Р Е Ш Е Н И Е
Номер 30
08.07.2016 год. град Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЧИРПАНСКИ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ СЪСТАВ
На пети юли
две хиляди и шестнадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател: АТАНАС ДИНКОВ
Секретар: Д.В.
като разгледа докладваното от съдията-докладчик
Атанас Динков АНД № 275 по описа за 2016
година и за да се произнесе съобрази:
Производство
по чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано
е наказателно постановление (НП) № А-1046 от 18.12.2016г. издадено от Георги И.
Георгиев на длъжност Началник РУ Чирпан.
Жалбоподателката,
чрез процесуален представител твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото
да бъде отменено.
Въззиваемата страна РУ Чирпан,
редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните
доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП,
намери за установено следното:
Жалбата е с правно основание
чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от
легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
В обжалваното НП,
издадено въз
основа на АУАН № 375а-1046-26.11.2015г. съставен на 14.11.2015г. /актова
бланка, серия Г, № 127393/, административно наказващият орган (АНО) приел от
фактическа страна, че при извършена проверка на 14.11.2015г. около 22.50 часа,
в гр.Чирпан, по ул.Янко И., в близост до кафе Ейнджълс се установило, че Т.П.А.,
ЕГН:**********,***,
в качеството си на родител, не е придружила на обществено място след 22.00 часа,
навършилото 14 годишна възраст, но ненавършило 18 годишна възраст свое дете И.Д.А.,
ЕГН:**********,***, както и не е осигурила дееспособно пълнолетно лице, което
да го придружи.
АНО приел, че с
това деяние жалбоподателката Т.П.А. е нарушила чл.8, ал.З от ЗЗД, поради което
на основание
чл.45, ал.З от Закона
за закрила на детето /ЗЗДет/ и наложил глоба в размер на 300 /триста/ лева.
Съдът намира, че
при издаване на обжалваното наказателно постановление, административно
наказващият орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място, при
издаване на процесното НП не са били спазени изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и
т.6 от ЗАНН, тъй като за отправените фактически обвинения, АНО е наложил едно
наказание за осъществяване в идеална съвкупност на две отделни административни
нарушения, а именно - по чл.8, ал.3 и по чл.8, ал.4 от Закона за закрила на
детето.
Разпоредбата на чл.8,
ал.3 от ЗЗД задължава родителите, настойниците, попечителите и другите лица,
които полагат грижи за дете да го придружават на обществени места след 20.00
часа, ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно – след 22.00
часа, ако детето е навършило 14, но не е навършило 18 годишна възраст. Според
ал.4 на същата правна норма, ако родителите, попечителите или другите лица,
които полагат грижи за дете не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят
пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22.00
часа, ако детето е навършило 14 и не е навършило 18-годишна възраст.
От анализа на цитираните нормативни разпоредби следва извода, че разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗЗДет е в отношение на евентуалност спрямо тази на чл.8, ал.3 от ЗЗД. Двете задължения на родителя – да придружи лично детето и да му осигури придружител, когато детето е на възраст между 14 и 18г. не могат да възникнат едновременно. Ако родителят не е в състояние да придружи лично детето, то за него възниква задължението за осигуряване на придружител. Законът урежда двете задължения в отношение на евентуалност и не би могло едно деяние да обективира неизпълнение и на двете задължения, така както е описано в случая изпълнителното деяние по повдигнатото на Т.П.А., административно наказателно обвинение. Това е довело и до отправяне на две алтернативни обвинения, с налагане само на едно наказание в разрез с принципа на чл.18 от ЗАНН за санкциониране на всяко нарушение отделно, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.
На второ място,
съдът счита, че е налице нарушение на чл.53 от ЗАНН, в който е предвидено
изискване към АНО да издаде наказателно постановление едва след като установи,
че нарушителят е извършил деянието виновно и ако няма основания за прилагането
на чл.28 и 29 от ЗАНН. Това предполага в наказателното постановление АНО да
обоснове защо не прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да бъдат изложени
мотиви защо е приел, че не са налице предпоставките на чл.28. Липсата на мотиви,
относно приложение на чл.28 води до невъзможност да се прецени дали АНО е
упражнил правомощията си по налагане на административно наказание в
съответствие с целите на закона, което е едно от изискванията за
законосъобразност на наказателното постановление. След като законодателят е
предвидил възможност за приложение на чл.28 от ЗАНН за всички административни
нарушения, включително и за тези по ЗЗД, то АНО е следвало да изложи мотиви защо
не е приложил чл.28 от ЗАНН и защо е определил този размер на наказанието.
Още повече, че
необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гледна точка на
закона е било възприето от АНО, че следва нарушителя да бъде санкциониран, т.к.
настоящият съдебен състав счита, че извършеното нарушение представлява
„маловажен случай”. Законът за административните нарушения и наказания не съдържа
легална дефиниция на „маловажен случай”. Съгласно Тълкувателно решение №
1/2007г. на ВКС, прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване
от административно наказателна отговорност и следователно по силата на
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, съдържанието на понятието „маловажен
случай” и критериите за определяне на дадено административно нарушение като
маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл.93, т.9 от ДР на НК. По
смисъла на посочената норма маловажен е този случай, при който извършеното
престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид.
В случая, съдът
съобразявайки, че жалбоподателката Т.П.А. не е била санкционирана за други
нарушения на Закона за закрила на детето /което се установява от писмо изх.№
5305 от 24.06.2016г. на РУ Чирпан/, че майката и нейното дете живеят в близост
до мястото, където е било констатирано нарушението, че детето е било на това
място, със знанието на родителя си, малко след 22.30ч. за да играе футбол,
заедно с още 9-10 деца, като при проверката от полицейските органи са се
прибирали след играта по домовете си, съдът приема, че цялостната
характеристика на деянието и дееца, сочат по-ниска степен на обществена
опасност, поради което са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното административното нарушение представлява „маловажен
случай”.
По изложените
съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № А-1046
от 18.12.2016г. издадено от Георги И.
Георгиев на длъжност Началник РУ Чирпан, като незаконосъобразно.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Старозагорският административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: