№ 134
гр. Велико Търново , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000082 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 260007 от 21.10.2020г. по т.д. № 120/ 2019г. по описа
на Габровски окръжен съд, е осъден ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД-гр.София да заплати на ИЛ. АНГ. П. чрез настойниците му Й.Г. Н.-П.а и
АНГ. ИВ. П. с адрес в гр.Трявна сумата 22413,73 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди за периода 05.12.2014г.-05.12.2019г. на
осн.чл.226 от КЗ /отм./, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба 05.12.2019г., като е отхвърлен предявеният иск за горницата до пълния
претендиран размер. Осъден е ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД-
гр.София да заплати на ИЛ. АНГ. П. чрез настойниците му Й.Г. Н.-П.а и АНГ.
ИВ. П. с адрес в гр.Трявна сумата 3906,90 лв., представляваща лихва за забава
на осн.чл.86 ЗЗД за периода от датата на извършване на всеки разход до
датата на подаване на исковата молба, като е отхвърлен предявеният иск за
горницата до пълния претендиран размер. Присъдени са разноски.
1
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД-гр.София чрез адв.Кр.И. срещу
решението на ГОС в осъдителната част и в частта за разноските. Счита, че
решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно по
изложени за това доводи. Счита, че първоинстационният съд неправилно е
дефинирал понятието „застрахователно събитие“ в противоречие с
материалния закон, и оттам неправилно е приел, че не е изтекла
погасителната давност за вземането.Сочи легалната дефиниция на понятието
съгласно пар.1 т.3 от ДР на КЗ /отм./ и счита, че предвид на това
застрахователното събитие е настъпилото ПТП и моментът на извършване на
деянието от деликвента е моментът на настъпване на застрахователното
събитие. Счита, че последвалите застрахователното събитие разходи за
лечение, възстановяване, рехабилитация, животоподдържащи процедури,
техническо обезпечаване и др., свързани с причиненото ПТП, не
представляват нови застрахователни събития по смисъла на закона, както
неправилно е приел първоинстанционният съд. Счита, че неправилно, в
разрез с чл.197 КЗ /отм./ ГОС е приел, че не е изтекла погасителната давност
за вземането за посочените разходи. Счита, че неправилно ГОС е приел, че в
случая не ставало въпрос за сигурни и установими по размер вреди, които да
могат да бъдат претендирани в бъдеще и предвид на това не са могли да
бъдат заявени като бъдещи такива-в рамките на давностния срок. Счита за
неправилен извода на съда, че възраженията на ответника за липса на
причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия резултат са
преклудирани с оглед на това, че с цитирани три решения по гр.дела са
установени със сила на пресъдено нещо общите правопораждащи факти, въз
основа на които се поражда претендираното материално право.Аргументира
се с разпоредбата на чл.298 ал.1 ГПК, като сочи, че по тези дела съдът се е
произнесъл по претенция за неимуществени вреди, т.е. липсвала идентичност
между основанието на двата иска. Неправилно ГОС не е съобразил изобщо
решението по посочено НОХД съобразно чл.300 ГПК, в което е разгледана и
изрично изключена причинно-следствената връзка между състоянието будна
кома и травмата, получена при ПТП. В тази връзка бил изцяло опорочен и
докладът по делото.Счита, че искът за обезщетение за имуществени вреди е
неоснователен и на друго основание-не е налице пряка причинно-следствена
връзка между настъпилото ПТП и вредите-разходите, описани по-горе, които
2
освен това били предвидими с оглед състоянието „будна кома“, което било
хронично и вегетативно. Счита, че не са налице основанията, предвидени в
т.4 на ТР № 1/ 23.12.2015г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в случая не се
твърдял ексцес, а и не е налице. Не било налице и признание на иска, както се
твърдяло в исковата молба, тъй като ответникът бил заплатил само конкретни
разходи по конкретни фактури, направени в рамките на давностния
срок.Моли въззивният съд да отмени решението на ПОС в обжалваната част
и да отхвърли предявения иск за разликата над 25000лв. Претендира
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника по жалба ИЛ. АНГ. П. чрез настойниците му Й.Г. Н.-П.а и АНГ.
ИВ. П. с адрес в гр.Трявна, чрез пълномощника адв.Ст.Ч.. Счита същата за
неоснователна по изложени за това доводи и моли да бъде оставена без
уважение, а решението на ГОС в обжалваната част да бъде потвърдено като
правилно и законосъборазно. Претендира разноски.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището
на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
3
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и
доказаността на предявените искове в постановените размери.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакванията на жалбоподателя, че неправилно
първоинстанционният съд е дефинирал понятието „застрахователно събитие“
в противоречие с материалния закон, и оттам неправилно е приел, че не е
изтекла погасителната давност за вземането, че с оглед легалната дефиниция
на понятието съгласно пар.1 т.3 от ДР на КЗ /отм./ застрахователното събитие
е настъпилото ПТП и моментът на извършване на деянието е моментът на
настъпване на застрахователното събитие; че последвалите застрахователното
събитие разходи за лечение, възстановяване, рехабилитация,
животоподдържащи процедури, техническо обезпечаване и др., свързани с
причиненото ПТП, не представляват нови застрахователни събития по
смисъла на закона, както неправилно е приел първоинстанционният съд и че
неправилно, в разрез с чл.197 КЗ /отм./ ГОС е приел, че не е изтекла
погасителната давност за вземането за претендираните разходи, са
неоснователни. Както е прието в т.4 на ТР № 1/23.12.2015г. на ОСГТК на
ВКС, „дори необходимостта от поправително тълкуване на чл.197 от КЗ /отм./
да бъде отречена, то отсъства съмнение, че за момент на настъпване на
застрахователното събитие може да се приеме само този, в който са
реализирани всички елементи от фактическия състав за пораждане на
гражданската отговорност; следователно, независимо кога се проявява
вредата- в момента на извършване на деянието, или след него, едва от деня
на нейната проява за третото лице възниква правото да иска обезщетяването
й в границите на чл.51 от ЗЗД; затова от този момент започва да тече и
погасителната давност за прекия иск срещу застрахователя, вкл. за
обезщетяване вредите от ексцес.“.С оглед на така даденото разрешение,
правилно първоинстанционният съд е приел, че възражението на ответника за
изтекла погасителна давност за вземането на ищеца за претендираните
разходи е неоснователно. Макар и състоянието на „будна кома“ да е хронично
4
и вегетативно, както сочи жалбоподателят, то разходите във връзка с това
състояние не са бъдещи сигурни вреди с установим предварително размер във
времето, за да могат да бъдат претендирани още с настъпване на това
състояние. В тази връзка е неоснователно и оплакването, че неправилно ГОС
е приел, че в случая не ставало въпрос за сигурни и установими по размер
вреди, които да могат да бъдат претендирани в бъдеще и предвид на това не
са могли да бъдат заявени като бъдещи такива-в рамките на давностния срок.
Оплакването, че е неправилен изводът на съда, че възраженията на
ответника за липса на причинно-следствена връзка между деянието и
настъпилия резултат са преклудирани с оглед на това, че с цитирани три
решения по гр.дела са установени със сила на пресъдено нещо общите
правопораждащи факти, въз основа на които се поражда претендираното
материално право, е неоснователно. Както жалбоподателят посочва, съгласно
чл.298 ал.1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за
същото искане и на същото основание. По цитираните гр.дела съдът се е
произнесъл по претенция на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от същото ПТП. В тези производства е разглеждана именно
причинно-следствената връзка между ПТП и състоянието „будна кома“ /за
разходите във връзка с което е предявен настоящият иск за обезщетение за
имуществени вреди/, като е прието, че е налице такава пряка причинно-
следствена връзка.Със сила на пресъдено нещо съдът се е произнесъл относно
правоопораждащите материалното право факти-елементите на чл.45 от ЗЗД,
като е приел, че са налице всички изискуеми такива и съобразно обективните
и субективни предели на силата на пресъдено нещо е признато материалното
право на пострадалия за обезщетение за вреди от процесното ПТП срещу
застрахователя. Освен това, мотивите към решението, в които съдът е приел
наличието на пряка причинна връзка между ПТП и настъпилото в резултат на
него състояние на пострадалия „будна кома“ имат доказателствена сила. С
оглед на това са неоснователни и останалите оплаквания на жалбоподателя.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявените
искове са основателни и доказани в така определените от
първоинстанционния съд размери.
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не
5
страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд. При този изход на делото следва да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на адв.Ст.Ч. адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 от
ЗА съобразно чл.7 ал.2 от Наредба № 1/ 2004г. в размер на 1583,54 лв., с
включен ДДС, съобразно пар.2а от ДР на Наредба № 1/ 2004г.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260007 от 21.10.2020г. по т.д. № 120/ 2019г. по
описа на Габровски окръжен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано“ № 5, да
заплати на адв. С.С. Ч. от САК, с рег.№ от ЕАР **********, на осн.чл.38 ал.1
т.2 ЗА сумата 1583,54 лв. /хиляда петстотин осемдесет и три лева и петдесет и
четири стотинки/ - адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6