Р Е Ш Е Н И Е
№
град Р у с е, 03. 01. 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският районен съд, втори
наказателен състав, в публично
заседание на 14.11.2019 год,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА
ЦВЕТКОВА,
разгледа докладваното от
съдията АНД N1920
по описа за 2019 год. на
Русенски районен съд
и за да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б.С.С., ЕГН:**********,***, срещу
наказателно постановление № 38-0001107/2019г., издадено от Началник
ОО”Автомобилна администрация”– Русе, с което за нарушение на чл.19, ал.1 т.7 от Наредба
11/31.10.2002год. на МТС, на основание чл.93 ал.1, т.1 от ЗАвП му е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 2000лв.
Моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно,
без да ангажира правно валидни доводи.
РРП не взема становище по жалбата.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата и
след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните
приема, за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На
16.07.2019год., в гр. Русе, в районна на ГКПП”Дунав мост”, на бул.Тутракан, жалбоподателят
бил спрян от органите на ОО „Автомобилна администрация” – Русе за
проверка. Същият управлявал МПС - т.а. марка
“ДАФ”, с ДК№ СН1950АР и полуремарке, като извършвал
международен
обществен превоз на товари от РГБългария
за Русия. Св.Д. изискал редица документи за проверка, част от
които наказаният представил. Представил и удостоверение за психологическа
годност, но с изтекъл срок – същото било валидно до 06.01..2017год. За
констатираното св.Д. съставил АУАН, с който обвинил жалбоподателя за нарушение на на чл.19
ал.1, т.7 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз
на пътници и товари, който последният подписал без възражение.
Впоследствие било издадено и обжалваното НП, с което наказващият орган наложил
горепосоченото наказание.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от АУАН, наказателното постановление, показанията на св.Д. и
приложените копия от документи, справка.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът
прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима и
разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА:
Актът и наказателното
постановление
са издадени от компетентни органи, при съставянето на акта и при издаването на
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, в тях пълно и точно е
описано нарушението, датата и мястотона извършване, обстоятелствата, при които
е извършено и законовата разпоредба, която е нарушена.
Разпоредбата
на чл. 19, ал.1,
т.7 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз
на пътници и товари, императивно задължава при извършване на международен
превоз на товари в превозното средство да се намира удостоверението за
психологическа годност на водача. От показанията на св.Д. се установява, че към
момента на извършване на проверката на 16.07.2019 г., жалб.С. имал качеството
"водач" на товарния автомобил марка “ДАФ”, с ДК№ СН1950АР и
полуремарке, като извършвал международен обществен превоз
на товар от РБългария-Русия, както и че в
превозното средство се е намирало удостоверението за психологическа годност на
водача, но същото било с изтекъл срок. Съдът отбелязва, че водачът има
задължение да носи със себе си удостоверение за психологическа годност при
управление на автомобила, което е документ относим към личното му психическо
състояние на пригодност, така както изрично разпорежда чл. 19, ал. 1, т. 7 от
цитираната Наредба № 11. Изпълнението на задължението по посочената норма обективно
е обусловено от наличността на този документ и упражняваната от водача върху
него фактическа власт. Смисловото съдържание на нормата според настоящия състав
налага категорично, че неносенето
на удостоверение за психологическа годност от водач на моторно превозно
средство, извършващ обществен превоз, е административно нарушение по така
подбраната правна квалификация само при наличие на издадено такова
удостоверение на водача в срока му на действие. В конкретния случай категорично
е установено, а това е и отразено като фактология в съставените акт и
наказателно постановление, че такъв документ бил издаден на името на жпод.С. и
носен от него при проверката, но същият
бил с изтекъл срок на валидност – до 06.01.2017г. Така очертаното изпълнително
деяние сроред съда се субсумира под санкционната разпоредба на чл. 178в,
ал.5 от ЗДвП, норма която въвежда санкция за водач на моторно
превозно средство, който извършва таксиметров превоз, обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без валиден документ за
психологическа годност. В подкрепа на предходното е и обстоятелството, че
разпоредбата на чл. 178в,
ал.5 от ЗДвП се явява съответна на правилото за поведение, разписано
в текста на чл. 58, ал.1,
т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. Налице е неправилна
квалификация на нарушението, което вместо по чл. 178в,
ал.5 ЗДвП е квалифицирано като такова по чл. 93, ал.1,
т.1 ЗАвП, като двете норми се намират в съотношение на обща /чл. 93, ал.1,
т.1 ЗАП/ към специална / чл. 178В,
ал.5 ЗДвП/, а специалната норма изключва приложението на общата.
Т.е.,
касае се за различно нарушение, при това установено със специални по отношение
на посочените от наказващия орган норми, което изключва тяхното приложение.
Изложеното
сочи,
че е налице неправилно приложение на материалния закон,
което определя наказателното постановление за незаконосъобразно
и е основание за неговата отмяна.
Мотивиран от горното и на основание чл 63 и сл.
от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление№ 38-0001107/2019г., издадено от
Началник ОО”Автомобилна администрация”– Русе, с което за нарушение на чл.19, ал.1 т.7 от Наредба
11/31.10.2002год. на МТС, на основание чл.93 ал.1, т.1 от ЗАвП, на Б.С.С.,
ЕГН:**********,***, е наложено административно наказание – глоба, в размер на 2000лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14 – дневен срок от съобщаването му до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………………………………