№ 18
гр. С., 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Мариета Неделчева
Анелия М. Игнатова
при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова
в присъствието на прокурора М. Д. К.
като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221800600512 по описа за 2022 година
С присъда № 26002/15.03.2022 г., постановена по НОХД № 498/2020 г.
по описа на РС И., състав на този съд е признал подсъдимия И. Л. К. за
виновен в това, че на 07.07.2018 г. около 21.45 часа на ул. „Р.“ пред дом № 12,
в гр. М. п., обл. С., е нанесъл силен удар с ръка свита в юмрук в областта на
лявото слепоочие и устата на Ц. Д. М., от гр. М. п., вследствие на което му е
причинил средна телесна повреда – счупване на лявата скулна кост,
представляващо счупване на горната челюст, поради което и на основание чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок
от една година, изпълнението на което наказание отложил на основание чл.
66, ал. 1 от НК за срок от три години.
С присъдата подсъдимият К. е оправдан по обвинението за причинено
на Ц. М. трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу присъдата е постъпила въззивна
жалба, подадена от адв. И. А. от САК, в качеството му на защитник на
подсъдимия К..
Сочи се, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена
при липса на доказателства в подкрепа на обвинението. Иска се отмяна на
постановената осъдителна присъда и оправдаване на подсъдимия по
обвинението.
1
В допълнение към въззивната жалба се твърди, че в мотивите към
постановената присъда липсва детайлен анализ на доказателствата и съдът не
е обърнал внимание на казаното от св. М. относно неголямата сила на удара
от подсъдимия. Сочи се, че св. М. не е посочил веднага подсъдимия К. като
извършител на деянието, а и бащата на пострадалия отрича да е видял
подсъдимия в двора си и пред него.
Пред въззивния съд жалбата се поддържа на изложените в нея
основания. Оспорва се направения от съда извод за виновността на
подсъдимия в извършване на престъплението, за което е привлечен към
наказателна отговорност и се подчертава, че от показанията на свидетелката
М. не може да се прецени къде е възприела подсъдимия – вътре в автомобила
или извън него, а бащата на пострадалия е бил категоричен в изявлението си,
че не е виждал изобщо И. К..
Подсъдимият И. К. поддържа становището на защитника си, а в
последната си дума пред съда прави искане да бъде признат за невинен.
РП С. - ТО И. не е взела писмено становище по въззивната жалба.
Представителят на СОП прокурор М. К. заема становище за правилност
и законосъобразност на присъдата. Възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка се счита такава в съответствие със събраните по
делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.
Мотивите към присъдата според прокурора съдържат необходимия
доказателствен анализ на различните групи показания, а тези от тях, които са
били кредитирани с доверието на първонистанционния съд, са в съответствие
със заключението на съдебно-медицинската експертиза за причиненото на
пострадалия телесно увреждане. Наложеното на подсъдимия наказание се
счита за правилно индивидуализирано.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
С внесения за разглеждане в РС И. обвинителен акт е повдигнато
обвинение на подсъдимия И. Л. К. за това, че на 07.07.2018 г. около 21.45 часа
на ул. „Р.“ пред дом № 12, в гр. М. п., обл. С., е нанесъл силен удар с ръка
свита в юмрук в областта на лявото слепоочие и устата на Ц. Д. М., от гр. М.
п., вследствие на което му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на лявата скулна кост и счупване на горната челюст взаимно
свързани, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето у
пострадалия – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК.
2
При собствена преценка на събраните в хода на проведеното
наказателно производство доказателства, настоящата съдебна инстанция
намери за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелите Ц. М. и Л. Ц. били приятели. На 07.07.2018 г. вечерта
двамата посетили заведение „Р.“ в гр. М. п., където вече седели на маса
свидетелите В. Д. и С. Н. (по прякор Ж.). Малко след като първите двама
свидетели се настанили, Д. и Н. отишли до тяхната маса и без конкретна
причина влезли във вербален конфликт със свидетеля М., а впоследствие
започнали да нанасят удари на свидетеля Ц., който паднал на земята и
започнал да се предпазва с ръце. Намесата на други посетители в заведението
преустановила конфликта, а М. и Ц. си тръгнали.
Междувременно свидетелят Д. позвънил по телефона на подсъдимия И.
К., който по това време се намирал у дома си в същия град, на ул. „Д.“ № 8 и
заедно със свидетелите В. М., С. И.а, К. К. и Д. В. (с прякор Ч.) консумирали
алкохол. Д. извикал подсъдимия да дойде при заведение „Р.“ и му съобщил,
че има сбИ.е. На съобщението се отзовали мъжете от компанията в дома на
подсъдимия - като подсъдимият потеглил с личния си автомобил „А. А3“ с
рег. № СО **** ВТ, свидетелят К. се качил при него, а свидетелят В. тръгнал
с личния си автомобил „Н. П.“.
Свидетелите Д. и Н. последвали извън заведението Ц. М. и Л. Ц. и
подновили нанасянето на удари върху Ц., при което той отново паднал на
земята. Този конфликт също бил прекратен от останалите посетители на
заведението. Тъй като се изплашил от случилото се, свидетелят М. побягнал
към дома си на ул. „Р.“ № 12, който се намирал в близост до „Р.“. Свидетелят
Д. А., който през това време се намирал пред заведението, предложил на Ц. да
го откара и последният се съгласил, а преди качването му в автомобила Ц.
понесъл още няколко удара от Д. и Н..
Когато подсъдимият И. К. пристигнал с автомобила си пред
заведението, Д. и Н. се качили при него и К. потеглил към центъра на града.
Докато свидетелят Ц. М. тичал към дома си – като на няколко пъти
падал на земята, отново се изправял и побягвал, свидетелят Д. В. започнал да
го преследва с автомобила си „Н. П.“, заканвал му се и го псувал. От
паданията М. наранил ръцете и коленете си.
Около 21.45 часа подсъдимият К. и пътуващите с него лица
пристигнали пред къщата, която пострадалият обитавал заедно с баща си
(свидетеля Д. Д.) и жената, с която баща му живеел в условията на фактическо
съжителство (свидетелката Д. Н.), и влезли в двора, където Ц. М. ги заварил
при пристигането си. Подсъдимият К. препречил пътя на пострадалия и му
нанесъл силен удар със свита в юмрук ръка в областта на лицето. От удара М.
паднал на земята и се свил, покривайки главата си с ръце и качулката на
дрехата си, а подсъдимият, свидетелят Д. и други неустановени по делото
лица започнали да го удрят по главата и тялото. Междувременно пред къщата
дошли и свидетелите М. и В., като последният останал в автомобила си.
3
По същото време свидетелите Д. и Н. се намирали в къщата и гледали
телевизия. Те чули шума отвън и решили да видят какво се случва, като Д.
излязъл пръв на терасата пред къщата, а непосредствено след него и Н.. Още с
излизането му навън свидетелят Д. бил блъснат и ударен от свидетелите Д. и
Н.. Тогава свидетелката Н. взела метла, с която се опитала да преустанови
нападението над Д., но неустановено по делото лице я блъснало и съборило
на земята.
Ц. М. успял да се изправи и да влезе в къщата, и тъй като не се
чувствал добре, легнал на едно от леглата.
След това нападението било преустановено, в лекия автомобил „А.
А3“ се качили подсъдимият К. (водач) и свидетелите Д. и М., а в автомобила
„Н. П.“ се качили при свидетеля В. се качил Н., и всички напуснали
местопроизшествието.
Когато видели състоянието на Ц. М. – лицето му било окървавено, от
носа му течала кръв, трудно говорел, казал, че го боли челюстта и споделил,
че на портата му бил нанесен побой от подсъдимия К., свидетелите Д. и Н.
подали сигнал на тел. 112. По сигнала били изпратени полицейските
служители Д. И. и С. П., както и екип на ФСМП – К.. Впоследствие
пострадалият бил откаран в УМБАЛ „С. А.“ в гр. С., където бил приет за
лечение, а по-късно по отношение на него била извършена и оперативна
интервенция.
Установява се, че на Ц. М. в резултат на побоя са причинени оток и
кръвонасядане на клепачите на лявото око, субконюнктивален кръвоизлив
във външната половина на лявата очна ябълка, оток на левите слепоочна и
скулна области, счупване на лявата скулна кост, охлузване на двете дланни
повърхности на ръцете, охлузвания на двете колена. Според заключението на
СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Д. Н., травмата на лявата скула (ябълчна,
зигоматична кост) по своята медикобиологична характеристика представлява
счупване на челюст и е довела до трайно затрудняване в дъвченето и
говоренето за период по-голям от 30 дни, а мекотъканните травми по дланите
и колената са причинили болка и страдание.
В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е
допусната повторна СМЕ, изготвена от вещите лица д-р Т. и д-р А., според
заключението на която в резултат на побоя над пострадалия е причинено
счупване на лявата ябълчна кост (зигоматикус), която е анатомична и
функционално свързана с горната челюст, и това по своята медикобиологична
характеристика представлява счупване на челюст. Мекотъканните
наранявания – кръвонасядания съчетани с травматичен оток в областта на
клепачите на лявото око, лявото слепоочие и лявата скулна област без
наличие на охлузвания, охлузвания в областта на двете длани и коленете, в
съвкупност са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
При обсъждане на данните от показанията на свидетелите,
4
първоинстанционният съд с основание се е доверил на пострадалия Ц. М., тъй
като свидетелят е последователен в направеното описание на събитията от
процесната вечер и поведението на участниците в инцидента, и не се
установява, а и не се излагат твърдения в тази насока, пострадалият да е имал
преди, по време или след случая някакви взаимоотношения в подсъдимия К.,
които да са го мотивирали да даде показания в негов ущърб. Показанията на
М. кореспондират с тези на свидетеля Ц., относно проявеното от свидетелите
Н. и Д. вербално и физическо насилие в заведението „Р.“, пристигането на
лекия автомобил „А. А3“ пред заведението и лицата в него. Съобщеното от
свидетеля М. в прочетените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК показания,
дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, в частта досежно
това кои лица са се намирали пред дома на пострадалия, когато последният е
достигнал до него, и понесли ли са удари свидетелите Д. и Н. при излизането
си от къщата, също хармонира със заявеното от пострадалия М., както е
съобразил районният съд.
За инцидента в „Р.“ съобщава и свидетелят Н., според който В. Д. се
сбил със свидетеля Ц. и след това го подгонил, макар Н. отрича изобщо да е
ходил пред дома на пострадалия М. и твърди, че се е прибрал в къщи да къпе
маловръстното си дете, а след това дошли полицаи и го отвели в районното
управление. Показанията на Н. в частта, в която отрича да е бил пред къщата,
се опровергават от заявеното от свидетелката Н., която сочи присъствието му
пред дома си и участието му в нанесения на нея и Д. побой, при който
свидетелката била съборена на земята.
Не следва да бъдат кредитирани с доверие показанията на свидетеля В.
Д., който твърди, че настигнал пострадалия пред дома му и започнали
взаимно да си разменят удари, докато от къщата излезли Д. и Н. и се
развикали да престанат; както и че когато М. се прибрал вътре, той се обадил
по телефона на подсъдимия с молба да го прибере оттам, тъй като живеел
далече - и подсъдимият действително дошъл заедно със свидетелите В. М. и
К. К., и го взел, без никое от посочените лица да слиза от автомобила.
Показанията на Д. влизат в противоречие със заявеното от свидетелите Н. и
Д., които са сигурни, че Д. не само е бил пред къщата им, но и активно е
участвал в нанесения на тях побой - като Д. добре го познавал от времето,
когато работел заедно с неговата майка.
Изложената от свидетелите Д., К. и М. версия, според която след
обаждането на Д. подсъдимият К., придружен от М. и К., отишъл до дома на
пострадалия и взел Д., без никой от посочените трима да е слизал от
автомобила, въззивният съд намери за такава в подкрепа на защитната теза на
подсъдимия К.. Твърденията на тези свидетели са вътрешно противоречиви,
нелогични и недостоверни – така според Д. идването на подсъдимия е било с
цел да го откара до дома му, тъй като живеел далече, докато според свидетеля
М. след това са оставили Д. пред дома на подсъдимия (свидетелката С. И.а
уточнява, че подсъдимият живее на центъра на града, докато свидетелят Д.
живее в квартал В.); в прочетените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК
5
показания на свидетеля М., дадени пред съдия в досъдебното производство,
М. е сигурен, че заедно с подсъдимия са се намирали пред къщата, когато
започнало сбИ.ето между Д. и М., в което се включили бащата на
пострадалия и „една жена“, и че по това време подсъдимият е бил извън
автомобила си; свидетелят К. отрича изобщо да е имало сбИ.е пред къщата –
в противовес на съобщеното от Д. и М..
Първопричината за инцидента с заведение „Р.“ не се установява от
събраните в хода на производството доказателства, доколкото единствено в
прочетените в хода на съдебното следствие по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от
НПК показания, свидетелят Н. изразява предположение, че между бащата на
пострадалия и майката на Д. имало стара вражда, заради която Д. искал „да си
отмъсти“.
Съобщеният от пострадалия М. механизъм на причиняване на
счупването на челюстта кореспондира със заключението на допуснатата от
съда СМЕ и направеното от вещото лице д-р Т. уточнение при проведения
разпит пред първоинстанционния съд. Лицевата травма – с пояснението при
разпита, че се касае за съвкупно понятие от счупената зигоматична кост,
кръвонасядането и отока на клепачите и мекотъканното увреждане в областта
на слепоочието, е получена в резултат на повече от един удари, а самото
счупване на челюст може да стане с един удар. Според експерта, липсата на
охлузване определя, че травматичното увреждане е причинено с предмет с
гладка повърхност и нанесеният удар може да извади пострадалия от
равновесие, и вследствие на това той да падне. Видно от експертизата,
счупването на лявата ябълчна кост (зигоматикус), която е анатомично и
функционално свързана с горната челюст, по своя медикобиологичен
характер представлява счупване на челюст.
Първоинстанционният съд се е занимал обстойно и внимателно с
противоречията в гласните доказателства, и е изложил убедителни аргументи
защо се е доверил на някои от тях и е отхвърлил други като недостоверни.
Въззивният съд изцяло се присъединява към направените изводи за
достоверността на показанията на свидетелите М. и Ц., както за възникването
и развитието на конфликтите в процесната вечер, така и за случилото се пред
дома на първия от тях, и за това кои лица са присъствали във всеки един от
стадиите на случилото се. Всеки от тези свидетели, съобразно възприятията
си, е последователен в изложението по релевантните за установяване на
обективната истина факти и обстоятелства, а показанията им добре
хармонират – както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, с тези на
свидетелите Д. и Н.. Действително, последните двама не са видели момента
на нанасянето на удара с юмрук от подсъдимия, но това не е основание
заявеното от пострадалия в тази връзка да бъде счетено за недостоверно.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че от показанията на
свидетелката М. не може да се прецени къде е възприела подсъдимия – вътре
в автомобила или извън него, напротив, свидетелката ясно е заявила пред
районния съд, че подсъдимият К. се е намирал до шофьорската врата на
6
автомобила си в момента, в който свидетелката го възприела, и след това се
качил на шофьорското място. Обстоятелството, че свидетелят Д. не е видял
изобщо подсъдимия, няма придаденото му от защитника значение в подкрепа
на защитната теза, тъй като е несъмнено установено, че още с излизането му
свидетелят е станал обект на нападение, при което е логично да не е успял да
възприеме всички намиращи се пред дома му лица. В подкрепа на
твърденията на пострадалия, както правилно е отбелязал районният съд, са и
тези на свидетелката Н., пред която М. е споделил непосредствено след
получаване на увреждането кой е нанесъл удара в лицето му.
Несъмнено е, че преди нанасянето на този удар пострадалият не е имал
нараняване на челюстта, а заявеният от него механизъм на счупването, както
вече е отбелязано по-горе в настоящото решение, намира категорична
подкрепа в заключението на допуснатата от съда СМЕ, която от своя страна
по същество потвърждава изводите на експертизата по досъдебното
производство, изготвена от д-р Д. Н..
Законосъобразно съдът е преценил и прочетените по реда на чл. 281, ал.
5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания на свидетелите И. и Петров дадени
пред орган на досъдебното производство, приемайки, че изявлението на
пострадалия, направено пред тях непосредствено след нападението, че е бит
от свидетеля Д., не изключва съпричастността на подсъдимия К. към
деянието, тъй като пострадалият в хода на производството също сочи, че е
бит от няколко лица. Без значение за ангажирането на наказателната
отговорност на подсъдимия и доказаността на обвинението е, дали
подсъдимият е нанесъл сам побоя над пострадалия или е сторил това с
участието на други лица – както законосъобразно е отбелязал
първоинстанционният съд.
Разпитът в хода на въззивното производство на свидетеля Н. К. по
същество не допринася за изясняване на обективната истина по делото, и не
разколебава направените от първоинстанционния съд и споделени от
настоящата инстанция изводи за авторството на деянието в лицето на
подсъдимия К..
В заключение, показанията на свидетелите М., Ц., Д. и Н., се отличават
с висока степен на достоверност и фактическа автентичност, поради което
правилно първоинстанционният съд ги е кредитирал с доверието си. Данните
от посочените доказателствени източници кореспондират изцяло със
заключението на двете съдебно-медицински експертизи и заявеното от
вещите лица по тях пред съда - както относно причинените на пострадалия
травматични увреждания, така и за механизма на тяхното нанасяне.
Свидетелите М., К. и Д. са близки приятели на подсъдимия К. и като такива
показанията им са били поставени в изключителното внимание на
първоинстанционния съд, който при анализа им е достигнал до
законосъобразния извод, че не следва да им се дава вяра поради
заинтересоваността на свидетелите от изхода на делото, нелогичността на
7
показанията и противоречията им с останалата доказателствена съвкупност.
След анализа на доказателствата настоящият въззивен състав счита,
както това е сторил и първостепенният съд, че от тях несъмнено се
установява осъществяването от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК от подсъдимия И. К.. Чрез
нанасяне на силен удар със свита в юмрук ръка в областта на лявото
слепоочие и устата на Ц. М., на пострадалия са били причинени описаните по-
горе травматични увреждания, сред които и счупване на челюст, което по
своята медико-биологична характеристика покрива правния критерий за
средна телесна повреда. Първоинстанционният съд законосъобразно е
оправдал подсъдимия К. за това, счупването на челюстта да му е причинило
трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, тъй като дори счупването на
челюст да е довело до такива последици, то не е съставомерен признак от
състава на престъплението от обективна страна, освен в случаите, когато е
следствие на избИ.е на зъби, за което липсва обвинение по делото.
При проверката на присъдата относно вида и обема на наказателната
репресия спрямо подсъдимия И. К. въззивната инстанция взе предвид, както
това е сторил и първоинстанционният съд, чистото му съдебно минало към
момента на извършване на деянието, липсата на отрицателни данни за
личността му и младата му възраст. Едновременно с това следва да бъде
отчетено, че появата на подсъдимия пред дома на пострадалия М. и
упражненото насилие са безпричинни, което сочи на по-висока степен на
обществена опасност на конкретното деяние и на дееца, както
законосъобразно е преценил първоинстанционният съд. По тези съображения,
според въззивния съд определеното с контролираната присъда наказание
лишаване от свобода за срок от една година (в размер под средния и в близост
до минималния допустим от закона), е правилно отмерено.
Правилно и законосъобразно първостепенният съд е съобразил
наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и е отложил
изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години.
Така определеното наказание е адекватно на извършеното подсъдимия
К. и ще съдейства за поправянето и превъзпитанието му, както и за постигане
целите на генералната превенция, подсъдимият ще се поправи и превъзпита
към спазване на закона и добрите нрави, и в същото време наказанието ще
подейства предупредително и възпитателно върху него и останалите членове
на обществото. Угрозата от привеждане в изпълнение на отложеното
наказание лишаване от свобода ще е достатъчна, за да съобразява
подсъдимият поведението си със запретите на НК.
При цялостната проверка на атакуваната присъда не се установяват
нарушения на материалния или процесуалния закон, обуславящи изменение
8
или отмяна на съдебния акт на първата инстанция. Приетите за установени от
районния съд фактически положения изцяло се подкрепят от наличния
доказателствен материал. Фактическата обстановка по делото е правилно
установена и изведена от събраните доказателства. По делото са събрани
всички възможни и достатъчни доказателства, изясняващи обективно и пълно
релевантните за настоящия случай факти и обосноваващи направените
правни изводи.
Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила в досъдебното производство и по време на съдебната фаза, а
разследващите органи и районният съд са спазили всички процесуални
изисквания.
С присъдата първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по
възлагане на осъществените по делото разноски, което следва да бъде сторено
по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, вр.чл. 338 от
НПК, С. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 26002/15.03.2022 г., постановена по
НОХД № 498/2020 г. по описа на РС И..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9