Решение по дело №517/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 340
Дата: 11 ноември 2019 г. (в сила от 30 ноември 2019 г.)
Съдия: Мария Димова Шолекова
Дело: 20194310200517
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2019 г.

Съдържание на акта

                        Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                               

                               град Ловеч, 11.11.2019 година

 

                                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА

 

при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 517 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

 

          С наказателно постановление № 19-0906-000351/01.04.2019 год. на Н.В.Н., Началник Сектор ПП при ОД на МВР-Ловеч, е наложена на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174,ал.1, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева на Б.Д.Г. ***, ЕГН:**********, за това, че на 19.03.2019 г. в 18:37 часа в община Угърчин, на път първи клас №4, като водач на лек автомобил – „Ауди 80”, с peг. № ** **** **, при обстоятелства: На 19.03.2019 г. около 18:00 ч. на ПП 1-4, км. 25, с посока на движение към гр. Варна управлява собствения си лек автомобил „Ауди” с регистрационен номер ** **** **, под въздействието на алкохол, установено с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510”, с фабричен номер ARDN 0032, дисплеят на който отчете 0,70 промила по метода на издишания въздух. Движи се без включени светлини за през деня или с къси светлини. Водачът пътува сам в автомобила. Издаден талон за мед. изследване № 0004874, с което е извършил:

1)      Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, с което виновно е нарушил чл.5, ал. 3, т.1 от ЗДвП.

2)      Водач, който се движи с МПС през деня без задължително включени светлини за движение през деня или с къси светлини, с което виновно е нарушил чл.70 ал. 3 от ЗДвП. Със същото НП са отнети на основание Наредба № Із- 2539 на МВР 10 контролни точки на водача.

          Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Б.Д.Г., който го обжалва в срок чрез адв.С. и излага, че същото е незаконосъобразно, издадено при неясни фактически обстоятелства, въз основа на констатации, изложени в незаконосъобразен АУАН. Сочи, че относно времето на нарушението са изписани различни часове, не е посочено точното време на извършване на проверката на място с техническо средство, както и точното време на връчване на талона за медицинско изследване. Счита, че наказващият орган не е положил никакви усилия за преодоляване на посочените в АУАН различни данни за времето на извършване на нарушението, както и за липсата на вписване на часа на проверката с техническо средство и на издаване на талон за изследване, поради което е неясно твърдението на АНО, че е просрочено времето за явяване и даване на кръв. В НП не се излагат никакви данни точния час на явяване на лицето на посоченото място за изследване, както и относно точния час на вземане на проба за изследване. Счита, че липсата на тези данни нарушава правото на защита на жалбоподателя и моли съда да отмени обжалваното НП.

          В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован  се явява лично и с адв.С., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като счита, че от събраните доказателства не може да се установи точния час на пристигане на жалбоподателя в медицинското заведение, тъй като налице са противоречия между  показанията на свид. П., К. и отразеното в медицинския журнал, не е изяснено кога свид.К. се е явил в медицинското заведение, както и по сигнал на кого е отишъл. Сочи, че дори да се приеме, че жалбоподателят не се е явил във времето, определено в протокола за медицинско изследване, причина за забавянето е и съставянето на акта. Изтъква, че наказващият орган правилно се е позовал на разпоредбата на чл.6, ал.6, т.2 от Наредба №1/2017 г., но счита, че разпоредбите на чл.6, ал.9, чл.12, ал.4 и чл.15, ал.6 от наредбата не са задължителни за съда, тъй като наредбата е издадена извън обем на овластяване по чл.174, ал.4 от ЗДвП и касае само реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта. Поради изложеното моли съда да отмени изцяло обжалваното НП.

          Ответникът-ПП-ОД на МВР-Ловеч,редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на свидетелите Д.П., Х.И., М. П., Б.К., от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

          На 19.03.2019 год. бил съставен Акт № 013587   за установяване на административно нарушение от св.Д.П., в присъствието на св. Х. Илев, срещу Б.Д.Г., за това, че на 19.03.2019 год.  в 18:37 часа в община Угърчин, на път Коритна – Български извор – Микре – Севлиево – Велико Търново – Омуртаг – Търговище – Разград/Шумен/, като Водач на лек автомобил – „Ауди 80”, с peг. № ** **** **, при обстоятелства: На 19.03.2019 г. около 18:00 ч. на ПП 1-4, км. 25, с посока на движение към гр. Варна управлява собствения си лек автомобил „Ауди” с регистрационен номер ** **** **, под въздействието на алкохол, установено с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510”, с фабричен номер ARDN 0032, дисплеят на който отчете 0,70 промила по метода на издишания въздух. Движи се без включени светлини за през деня или с къси светлини. Водачът пътува сам в автомобила. Издаден талон за медицинско изследване № 0004874, което представлява нарушение на чл.5, ал.3, т.1 и чл.70, ал.3 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят не е направил възражения. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.

          Съдът констатира, че констатациите в АУАН и в обжалваното НП относно двете посочени нарушения съответстват на действителното положение. Безспорно установено по делото е, че жалбоподателят е управлявал МПС под въздействие на алкохол, с концентрация 0,70 промила алкохол в кръвта, измерено чрез издишания от водача въздух, както и начина на установяване на количеството алкохол – с техническо средство, вида на техническото средство, както и останалите обстоятелства, при които е извършено нарушението по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП. От показанията на разпитаните свидетели П. и И. по категоричен начин се установява поведението на водача при проверката и след нея, причината за извършването й, а именно, че автомобилът се е движил без включени светлини, че при поискване на документите са усетили мирис на алкохол, както и отразената констатация, че същият е управлявал МПС след употреба на алкохол, констатирано по надлежния ред с техническо средство, от лица, които имат право да извършат такава проверка. Показанията на тези двама свидетели са последователни, подробни и безпротиворечиви, отразяват техните непосредствени възприятия в хода на извършената проверка, поради което съдът ги кредитира в цялост. Както в АУАН, така и в НП е направено пълно, точно  ясно описание на констатираните нарушения, правилна е и правната им квалификация, като към преписката са приложени и доказателствата, които ги потвърждават.

          От показанията на свид.К. се установява, че на въпросната дата е бил на работа и е присъствал на вземане на кръвна проба от жалбоподателя в СО при МБАЛ-Ловеч, както и че е пристигнал в болничното заведение в рамките на 5-10 минути, след като е бил извикан.Същият подробно обяснява начина на вземане на кръвната проба, както и това, че винаги се отразява в журнала часа на явяване на лицето, часа на вземане на кръвната проба, независимо дали между тях има промеждутък от време, след което се пристъпва към запечатване на пробата и оформяне на съответните документи. Безспорно установено от писмените доказателства/ писмо № 3027/12.07.2019 г. на Н-к СО д-р Д. и копие от журнал/ е и обстоятелството, че жалбоподателят се е явил за кръвна проба на 19.03.2019 г. в 20.50 часа, както и че пробата е взета в 20.55 часа, за което свидетелстват и положените подписи на медицинските лица и полицейския служител. Без значение за спора е дали свид.К. е бил изпратен в СО от дежурния при РУ или е бил извикан от екипа в СО.  Показанията на свид.К. и посочените писмени доказателства опровергават изложеното от жалбоподателя и подкрепено от свид.П., че жалбоподателят се е явил в СО при МБАЛ – Ловеч в 20.10 часа. Съдът не кредитира показанията на свид. П., в частта им, в която същият заявява часът, в който е пристигнал на мястото на проверката, часът, в който е тръгнал за гр.Ловеч и часът, в който е пристигнал, тъй като от показанията на свид.И. се установява, че след приключване на проверката, жалбоподателят не е тръгнал веднага за гр.Ловеч, а със свой познат се е върнал обратно в с.Сопот/което не се отрича и от жалбоподателя/ и едва известно време след това са се върнали посока Варна. От друга страна нелогично звучат депозираните показания на свид.П., че е пристигнал на паркинга до болницата в 20.10 – 20.15 часа и че жалбоподателят след 10 мин.се е върнал, за да изчака пристигането на полицай, който да присъства на вземане на кръвната проба, тъй катоако това е така, от пристигането им пред болницата до пристигането на полицейския патрул са изминали 40 минути, а свид.К. е категоричен както, че се е явил в рамките на 5-10 минути, така и че в журнала е записан часът на явяване на лицето. Ето защо съдът приема, че показанията на свид.П. в тази им част се недостоверни и подкрепят защитната теза на жалбоподателя, но се опровергават от останалите доказателства, събрани по делото. Очевидно е, че жалбоподателят не е тръгнал към МБАЛ – Ловеч веднага след приключване на проверката, върнал се е до с.Сопот, престоял е известно време в заведение и едва след това е организирал свой познат да го откара до болницата в гр.Ловеч, т.е. с поведението си е станал причина за по-късното явяване в СО. Съдът не споделя и възражението на адв.С., че причина за забавянето е съставянето на акта, тъй като АУАН е съставен в 18.37 часа, т.е. само 7 минути след като на жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване, който му е връчен  в 18.30 часа/л.36/. Не споделя и възражението в жалбата, че не е отразен часът на вземане на пробата с техническо средство. В АУАН действително не е отразен този час, но в издадения талон за изследване, изрично е отразено, че е извършена предварителна качествена проба в 18.20 часа на 19.03.2019 г. с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” ARDN 0032, както и резултата от тази проба. Съдът не счита, че е налице разминаване относно часа на извършване на нарушението, тъй като посочения час – 18.37 часа е този на съставяне на АУАН, а в обстоятелствената част е отразено, че нарушението е извършено около 18.00 часа, когато жалбоподателят е управлявал МПС и е бил спрян за проверка.

          Неоснователни са и изложените съображения относно това, че разпоредбите на чл.6, чл.12 и чл.15 от Нредба №1/2017 г. не са задължителни за съда, тъй като наредбата е издадена извън обема на овластяване по чл.174, ал.4  от ЗДвП. Съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвПРедът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието” и това е Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Видно от наименованието на наредбата, същата въвежда изисквания към реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, като е разписана процедурата по издаване на съответната документация от контролните органи и медицинските лица, както и тази  за вземане на кръвна проба и нейното изследване и разпоредбите й са задължителни както за полицейските органи и медицински лица, така и за съда.  При издаване на талона за мед. изследване /видно от представеното копие/ актосъставителят стриктно е спазил разпоредбите на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, в частност тези на чл.3  чл.6 от наредбата. Съгласно чл.19, ал.1,т.1, б.”г” от наредбата: „Изследванията се извършват в специализирани лаборатории, както следва: Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) - Плевен - за областите Плевен, Видин, Враца, Ловеч, Габрово и Монтана” , като видно от протокол за химическо изследване/л.33/ кръвната проба на жалбоподателя е изследвана с СХЛ към ЦСМП - Плевен. От друга страна свид.П. в издадения талон е записал максималния срок от 2 часа за явяване за кръвна проба с оглед обстоятелството, че лечебното заведение е в друго населено място, отдалечено от мястото, където е констатирано нарушението. На следващо място правилно наказващият орган при издаване на НП е съобразил разпоредбата на чл.6, ал.9 от наредбата „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване” и е издал НП, като е вписал показанията, отчетени от техническото средство. Съдът не констатира нарушения на установения в наредбата ред при вземане на кръвната проба и извършеното изследване. Ето защо настоящата инстанция приема, че нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е извършено от жалбоподателя и е безспорно доказано.

          Освен нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП при проверката е констатирано и нарушение на чл.70,ал.3 от ЗДвП, което не се оспорва от жалбоподателя и се потвърждава от показанията на свид. П. и И..

          И АУАН и НП съответстват на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта се установява фактическата обстановка, изложена в АУАН. Поради изложеното съдът приема,че жалбоподателят е извършил нарушенията, за които е наказан с обжалваното НП, извършил ги е виновно и издаденото НП е законосъобразно.

          Относно наложените наказания съдът приема, че наказващият орган е съобразил разпоредбите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН, като е наложил и за двете констатирани нарушения предвидените в закона санкции, поради което НП следва да бъде потвърдено, като правилно, обосновано и законосъобразно. 

          Водим от гореизложеното и на основание  чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

                                       Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ   19-0906-000351/01.04.2019 год. на Н.В.Н., Началник Сектор ПП при ОД на МВР-Ловеч, с което е наложена на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174,ал.1, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева и на основание Наредба  № Із- 2539 на МВР са отнети 10 контролни точки на Б.Д.Г. ***, ЕГН:**********,  за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 и чл.70,ал.3 от ЗДвП, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.                       

 

 

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :