РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1705/17.10.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и
трета година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове: Величка Георгиева
Светлана Методиева
при
секретаря Г.Г. и с участието на прокурор Т.Павлов, като разгледа докладваното
от съдия Диева касационно административно дело № 1545/2023г., взе предвид
следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Г.Н.Г.,*** с пълномощник адв.К.П. обжалва
Решение № 642 от 13.04.2023г., постановено по АНД № 7045 по описа за 2022г. на
Районен съд – Пловдив, с което е потвърден електронен фиш серия К № 6391646,
издаден от ОД МВР – Пловдив, с който на Г.Н.Г. – законен представител на Атик
ООД , ЕГН **********, на основание чл.189 ал.4 от Закона за движение по
пътищата /ЗДв.П/ вр. чл.182 ал.1 т.2 ЗДв.П е наложено административно наказание
глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДв.П.
Решението е оспорено като
незаконосъобразно с искане за отмяната му, ведно с отмяна на електронния фиш и присъждане
на съдебни разноски за настоящото съдебно производство. Поддържа се, че
електронния фиш е издаден незаконосъобразно, като не са доказани безсъмнено
обстоятелствата, при които се твърди да е извършено нарушение : Счита се за
неправилно прието от ПРС, че посоченият адрес /гр.Пловдив, „Пловдив Юг 328к“/,
където е установено нарушението – е достатъчно установен, в нарушение на
съдопроизводствените правила по чл.348 ал.1 т.2 НПК вр. с чл.63в ЗАНН. Изразено
е несъгласие с извода на ПРС, че липсата на начало и край на контролирания
пътен участък е несъществено нарушение на режима на работа, както и
неотразяване на приближаване или отдалечаване, тъй като са важни изисквания към
правилното оформление на документацията за използване на АТСС. Поддържа се, че
използването на АТСС е обвързано с изискванията на чл.91 ЗМВР, който допуска
органите на МВР за използват средства за явно наблюдение за контрол по спазване
правилата за движение, но само след разгласяване по подходящ начин, вкл. чрез
поставяне на указателни табели, публикувани в средствата за масово осведомяване
и в интернет /чл.91 ал.3 ЗМВР/. Заявено е, че съдът е установил липса на
изпълнение на изискването, но неправилно приема, че е несъществено.
В ход по същество адв.П. поддържа
съображенията в жалбата и твърди, че същински подпис в протокола на АТСС не е
положен.
Ответникът ОД МВР – Пловдив с
процесуален представител ст.юрисконсулт Г.Б.оспорва жалбата в писмено
становище. Счита решението на РС – Пловдив за законосъобразно. Поддържа
изясненост на фактическата обстановка и правилно приложен закон по отношение
установеното нарушение. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и при условия на евентуалност -възражение за намаляване
разноските за адвокатско възнаграждение до размера на минималното според
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Павлов предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила
като законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно
съдебно решение и е процесуално допустима. По същество е неоснователна.
1. Според съдържанието на електронен
фиш серия К № 6391646 : На 27.09.2022г. в 14:47ч. в гр.Пловдив, Пловдив Юг 382К,
с контрол на приближаващи МПС от юг към север, при максимална разрешена скорост
на движение 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в
полза на водача, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство ARH CAM S1 11743са,
извършено с МПС Тойота Корола, вид лек автомобил, рег.*****, от страна на Г.Г.
като законен представител на АТИК ООД /чл.188 ал.2 ЗДв.П/. При разрешена стойност на скоростта – 50 км/ч е установена
стойност на скорост 61 км/ч, като превишената стойност на скорост е 11 км/ч. За
извършеното нарушение на чл.21 ал.1 ЗДв.П на основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182
ал.1 т.2 ЗДв.П е наложена глоба в размер на 50лв.
Преписката съдържа : снимков
материал към електронния фиш серия К, № 6391646 със следите данни – дата на
нарушението – 27.09.2022г., 14:47ч.; рег.*****; превозно средство – Тойота Корола;
място на нарушението – гр.Пловдив, Пловдив Юг 382К; контрол на приближаващи МПС
от юг към север; нарушението е установено с ARH CAM S1
11743са /текстова част/;
изображение на МПС с рег.*****, съдържащо следната информация – локация на
запис : гр.Пловдив, Пловдив Юг, номер 382К; скорост : + 64км/ч /Прибл./ и
Скор.лимит 50км/ч; дата на запис – 27.09.2022г., 14:47; GPS координати на АТСС; снимка №
11743са/0003431; справка за собственик на МПС – АТИК ООД; протокол по чл.10 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. от 27.09.2022г., в който са отразени: АТСС ARH CAM S1 11743са
с дата на използване 27.09.2022г.; място на контрол – гр.Пловдив, Пловдив Юг
номер 382К; контрол от юг към север; общо ограничение на скоростта 50 км./ч;
режим на измерване – стационарен с посока на задействане П - приближаващ; начало
на работа 14.20 и край на работа 15.20, номер на първо статично изображение –
0003409 и номер на последно статично изображение – 0003443; снимка на АТСС;
Протокол от проверка / 17.05.2022г. на преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH
CAM S1, проверено
средство за измерване 11743са /последваща проверка/ със заключение –
съответствие с одобрения тип; Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, изд. на 07.05.2017г. със срок на валидност 07.09.2027г.
Съдът е изискал и по делото е представен и приет отговор от район Южен – Община
Пловдив, ведно със схема на част от имоти в землище Пловдив-юг, според който : административен
адрес – гр.Пловдив, Пловдив-юг № 382К е включен в Националния класификатор на
настоящите и постоянни адреси на Република България. В служебно изготвената
схема е отразено местоположение на ПИ 56784.382.577 по КККР на гр.Пловдив с
посочения административен адрес, който имот попада в обхвата на територията,
обслужвана от район Южен – Община Пловдив, вкл. на схемата е видно изображение
на сграда в имота.
2. След анализ на приетите по делото
доказателства ПРС приема, че извършването на нарушението е установено по
несъмнен начин и същото е квалифицирано коректно от правна страна. Правилно е
посочено, че нарушението е осъществено в населено място, ясно идентифицирано,
вкл. с посока на движение. РС – Пловдив с основание е посочил, че в случая са
налице административен адрес /което обстоятелство е потвърдено от
администрацията на район Южен-община Пловдив/ и координати на разположение на
камерата. С позоваване на чл. 189 ал. 4 от ЗДв.П и Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. са разграничени трите хипотези на установяване и заснемане на
нарушения с АТСС: от статични АТСС; от мобилни АТСС временно разположение на
участък от пътя; от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство, като е
изяснен механизма на заснемане при втората група мобилни АТСС - временно разположени
на участък от пътя, във вр. с конкретния случай - присъствието на контролен
орган е с цел въвеждане на техническото средство в работен режим съгласно чл. 9
ал. 2 от Наредбата, без възможности за въздействие върху измерването,
регистрирането и записването на нарушението, която дейност се осъществява
автоматично. В тази вр. е посочено, че доказателства за намеса на полицейските
служители в процеса на работа на мобилната система не са представени и поради
това личността и компетентността на служителя се явяват ирелевантни.
РС – Пловдив е анализирал
доказателствата от преписката, въз основа на което законосъобразно приел, че съдържанието
на протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. кореспондира с
информацията в приложения към преписката снимков материал, като в случая е
приложена и снимка на разположението на уреда, според чл.10 ал.3 от посочената
наредба. По отношение непопълването на реквизита начало и край на участъка,
правилно съдът приел, че конкретният случай не изисква попълване на този
реквизит, тъй като според протокола, той се попълва единствено при режим на
измерване „Д“, т.е. когато АТСС измерва скоростта на автомобилите докато е
поставено в служебно МПС, което също се движи / Решение № 1308 от 24.06.2021г. по
к. адм. н. д. № 1241 / 2021г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив /.
Верни са съображенията на ПРС и за отхвърляне възражението за нарушение на
чл.91 ЗМВР, в която насока е позоваването на съдебна практика - ЗАНН и ЗДв.П не
въвежда задължение за разгласяване използването на АТСС, поради което и липсата
му не може да се приеме за допуснато процесуално нарушение /Решение № 2151 от
23.11.2022г. по к. адм. н. д. № 1903 / 2022г. на XXIV състав на Административен
съд - Пловдив, Решение № 2074 от 17.11.2022г. по к. адм. н. д. № 2319 / 2022 г.
на XIX състав на Административен съд – Пловдив, др./.
ПРС приел за правилно приложен
материалния закон - чл.39 ал.4 от ЗАНН. Изложени са подробни съображения.
3. Според фактите е осъществен
съставът на вмененото административно нарушение, законосъобразно санкционирано
по реда на чл.182 ал.1 т.2 ЗДв.П. Установяването на обективните признаци на
нарушението се извършва автоматизирано, като се удостоверява чрез съответното
доказателствено средство - снимков материал, на който е придадена
доказателствена стойност по арг. от чл.189 ал.15 ЗДв.П. Данните в съставения
протокол съответстват на тези в електронния фиш, поради което протоколът
представлява доказателство за това, че нарушението е установено и измерено с
АТСС, посочено в електронния фиш и с отразената информация от измерването.
В случая отсъстват нарушения на
процесуалните правила при съставяне на електронния фиш, въведени с Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. – изводът произтича от писмените доказателства
/преписката/, описани по-горе с наименование и съдържание. В Протокола по чл.10
от Наредба № 8121з-532 са налице реквизити, установяващи без съмнение
обвръзката между данните в протокола по чл.10 от наредбата и данните в
електронния фиш. Доказателствената сила както на протокола, така и на снимковия
материал – не е разколебана или опровергана. Протоколът по чл.10 ал.1 от
наредбата е документът, предвиден да удостовери всяко използване на мобилно
АТСС, за да има обвръзка между предвидената с наредбата информация /съдържание
на протокола/ и снимковия материал, каквато в случая е установена. В протокола е
вписано, че АТСС е преминало метрологична проверка : Протокол № 64-сг-исис от
дата 17.05.2022г. и е годно за експлоатация до 17.05.2023г. При наличие на
данни за време и място на заснемане от АТСС, разположено с вписани координати в
снимката към електронния фиш, не следва да има съмнение за фактическата
установеност на време и място на осъществения контрол, който в случая е от
доказано изправно техническо средство. Неоснователно е възражението за
недостатъчно индивидуализирано място на извършване на нарушението във вр. с
наименованието на административния адрес – както бе посочено, касае се за адрес
от Националния класификатор на настоящите и постоянни адреси на Република
България, в обхвата на населено място. Не съответства с данните от преписката
възражението на отсъствие на посока на заснемане – контролът е бил на
приближаващи МПС от юг към север и в протокола по чл.10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. от 27.09.2022г. е отразен режим на измерване –
стационарен с посока на задействане П – приближаващ, което обстоятелство
/приближаващ/ е вписано и в снимковия материал. Снимката е с № 0003431, в
обхвата на заснетите през конкретния времеви порядък на работа на АТСС / първо
статично изображение – 0003409 и последно статично изображение – 0003443. По
отношение твърдението за отсъствие на същински подпис в протокола се съобрази,
че подпис е положен и същият не е оспорен, при наличие на вписано име на
положилото подпис лице.
С изменението на чл. 165 от ЗДв.П, обн.
в ДВ, бр. 54 от 05.07.2017г., т. 8 на ал. 2 е отменена и с това е отпаднало
законовото изискване контролните органи да обозначават чрез поставянето на
пътни знаци на участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването
на правилата за движение чрез АТСС, съотв. да го оповестяват чрез средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на МВР. Към момента на
извършване на нарушението разпоредбата на чл. 7 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, изискваща местата за контрол с мобилни и
стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с
пътен знак Е24, е отменена – ДВ, бр. 6 от 2018г., в сила от 16.01.2018г.
Отсъства задължение в тази насока, произтичащо от чл. 91 ал. 3 ЗМВР, която норма не е приложима при осъществяване на контрол на
скоростта на движение.
Правилни са съображенията на ПРС по
отношение прилагане нормата на чл.39 ал.4 ЗАНН и в допълнение се отбелязва
следното : Съгласно чл. 39 ал. 4 ЗАНН за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по
ал.2, за което се издава електронен фиш. Последната разпоредба урежда реда за
налагането на глоби на мястото на нарушението при установени маловажни случаи,
тогава, когато нарушението е установено в присъствието на контролен орган.
Предвидена е възможност за налагане на глоба от 10 до 50 лв. с фиш, който не е
електронен. Посочената глоба, независимо от определения размер в диапазона от
10 до 50 лв., става необжалваема, но само в случаите, когато нарушителят се
съгласи да заплати глобата. Тоест, за да настъпи необжалваемост е предвидено
условие да липсва спор по нарушението и да е налице съгласие на нарушителя да
заплати глобата по фиша, независимо от нейния размер. Необжалваемостта по
смисъла на чл.39 ал.2 ЗАНН, след като бъде постигната, води до приключване на
административнонаказателното производство, защото с издаването на фиша се
постига ефекта на влязло в сила наказателно постановление. Моментът на
настъпване на необжалваемост в процедурата по чл.39 ал.2 ЗАНН изключва
възможността за последващо издаване на какъвто и да е акт за установеното вече
и санкционирано с фиш нарушение. Съгласно действащата към момента на приемане
на въпросната разпоредба друга такава на чл.59 ал. 3 ЗАНН, не подлежаха на
обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с които е наложена
глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза на държавата
отнемане на вещи на стойност до 10 лева включително, или е присъдено
обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в специален закон
е предвидено друго. Сиреч въпросната разпоредба е предвиждала необжалваем
минимум от 10 лв., а не от 50 лв. Към
момента на приемане на разпоредбата на чл. 39 ал. 4 ЗАНН, освен че е действала
разпоредбата на чл.59 ал. 3 ЗАНН, е била приета и разпоредбата на чл.189 ал.4 и
ал.13 ЗДв.П, като според ал.13 не подлежаха на обжалване наказателни
постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв.
включително. Посочената разпоредба бе обявена за противоконституционна от КС на
РБ, но съдейки по нейното съдържание, изводът е, че необжалваем минимум според
законодателя всъщност е този за глобите до 50 лв., до какъвто размер могат да
се санкционират маловажните нарушения по реда на чл.39 ал.2 ЗАНН с фиш. Това
обаче не води до извод, че поради разписаното в чл.39 ал.4 ЗАНН с електронен
фиш не могат да се налагат глоби до 50 лв., тъй като и според приетата
едновременно с тази норма противоконституционна разпоредба на чл.189 ал.13
ЗДв.П, не се изключваше тази възможност, а напротив, изрично се споменава и
издаването на електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. Тоест, законодателят не е изключвал
никога подобна възможност. Още повече, че разпоредбата на чл.59 ал.3 ЗАНН,
действаща към онзи момент, не е изключвала възможността за издаване на
електронни фишове и под 50 лв., вкл. и за глоби в размер на 10 лв. Така,
независимо, че чл.189 ал.4 ЗДв.П, който въвежда института на електронния фиш е
приет едновременно с приемането на чл.39 ал.4 ЗАНН, не се изключва възможността
разпоредбата на чл.39 ал.4 ЗАНН да се тълкува в смисъл такъв, че издаването на
електронен фиш да не е предвидено за нарушения, за които глобата е до 50 лв.
Необходимо е да се отбележи за
пълнота, че нормата на чл. 85а ЗАНН е приета също едновременно с посочените
по-горе разпоредби и също трябва да се тълкува едновременно с тях. На практика
разпоредбата на чл. 85а ЗАНН препраща към специален закон при липсата на
правила в общия закон, което и по правило според ЗНА е така. Отделно от това,
според чл. 189 ал. 14 ЗДв.П /предишна ал. 6/, за неуредените в този закон
случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните
постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат
разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. Ето защо,
съдът намира, че не е възможно ЗАНН да се счита за специален закон спрямо
ЗДв.П. Следва да се посочи, че единственото императивно въведено ограничение за
санкциониране на нарушения, заснети с АТСС, с електронен фиш е в случаите,
когато за нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки /по чл. 189 ал. 4
ЗДв.П/.
Мотивиран с изложеното и на основание чл.221
ал.2 АПК, Административен съд-Пловдив, XXIV състав,
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 642
от 13.04.2023г., постановено по АНД № 7045 по описа за 2022г. на Районен съд –
Пловдив.
Осъжда Г.Н.Г.,***, ЕГН **********
*** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател /
с о.м. / :
Членове :
Особено
мнение на съдия Здравка Диева по КАД № 1545/2023г. на Административен съд –
Пловдив:
Не
споделям становището на мнозинството на съдебния състав за законосъобразност на
обжалваното решение, с което е потвърден електронния фиш, по следните
съображения:
Съгласно
чл. 39 ал. 2 ЗАНН : „За маловажни случаи на административни нарушения,
установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ,
овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер
от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за
самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на
нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от
контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща
на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На
нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата.“. Според чл. 39 ал. 4 ЗАНН – „За случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в
закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.“. Без
съмнение електронният фиш и фишът по чл. 39 ал. 2 ЗАНН са различни по правното
си естество и последици документи, обективиращи различни волеизявления. За
разлика от електронния фиш, фишът по чл.39 ал.2 ЗАНН не е електронно изявление
и за да породи целените правни последици е необходимо да съдържа две
волеизявления - първото е писмено обективирано изявление на овластения
контролен орган, удостоверено със саморъчният му подпис, относно неговите
констатациите за самоличността на нарушителя, мястото и времето на нарушението,
извода му за нарушените материални правила за поведение и разпореждането му за
налагане на конкретното административно наказание глоба в размер от 10 до 50
лв., а второто е писмено обективирано и удостоверено със саморъчен подпис
волеизявление на нарушителя, с което възприема фактическите констатации на
контролния орган относно извършеното административно нарушение, приема правната
квалификация на деянието и се съгласява да заплати размера на наложената глоба.
Именно второто волеизявление във фиша по чл. 39 ал. 2 ЗАНН придава статуса на
"необжалваемост" на наложеното с него наказание, а не обявяването на
разпоредбата на чл. 189 ал. 13 ЗДв.П за противоконституционна.
Аргумент за това, че правилото на чл.
39 ал. 4 ЗАНН не се прилага в случаите по чл. 189 ал. 4 ЗДв.П поради това, че
първо посочената норма е обща, последно посочената е специална, не следва да
бъде споделен като основателен. В тази насока се съобрази, че и двете
разпоредби са приети с един и същ нормативен акт - ЗИД на ЗДв.П /обн. ДВ, бр.
10 от 1.02.2011г./ - нормата на чл. 189 ал. 4 ЗДв.П е приета с § 8 от ЗИД на ЗДвП /обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011г./, а тази на чл. 39 ал. 4 ЗАНН, с § 10 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП /обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011г./. Ако законодателят е искал да изключи
прилагането на чл. 39 ал. 4 ЗАНН в
хипотезите по чл. 189 ал. 4 ЗДв.П, то несъмнено би указал това, каквото
указание отсъства. Включително, нормите на чл. 39 ал. 4 и чл. 85а ЗАНН /Нов -
ДВ, бр. 10 от 2011 г./ -Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона
за движението по пътищата./ са приети и обнародвани с изменението и допълнението
на ЗДв.П, направено с бр. 10 от 2011г. на ДВ, с което изменение се въвежда и
институтът на "електронния фиш", респ. и самата норма на чл. 189 ал.
4 ЗДв.П. След посоченото основно изменение в ЗДв.П, като с него са изменени и
други закони, вкл. и ЗАНН, въпреки последвали други изменения в ЗДв.П, цитираните
норми в ЗАНН не са били променяни, вкл. и при последната промяна в ЗАНН, приета
с ДВ бр. 109/2020г. в сила от 23.12.2021г. В този смисъл следва да се приеме за
необосновано твърдението, че нормите на чл. 39 ал. 4 и чл. 85а ЗАНН са общи по
отношение нормата на чл. 189 ал. 4 ЗДв.П. Самият ЗИД на ЗДв.П сочи, че
правилата от него вкл. чл. 189 ал. 4, се прилагат, доколкото ЗАНН не сочи нещо
друго с нормите си и особено тази на чл. 39 ал. 4, която е изрично посочена /с
позоваване на Решение № 69 от 7.02.2022г. на АдмС - Пазарджик по КАНД №
1316/2021г.; Решение № 1657 от 4.10.2022г. на АдмС - Пловдив по КАНД №
1823/2022г.; решения по КАНД №№ 1018/22г.,1093/22г., 1263/22г. и др. – АС -
Пловдив /.
Съдия
Здр.Диева :