Р Е Ш Е Н И Е
№ 129
гр. Габрово, 08.12.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с участието на прокурора ……………… като
разгледа докладваното от съдия Гишина адм. дело № 150 по описа за 2023
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 26, ал. 4 от Закона за
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя /ЗГВРСНР/ във връзка с чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Съдът е сезиран с жалба от К.М.Д. *** против Разпореждане № 4505-40-218 от 14.07.2023 година на Директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към Националния осигурителен институт.
В жалбата се сочи, че липсва възнаграждение за м. октомври
2022 година, обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, обезщетение по чл. 224, ал. 1
от КТ за 14 работни дни платен годишен отпуск за 2022 година, от работодателя
не е получено и обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ. В уточняваща молба /л.
25-28/ се сочи, че оспореното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие на материалния закон, като се развиват подробни доводи
в горната насока. Прави се искане за отмяна на оспореното разпореждане и
присъждане допълнително да бъдат отпуснати претендираните от жалбоподателката
възнаграждения и обезщетения.
В открито съдебно заседание жалбоподателката К.М.Д. не се явява и не се представлява; в писмено становище, подадено чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, се заявява, че се поддържа се жалбата, както и искането по същество, заявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като се представя списък на разноските /л. 127-128/. Направените искания се поддържат и в следващо становище от 14.11.2023 година /л. 157-158/.
Ответната страна Директор на фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите“ към Националния осигурителен институт, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител - юрисконсулт, оспорва жалбата, по същество прави
искане за отхвърлянето ѝ предвид подробно развити съображения в депозирана
по делото писмена защита /л. 159-160/. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. чл. 26, ал. 4 от ЗГВРСНР, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт. Разпореждането е връчено на 18.07.2023 година /л. 11/, а жалбата е подадена чрез ТП на НОИ – Габрово на 27.07.2023 година /л. 4/.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателката К.Д. е работила по трудово правоотношение в „*******“ ЕООД – гр. Габрово, което е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 04.11.2022 година /л. 29 и л. 16-17/.
От справка в Търговския регистър се установява, че на 17.05.2023 година е вписано решение за откриване на производство по несъстоятелност на „*******“ ЕООД – гр. Габрово, с начална дата на неплатежоспособността 01.01.2022 година.
В 3-месечния срок по чл. 25 вр. чл. 6, т. 1 от ЗГВРСНР жалбоподателката Д. е подала заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане с вх. № 4502-07-9 от 29.06.2023 година по описа на ТП на НОИ – Габрово, към което е приложила екземпляр от справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ и други нормативни актове /л. 13 и л. 14/, като липсват твърдения и доказателства данните в справката да са оспорени от жалбоподателката по реда на чл. 6 от Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя.
В изпълнение на чл. 5 от Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя контролните органи на НОИ са извършили проверка при работодателя, за която са съставили констативен протокол /л. 96, гръб/ с изискуемите към него приложения /л. 62-126/. От съдържанието на Анализ към ревизионна записка № РЗ-5-07-01379167 от 15.06.2023 година /л. 94-96/ се установява, че за периода 01.10.2022-17.05.2023 година липсват разчетно-платежни ведомости.
Последвало е издаване на процесното Разпореждане № 4505-40-218 от 14.07.2023 година на Директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към Националния осигурителен институт, с което на жалбоподателката Д. е отпуснато гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗГВРСНР в общ размер на 3944.10 лева, включващо начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода от м. май до м. септември 2022 година включително – 3828.74 лева, и начислено, но неизплатено обезщетение по чл. 40, ал. 5 от КСО – 95.36 лева /л. 11/.
По редовно заявено оспорване на горепосоченото разпореждане е образувано настоящото съдебно производство.
Спорният по делото въпрос е дали посочените в жалбата възнаграждения и обезщетения следва да бъдат отпуснати като гарантирано вземане на жалбоподателката.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗГВРСНР гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени: 1. трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори; 2. парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт. Размерът на гарантираните вземания е уреден в чл. 22 от ЗГВРСНР.
Необходимите документи за установяване на фактите, пораждащи право на гарантирано вземане, са регламентирани в Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, издадена по законова делегация на чл. 29 от ЗГВРСНР. Както изисква чл. 8 от горепосочената Наредба, Д. е приложила към своето заявление-декларация справката по чл. 4 от Наредбата, в която фигурират само начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода от м. май до м. септември 2022 година включително, и начислено, но неизплатено обезщетение по чл. 40, ал. 5 от КСО, които са отпуснати с процесното разпореждане, като данните от заявление-декларация и приложените към него документи съвпадат с тези от констативния протокол на контролните органи, от Регистъра на осигурените лица /л. 18-19/ и от Регистър „Трудови договори“ /л. 16-17/, поради което липсва основание да се приеме, че не е извършена процедурата по проверка, уредена в чл. 9 от Наредбата. Доказателства за други начислени възнаграждения и обезщетения в административната преписка липсват, като не се събраха и в хода на съдебното производство пред настоящата инстанция.
По изложените съображения съдът намира, че Разпореждане № 4505-40-218 от 14.07.2023 година на Директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към Националния осигурителен институт е издадено от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма, административно-производствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразен с вида и количеството на извършената дейност от процесуалния представител на ответната страна, както и с продължителността на производството пред настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.М.Д. *** против
Разпореждане № 4505-40-218 от 14.07.2023 година на Директора на фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към Националния
осигурителен институт.
ОСЪЖДА К.М.Д. *** с ЕГН ********** да заплати на Националния осигурителен институт сумата
от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: