№ 157
гр. Б., 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20241200500060 по описа за 2024 година
Производството пред ОС Б. е образувано въз основа на въззивна жалба
с вх.№24988/04.12.2023г. е подадена от община Б., с административен адрес
гр.Б., пл.Г.И.*, представлявана от кмета М.П.Б., чрез ст.юрк.Р.Н.П., против
Решение №777/17.11.2023г., постановено по гр.д. №266/2023г. по описа на РС
Б., в уважителната част.
С въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуален
закон, като се излагат подробни съображения. Иска се от съда да отмени
решението в обжалваната част и отхвърли изцяло иска. С въззивната жалба не
са представени нови доказателства. Няма доказателствени искания.
Направено е искане за присъждане на сторените разноски.
Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемата страна, от която
е постъпил отговор на въззивната жалба. Счита, че решението е правилно в
обжалваната част и иска от съда да го потвърди. Претендира разноски по
чл.38, ал.2 от ЗА.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
1
РС Б. е бил сезиран с осъдителни искове по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1
от ЗЗД, предявени от Е. А. А. с ЕГН **********, против Община Б., със
седалище и адрес на управление: гр. Б., пл. Г.И.-М.*, представлявана Кмета
на Общината, за осъждане на ответника Община Б. да заплати на ищцата
сумата от 5000 лв., представляваща неимуществени вреди - претърпени
болки, страдания, стрес и неудобства, причинени на 12.03.2022 г., вследствие
на ухапване от безстопанствено куче, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането, до окончателното изплащане.
С постановеното решение РС Б. е уважил иска за неимуществени вреди
за сумата от 3000 лв., като над този размер до предявения същият е
отхвърлен.
Въззивният съд след като прецени събраните пред първата инстанция
доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие
на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният
субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД,
във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно обезпечителна отговорност за виновното
деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да
упражняват надзора и грижите за безстопанствените кучета. Когато при
изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД,
съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни
разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т.
2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на
някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност
има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Правните субекти, които са
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да
правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на
други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление №
7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно
измежду тях е причинил тези вреди.
За да възникне притезателното право на увредения срещу Община Б. за
обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени
виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа от
нападение от безстопанствени кучета, трябва в обективната действителност
да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
2
основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите
да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение и 2) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на
изпълнение на възложената работа от Община Б. чрез своето действие или
бездействие.
На 12.03.2022 г., около 10:11 ч., ищцата е била прегледана в СПО, с
анамнеза „ухапана от куче на дясна подбедрица“. Като обективно състояние
е отразено - „РКР некървяща в обл. на дясна подбедрица с малки размери“.
Посочено е, че състоянието не изисква болнично лечение.
В медицинско свидетелство № 31/2022 г., издадено от д-р Яни Златин, е
отразено, че на 14.02.2022 г. е извършен преглед на ищцата, при който като
обективна находка е отразено следното: по задна повърхност в долна част на
дясното бедро, в областта на и над колянната ямка, се вижда наложена с
левкопласт, сравнително голяма марлена превръзка. При отстраняването й се
виждат: напречно разположена рана с триъгълна форма, с остър връх, насочен
навън и с размери около 0,8/1,8 см. Повърхността на раната е неравна с
розово-червеникав цвят и леко хлътнала под околната кожа. Около раната се
установява пъстро мораво-синкаво кръвонасядане, с овална форма и с
размери 4/6 см. На около 5,5, см. вътрешно и над гореописаната рана се
вижда още една раничка с кръгловата форма и с диаметър около 6-7 мм., като
е покрита с тъмно червеникаво-кафеникава, умерено дебела, неравна коричка.
Около нея също се установява пъстро мораво-синкаво кръвонасядане с
размери 3,5/5 см. В заключение е посочено, че на ищцата е причинено
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като установените
травматични увреждания е възможно да се получат по време и начин,
съобщени от освидетелстваната в предварителните сведения.
Не е спорно между страните правнорелевантното обстоятелство, че на
12.03.2022 г ищцата е била ухапана от куче, като са й причинени следните
травматични увреждания: две рани с овална форма по външната повърхност,
в средната трета на дясното бедро с кръвонасядания на меките тъкани около
тях. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени и
гласни доказателствени средства. От приетата като компетентно изготвена и
неоспорена от страните СМЕ, извършила анализ на удостоверените в
представените по делото медицински документи правнорелевантни факти, се
установява, че по разположението и вида на установените травматични
увреждания на дясното бедро на ищцата, може да се определи, че същите се
дължат на силно притискане перпендикулярно на повърхността на крайника
действие на тъпи твърди предмети. Двете рани, разположени на около 5 см.
една от друга, отговарят добре да са причинени от пробиване на кожата и
подлежащи тъкани от предмети с овална, почти цилиндрична или
конусовидна форма. Кръвонасядането около установените двете
пунктиформени рани се дължи от силно притискане на меките тъкани.
Комплекса от видимите травматични увреждания - две пунктиформени рани
и кръвонасядане на тъканите около тях - добре отговарят да са получени
3
ухапване от куче с проникване на кучешките зъби в тъканите и силно
притискане в захапка на околните тъкани.
Установените травматични увреждания отговарят да са получени от
ухапване от куче и съответстват напълно на събраните показания и
отразеното в исковата молба.
Нарушаването на целостта на кожата й е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Ухапването първоначално е
причинило на ищцата болка със сравнително голям интензитет, която
постепенно за няколко дни или седмица е намалявала. Не дълбоки
пунктиформени рани и кръвонасядания на дълбоки меки тъкани оздравяват за
около 2-3 седмици, като не оставят последствия за в бъдеще.
Основният спор по делото се съсредоточава върху обстоятелството дали
кучето, което е нападнало ищцата, е безстопанствено, респ. дали общината
чрез своите поделения и служби е изпълнила нормативно установените
задължения за упражняване на надзор върху бездомните кучета, респ. дали те
са положили необходимата грижа за овладяване на популацията на
бездомните кучета на територията на общината – за да бъдат предотвратявани
нападения на кучета над гражданите.
При съвкупния анализ на тези правнорелевантни факти и въззивният
съд достига до категоричния фактически извод, че ищцата установи чрез
пълно доказване (безспорно,несъмнено), както предписва правната норма,
уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК, че кучето,което я е нападнало и ухапало, е било
безстопанствено. Тя е направила всичко възможно за издирване на неговия
собственик, ако е имало такъв, като е сигнализирала за инцидента всички
надлежни държавни (общински) институции – Община Б., и прокуратурата в
гр. Б.. Щом след извършването на оперативно-издирвателни мероприятия и
процесуално-следствени действия не е установено нито лицето, което е
полагало грижи за кучето, нито кучето, което е причинило травматичните
увреждания на пострадалата, единственият възможен фактически извод
представлява логическото умозаключение, че това агресивно куче е било
безстопанствено.
Както бе изяснено, същественото е, че ищцата установи по несъмнен
начин – при съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателствени средства, че процесното куче е било безстопанствено (щом и
разследващите органи, компетентните органи на общината не са успели да
установят собственика, единственият възможен фактически извод, който се
подкрепя и от показанията на очевидеца-свидетел – , представлява
съждението, че кучето е било безстопанствено; съдът не може да възлага по-
високи доказателствени изисквания на пострадалия от такова куче, при все че
ответникът не е доказал положителния факт за наличие на собственик, а
ищцата по несъмнен начин установи отрицателния факт за липса на стопанин
на кучето). В този смисъл по същество са и мотивите към Решение №
262/11.05.2010 г. по № 1155/2009 г. по описа на ВКС, ІV г. о., постановено по
4
реда на чл. 290 ГПК: „Съдът е длъжен да съобрази естеството на факта,
подлежащ на доказване и да се ръководи не само от буквалното
възпроизвеждане на конкретни обстоятелства, но така също и от житейската
логика и опитните правила.
От показанията на свидетеля Антова се установява, че кучето, което е
ухапало ищцата, било кафеникаво на цвят, с малко бяло на врата.
Свидетелката много пъти е виждала въпросното куче, което било агресивно.
Съгласно чл. 40, ал. 2 и ал. 3 ЗЗЖ общинските съвети приемат програми
за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат
средства за изпълнението им, като кметовете на общини организират
изпълнението на тези програми и ежегодно внасят отчет за тяхното
изпълнение пред изпълнителния директор на Българската агенция по
безопасност на храните. В ЗЗЖ са предвидени редица задължения на
общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета,
като несъмнено целта на закона е подобни кучета да не са на свобода в
населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. С оглед
на това законът предписва, че общинските власти са длъжни да вземат под
надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането,
обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в
изградени и стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ). Следователно,
основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти –
арг. чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, като само по изключение се допуска те да бъдат
връщани на местата, от които са взети - чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ.
Ако е било проявено агресивно поведение от безстопанствени кучета,
то тогава се касае до грешна преценка на общинските органи да върнат
кучетата по местата, от които са взети, вместо да ги настанят в приюти.
Следователно, надзорът и грижите по отношение на безстопанствените кучета
са възложени на общините чрез техния изпълнителен орган –кмета.
Настоящата съдебна инстанция приема, че макар и общината да е
създала стройна система от мерки за надзор върху безстопанствените кучета,
намиращи се на нейна територия, те не са приложени адекватно, съответно на
популацията от бездомни кучета, като по улиците в населените места на
общината са останали агресивни кучета, които нападат хора, причинявайки
им телесни увреждания и психически стрес. Следователно, доказано е
виновното неизпълнение на нормативно установеното задължение Община Б.
чрез своите служители да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по
улиците на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради
което е установен фактическият състав, обуславящ възникването на
обезпечитeлно-гаранционната отговорност на ответната община за
противоправното бездействие на нейни служители – по реда на чл. 49 ЗЗД.
Съгласно чл. 52 ЗЗД съдът определя обезщетението за
неимуществените вреди по справедливост. При определяне на размера на
5
обезщетението съдът е длъжен да съобрази вида и характера на увреждането;
степента на претърпените болка и страдание; периода през който са търпени;
продължителността на оздравителния процес; наличието, съответно, липсата
на усложнения при възстановяването; жизнения стандарт в страната, като
относно последния критерий се изхожда от принципната позиция, че
присъждането на парично обезщетение има за цел да репарира (доколкото е
възможно) действително понесените от увредения болки, страдания и
неудобства, а не да се превръща в средство или източник за неоснователно
обогатяване.
Не са необходими специални знания, за да се приеме, че по естеството
си инцидента предизвиква, стрес, уплах, страх, повишена тревожност и
негативни душевни изживявания, които следва да бъдат възмездени по
справедливост в посочения размер - чл. 52 ЗЗД. РС Б. е определил правилно
размера на вредите, като в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД е
съобразил всички обстоятелства, касаещи процесния казус –интензивността
на болките, периода на възстановяване и свързаните с увреждането
неудобства, възрастта на пострадалата.
Следователно, заместващото обезщетение за причинените на
пострадалата неимуществени вреди от ухапването от кучето възлизат на 3000
лв., каквато сума е присъдена от първоинстанционния съд.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната
инстанция е достигнала, изцяло съответства на крайните правни съждения на
първоинстанционния съд, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено като правилно, а въззивната жалба да се остави без уважение.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв.К. трябва да се
присъди сумата от 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъщественото пред въззивния съд безплатно процесуално представителство.
Воден от горното , Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №777/17.11.2023г., постановено по гр.д.
№266/2023г. по описа на РС Б., в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно.
Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в законни сила.
ОСЪЖДА Община Б., с административен адрес: гр.Б., пл.Г.И.*,
представлявана от кмета М.П.Б., да заплати на адв К., сумата от 600.00 лева -
адв.възнаграждение за въззивно производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7