РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 31.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на тридесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №3760 по
описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.357 и сл. във връзка с чл.344 ал.1 т.1, чл.344 ал.1 т.2 и чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от Кодекса на труда.
Образувано
е по искова молба на К.И.А. с ЕГН **********
***, чрез процесуалния представител адвокат Д.Д. с адрес ***, офис 106, срещу
Кметство село ***, Община Добричка, представлявано от Кмета Георги Георгиев,
като са предявени 3 обективно съединени иска: 1) По чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса
на труда (КТ) за признаване на извършеното със Заповед №1/02.09.2019 г. на Кмета
на село ***, общ. Добричка на основание на чл.330 ал.2 т.6 дисциплинарно
уволнение за незаконно и неговата отмяна. 2) По чл.344 ал.1 т.2 от КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист АФО“
в Кметство село ***, общ. Добричка. 3) По чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225
ал.1 от КТ за заплащането на сумата от 3816 лева, представляваща обезщетение в
размер на трудовото възнаграждение за времето на оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода от 03.09.2019 г. до 03.03.2010 г., както и за
присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски. В исковата си молба
ищцата е посочила, че издадената от работодателя заповед за дисциплинарно
уволнение е незаконосъобразна – не е налице визираното в нея основание, не е
спазена процедурата по нейното налагане, не е връчена по надлежния ред и е
налице дискриминация във връзка с нейните политически убеждения; работодателят
е бил длъжен да изслуша нейните обяснения по реда на чл.193 от Кодекса на труда
преди налагането на дисциплинарното наказание, което не е направил; в заповедта
липсва посочване на имената на свидетелите, присъствали на нейното връчване при
условията на отказ; процесната заповед е издадена след съобщаването на
работодателя, че на предстоящите местни избори ще се кандидатира за кмет на
същото кметство от различна политическа партия, което именно е мотивирало
извършеното уволнение; настоява за уважаването на предявените искове и
присъждането на сторените разноски. С протоколно определение в откритото съдебно заседание на
30.01.2020 г. поради извършеното оттегляне е било прекратено производството по
иска по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от Кодекса на труда в частта
за разликата от 1527.27 лева до първоначално предявения размер от 3816 лева.
В
законоустановения едномесечен срок не е получен писмен отговор от ответника.
В съдебното заседание ищцата чрез своя
процесуален представител е посочила, че е постъпила на по-високоплатена работа
на 08.11.2019 г. и поддържа претенцията си за заплащане на обезщетение за
оставането без работа до тази дата; настоява за уважаването на исковете в
уточнения след извършеното оттегляне размер, както и присъждането на сторените
разноски.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените
искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са основателни.
Налице
са всички предпоставки за уважаване на предявения иск по чл.344 ал.1 т.1 от
Кодекса на труда. Посоченото в обжалваната Заповед №1/02.09.2019 г. основание
за прекратяване на индивидуалното трудово правоотношение на К.И.А. е чл.330
ал.6 от Кодекса на труда „поради нарушаването на чл.187 т.1 и т.8“, а именно – „закъсняване
за работа и по-ранно напускане на работното място; злоупотреба с доверието на
работодателя и уронване на доброто му име, както и за разпространяване на
поверителна информация; дала паролата на интернета на хора от селото да ползват
безплатен интернет“. Работодателят, който носи доказателствената тежест по иска
по чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда, не е ангажирал доказателства за
извършването на законосъобразно уволнение. Въпреки дадените му изрични указания
в срока за отговор и по-късно ответникът не е представил никакви писмени
доказателства за установяването на законосъобразността на извършеното уволнение.
Нещо повече – посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение е чл.330 ал.6 от Кодекса на труда, а такава алинея от посочения
член не съществува (дисциплинарното уволнение е уредено в чл.330 ал.2 т.6 от
Кодекса на труда); с думи основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение никъде не е посочено; липсва конкретно посочване кога е станало
т.нар.“закъсняване за работа и по-ранно напускане на работното място“; кога,
как и по какъв начин е злоупотребено с доверието на работодателя, уронено е
доброто му име и е разпространена поверителна информация; кога и на кои хора от
селото е дадена паролата за ползване на безплатен интернет; заповедта уж е
оформена при условията на отказ, а липсва посочване на имената на присъствалите
свидетели; няма каквито и да е доказателства за искането на писмени обяснения
по реда на чл.193 от Кодекса на труда. Затова извършеното уволнение е
незаконосъобразно и трябва да бъде отменено, а предявеният иск за признаване на
извършеното със Заповед №1/02.09.2019 г. на Кмета на село ****, общ. Добричка
на основание на чл.330 ал.2 т.6 дисциплинарно уволнение за незаконно и неговата
отмяна е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед
изхода от спора по главния иск основателен се явява и обусловеният от него иск
по чл.344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда за възстановяване на предишната работа
на ищцата като „главен специалист АФО“ в Кметство село ***, общ. Добричка.
Поради незаконното уволнение са налице
предпоставките за уважаването на предявения иск по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с
чл.225 ал.1 от Кодекса на труда. Според извършената служебна справка за
сключените трудови договори в масивите на ТД на НАП – гр. Варна, офис Добрич и
представения от ищцата препис от трудова книжка през претендирания период от
03.09.2019 г. до 08.11.2019 г. (когато е постъпила на по-високоплатена работа)
същата е останала без работа поради уволнението и не е полагала труд по трудово
правоотношение (което не се оспорва от ответника). Затова на ищцата се дължи обезщетение
за оставането без работа в размер на 1527.27 лева (нейното последно
възнаграждение за месец август 2019 година е било в размер на 700 лева) и предявеният иск по
чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от Кодекса на труда в размера след
извършеното частично оттегляне е изцяло основателен.
На
основание на чл.78 от ГПК и с оглед изхода от спора на ищцата трябва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски в размер на 890 лева заплатено
адвокатско възнаграждение. На основание на чл.78 ал.6 във връзка с чл.83 ал.3
във връзка с чл.83 ал.1 т.1 от ГПК Кметство село Ведрина, Община Добричка трябва
да бъде осъдено да заплати по сметка на ДРС дължимата държавна такса за
уважените искове в размер на 161.09 лева (по 50 лева за първите два иска и в
размер на 61.09 лева за третия иск).
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА извършеното със Заповед №1/02.09.2019 г. на Кмета на
село ***, общ. Добричка , с която на К.И.А. с ЕГН ********** ***, е прекратено
трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение, УВОЛНЕНИЕ за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА посочената
по-горе заповед.
ВЪЗСТАНОВЯВА К.И.А.
с ЕГН ********** ***, на длъжността „главен специалист АФО“ в Кметство село ***, Община Добричка.
ОСЪЖДА Кметство село Ведрина, Община Добричка да заплати на К.И.А.
с ЕГН ********** *** следните суми: 1) 1527.27 лева (хиляда петстотин двадесет и седем
лева и двадесет и седем стотинки),
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на
уволнението за периода от от 03.09.2019
г. до 08.11.2019 г. 2) 890 (осемстотин и деветдесет)
лева, представляваща направените разноски по гр. дело №3760/2019 г. по описа на
ДРС.
ОСЪЖДА Кметство село ***, Община Добричка да заплати по сметка на ДРС сумата от 161.09
лева (сто шестдесет и един лева и девет стотинки), представляваща дължимата
държавна такса за уважените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от обявяването му, т.е. от 31.01.2020
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: