Р
Е Ш Е
Н И Е №
Гр.В. 31.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, ІV - наказателен състав в публично
заседание на 04.03.2020г.година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА КАСАБОВА
При
секретаря Ц.Ц.като разгледа докладваното от съдията НАХД№43 по описа за
2020 г. на ВРС,
въз основа на закона и доказателствата
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-0967-001741 от 23.12.2019г. на Началник група към ОДМВР В., с-р Пътна полиция В., с което на Б. А. Б. ***, с ЕГН **********,
на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200/двеста/ лева, за
извършено нарушение на чл.20, ал.2 от
ЗДВП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО,
на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН.
РешенИЕТО подлежи на
обжалване в 14/четиринадесет/дневен
срок от уведомяването пред
Врачански административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М О
Т И В И
Б.
А. Б. ***, с ЕГН ********** е обжалвал НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-0967-001741 от 23.12.2019г. на Началник група към ОДМВР В., с-р Пътна полиция В., с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 200/двеста/
лева, за извършено нарушение
на чл.20, ал.2 от ЗДВП.
В жалбата и в съдебно
заседание чрез процесуален представител адв.Г.Асенов се иска отмяна на НП,
поради липса на вина за настъпилото ПТП от страна на жалбоподателя и настъпило
случайно деяние.
Ответникът по делото
не ангажира становище по жалбата.
Производството
по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства съдът
приема за установено следното:
На 11.12.2019г. жалбоподателя Б. А. Б. *** пътувал с посока на движение
от гр. О.към гр. В.. Около 16:00 часа движейки се по път ВТОРИ КЛАС №15 в
община В. на км. 1+000 в близост до така нареченото „ученическо градче“ и управлявайки собственият си лек автомобил марка „ХЮНДАЙ“ модел
„И 20“ с регистрационен номер ***претърпял ПТП с материални щети като се
блъснал в дясно по посока на движението си извън пътното платно в метален стълб
от мрежата на Автобусен Транспорт В., като се спрял в бетонна отводнителна
канавка. Според жалбоподателя причината за възникналото ПТП е внезапно излязлото на пътя му куче.
След удара МПС
-то преустановило движението си, а жалбоподателя останал на
място до идване на екип ПП при ОД на МВР – В..За установяване на настъпилото
ПТП били изпратени служителите на ОД на МВР - В. свидетелите М.А.Т. и
А.Ю.Й. и двамата на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР В.,
С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ В.. При пристигането на място около 20.30ч. те установили, че
ПТП-ТО е настъпило около 16.00 часа на път ІІ -15 в община В. на км. 1+000 в посока гр.В. в близост до
„ученическото градче“. След проведен разговор с жалбоподателя, той им обяснил,
че причина за случилото се е внезапно излязло на пътя куче. Служителите на СПП извършили оглед на участвалия в ПТП – то
автомобил, същите не констатирали следи от удар от куче по автомобила, а само
причинените материални щети по автомобила и стълба в следствие на ПТП– то.
Извършили заснемане на същите след, което бил изготвен Протокол от ПТП.
За констатираното нарушение М.А.Т. на длъжност „младши автоконтрольор”
при С-ПП-ОДМВР гр.В. в присъствието на св.А.Ю.Й. и на жалбоподателя съставил АУАН серия- GA №142116/11.12.2019г.
за това, че: на същата дата около 16.00 часа жалбоподателя Б.А.Б. ***, като водач на собственият си лек автомобил - ХЮНДАЙ И 20 с per № ***, движейки
се с посока на движение от гр.О.към гр.В.
при несъобразена скорост с релефа на пътя и характера и интензивността на
движението, в следствие на което реализира ПТП с материални щети като се блъска
в дясно по посока на движението си извън пътното платно в метален стълб и се
спира в бетонна отводнителна канавка, което нарушение квалифицирал по чл.20, ал.2 от ЗДвП. В три дневният
срок по ЗАНН жалбоподателя подал възражение до АНО, което обаче небило
възприето от последния.
Последвало издаването на атакуваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-0967-001741 от 23.12.2019г. на Началник група към ОДМВР В., с-р Пътна полиция В. в което дословно са пренесени
констатациите от АУАН, като за извършеното нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание на чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание -
ГЛОБА в размер на 200/двеста/
лева на жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели М.А.Т. и
А.Ю.Й., както и от доказателства приложените с
административно-наказателната преписка и събрани в хора на съдебното
производство.
Съдът намира жалбата подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, разгледана по
същество, същата е процесуално допустима,
но неоснователна по следните
съображения:
На първо място съдът приема, че както АУАН, така и
НП са издадени от компетентните органи и в рамките на техните правомощия и
компетенции и при спазване на предвидената в ЗАНН процедура.
Административно – наказателната отговорност на
жалбоподателят е ангажирана за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба, водачът на пътно превозно
средство е длъжен при избиране скоростта на движението да се съобразява с
атмосферните условия, с релефа, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие.
Изводимо от изложеното, е че водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
От описаната в АУАН и впоследствие в наказателното
постановление фактическа обстановка е видно, че същите съдържат изискуемите
реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Констатираното от служителите на ОД на МВР В., сектор „Пътна полиция” В.
административно нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДвП е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на
извършването му, описано е нарушението и от фактическа страна, посочена е
конкретната законова разпоредба, нарушена с деянието и съответната санкционна
норма, въз основа, на която следва да се ангажира административнонаказателната
отговорност на нарушителя. Посочени са всички необходими елементи, които
определят и индивидуализират административното нарушение, вменени във вина на
нарушителя.
В хода на съдебното следствие, при преценка на цялата
доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършването на
нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на посочените в
АУАН и НП дата, час и място, жалбоподателят, като водач на лек автомобил, е
управлявал с несъобразена с пътните условия скорост, при което е загубил
контрол над МПС, излязъл е в дясно по посоката на движение си извън пътното платно
и се е блъснал в дясно в метален стълб,
след което се е спрял в крайпътната бетонна отводнителна канавка, с което е
реализирал ПТП с материални щети по лекия автомобил и стълб на „Тролейбусен
транспорт“ ЕООД. В случая не се констатират основания за приложение на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение, както и
обстоятелствата по същото /реализираното ПТП с материални щети/ разкриват
висока степен на обществена опасност /за здравето и живота на участниците в
движението, за целостта на превозните средства и изградените по пътя
инфраструктурни обекти/, следователно не е налице маловажност на случая.
При така установените факти от контролните органи
основните възражения на жалбоподателя, касаят установената фактическа
обстановка, в частност механизма на настъпване на ПТП, констатациите на
контролните длъжностни лица за пътната ситуация и изводите им довели до
ангажиране на административно наказателната му отговорност.
Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя. Вярно е че разпитаните свидетели не са били очевидци на случая,
но и двамата свидетелите бяха единодушни, че при пристигането си не са
установили нито куче, нито удар от куче по автомобила. Категорично от
кредитираните свидетелски и писмени доказателства се установи, че
несъобразената с пътните условия скорост, с която е управлявал жалбоподателя, е
причина последният да загуби контрол над МПС – то си и да не може да
спре навреме, да излезе вдясно от пътя по посока на движението си и да се
блъсне извън пътното платно в метален стълб след което да се спре в крайпътна
канавка и така да осъществи ПТП с материални щети.
Жалбоподателят чрез процесуалният си представител възразява
срещу констатациите на контролните органи и твърди, че се е движил със
съобразена с характера и интензивността на движение скорост, тъй като отсечката
е била права, пътя сух и с добра видимост в светлата част на деня, но не е
имало как да съобрази поведението на внезапно излязлото на пътя куче, в
следствие на което е предприел спасителна маневра като е навил волана на
дясно и е последвало възникналото ПТП.
Защитата акцентира и на незаконността на
издаденото НП с оглед неприлагането на разпоредбата на чл.15 от НК.
В правната доктрина
и съдебната практика еднозначно се приема , че за да бъде изключено виновно
поведение на водача е необходимо кумулативното наличие на няколко предпоставки
: първо деецът да е съобразил
предписанията на правно регламентираната
дейност, която осъществява при управлението на МПС. Второ да са налице условия, при които той да е поставен в
невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на
вредните последици. С оглед общият правен принцип, че: „Никой неможе да черпи права от собственото си неправомерно поведение“ -
водачът на МПС не би могъл да се позове успешно на случайното деяние, щом е
допуснал нарушение на правилата за движение на пътя, намиращи се в пряка
причинна връзка с настъпилият съставомерен резултат в следствие, на които
нарушения сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните последици.
Поради това, че жалбоподателя е допуснал нарушение на правилата
за движение относно режима на скоростта, които са довели до настъпване на
съставомерните последици, то и разпоредбата на чл.15 от НК в разглеждания случай е неприложима.
Възраженията в тази насока съдът неприема за
основателния и подкрепени от събраният доказателствен материал напротив, ако
жалбоподателя беше съобразил своето поведение с задълженията въведени от
закона, то той и при положение, че е управлявал както твърди със скорост съобразена със всички посочени в чл.20 ал.2 от ЗДвП, предпоставки при сух път, при ясно време и добра видимост, в светлата
част на деня и ненатоварен трафик е щял да „бъде в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие“ в това число и неочаквано излязлото на
пътя куче, за което по делото доказателства гласни или писмени не се събраха
освен твърденията на жалбоподателя в жалбата и възражението. Поради това, съдът
намира, че правилно и с оглед компетенциите на АНО е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Б., за извършеното нарушението, поради което правилно
е бил санкциониран на основание чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП съгласно, която
норма „които поради
движение с несъобразена скорост ….. причини ПТП се наказва с глоба 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление”; -
с глоба в абсолютно предвидения размер, при което за настоящата
инстанция не са налице основания и възможности за нейното изменение.
С оглед изложеното съдът счита, че НП като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Затова и съдът ПОТВЪРДИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-0967-001741 от 23.12.2019г.на
Началник група към ОДМВР В., с-р Пътна полиция В., на основание чл.63, ал.1 ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: