№ 11
гр. Пловдив, 16.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно частно
гражданско дело № 20235000500013 по описа за 2023 година
Производство е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 317/05.01.2023 г. от П. В. Н. с ЕГН –
**********, адрес: П., ул. „С.“ № 1 против Определение 2782 от 05.12.2022 г.
по гр.д. 3112/22 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е върната исковата му
молба против ЧСИ рег. № ... - А.Н.А., с район на действие – района на
Окръжен съд - Пловдив, с адрес – град П., ул. „Р.Д.“ 10, ет. 1, и К.Ц.Ц. с ЕГН -
**********, от П., бул. „С.“ № 90, ет. 7, ап. 21. Жалбоподателят счита
определението за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушения, тъй като предявеният
от него иск е очевидно допустим, основателен и доказан. Моли обжалваното
определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на
друг съдебен състав.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от
легитимирано лице – ищец, засяга се обжалваемо, съгласно чл. 274, ал. 1 във
връзка с чл. 130 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие
на делото характер, откъм съдържание и приложения е редовна, поради което
се явява допустима, а разгледана по същество, съдът я намира за
неоснователна по следните съображения:
Делото е образувано пред ПОС по внесена на 02.12.2022 г. искова молба
от П. В. Н. против ЧСИ рег. № ... - А.Н.А. – П. и К.Ц.Ц., с която се иска от
съда да постанови решение, с което да бъде прогласена за нищожна публичната
продан, проведена по изп.д. № 20158260400395, на единствен несеквестируем имот на
ищеца, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ... по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с
адрес на имота - град П., район „С.“, ж. к. „З.ф.“, ул. „С.“ № 1, ет. 1, ап. 1,
който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлени
1
имоти с идентификатори ......, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2; с площ от 74 кв.м, ведно с
избено помещение с площ от 37 кв.м и 12.95% ид.ч. от общите части на
сградата, ниво 1; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - .....; под обекта - няма; над обекта - няма; ниво 2; при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - .....; под обекта - няма; над
обекта - няма; стар идентификатор: няма, поради нарушаване на редица
императивни разпоредби, уреждащи изпълнителното производство, общите
правила на ГПК, основополагащи принципи на гражданския процес за
законност и диспозитивното начало, както и поради нарушаване от страна на
ЧСИ А. на чл. 17, ал. 1 от КРБ, на чл. 8 от ЕКПЧ, на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, на чл.
1 от Протокол № 1, на чл. 13 от ЕКПЧ, на чл. 17 от Всеобщата декларация за
правата на човека и чл. 17 от Хартата на основните права и принципите на
върховенството на закона и правовата държава, както и на нарушения на чл.
494, ал. 1 от ГПК.
С обжалваното Определение ПОС е приел, че защитата на длъжника в
изпълнителното производство може да бъде насочена както срещу
материалната, така и срещу процесуалната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение, като защитата срещу последната се осъществява
чрез обжалване на изчерпателно изброени в чл. 435, ал. 2 от ГПК
изпълнителни действия и само на изрично посочени в закона - чл. 435, ал. 3
от ГПК основания. По изключение, дори и възлагането да не е обжалвано,
съобразно чл. 496, ал. 3 от ГПК действителността на продажбата може да
бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 от ГПК и при
невнасяне на цената и това ограничение има за цел стимулиране на третите
лица да участват в публичната продан. Именно поради този обществен
интерес в действащото право според ПОС не е уреден иск за прогласяване на
нищожност на публична продан съответно на постановление за възлагане, в
това число и поради несеквестируемост на изнесения на публична продан
имот /в този смисъл са определение № 28 от 23.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 497 от 2011 г., I г. о., ГК; определение № 81 от 20.02.2012 г. на ВКС, I г. о,
ГК по ч. гр. д. № 498 от 2011 г.; определение № 471 от 26.06.2012 г. на ВКС,
IV г. о., ГК по ч. гр. д. № 142 от 2012 г.; определение № 477 от 12.11.2019 г.
на ВКС, III г. о., ГК по ч. гр. д. № 3468 от 2019 г./.
Настоящата инстанция споделя приетото от окръжния съд с
обжалваното определение. Законодателят изчерпателно и императивно
посочил основанията за атакуване на действителността на публичната продан.
Тя може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 от
ГПК и при невнасяне на цената. Това са случаите, когато в наддаването са
участвали лица без право на това - длъжникът, неговият законен
представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд,
служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 от
ЗЗД. Другото основание за недействителност е обявяване за купувач на лице,
което не е внесло пълния размер на продажната цена. Само при наведени
2
такива твърдения от страна на ищеца за прогласяване недействителността на
публичната продан искът против ЧСИ и купувача би бил допустим.
В случая в исковата молба, ищецът не твърди наличие на някоя от
предвидените в чл. 496, ал. 3 от ГПК хипотези, обуславящи недействителност
на публичната продан. Като аргументи за нищожност са посочени редица
общо формулирани норми на защита на частната собственост, без
приложимостта им да бъде обоснована в ИМ чрез конкретни фактически
твърдения. Налице е предявен иск с недопустим предмет. Действията на
съдебния изпълнител, който не е равнопоставен частноправен субект, се
регулират от правила, уредени в ГПК. По въпроса допустим ли е иск за
прогласяване нищожността на постановлението за възлагане, респ. на
публичната продан на основания извън тези, посочени в чл. 496, ал. 3 от ГПК,
произнасянето на първоинстанционния съд е в съответствие със
задължителната съдебна практика (т. 3 от ТР № 4/11.03.2019 г. по т. д. №
4/2017 г. на ОСГТК ) и установената практика на състави на ВКС (Р-
92/18.08.2010 г. по т.д. № 645/2009 г., ІІ т.о., Р-47/20.04.2015 г. по гр.д. №
2775/2014 г., III г.о.; Опр-21/20.01.2017 г. по ч.гр.д. № 2920/2016 г., ІІ г.о. на
ВКС). Публичната продан е производство за принудително прехвърляне на
собственост. Постановлението за възлагане е крайният акт, с който
приключва публичната продан. С него купувачът на публичната продан се
легитимира като собственик на имота. Публичната продан на недвижим имот
е деривативен способ за придобиване на вещни права и ако длъжникът не е
собственик на продавания имот, то и купувачът няма да стане собственик (чл.
496, ал. 2 от ГПК). По правната си характеристика и последици публичната
продан не е сделка и се различава от договора за продажба, поради което за
нея не са приложими основанията за недействителност на договорите по ЗЗД.
Нормата на чл. 496, ал. 3 от ГПК изрично забранява оспорване на проданта по
исков ред на основания, различни от хипотезите, когато в проданта е
участвало лице, което не е имало право да наддава и когато имотът е
възложен на лице, което не е платило цената. В цитираната по-горе практика е
разяснено, че иск за прогласяване нищожност на публичната продан и на
постановлението за възлагане законодателят не е предвидил. Целта на
регламентацията е да се стабилизира публичната продан, включително за да
се стимулират третите лица да участват в публичната продан. Този защитен
от законодателя обществен интерес изключва допустимостта по исков ред да
се търси прогласяване нищожността на постановлението за възлагане. Във
изложението на фактите в ИМ липсват подобни основания. Твърдят се
несеквестируемост и евентуално просрочие на искане на взискател за втора
публична продан при наличие на спиране на изпълнителното производство –
основания непосочени от законодателя в цитираните текстове на ГПК.
Служебно известно е на настоящия състав (напр. Определение № 183 от
09.05.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 20225000500223 по описа на ПАпС за 2022 година)
е, че е налице неоспорено от настоящия жалбоподател основание за отпадане
на несеквестируемостта по чл. 445, ал. 2, т. 1 ГПК – наличие на присъединен
3
по изп. дело № 395/15 г. по описа на ЧСИ А. А. взискател с вземане за
издръжка. В същото време цитираните като механичен сбор нормативни
разпоредби от висш ранг не могат да имат приложимост към изложените
фактически обстоятелства в ИМ и не могат да обосноват недействителност на
публичната продан. Посочена е в чл. 8, т. 2 от ЕКПЧ допустимост от намеса
на държавните власти в неприкосновеността на жилището, вкл. и за защита
здравето и правата на другите, каквото е задължението за издръжка (особено
на дете) и това е именно такова защитимо от държавата право. Същото е
предвидено и в чл. 1 от Протокол 1/20.03.1952 г. на ЕКПЧ - лишаване от
притежание на лицето в интерес на обществото, какъвто интерес е дължима
издръжка, като там се сочи и правото на държавата да въвежда такива закони,
каквито сметне за необходимо за осъществяването на контрол. На
жалбоподателя чрез ГПК са предоставени ефективни правни средства за
защита в съответствие с чл. 13 от ЕКПЧ. Напълно ирелевантни и
неприложими са разпоредбите на чл. 17 от ВДПЧ, както и чл. 17, ал. 1 от
КРБ. В чл. 17, т. 1, изр. 2 от ХОПЕС е посочено лишаването от собственост в
обществена полза срещу съответна престация, каквато в конкретния случай е
даването на издръжка.
От изложеното следва правилност на обжалваното определение и ето
защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение 2782 от 05.12.2022 г. по гр.д. 3112/22 г.
на Окръжен съд – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред
Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4