Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Корнелия Колева | |
С определение от 25.07.2011г. по ЧНД № 299/2011г. на ПРС е потвърдено постановление на прокурор от ПРП, с което е прекратено досъдебно производство № 262/2010г. на РУП Павликени. Подадена е въззивна жалба от З. Т. З. против определението на ПРС. Направено е оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на същото. Моли да се отмени определението на ПРС, както и постановлението на ПРП. Окръжният съд като обсъди направените оплаквания в жалбата, становището на страните и събраните доказателства, прие за установено средното: Подадената въззивна жалба е неоснователна. Видно от материалите по делото е, че с постановление от 29.07.2010г. на прокурор от ПРП е образувано досъдебно производство срещу виновното длъжностно лице за това, че на 21.06.2010г. в гр.Б. Ч. в това си качество при изпълнение на службата си нанесъл удари на З. Т. З., като му причинил лека телесна повреда. Деянието е квалифицирано като престъпление по чл.131 ал.1 т.2 във вр. с чл.130 НК. В хода на досъдебното производство са събрани гласни и писмени доказателства, както и са изготвени медицинска експертиза и допълнителна такава. От събраните доказателства се установява, че лицата С. М. и С. Д. са били съдружници, като са развивали обща стопанска дейност в търговско дружество. С решение на общото му събрание дружеството е разделено две нови такива. Едното от тях е „М.” ЕООД с едноличен собственик на капитала С. Г. М. и „Д.” ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител С. Д. С. Първото от тях извършва търговска дейност в зърнена база, а второ в мелница като постройките им са в общ стопански двор в гр.Б. Ч.. Отношенията между двамата бивши съдружници са влошени, като са водени граждански дела. Между тях съществува спор за преминаването през стопанския двор. Жалбоподателят работи по трудов договор в „Д” ООД. На 21.06.2010г. същият около 11.45ч. излязъл от мелница с мотопед. След това се върнал. Жалбоподателят с мотопеда минал през портала и пресичал двора пред зърнобазата. През това време от лабораторията излязъл собственикът и управител С. М. Същият се развикал към жалбоподателя защо преминава през стопанския двор. Вторият му отговорил, че има съдебно решение, което му дава право да преминава през двора, за да стигне до сградата на мелницата. През това време С. М. се приближил до жалбоподателя и му нанесъл удар с длан в лявата страна на лицето. Последният паднал с мотопеда на дясната страна. След това М. нанесъл 3-4удара с юмрук по главата на жалбоподателя. Последният слязъл от мотора, като се опитал да го запали, но не успял. Започнал да го тика, но му причерняло. Извикал някой да го посрещне. Св.И. се притекъл на помощ. След това дошла и св. Д.С. Последната го откарала до личния му лекар. На жалбоподателя било назначено болнично и домашно лечение. Така описаната фактическа обстановка се извежда от събраните по делото доказателства. От същите се установява по несъмнен начин, че С. М.е нанесъл удари в главата на жалбоподателя. В тази насока са показанията на жалбоподателя, така и тези на св.С., И. и Г. Видът и характерът на телесното увреждане се установява от изготвеното медицинско удостоверение, както и заключението медицинската експертиза и допълнителното такова. Въззивният съд не споделя изложените мотиви от наблюдаващия прокурор, както и от първоинстанционния съд относно авторството на деянието. При съвкупния анализ на събраните доказателства се налага извод, че на жалбоподателя е причинено телесно увреждане, което има характер на лека телесна повреда. Същото е настъпило в резултат на нанесените удари от С. М. спрямо жалбоподателя. Съставомерността на деянието по чл.131 ал.1 т.2 НК изисква извършването му от длъжностно лице при или по повод на службата му. В инкриминирания случай деецът се явява едноличен собственик на капитала на търговско дружество и управител. Правомощията на същия в тези качества са регламентирани в учредителния акт на дружеството и то в бланкетен вид. Съгласно чл.93 т.1 б.Б НК управителят на търговско дружество се явява длъжностно лице. Липсва длъжностна характеристика, от която да се изведат какви са конкретните му права и задължения. Правомощия по охраната на обекта, пропускателния режим, контрола по движение и др., свързани със сигурността и преминаването през стопанския двор са възложени на други лица. Правилно е прието, че действията на М. не са извършени при или по повод изпълнение на служебните му задължения, а поради съществуващият конфликт между него и собственика на мелницата, който рефлектира спрямо работниците на последния. С оглед изложените съображения законосъобразно и обосновано е прието, че не е осъществен фактическия състав на чл.131 ал.1 т.2 във вр. с чл.130 НК. Прекратяването на наказателното производството по чл.243 ал.1 т.1 във вр. с чл.24 ал.1 т.1 НПК за извършено престъпление от общ характер не изключва възможността жалбоподателят да реализира правата си, като ангажира наказателната отговорност на дееца за извършено престъпление от частен характер. По тези съображения атакуваното определение е законосъобразно и обосновано. Същото следва да се потвърди. Водим от изложените съображения, Окръжният съд О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 25.07.2011г. по ЧНД № 299/2011г. на ПАВЛИКЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |