Р Е Ш Е Н И Е
№ 171
гр. Горна Оряховица, 10.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на единадесети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Ст. Б. като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 20 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД.
Ищецът И.Ф.Н. твърди, че е потребител на електрическа
енергия в обект на адрес с.П., Община Горна Оряховица, ул.“******“ № 3, за
което е разкрита партида клиентски номер ****** и абонатен номер ******при
ответника „******“ АД. Твърди, че на 17.07.2018 г. служители на „******“
АД (с настоящо фирмено наименование „Електроразпределение Север“ АД) извършили
проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации, на която той не
е присъствал. При проверката не били установени физически посегателства върху
уредите, но средството за търговско измерване (по-долу СТИ) било демонтирано и
подменено с ново. Твърди, че е бил известен от дружеството – ответник, че в
резултат на констатирано неточно измерване на основание чл.50 от Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (по-долу ПИКЕЕ) и софтуерен
прочит на паметта на СТИ, е направено преизчисление на количеството потребена
електрическа енергия за периода от 18.07.2017 г. до 17.07.2018 г. и за
стойността й – 3 737,15 лв., била издадена фактура № **********/30.10.2018 г., платима
от ищеца до 09.11.2018 г. Ищецът твърди, че не е потребил количеството
електрическа енергия, чиято цена му е начислена с посочената фактура, но е
заплатил на дружеството-ответник сумата от 3 737,15 лв., с което то се е
обогатило без основание. Възразява, че за ответника не съществува фактическо
основание за извършване на корекцията. Основава възражението си на това, че от
протокола не е видно при проверката да е отчетено реално потребление; че
дружеството, обслужващо мрежата, не е положило дължимата грижа да следи за
изправност на СТИ; че не може да бъде установено началото на неточното
измерване и неоснователно начисленото потребление се обвързва с конкретен
период. Възразява се още за липса на правно основание за извършване на
корекцията – неравноправност на клаузите от Общите условия, регламентиращи
едностранна корекция на сметката за минал период и липса на подзаконов
нормативен акт, уреждащ възможността за такава корекция и отговарящ на
изискванията на чл.83 ЗЕ, след отмяната на ПИКЕЕ с Решение № 1500/06.02.2017
г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. по описа на ВАС, в сила от 14.02.2017
г. Моли за постановяване на решение, с което да се осъди ответника да му
заплати сумата от 3 754,80 лв., платена от него по фактура №
**********/30.10.2018 г. без основание, както и сторените в производството
разноски.
В депозирания отговор на исковата молба, ответникът
оспорва основателността на предявения иск, като навежда твърдения, че на
17.07.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД извършили проверка
на СТИ, измерващо потребената електрическа енергия в обекта на ищеца, при която
отчели показания на електромера по Тарифа 1 – 002015 кВТч; по Тарифа 2 – 005642
кВТч и по обща тарифа – 027688 кВТч. Поради разликата между сбора на
показанията на изведените на дисплея тарифи и общия брояч, СТИ било демонтирано
и подменено с ново. За проверката бил съставен констативен протокол №
1801179/17.07.2018 г., подписан от служителите на дружеството, сина на абоната
и двама свидетели, единият от които представител на полицията. Сочи, че на
ищеца било изпратено писмо № 50103_КП1801179_1/30.10.2018 г., уведомяващо го за
проверката, към което бил приложен констативния протокол. На демонтираното СТИ
била извършена метрологична експертиза от Главна дирекция „Измервателни уреди“
при Регионален отдел – Русе на Български институт по метрология, при която се установило
наличие на преминала енергия в Тарифа 3 – 020030,223 кВТч, която не се
визуализира на дисплея, както и че електромерът съответства на техническите и
метрологичните характеристики. Твърди, че към датата на проверката СТИ е било
годно да измери цялата потребена електрическа енергия, но било налице
отклонение от нормалното му функциониране – потребената енергия преминавала в
невизуализирания на дисплея тарифен регистър 3. Сочи, че въз основа на
метрологичната експертиза и показанията в Тарифа 3, със становище от 29.10.2018
г. на абоната била начислена електрическа енергия 20 030 кВТч, за период
съгласно чл.50 ПИКЕЕ – не по-дълъг от една година (от 18.07.2017 г. до
17.07.2018 г.), за чиято стойност – 3 737,15 лв. била издадена фактура №
**********/30.10.2018 г. Твърди, че това количество електрическа енергия е
потребено от ищеца в процесния период и на това основание и по силата на
договора за продажба на електрическа енергия дължи заплащане на цената му.
Признава, че ищецът е заплатил процесната сума на 26.11.2018 г. Моли за
постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен и да му бъдат
присъдени направените разноски.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че ищецът е потребител
на електрическа енергия съгласно договор за продажба на електрическа енергия
при общоизвестни общи условия за обект на адрес с.П., община Горна Оряховица,
ул.“******“ № 3, за което е открита партида с клиентски номер ****** и абонатен
номер ********* при ответника.
От протокол за монтаж/демонтаж на електромер №
5071565 от 15.11.2016 г. се установява, че на посочената дата за отчитане на
потреблението в обекта на ищеца е монтиран електромер фабричен №
1114021666895805 с нулеви показания по нощна и дневна тарифа. От съвпадащите по
съдържание твърдения на страните, съответни на констативен протокол № 1801179
от 17.07.2018 г. и показанията на свидетеля Д. – служител на
"Електроразпределение Север", се установява, че на 17.07.2018 г. е
извършена проверка за изправност на електромера. Съгласно показанията на
свидетеля, такива проверки се извършват щом се установи загуба от някой
трафопост – отрицателна разлика между отчетеното количество електрическа
енергия при централното мерене на трафопоста и сбора от показанията, отчетени
от инкасатора, на всички свързани към него електромери. Такива отчети за загуби
се правят ежемесечно за всеки трафопост.
