Решение по дело №1399/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по подадена от „Магна ойл“ ООД чрез пълномощника на дружеството адвокат Р.В. касационна жалба срещу решение № 669/03.05.2023 г. на Районен съд – Варна по н.а.х.д. № 1009/2023 г., с което е потвърдено наказателно постановление № BG2022/2000-217/НП от 10.02.2023 г. на директора на ТД Митница – Варна в Агенция „Митници“, с което, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 ЗМ, на „Магна ойл“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 953,97 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.

По подробни съображения за постановяване на решението в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и 2 НПК вр. чл. 63в ЗАНН, се иска решението да се отмени от касационната инстанция и наместо него тя да постанови ново по съществото на правния спор, с което да отмени наказателното постановление.

В с. з. на 28.09.2023 г. касационната жалба се поддържа изцяло от пълномощника на касатора адвокат Р.В., която в пледоарията по същество на спора претендира при отмяна на въззивното решение на доверителя й да се присъдят направените в съдебното производство разноски за две съдебни инстанции.

Директорът на ТД Митница – Варна, ответник по делото, се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Л.Д., която по съображения в подаденото срещу касационната жалба възражение вх. № 46499/20.06.2023 г. я оспорва изцяло и претендира при оставяне в сила на въззивното решение в полза на Митницата да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба като счита, че съвкупната преценка на установените по делото факти и на събраните доказателства установява извършеното нарушение.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:

По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 16.05.2023 г. /л. 97 от н.а.х.д. 1009/2023 г. на ВРС/, а касационната жалба, според поставения върху нея печат на ВРС, е предявена на датата 30.05.2023 г. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.

С постановено по н.а.х.д. № 1009/2023 г. решение № 669/03.05.2023 г. Районен съд – Варна е потвърдил обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление № BG2022/2000-217/НП от 10.02.2023 г. на директора на ТД Митница – Варна в Агенция „Митници“, с което на „Магна ойл“ ООД е наложена, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 ЗМ, имуществена санкция от 953,97 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за осъществен състав на митническа измама, изразен от обективна страна в обстоятелството, че на 27.08.2020 г. в МП Пристанище Варна като неправомерно декларирало в митническа декларация МРН 20BG002005037020R0/27.08.2020 г. преференциален произход на изпратени от Швейцария стоки /товарен автомобил „Дачия“, модел Dokker; лек автомобил БМВ, модел 320d; лек автомобил „Мерцедес Бенц“, модел С250 и електрически мотопед „Kumpan“, модел Electric/, посочвайки в декларацията тарифна преференция с „код 300“ в поле „4/17-Кл. 36 Преференции“ въз основа на вписан текст за произход във фактури за покупко-продажба от 18.08.2020 г., даващ право на преференциално тарифно третиране във връзка със Споразумение между ЕИО и Конфедерация Швейцария, дружеството избегнало заплащането на дължимите мита и част от останалите публични държавни вземания като неправомерно приложило чл. 56, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 952/2013 и неспазило изискванията на чл. 55, ал. 1 ЗДДС.

За да потвърди наказателното постановление, въззивният съд е счел, че е налице официален отговор от митническите власти на страната – износител, според който не се потвърждава преференциалният произход на стоките. Приел е, че административнонаказващият орган правилно е посочил разпоредбата на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ и като нарушена, и като санкционна. ВРС е счел, че не е налице основание за отмяна на процесното НП, предвид образуваното досъдебно производство, тъй като при евентуална конкуренция между административнонаказателната отговорност спрямо дружеството и наказателната такава, са приложими разпоредбите на чл. 70, ал. 2, т. 4 от ЗАНН. В заключение първостепенният съд е посочил, че съдържанието на приложените документи, ценено съвкупно с АУАН и НП, напълно кореспондира с приложените и надлежно изготвени преводи, поради което дори те да са изготвени впоследствие, този факт не влияе върху съставомерността на деянието.

Решението е правилно.

Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на релевантните за изхода на правния спор факти като са изведени логично и последователно от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност.

Касационният състав намира, че в обжалваното решение са изложени както фактическите, така и правните основания, обуславящи крайните изводи на съда. Събраните доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност от решаващия състав на ВРС, който е изложил мотиви както относно валидността, така и относно процесуалната и материална законосъобразност на наказателното постановление, включително и по отношение съставомерността на деянието.

Не се споделя направеното с касационната жалба възражение, че АУАН не е съставен въз основа на официални документи, а въз основа на писмо от Агенция „Митници“ до ТД Митница Варна с рег. № 32-252052/28.07.2022 г., което не представлява официален документ. Видно от посоченото на стр. 3 от АУАН № BG26082022/2000/М-285/26.08.2022 г. /л. 1-3 от преписката/, в Агенция „Митници“ е получен отговор рег. № 32-250694/27.07.2022 г. от Швейцарската митническа администрация, въз основа на който е издаден и АУАН. По своята правна същност писмото на Швейцарските митнически власти представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като е изготвено от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. В случая касаторът отрича материалната доказателствена сила на писмото с твърдението, че удостовереното в него не отговаря на действителното фактическо положение. В подкрепа на това обаче не представя никакви доказателства. Освен това в АУАН № BG26082022/2000/M-285/26.08.2022 г. никъде не е посочен документ под цитирания от касатора рег. № 32-252052/28.07.2022 г.. При разпита на актосъставителя пред ВРС, свид. Ц. е потвърдила, че отговорът на Швейцарската митническа администрация е получен в Агенция „Митници“ под № 32-250694, поради което правилно въззивният съд е приел, че АУАН е издаден въз основа на официален документ.

На л. 26 от административнонаказателната преписка е приложен легализиран превод на писмото от Швейцарската митническа администрация, извършен от сертифицирана преводаческа агенция. Поради това касационният състав приема, че не почиват на данните по делото твърденията на касатора, че към датата на съставянето на АУАН липсвал легализиран превод на получения документ. По отношение на възражението, че в превода е записано „автомобилът“, а не „автомобилите“, касационната инстанция счита, че се касае за допусната техническа грешка. Още повече, че в писмото изрично е посочено, че е извършена проверка на 53 доказателства за произход в 53 фактури, посочени в приложен към писмото списък. В случая приложение намира нормата на чл. 185 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, според която документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български, заверен от страната, като само ако съдът не може сам да повери верността на превода или се оспори верността му, се назначава вещо лице за проверка. В хода на въззивното производство санкционираното дружество не е оспорило верността на извършения легализиран превод на изпратеното от Швейцарската митническа администрация писмо. Следователно необходимостта от назначаване на вещо лице е изцяло в преценката на решаващия делото съд, като в случая ВРС е счел, че такава не е необходима. Като се има предвид, че представеният по преписката превод е извършен от сертифицирана преводаческа агенция, то този извод на въззивния съд се явява обоснован и логичен.

По отношение на възражението на касатора за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН, касационната инстанция изцяло споделя мотивите, изложени от въззивния съд, че администиративнонаказващият орган е изяснил обективно и пълно фактическата обстановка и е събрал безспорни доказателства за извършеното нарушение, поради което не е необходимо да ги преповтаря, а на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН препраща към тях.

По съображения, различни от изложените в решението на районния съд, касационният състав не споделя и следващото възражение на касатора относно нарушаването на чл. 54, ал. 1, т. 9 ЗАНН вр. чл. 33, ал. 2 ЗАНН и чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. В случая няма конкуренция между наказателно и административнонаказателно производство, при която касационният жалбоподател да е застрашен от нарушаването на принципа non bis in idem. Безспорно е, че принципът, възведен в чл. 4, § 1 на Протокол № 7 към КЗПЧОС, включва забрана за повторно наказване или съдене на едно и също лице за едно и също деяние. Следователно конкретните фактически обстоятелства по двете производства трябва да се отнасят и до едно и също лице, притежаващо качеството на извършител на деяние, покриващо едновременно състава както на административно нарушение, така и на престъпление. В случая е налице провеждане на наказателно производство и приключило административнонаказателно производство при налична идентичност на обективните факти, очертаващи предмета на разглеждане на двете производства, но при отсъстваща идентичност по отношение субекта на отговорността, доколкото административнонаказателното производство е проведено и приключило по отношение на юридическото лице „Магна Ойл“ ООД, което е санкционирано за пълното или частично избягване на заплащането на мита и други публични държавни вземания. Съгласно писмото от Окръжна прокуратура – Варна /л. 5 от преписката/, наказателното производство се води с данни за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 и т. 6 вр. чл. 26, ал. 1 НК, при което извършител на деянието, може да е само конкретно физическо лице – аргумент от чл. 31 от Наказателния кодекс. Поради това касационната инстанция счита, че няма идентичност в субектите на двата вида отговорност /административнонаказателна и наказателна/ и оттук не може да се приеме, че с провеждане на наказателно производство срещу конкретно физическо лице ще се стигне до нарушаването на принципа non bis in idem, доколкото административнонаказателното производство е проведено по отношение на друг правен субект – юридическо лице, което според българското позитивно право не може да бъде субект на наказателна отговорност.

При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на решението се установи, че същото е постановено от надлежен състав на компетентния по степен и място съд и при пълно съобразяване с предмета на повдигнатия правен спор.

Съобразявайки изложеното, касационният състав намира, че обжалваното решение следва да се остави в сила.

При този изход на делото в полза на Териториална дирекция Митница Варна следва да се присъди, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 5 ЗАНН, юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт в касационното производство, което предвид невисоката сложност на делото, следва да се определи на минимума от 80 лв. по чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 669/03.05.2023 г. на Районен съд – Варна, ХХХVIІІ-ми състав, постановено по н.а.х.д. № 1009/2023 г.

ОСЪЖДА „Магна ойл“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Териториална дирекция Митница Варна юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: