и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 341 ал.1, във вр. с чл. 306 ал.1 т.1 НПК. Делото е образувано по жалба на Росен Събев Митев от гр.Хасково, понастоящем в Затвора – Пазарджик, против Определение № 70/03.07.2006 год. по Ч.н.дело № 382/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд, постановено в производство за определяне на общо наказание по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл. 25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК. Със същото определение съдът е оставил без уважение искането на жалбодателя за определяне на едно общо наказание по реда на чл.23-25 от НК за осъжданията му с присъда № 15/05.02.1992 год. по НОХД № 15/92 год. на РС-Кърджали, с присъда от 27.01.1993 год. по НОХД № 13/93 год. на PC- Хасково и по присъда № 162/29.05.2001 год. по НОХД № 8/2001 год. на PC- Несебър, като неоснователно; определил е на Росен Събев Митев едно общо наказание по реда на чл.23-25 от НК, за осъжданията му със присъди по НОХД № 607/2003 год. на PC- Хасково, по НОХД № 367/03 год. на РС-Хасково, по НОХД № 186/03 год. на РС-Кърджали, по-тежкото от тях, а именно - "лишаване от свобода" за срок от 3 години, при първоначален "строг" режим на изтърпяване, като е приспаднал изтърпяната част от наказанията "лишаване от свобода" по посочените дела и на основание чл.24 от НК е увеличил размера на така определеното общо наказание със 1/2 част, или с 18 месеца, като определеното общо наказание е станало 4 години и 8 месеца "лишаване от свобода", при първоначален „строг" режим" на изтърпяване.На основание чл.23 ал.3 от НК е присъединил към така определеното общо наказание и наказанието „глоба” в размер на 150 лв., наложено на жалбодателя с присъдата по НОХД №235/02 год. по описа на РС-Момчилград. С определението съдът е оставил искането на жалбодателя за определяне на общо наказание по реда на чл.23-25 от НК по отношение на наказанието "лишаване от свобода" за срок от 1 година, постановено със присъда по НОХД № 369/1999 год. на PC- Хасково, и наказанието „лишаване от свобода" за срок от 1 година и 6 месеца, наложено му по НОХД №271/97 год. на PC- Хасково, като неоснователено . Жалбодателят Росен Събев Митев твърди в жалбата си, че не е доволен от така постановеното определение, като излага оплаквания за липса на компетентност на РС – Кърджали да разгледа делото, тъй като последното му дело било разгледано в РС – Хасково; както и твърди, че в нарушение на закона два пъти му бил приложен чл. 24 от НК. Моли съда да бъде приложен правилно закона, като му бъде определено едно общо наказание по посочените в жалбата присъди, с приложението на чл. 24 от НК В съдебно заседание поддържа жалбата си така, както е предявена, като моли да бъде отменено увеличението на наказанието, направено от Кърджалийския районен съд. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли определението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.341 ал.1, във вр. с чл. 313 и сл НПК, съобрази следното: Жалбата е основателна, макар и по съображения, различни от изложените от жалбодателя. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по постъпилото на 13.05.2005 год. искане на Росен Събев Митев за определяне на общо наказание по реда на чл. 23 – 25 от НК, измежду наложените му такива с присъди по дела, посочени в искането. Производството по делото е било прекратено от РС – Хасково и делото е било изпратено на РС – Кърджали, по компетентност, с оглед разпоредбите на чл.39 ал.1 от НПК /нов, в сила от 29.04.2006 год./. Искането на осъдения Росен Събев Митев е било разгледано в открито съдебно заседание в негово присъствие, като за да постанови обжалваното определение, съдът е приел с мотивите си към обжалваното определение, че осъжданията на жалбодателя Митев могат да се групират в две групи присъди, като за втората от тях са налице условията за приложението на чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК, а именно: за осъжданията му с присъдите по НОХД № 607/2003 год. на PC- Хасково, по НОХД № 367/03 год. на РС-Хасково, по НОХД № 186/03 год.на РС-Кърджали, и по НОХД № 235/02 год. на PC- Мочилград, деянията по които са извършени, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което за наложените с тези присъди наказания е определил едно общо наказание, най-тежкото от тях - "лишаване от свобода" за срок от 3 години / присъда по НОХД № 186/2003 год. по описа на РС-Кърджали/, при първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието, като е зачел предварителното задържане по тях. С оглед многократните осъждания на Росен Митев и проявената престъпна упоритост за извършване на престъпления, съдът е приел, че следва на основание чл. 24 от НК да бъде увеличен размера на така определеното общо наказание със 6 месеца, поради което и общо определеното за изтърпяване наказание на Митев по цитираните присъди става "лишаване от свобода" за срок от 3 години и 6 месеца. Съдът е приел също, че правилата на чл.25 – 23 от НК са неприложими за постановените с присъди по НОХД № 271/97 год. и по НОХД № 369/99 год. , и двете на РС-Хасково, наказания - "лишаване от свобода" за срок от 1 година, и наказание „лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, тъй като деянията по тези присъда са извършени на 17.12.1996 год. /присъдата е влязла в сила от 09.03.1998 год./, респ. в периода от 16.04.99 год. до 04.05.1999 год., т.е. преди влизане в сила на наказанията, по цитираните по-горе дела от общ характер, което значи че тези наказания следва да се изтърпят отделно от другите, поради което молбата на Митев в частта за посочените осъждания следва да се отхвърли. Определението, предмет на обжалване в настоящото производство, е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Така, след като е приел, че за част от осъжданията на Митев искането за определяне на общо наказание е основателно, в мотивите на обжалваното определение съдът е определил на Митев едно общо наказание – „лишаване от свобода” за срок от 3 години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, което на основание чл. 24 от НК следва да бъде увеличено с шест месеца, или общо Митев следва да изтърпи 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода”. Същевременно, в диспозитивната част на обжалваното определение, след като е определил общо наказание на Митев за осъжданията му с присъди по НОХД № 607/2003 год. на PC- Хасково, по НОХД № 367/03 год. на РС-Хасково, по НОХД № 186/03 год.на РС-Кърджали, най-тежкото от тях – наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, на основание чл. 24 от НК съдът е увеличил така определеното общо наказание на Митев с ½, или с 18 месеца, като е посочил, че наказанието „лишаване от свобода”, което следва да изтърпи Митев възлиза общо на 4 години и 8 месеца. Т.е. налице е противоречие между мотивите и диспозитива на обжалваното решение досежно особено съществен въпрос на определението, а именно: какво точно по размер следва да изтърпи осъденият Митев – 3 години и 6 месеца или 4 години и 8 месеца. Отделен е въпроса, че дори и след увеличението на определеното общо наказание от 3 години „лишаване от свобода” с 18 месеца, размера на наказанието, което следва да изтърпи Митев възлиза на 4 години и 6 месеца, а не на 4 години и 8 месеца, както е приел първоинстанционният съд в диспозитива на определението си. Допуснати са и други противоречия между мотивите и диспозитива на обжалваното определение. Въпреки, че в мотивите си първоинстанционният съд е приел, че правилата на чл. 25 – 23 от НК са неприложими по отношение на осъжданията на Митев по присъдите по НОХД № 271/97 год. и по НОХД № 369/99 год. , и двете на РС-Хасково, и искането на Митев следва да бъде отхвърлено, в диспозитива на определението съдът се е задоволил само да посочи, че „Оставя искането на Росен Събев Митев………….., като неоснователно”, без да посочи дали го оставя без уважение, без разглеждане или го отхвърля. От друга страна, от мотивите на първоинстанционния съд не става ясно защо е приел, че искането по отношение на тези две присъди следва да се отхвърли, след като е посочил в мотивите си, че деянията по тях са извършени преди влизането в сила на присъдите, с което на Митев са наложени наказания за осъжданията му, за които е извършено групиране, т.е. по същество е посочил, че и за тях са налице предпоставките на чл. 23 – 25 от НК. Нещо повече, по същество съдът не е извършил оценка на всички осъждания на Митев, за които е имал данни и не е извършил групирането на всички тях по начин, най-благоприятен за осъдения, като в мотивите си не е изложил каквито и да било съображения за извършеното от него разделяне на осъжданията на Митев на посочените две групи, нито пък защо избраното от съда групиране е най-благоприятно за осъдения. В тази връзка следва да се посочи, че не е достатъчно основание да откаже групирането на наказанията на Митев за осъжданията му, за които искането на последния е оставено без уважение, само обстоятелството, че за тях веднъж е било извършвана кумулация в предходен момент, тъй като съдът е длъжен да съобрази възможното приложение на разпоредбите на чл.23 – 25 от НК по отношение на всички осъждания на жалбодателя, за които има данни към момента на постановяване на съдебния си акт, респ. длъжен е да групира същите във възможно най-благоприятната за осъдения начин. Посочените по-горе противоречия между мотивите и диспозитива на обжалваното определение и по същество липсата на мотиви относно съществени въпроси на определението за определяне на общо наказание на осъдения Митев представляват съществени нарушения на процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на осъдения Митев и препятствуващи разкриването на действителната воля на съда при постановяване на обжалвания съдебен акт. Посочените нарушения са съществени, тъй като същите лишават осъдения Митев от възможността да научи защо не му е определено общо наказание за част от осъжданията му и какво точно по размер общо наказание му е определено да изтърпи, респ. да защити правата си по най-ефективния за него начин, като тези нарушения не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, тъй като препятствуват възможността да бъде осъществена проверката на правилността на обжалваното определение по същество от настоящата инстанция. Ето защо, следва да бъде отменено обжалваното определение, като делото бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от изложеното, и на основание чл. 341 ал.1, във вр. с чл.334 т.1 и чл. 335 ал.2, във вр. с чл. 348 ал.3 т.1 и 2 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Определение № 70/03.07.2006 год. по Ч.н.дело № 382/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд. ВРЪЩА делото на Кърджалийския районен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/ |