№ 670
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Светла Станимирова
Рени Ковачка
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20211001000181 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ВИ – МАКС - 2008“-ЕООД чрез
управителя му М. Д. против решение №2900 от 18.12.2020 год. на
Благоевградския окръжен съд, постановено по Т.д.№ 173/2020 год., с което е
прекратено на основание чл.517,ал.4 от ГПК търговско дружество „ВИ –
МАКС-2008“-ЕООД по иск на „Финанс Холд България“-ООД.
В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради
необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение
на процесуалните правила. Твърди, че въпреки молбата му за отлагане на
делото с приложен към нея болничен лист, съдът дал ход на делото по
същество и на другия ден се произнесъл с атакуваното решение. Твърди, че
видно от изпълнителния лист по образуваното изпълнително дело, освен него
има още двама длъжници – М. Д. като заемополучател по договора за заем от
14.04.2014 г. и З. К., с които жалбоподателят е солидарен длъжник. Поради
това счита, че неправилно изпълнението е насочено единствено спрямо него.
Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел наличието на
тъждество между длъжника физическо лице М. Д. и юридическото лице „ВИ-
МАКС-2008“-ЕООД, на което същият е управител и едноличен собственик на
капитала.Моли съда да отмени решението и отхвърли иска като
неоснователен.
Против въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца „Финанс
1
Холд България“-ООД чрез пълномощника му адв.Р.Ш., в който са развити
подробни съображения за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди
решението като законосъобразно и правилно. Претендира разноски за тази
инстанция.
Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства,
приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е
процесуално допустима. Разгледана обаче по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно –
законосъобразно и обосновано. Съдът правилно е изяснил релевантните за
спора факти и въз основа на тях е стигнал до обосновани и законосъобразни
правни изводи, които настоящата инстанция изцяло споделя и на основание
чл.272 от ГПК препраща към неговите мотиви.В отговор на оплакванията и
доводите, изложени във въззивната жалба, въззивният съд намира следното:
Предмет на предявения конститутивен иск по чл.517, ал.4 ГПК е
упражняване на уреденото в закона потестативно право за прекратяване на
едно търговско дружество, което възниква за взискателя по образувано и
висящо изпълнително производство, по което длъжник е лице, което
притежава всички дялове от капитала на дружеството.
Съгласно константната съдебна практика, обективирана в редица
решения на ВКС по чл.290 ГПК - Р - 60 от 10.07.2012 г. - т. д. 134/2012 г. на I
т. о., Р-146 от 7.11.2013 г. по т. д. 1041/2012 г. - I т. о.; Р - 104 от 10.07.2014 г.
по т.д.2144/2013 г. - II т. о., Опр. 733 от 11.12.2009 г. по ч.т.д. 811/2009 г.- II
т.о., абсолютни процесуални предпоставки за предявяването на иска за
прекратяване на търговско дружество по чл.517, ал. 4 от ГПК са следните:
1/ищецът да има качеството на взискател; 2/наличие на висящо изпълнително
производство; 3/изпращане от съдебния изпълнител на запорно съобщение до
Агенцията по вписванията и вписване на запор върху дяловете на длъжника;
4/овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иск за
прекратяване на дружеството, в което длъжникът притежава запорираните
дялове, ако вземането, предмет на принудителното изпълнение, до този
момент не е удовлетворено.
При наличие на посочените предпоставки, погасяването на
задължението по изпълнителния лист е единственият релевантен към
исковия процес факт, наличието на който би довело до неоснователност на
иска по чл.517, ал.4 от ГПК и неговото отхвърляне. По настоящото дело не
2
са събрани данни за подобно погасяване на дълга по изпълнителния лист, с
оглед което претенцията подлежи на уважаване, както правилно е приел и
първоинстанционният съд.
По делото е безспорно установено, че ищецът „Финанс Холд
България“-ООД има качеството на взискател по изпълнително дело №720 от
2020 г. на ЧСИ Б. В., чийто длъжник М. Т. Д. е едноличен собственик на
дяловете от капитала на „ВИ – МАКС-2008“-ЕООД. Изпълнителното дело е
образувано по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№980/2016 г. на РС-
Благоевград въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу трима
длъжници – М. О. Д., М. Т. Д. и З. С. К.. Същото е висящо и не е прекратено,
като в тази насока не са правени възражения от ответника.
От доказателствата по делото е видно, че е налице изрично
овластяване на ищеца от съдебния изпълнител да предяви иск за
прекратяване на дружеството „ВИ – МАКС-2008“-ЕООД, което е направено с
постановление от 07.10.2020 г. /л.8/. Видно от служебната справка в ТР по
партидата на дружеството, върху дружествените дялове на ответника е вписан
запор. Уведомлението по чл.517,ал.1, изр.трето ГПК за вписания запор не е
юридически факт, чието наличие да е положителна процесуална предпоставка
за предявяване. В този смисъл е Опр.№886 от 18.11.2016 г.-I т.о. на ВКС.
Както изрично е предвидено в чл.517,ал.1, изр. второ, запорът има действие
от вписването му. Действително последното изречение на ал.1 предвижда
уведомяване на дружеството за вписания запор. Но законът не свързва
действието на вписването на запора със съобщаването му на дружеството, а
изрично предвижда, че запорът действа от вписването. Още повече, че според
разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗТР, вписаното обстоятелство се смята известно
на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Щом вписаните
обстоятелства имат действие по отношение на третите добросъвестни лица от
вписването, то на още по-силно основание това вписване има действие по
отношение на самото дружество, по чиято партида вписването е сторено,
независимо дали му е съобщено и по друг начин, с нарочно уведомление или
не.
Ето защо следва да се приеме, че предявения конститутивен иск е
допустим, а по същество е и основателен, както правилно е приел и
първостепенният съд.
За успешното провеждане на иска по чл.517,ал.4 ГПК е от значение
дали лицето, което притежава всички дружествени дялове от капитала на
3
едно търговско дружество е длъжник по изпълнителния лист, въз основа на
който е образувано изпълнителното дело. В този случай той отговаря за
изпълнение на задължението си към взискателя с цялото си имущество. А
съгласно чл.442 ГПК взискателят може да насочи изпълнението върху всяка
вещ или вземане, които длъжникът притежава, включително и върху
дружествените дялове, които са негова собственост.
При тълкуване разпоредбата на чл.517, ал.4 ГПК се налага изводът, че
за да възникне правото на взискателя да прекрати търговско дружество с
правноорганизационна форма ООД, трябва да се докаже настъпването на
следните елементи от фактическия състав: 1) че длъжникът по изпълнението
притежава всички дялове от капитала на ответното дружество, чието
прекратяване се иска; 2) че изпълнението по образуваното и висящо
изпълнително производство е насочено върху всички дялове от капитала на
ответното дружество; 3) вземането на взискателя да не е удовлетворено до
приключване на първото заседание по делото.
Връчването на изявление за прекратяване на дружеството, както и
изтичане на тримесечен срок от този момент, не са елементи от фактическия
състав на чл.517, ал.4 ГПК съгласно изрично предвиденото в тази норма
/изр.1 от чл.517, ал.4 ГПК/.
Видно от приложената на л.11 от делото разпечатка от ТР, длъжникът
по изп. дело М. Т. Д. е едноличен собственик на капитала на ответното
дружество. От запорното съобщение на съдебния изпълнител (л.10) е видно,
че изпълнението е насочено и е наложен запор върху всички дялове от
капитала на дружеството. В чл.517, ал.4 ГПК е предвидено, че предявеният
иск за прекратяване на дружество, когато изпълнението е насочено към
всички дружествени дялове, може да бъде отхвърлен, ако се установи, че
вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото
заседание по делото. В настоящото производство не се твърди и не се
представят доказателства вземането на ищеца „Финанс Холд България“-ООД
да е погасено изцяло нито до края на първото по делото съдебно заседание,
нито до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд.
Освен това, липсват както твърдения, така и доказателства, длъжникът да е
погасил задължението си към ищеца.
Съгласно практиката на ВКС по чл.290 ГПК, обективирана в Р- 77 от
4
16.06.2013 г. по т. д. 3990/2013 г., II т. о, Р- 146 от 07.11.2013 г. по т. д.
1041/2012 г. I т. о., Р- 114 от 01.10.2009 г. по т. д. 271/2009 г., I т. о. на ВКС,
когато са установени предвидените в чл.517, ал.1 и ал.4 от ГПК
предпоставки, съдът може да отхвърли иска по чл.517, ал.4 от ГПК само
ако в хода на производството се установи, че вземането е изцяло погасено.
Погасяването на пълния размер на вземането на ищеца е единственият правно
значим факт, установяването на който е в тежест на ответника и който би
довел до неоснователност на иска. В настоящия случай въззивният съд
приема, че при наличие на предпоставките за прекратяване на дружеството по
чл.517, ал.1 и ал.4 от ГПК и доколкото ответникът не е доказал до
приключване на устните състезания пълното погасяване на задължението си
към ищеца, то искът се явява основателен.В този смисъл са също Р-30 от
12.06.2018 г. на I т.о. на ВКС по т.д. № 1872/2017 г.; Опр.276 от 23.05.2019 г.
на I т.о. по т.д. № 2757/2018 г.; Опр.169 от 03.04.2018 г. на I т.о. по т.д. №
2540/2017 г. и др.
Единственият факт, който би бил от значение и би довел до
отхвърляне на иска на кредитора е, ако при разглеждане на делото се
установи, че дружеството е изплатило на взискателя равностойността на
дружествения дял на длъжника по чл.125, ал.3 от ТЗ или че вземането към
съдружника - длъжник, в случая едноличен собственик на капитала, е
удовлетворено по друг начин – Р- 30 от 12.06.2018 г. по т. д. № 1872 / 2017 г.
на I т.о. на ВКС. В настоящото производство не е налично такова изпълнение
нито от страна на „ВИ-МАКС-2008”-ЕООД и неговия едноличен собственик
и управител М. Т. Д., нито от трето лице. Следователно не са налице
предпоставките за отхвърляне на иска, както правилно е приел
Благовградският окръжен съд.
Твърдението на въззивника, че длъжници по изпълнителния лист
освен М. Т. Д., са и М. О. Д. и З. С. К., а ищецът „Финанс Холд България“-
ООД не е насочил претенциите си срещу „главния длъжник“, а директно
срещу М. Д., е неоснователно. Видно от изпълнителния лист, същите са
осъдени при условията на солидарност, поради което кредиторът може да
избере срещу кого от длъжниците да насочи изпълнението за цялото
задължение - чл.122, ал.1 ЗЗД. Платилият целия дълг разполага с регресен иск
срещу останалите за размера на техния дял. Следователно ищецът,
насочвайки изпълнението спрямо единият от длъжниците М. Т. Д. като
управител и едноличен собственик на капитала на „ВИ-МАКС-2008”-ЕООД, е
действал законосъобразно.
В жалбата се прави оплакване, че първоинстанционният съд е
нарушил закона, като е приел наличието на тъждество между длъжника -
физическо лице - М. Т. Д. и юридическото лице – „ВИ-МАКС-2008”-ЕООД,
на което дружество последният е управител и едноличен собственик на
капитала. Това твърдение не намира опора в закона, тъй като производството
по чл.517 ГПК е специфичен способ за принудително изпълнение и след като
длъжникът притежава дялове в дружество с ограничена отговорност, то те са
5
част от имуществото му, върху което кредиторът, в случая - „Финанс Холд
България“-ООД, има право да насочи изпълнение и да се удовлетвори от
тяхната стойност. Освен това, според съдебната практика, предмет на иска по
чл.517 ал.3, съответно на този по чл.517, ал.4 от ГПК, не е подлежащото на
принудително изпълнение вземане на кредитора-ищец, а упражняването на
неговото потестативно право за прекратяване на търговското дружество и
откриването на производство по ликвидация, като способ за събиране на
задължението по реда на чл.266 и сл. от ТЗ.
Досежно оплакванията на въззивника, че Окръжен съд – Благоевград
е разгледал делото по същество на проведеното заседание от дата 18.12.2020
г., въпреки молбата за отлагането му от страна на ответника М. Д. – същите
са неоснователни.
Както изрично е посочил окръжният съд в протокола от съдебното
заседание, управителят на ответника не е представил медицинско
удостоверение по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и
министъра на правосъдието по смисъла на чл.18, ал.2 от Наредбата за
медицинската експертиза, а е представил медицинско направление, като
освен това, в документа не е отбелязано, че заболяването на лицето не
позволява явяването му на 18.12.2020 г. пред съда. Следователно,
първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, а е
разгледал делото, тъй като не са били налице обективни пречки за това.
Фактът, че М. Т. Д. е направил искане за разсрочване на
задължението му по горепосоченото изпълнителното дело е ирелевантен за
настоящия процес. Съдебният изпълнител има правото на избор да го уважи
или не.По делото няма данни задължението да е разсрочено. Освен това няма
данни визкателят „Финанс Холд България“-ООД да е приел изпълнение на
части. Затова това твърдение не може да повлияе на извода за основателност
на предявения иск.
По тези съображения и при съвпадане на решаващите изводи на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК,
дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на
въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение пред тази
инстанция в размер на 800 лева съгласно представена по делото молба-списък
на разноските по чл.80 ГПК /л.69/, към която е представен договор за правна
защита и съдействие, от който е видно, че възнаграждението е заплатено
изцяло в брой при подписване на договора.
Така мотивиран и на основание чл.272 от ГПК, Софийският
Апелативен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2900 от 18.12.2020 год. на
Благоевградския окръжен съд, постановено по Т.д.№ 173/2020 год.
ОСЪЖДА „ВИ-МАКС-2008“ ЕООД, ЕИК-********* със
седалище и адрес на управление гр.Благоевград, ул.„Панайот Хитов №45,
представлявано от М. Т. Д., да заплати на „ФИНАНС ХОЛД БЪЛГАРИЯ“-
ООД, ЕИК-********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
„Студентски град“, ул.„Проф. Христо Данов“ №11, вх.„Е“, оф. 6,
представлявано от В. Д. К., разноски за въззивната инстанция в размер на
800 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7