., ЕГН : **********,*** и И.П.Х./А./, ЕГН :
**********,***, да заплатят, по сметка на ШРС, всеки от тях, сумата от 144 лева – държавна такса.
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението.
На основание чл. 80 от ГПК страните нямат право
да обжалват решението в частта му за разноските.
Решението подлежи на обжалване, пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок, от 17.07.2009г., в съответствие с чл. 315, ал.
2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: