№ 243
гр. Варна , 18.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503691 по описа за 2020 година
Настоящото производство се развива по реда на чл.423 ал.1 т.1 ГПК.
Подадено е възражение от длъжника Д. П. Ж. срещу Заповед за изпълнение на
парично задължение на ВРС-ХLІІс-в № 4249/19.08.2020 по ч.гр.д.№ 9728/2020г за сумата от
1773,51лв, която е била осъдена да заплати на „СИТАРА КОНСУЛТ“ ЕООД ЕИК201182967
със седалище и адрес на управление гр.София р-н“Средец“ ул.“Граф Игнатиев“ № 1 ет.2
ап.6, представлявана от Зорница Даскалова, представляваща главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 14.08.2020 до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 530,58лв –лихва за забава върху главница, считано от
30.08.2017 до 10.08.2020, претендирани на основание чл.207 ал.1 т.2 КТ, по силата на
възложена на длъжника със Заповед от 30.08.2017г ревизия, при която заявителят-
работодател е установил липси при и по повод работата на длъжника- неотчетени суми в
касата на дружеството на заявителя, общо в размер на 1773,51лв, които е следвало да са в
касата след 8.06.2017 и 19.06.2017, ведно със сторените от заявителя разноски по делото:
46,09лв за заплатена държавна такса и 500лв за заплатено адв.възнаграждение, на осн.чл.411
ал.1 и чл.78 ал.1 ГПК
Излага оплаквания, че за издадената заповед за изпълнение по реда на чл.41 ГПК
узнала на 15.10.2020 поради отсъствието на жалбоподателката от адреса в с.Солник, който е
бил посочен в ЗИ и на който адрес е било изпратено съобщението от съда. Твърди още, че на
този адрес живеел съпругът й, с когото са във влошени отношения и са разделени, като тя
живее в семейното жилище от м.април 2019г. Затова за издадената заповед узнала от 10-
годишния им син.
1
Кредиторът „СИТАРА КОНСУЛТ„ ЕООД, представлявано от неговия управител
Зорница Иванова Даскалова, е депозирало писмен отговор със становище за
неоснователност на жалбата, поради което моли да бъде оставена без уважение.
СЪДЪТ, след преценка на приложените по делото доказателства и като обсъди
съображенията, наведени във възражението по чл.423 ГПК, приема за установено следното:
Със заявление дружеството „СИТАРА КОНСУЛТ“ЕООД е подало заявление по реда
на чл.410 ГПК, като е поискало издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
против длъжницата - настоящ жалбоподател.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение на ВРС-ХLІІс-в №
4249/19.08.2020 по ч.гр.д.№ 9728/2020г жалбоподателката Д. П. Ж. е осъдена да заплати на
„СИТАРА КОНСУЛТ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София
р-н“Средец“ ул.“Граф Игнатиев“ № 1 ет.2 ап.6, представлявано от неговия управител
Зорница Иванова Даскалова, сумата от 1773,51лв-главница ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 14.08.2020 до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 530,58лв–лихва за забава върху главница, считано от
30.08.2017 до 10.08.2020, претендирани на основание чл.207 ал.1 т.2 КТ, по силата на
възложена на длъжника със Заповед от 30.08.2017г ревизия, при която заявителят-
работодател е установил липси при и по повод работата на длъжника- неотчетени суми в
касата на дружеството на заявителя, общо в размер на 1773,51лв, които е следвало да са в
касата след 8.06.2017 и 19.06.2017, ведно със сторените от заявителя разноски по делото:
46,09лв за заплатена държавна такса и 500лв за заплатено адв. възнаграждение, на
осн.чл.411 ал.1 и чл.78 ал.1 ГПК
Действително, от данните по заповедното производство е видно, че в заявлението е
посочен адрес на длъжника в гр.Варна ул.“Струга“ № 48, на който е било изпратено
съобщението.
От приложената по делото в цялост призовка е било видно, че на посочения адрес
лицето не е било намерено и затова след извършена служебно от съда справка по НБД и ТД
на НАП, разпечатката на хартиен носител от които е приложена към делото, се установява,
че постоянният адрес на Димитричка П.Желева е в гр.Врана жк“Вл.Варненчик“ бл.219 вх.3
ет.1 ап.64, а настоящият е в с.Солник, община Долни чифлик, Варн.обл. /л.16,17-І/.
Съобщението до жалбоподателката е било връчено на адреса й в с.Солник, получено
от лицето Георги Русев Желев-съпруг, на 14.09.2020.
Възражението е депозирано на 19.10.2020г.
2
Предвид така установеното от фактическа страна ВОС прави следните правни
изводи:
Производството по чл.423 ГПК по своята правна характеристика е извън
инстанционно, насочено е към възстановяване на положението както ако длъжникът беше
спазил срока по чл.414 ал.2 ГПК, респ. този за подаване на частна жалба по чл.413 ал.1 ГПК
и чл.419 ал.1 ГПК. Издадената заповед за изпълнение не се отменя, защото в заповедното
производство до издаването на заповедта длъжникът не участва. Но се възстановяват
правата му, свързани със зачитане правните последици на подадените от него възражение по
чл.414 ГПК, частна жалба по чл.413 ал.1 и чл.419 ал.1 ГПК. Следователно, разглежданото
производство се развива по подобие на това по чл.303 ГПК, като въззивният съд се
произнася с определение, което не подлежи на обжалване и предмет на проверка е дали
срокът за възражение е пропуснат и това се дължи на една от изчерпателно изброените
хипотези по чл.423 ал.1 т.1-т.4 ГПК.
Според разпоредбата на чл.423 ал.1 ГПК длъжникът, който е бил лишен от
възможността да оспори вземането поради наличието на някоя от хипотезите на чл.423 ал.1
т.1 - т.4 ГПК, може да подаде възражение до въззивния съд, което следва да стане в месечен
срок от узнаването на заповедта.
Въз основа на данните по делото съдът не може да направи категоричен извод, че
длъжницата е узнала за заповедта за изпълнение по-късно. Твърдението й, че поради
влошените отношения със съпруга й са били разделени и затова тя от м.април 2019г живеела
в жилището в гр.Врана, са неподкрепени с доказателства. Ето защо следва да се приеме, че
съобщението е било надлежно оформено и срокът за възражение е изтекъл.
Като краен извод се налага, че предпоставките по чл.423 ал.1 т.1 ГПК не са доказани
и възражението следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражението на длъжника Д. П. Ж. срещу Заповед за изпълнение на
3
парично задължение на ВРС-ХLІІс-в № 4249/19.08.2020 по ч.гр.д.№ 9728/2020г за сумата от
1773,51лв, която е била осъдена да заплати на „СИТАРА КОНСУЛТ“ ЕООД ЕИК201182967
със седалище и адрес на управление гр.София р-н“Средец“ ул.“Граф Игнатиев“ № 1 ет.2
ап.6, представлявана от Зорница Даскалова, представляваща главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 14.08.2020 до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 530,58лв –лихва за забава върху главница, считано от
30.08.2017 до 10.08.2020, претендирани на основание чл.207 ал.1 т.2 КТ, по силата на
възложена на длъжника със Заповед от 30.08.2017г ревизия, при която заявителят-
работодател е установил липси при и по повод работата на длъжника- неотчетени суми в
касата на дружеството на заявителя, общо в размер на 1773,51лв, които е следвало да са в
касата след 8.06.2017 и 19.06.2017, ведно със сторените от заявителя разноски по делото:
46,09лв за заплатена държавна такса и 500лв за заплатено адв.възнаграждение, на осн.чл.411
ал.1 и чл.78 ал.1 ГПК
Определението не подлежи на обжалване, тъй като по съществото си производството
е извънинстанционно, след като е насочено към отмяна на влязла в сила заповед; актът по
чл.423 ГПК не съставлява определение по смисъла на чл.274 ал.1 ГПК, което да прегражда
по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е предвидено в закона; не е
определение и по смисъла на ал.3, тъй като въззивният съд се произнася не като въззивна
инстанция, а в рамките на възложените му от закона правомощия.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4