РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Перник, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно
заседание проведено на деветнадесети септември през две хиляди двадесети и
трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА
при участието на секретаря Е.В.**, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 4 /
2023 по описа на АС -Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 228 вр. с чл. 213 сл. от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във
връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано
по жалба, подадена
ОТ:
И.С.К., с ЕГН **********,
и
адрес: ***,
ЧРЕЗ
пълномощника адв. Е.П. - САК,
Със
съдебен адрес: ***
ПРОТИВ:
Заповед № РД-05-598/ 12.12.2022 г. на
Кмета на Община Т.**
С
ИСКАНЕ: Да се отмени Заповед № РД-05-598 / 12.12.2022 г. на Кмета на Община Т.**,
като незаконосъобразна, неправилна и необоснована.
Претендира
и присъждане на направените разноски по делото, включително и адвокатско
възнаграждение.
Към
жалбата се представят писмени доказателства и са направени доказателствени
искания.
Жалбоподателят
твърди, че спрямо обжалвания
административен акт са налице всички основания за неговата отмяна по смисъла на
чл. 146 от АПК.
На
първо място за провежданата процедура неправилно не бил уведомен по надлежния
ред Н.Н.А., за който неправилно било посочено сочи, че няма нищо общо с
процесния строеж. Същият се явявал заинтересовано лице, на което на практика
били ограничени правата в административното производство, а именно да защити своя
интерес по предвидения в АПК ред.
Обжалваната
Заповед била издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, с което
са нарушени правата на заинтересованите лица.
Обжалваната
Заповед била издадена преди изтичане на срока по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ.
Констативните
актове били издадени от лица, които не притежавали компетентност към датата на
тяхното съставяне.
Направените
в констативните актове констатации не отговаряли на действителното положение и
обективната истина. В скицата на поземлен имот № 73273.550.380 било отбелязано,
че в имота се намирала жилищна сграда на два стажа със застроена площ от 33
кв.м. и разгърната застроена площ от 66 кв.м., а проектна сграда с
идентификатор ***, съществува от много време. На практика в случая не бил
налице нов строеж, а единствено реновиране, ремонт и освежаване на съществуваща
законна постройка.
Констатациите,
че в случая е налице нов строеж, за който няма разрешение били неправилни, а
поради това и обжалваната Заповед - незаконосъобразна.
В
съдебно заседание жалбоподателят И.С.К., редовно призован, чрез процесуалният
си представител, с писмена молба депозирана преди дата на съдебно заседание
подържа подадената жалба и моли да бъде
отменена обжалваната заповед по съображенията изложени в жалбата. От събраните
по делото доказателства се установявало, към 1999г. сградата е съществувала,
която била реновирана и подобрена, а не нов строеж. От друга страна заповедта
била издадена въз основа на констативен протокол който бил опорочен, в същият
имало много поправки, задрасквания и надграждания на текст и нямало положени
подписи на членовете на комисията, за това че поправките са направени от тях.
В
подробно изложени съображения в писмени бележки моли да се отмени обжалвания
административен акт, като незаконосъобразен, неправилен и необоснован.
Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответника по жалбата – ОБЩИНА Т.** , чрез процесуалния си
представител моли да бъде оставена без уважение депозираната жалба, при
подборно изложени съображения в представени писмени бележки.
Претендира
присъждане на сторени разноски - заплатено възнаграждение за един адвокат –
1250 лв., по представен списък и фактура 196/02.02.2023.
Заинтересованата
страна - П.С.Т., редовно призована се явява лично и моли да се уважи жалбата.
Заинтересованата
страна - П.С.Г., уведомен при условията на чл. 138, ал.2 от АПК не се явява, не
изразява становище по съществото на спора.
Заинтересованата
страна - Н.Н.А., уведомен при условията на чл. 138, ал.2 от АПК се явява лично
и чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде уважена, счита че
заповедта на кмета е неправилна и незаконосъобразна и необоснован, като почива
на един опорочен констативен протокол с множество задрасквания, поправки и
липсва на подпис от една страна и от друга били отразен и факти и обстоятелства
които не отговаряли на истината. В хода на производството били събрани
достатъчно доказателства от които се установявало, че се касаело за реновиране
на съществуваща къща и вече съществуващи основи, поради което моли заповедта да
бъде отменена.
Съдът
като провери процесуалните предпоставки за допустими и след като констатира, че
жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна при наличие на правен
интерес от обжалването в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 149, ал.
1 от АПК, пред надлежен съд съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК по постоянният адрес на посочения в акта адресат,
а оспореният с жалбата административен акт е индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл. 154, ал. 2, т. 1 от АПК подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност, счита същата за допустима поради което
дължи разглеждането ѝ по същество.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени и гласни
доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши по
реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на
оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното:
По
силата на Нотариален акт за публично завещание делба № 2, съставен на 3 март
1958г. от А.П.***– Т.**ски народен съдия и тайно саморъчно завещание оставено
оригинала който се намира при нотариуса на Т.**ския районен съд се установява,
че П.С.Т. и И.С.К. са придобили собствеността Масивна жилищна сграда на един
етаж разположена в УПИ *** кв. 45 по ПУП на гр. Т.** на намалено отстояние от
УПИ XI-*** кв. 45.
Във
връзка с постъпило в общинската администрация на гр. Т.** писмо от Регионална
дирекция за национален строителен контрол-П.** с вх. №2400-362/17.10.2022г. за
извършване на нова проверка на строеж находящ се в гр. Т.**, ул. „**“ №23,
изпълняван от Н. Н. А.,*** е определил на 15.11.2022г. от 10.00 ч. комисия от
общинската администрация да извърши оглед на място УПИ XII-*** кв. 45 по ПУП на
гр. Т.**, за което е приканил
собствениците да присъстват при извършеното на огледа, с указание при
извършване на проверката на осн. чл.194,
ал.1 във връзка с чл.223 ал.4 от ЗУТ да представят всички налични документи
касаещи собствеността на имота и издадените строителни книжа разрешаващи
извършеното строителство.
За
резултата от проверката са съставени два констативни акта. В акт № ** от
15.11.2022г., е отразено, че при извършване на проверка УПИ XII-** кв. 45 по
ПУП на гр. Т.** имотът е собственост на П.С. Т.а, И.С.К. и П.С.Г., а строежът е
изграден от Н.Н.А.; за възложител е посочен П.С. Т.**, И.С.К. и П.С.Г.; за
строителен надзор не е представен договор; за строежа не е представен одобрен
проект в т.ч. съгласувани и одобрени части на проекта; описанието на
строителството е следното: "масивна сграда разположена в УПИ XII-** кв. 45 по ПУП на гр. Т.** на
разстояние от 0.50м. границата на УПИ XI-** . Строежът е с размери план
5.220/5.90 м. и висок до кота било 6.50. Изграден от стоманобетонова и тухлена
зидария. Липсва дограма, външна и вътрешна мазилка. Изградена е дървена
конструкция покрита с керемиди. Строежът не е захранен с ток, ВиК не завършена
и не се ползва по предназначение. По данни на строителя е изграден в периода
2018 – 2021 по данни на строителя Н.Н.А.". Изготвена е и графична част, от
която е видно разположението на констатираното незаконно строителство и
неговият обем. При тези данни проверяващите са установили, че строежът е
изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение в нарушение на
разпоредбите на чл.148, ал. 1 и чл.137, ал. 3 от ЗУТ.
В
акт № **0 от 15.11.2022г. е отразено, че при извършване на проверка на УПИ XII-**,
кв. 45 по ПУП на гр. Т.** имотът е собственост на П.С. Т., И.С.К. и П.С.Г.,
които са посочени и за възложители; за извършител на строежа е посочен Н.Н.А.;
за строителен надзор не бил представен договор; нямало план за застрояване;
строежът не съответствал на действащия ПУП за имота одобрен със Заповед № 3945
от 1969; извършеното строителство на масивна жилищна сграда е без необходимите
строителни книжа. Установените нарушения били съществени по смисъла на чл. 154,
ал.2, т. 1 от ЗУТ и не можели да бъдат отстранени и безспорно се квалифицирали
строежа за незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т. 1 от ЗУТ.
Поради
констатираните нарушения на посочените нормативни разпоредби издадените
констативни актове № 10 и № 9 от 15.11.2022г. били основание за започване на
производство по чл.225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на строеж.
Актът
№ 9 и 10 е съобщен на заинтересованите
лица П.С.Т. и П.С. Тошев по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ считано на
17.11.2022г.
В
указания 7-дневен срок заинтересованите страните не са подали възражения.
Със
Заповед № РД-05-598 от 12.12.2022 година, предмет на настоящия съдебен контрол,
на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ,
Кмета на Община Т.** е наредил премахването на строеж: 1. Да бъде
премахнат незаконно изграденият строеж: “Масивна жилищна сграда“, находящ се в
урегулиран поземлен имот /УПИ / XII-380 кв.45 по ПУП на гр.Т.** от извършителя Н.
Н. А. *** и собствениците на имота - П.С.Т., П.С.Г. и И.С.К..
2.
След влизане на заповедта в сила, Кмета на община Т.** да предприеме действия
да бъде отправена покана до извършителя и съсобствениците на имота на
незаконния строеж за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, по реда
на чл.277 от Административно-процесуалния кодекс.
3.
При неспазване срока за доброволно изпълнение по т.2 на настоящата заповед, да
се извърши принудително премахване на незаконния строеж, съгласно чл.225а,
ал.5, т.З от ЗУТ и Наредба за принудително изпълнение на заповедите за
премахване на незаконни строежи или на части от тях на територията на община Т.**.
Заповедта
е връчена на адресатите й с известие за доставка, както следва:
1. П.С.Т. – лично на 19.12.2022г.
2. П.С.Г. – лично на 19.12.2022г.
3. И.С.К. – лично на 14.12.2022г.
и
4. Н.Н.А. – чрез И.К. на 14.12.2022г.
От
обясненията на Н. Каменов се установява, че къщата синът му през 2021г.
направил ремонт на къщата находяща се на адрес гр. Т.** ул. ** № 23, който е
собственост по наследство на жена му, сестра й и брат й от Бургас, която била построена
от старите хора – Т.Г.Р.** преди 20 – 30 години. Ремонта бил направен нова
постройка на старите основи.
От
обясненията на Н. Н. А. се установява, че за имота има спор с леля му П.. Към
1999г. започнал да укрепва къщата, като направил подпорна стена. Укрепил
покрива и измазал съществуващите стени. Тъй като не била правена делба не можел
да се узакони. През 2018-2021г. направил на старата къща подобрения като
надградил и укрепил старата къща, основите не били бутани.
Съдът
кредитира дадените обяснения с оглед разпоредбата на чл. 175 от ГПК доколкото,
същите кореспондират с представените по делото писмени доказателства за времето
на строителство на процесната постройка, както и кога и поради какви причини е
започнат ремонт/подобрения, а именно през 2018-2021 г. с цел укрепване и
запазване от разрушаване на съществуваща сграда.
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът достигна до
следните правни изводи:
Оспореният
с жалбата административен акт е индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл. 154, ал. 2, т. 1 от АПК подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.
При
извършване на проверка съгласно чл. чл. 168, ал. 1 от АПК задължаваща съда да
обсъди не само основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспореният административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът
констатира следното:
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден
на правно основание чл. 225а от ЗУТ съгласно което - кметът на общината
или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на
строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2,
или на части от тях. Строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство
и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението. А от събраните по делото доказателства се установява, че
процесният строеж - „Масивна жилищна сграда“ на един етаж разположена в УПИ
XII-**кв.45 по ПУП на гр.Т.** на намалено отстояние от УПИ XI-кв.45,
представлява строеж от V - та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5а от ЗУТ, което налага извод, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност.
Обжалваната
Заповед № РД-05-598 от 12.12.2022 г. по чл.225а, ал. 1 от ЗУТ е издадена и при
спазване на разписаната в закона процедура, като обстоятелствата по ал.2 са
установени с констативен акт на служители от общинска администрация по чл. 223,
ал. 2 от ЗУТ, който констативен акт е съобщен на адресатите на акта лично и по
реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, като по този начин е осигурена възможността да
се защитят в хода на административното производство, е, поради което следва да
се приеме, че при издаването на оспорения индивидуален административен акт са
спазени административнопроизводствените правила.
Оспорената
заповед е издадена и при спазване на изискуемата се от закона писмена форма,
при наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.59, ал. 2 от АПК, с изискуемото се от закона съдържание.
Съдът
приема, че административният орган правилно е посочил жалбоподателите за
адресати на заповедта. Принципно заповед за премахване на незаконен строеж се
издава срещу извършителя на незаконния строеж, на когото се възлагат разноските
по принудителното изпълнение съгласно чл. 225, ал. 6 от ЗУТ. Адресат може да
бъде и възложителят на строежа, т. е. неговият собственик, когато той е
различен от извършителя. Отговорността им е солидарна – по арг. от чл. 225, ал.
7 от ЗУТ. Ако извършителят не е известен и липсват данни да е различен от
собственика, то само последния е адресат на заповедта. Преценката относно
правилното посочване на адресата на акта е по същество на спора, а не за
допустимостта на оспорването (в този смисъл е и решение № 1387 от 31.01.2014 г.
по адм. д. № 11522/2013 г. на ВАС, II отд.). От което следва, че страни в
производството по обжалване на заповедта за премахване на незаконен строеж са
извършителят на строежа, респ. възложителят по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ
(т.е. собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд
имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон) и
издалият заповедта административен орган.
По
отношение на материалната законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт заповед, настоящия съдебен състав за да се произнесе прие
следното:
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
посочената, като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се
следват разпоредените правни последици. Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1
от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл.225, ал.2 ЗУТ. Следователно упражняването на административното
правомощие по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да
представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в
чл.225, ал.2 от ЗУТ.
В случая процесният строеж е квалифициран като
незаконен по см. на чл.225, ал. 2, т.2 от ЗУТ, която норма определя, като
незаконни строежите и/ или части от тях, извършени без одобрени инвестиционни
проекти и/или разрешение за строеж. Следователно за преценката налице ли е
незаконен строеж по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се
определи дали по отношение на изпълненото строителство съществува изискване за
изграждането му въз основа на одобрен инвестиционен проект и/или разрешение за
строеж.
Вида и предназначението на постройката, чието
премахване е разпоредено с обжалваната Заповед № РД-05-598 от 12.12.2022 на
Кмета на Община Т.**, както и техническите характеристики и параметри на
изпълненото строителство, така, както са описани в заповедта представлява
„Масивна жилищна сграда“ на един етаж разположена в УПИ XII-** кв.45 по ПУП на
гр.Т.** на намалено отстояние от УПИ XI-382, кв.45.
От
данни по делото, които не се оборват от страна на административния орган, който
носи доказателствената тежест да установи действителното фактическо положение
по отношение извършеното строителство в регулационните границите на населеното
място се установява, че строежът на жилищна сграда разположена УПИ XII-** кв.45
по ПУП на гр.Т.** е извършен преди 20-30 г., обстоятелство, потвърждаващо се и
от обясненията на страните.
Въпреки
посочването на фактическо и правно основание за издаване на заповедта,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена при
неизясняване на действителното фактическо, а именно каква оставената в наследство
къща от Т. Г.**, какви СМР дейности са извършвани във връзка с укрепване и
ремонт и кога са били извършвани, което затруднява правото на жалбоподателя да
организира защитата си и във връзка с обжалването на издадения индивидуален
административен акт, от една страна и от друга, съдът да извърши надлежна
проверка във връзка с извършените от органа констатации.
На следващо място обжалваната заповед не
притежава всички съществени реквизити, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Това е
така, защото в мотивите на оспорваната заповед липсва пълно и точно посочване
на обема на строително-монтажните работи, извършени по разпореждане на
възложителя, които според административния орган са незаконни, което препятства
възможността за еднозначното им индивидуализиране. Действително в мотивите на
заповедта са възпроизведени дословно констатациите, обективирани в съставените констативни актове № 9 и 10 от 15.11.2022г., но в диспозитива е отразено
да бъде премахнат незаконно изграденият строеж: “Масивна жилищна сграда“, находящ
се в урегулиран поземлен имот /УПИ / XII-** кв.45 по ПУП на гр.Т.** от
извършителя Н. Н. А. *** и съсобствениците на имота - П.С.Т., П.С.Г. и И.С.К.,
а всъщност се установява, че са извършване СМР дейности по укрепване и
реновиране, което може да доведе до непозволено увреждане на правоимащите лица.
С
оглед изложеното атакуваната заповед се явява издадена при допуснато нарушение
на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, доколкото в същата липсва
подробно и ясно описание на установените СМР, приети за незаконно изградени,
липсва също ясна и подлежаща на еднозначно тълкуване и изпълнение
разпоредителна част. Констатираното нарушение в изискванията за форма е
съществено, тъй като не дава възможност на адресата на заповедта, за която
актът е неблагоприятен и създава задължения, да разбере кои точно части от
строежа са незаконни и следва да бъдат премахнати в изпълнение на същата,
респективно го лишава от възможността да разбере какви конкретни задължения му
се вменяват и адекватно да организира своята защита.
В
обобщение на изложеното съдът приема, че атакуваната заповед е издадена при
допуснато от административния орган съществено нарушение в установените
изисквания за форма, което обуславя извода за незаконосъобразност на същата и
се явява основание за нейната отмяна поради съществен порок по смисъла на чл.
146, т. 2 от АПК.
Съдът
намира, че атакуваната заповед е издадена и при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, регламентирани в чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, доколкото
административният орган не е изпълнил задължението си да я издаде едва след
изясняване на всички факти и обстоятелства, от значение за случая, както и след
служебното събиране на релевантните за властническото волеизявление,
доказателства. Това е така, защото преди издаването на заповедта Кметът на
община Т.** не е предприел действия за установяване по непротиворечив начин
какви са конкретните и точни параметри на извършените без строителни книжа СМР
и през кой период.. Изложеното обосновава категоричния извод, че оспореният акт
е издаден и при допуснато съществено нарушение на административно
производствените правила, съставляващо основание за отмяната му поради
издаването му в нарушение на чл. 146, т. 3 от АПК.
Следва
да се посочи, че съдът не споделя довода на оспорващия за допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в това, че констативният акт, въз основа
на който е издадена Заповед № РД-05-598/12.12.2022 г., не е издаден от
компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Видно от
доказателствата по делото, оспорваната заповед е издадена въз основа на
Констативен акт № 9 и 10 от 15.11.2023 г., като наименованието на длъжността красноречиво
сочи, че същият попада в кръга на служителите за контрол по строителството в
администрацията на община Т.** по смисъла, вложен в чл. 223, ал. 2 от ЗУТ,
същия не съдържа сочените поправки и зачертавания, които да възпрепятстват съда
и страните да разберат извършените констатации, а напротив ясно отразяват
установеното от длъжностните лица при проверката.
С
оглед обстоятелството, че оспорената заповед е издадена при съществени
нарушения на изискванията за форма и административно производствените правила,
съдът не дължи произнасяне досежно нейната материална законосъобразност, тъй
като не може да се установи по еднозначен начин кои конкретни СМР като вид и
параметри са приети от административния орган за незаконни, респективно по
отношение на кои от тях е разпоредено премахването им по реда на чл. 225а от ЗУТ.
С
оглед изхода на делото основание чл. 143, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8
от ГПК право на разноски има жалбоподателя – И. Николаева К., същата доказва
единствено заплатена държавна такса в размер на 10.00 лв. / л.6 по делото/,
поради което следва да й бъде присъдена изцяло.
Водим
от изложеното и на осн. чл. 172, ал.2, предл. 2 от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ
ОТМЕНЯ
Заповед № РД-05-598 / 12.12.2022 г. на Кмета на Община Т.**.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА Т.** представлявана от Кмета на Община Т.** ДА ЗАПЛАТИ в полза на И.С.К.,
с ЕГН **********, и адрес: ***, сумата
от 10.00 лв. / десет лева / представляваща сторени в настоящото
производство разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в
14-дневен срок от връчването му на страните по реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ:/п/