Страните не
спорят, че ищецът не е присъствал на проверката от 17.07.2018 г., а видно от
протокола, същия е подписан от член на домакинството на ищеца и двама
свидетели, единият от които представител на полицията. Съгласно протокола, при
проверката било констатирано, че СТИ измерва в границите на точност – с грешка
в рамките на допустимата. Снети били показанията тарифните регистри (тарифа 1 –
002015; тарифа 2 – 005642 и обща тарифа – 027688). Служителите демонтирали СТИ
и го подменили с ново. Копие от констативния протокол било изпратено на ищеца с
писмо изх.№ 50103_КП1801179_1/30.10.2018 г., получено лично от него на
01.11.2018 г.
При извършената на демонтираното СТИ метрологична
експертиза, резултатите от която са отразени в протокол № 827/05.10.2018 г. на
БИМ, е установено, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и
клемния блок на СТИ, наличие на необходимите обозначения на табелката на
електромера и отсъствие на пломбите против неправомерен достъп до вътрешната
конструкция на електромера. При изслушване на приетата съдебно-техническа
експертиза, вещото лице изяснява, че демонтажът на електромери от типа на
процесния изисква тези пломби да бъдат свалени и отсъствието им в случая се
дължи на това. Метрологичната експертиза, изготвена от БИМ, констатира още, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на електрическа енергия. При софтуерно
четене на СТИ е установена външна намеса в тарифната му схема – наличие на
преминала енергия по тарифа Т3 – 0020030,223 кВТч., която не е визуализирана на
дисплея.
Въз основа на констативния протокол, със становище
от 29.10.2018 г. ответникът одобрил на основание чл.50 ПИКЕЕ да се начисли
допълнително общо количество електрическа енергия от 20 030 кВТч по партидата
на ищеца за период от 18.07.2017 г. до 17.07.2018 г. Посоченият период бил разделен на два подпериода, а
общото количество електрическа енергия било пропорционално разпределено с оглед
продължителността на всеки от тях. За
стойността на така начисленото количество електрическа енергия – 3 737,15 лв.
била издадена фактура № ********** от 30.10.2018 г., изпратена на ищеца с писмо
изх.№ 50103_КП1801179_2/31.10.2018 г., получено лично от него на 05.11.2018 г.
На 19.11.2018 г. ответникът изпратил покана-предизвестие
за плащане на начислената сума. Страните не спорят, а и от фискален бон №
0004307 0003/26.11.2018 г. и изходящите от ответника извлечение за фактури и
плащания към 10.01
Съгласно отговор на задача №1 на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза при софтуерно прочитане на паметта на електромера
за нуждите на експертизата, се установяват показания, идентични с
констатираните при метрологичната експертиза на БИМ. При изслушване на
експертизата, вещото лице посочва, че СТИ е било метрологично годно към момента
на проверката и е работило в класа си на точност.
Отговорът на задача № 2 установява, че от паметта на
електромера могат да се установят само текущите му показания, но няма
информация за показания по тарифите в минали периоди или информация за минали
събития, защото този тип електромери нямат възможност за такъв запис. Съгласно
задача № 3 при софтуерно прочитане на паметта на СТИ не се установяват данни
кога и по какъв начин е възникнало показанието в Тарифа 3. При изслушване на
експертизата вещото лице изяснява, че няма възможност да се изследва дали
електромерът натрупва показания за потребление в тази тарифа. Такова изследване
изисква препараметризиране (препрограмиране) на електромера, което би заличило
записите в историята му назад, в т.ч. дали са били променяни параметрите му. По
тази причина според вещото лице не може с категоричност да твърди, че
показанията в тарифен регистър 3 са потребена електрическа енергия. Вещото лице
изяснява още, че показанията в Тарифа 3 могат да се дължат и на софтуерен или
хардуерен проблем, настъпил при токов удар, пренапрежение, включване или
изключване на мрежовото напрежение, като не се изключва и електромерът да е бил
монтиран с такива показания.
Вещото лице сочи, че е технически възможно
начисленото количество електрическа енергия да бъде доставено до абоната, но
определя потреблението като необичайно и нереално за домакинство, тъй като това
би означавало за една година, 24 часа в денонощието да са работили електроуреди
с мощност 2,5 кВТ.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на даденото без основание. Основателността на иска
е предпоставена от установяване от страна на ищеца на даването на имуществено
благо (в случая – плащането на процесната сума) и отричане да има правно
основание за имущественото разместване. В случая, за да отблъсне претенцията,
ответникът се позовава на наличието на правно основание за плащането, твърдейки
сумата от 3 737,15 лв. да съставлява цена на консумирана в периода от
18.07.2017 г. до 17.07.2018 г. електрическа енергия от 20 030 кВТч. По тази
причина в негова тежест е да установи пълно и главно фактите, от които черпи
възражението си. Въвеждането в писмената защита на доводи за наличие и на
различно от заявеното в срока по чл.131, ал.1 ГПК правно основание
(осъществяване на предпоставките на чл.50 ПИКЕЕ /отм.с Решение № 2315 от
21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 на ВАС, обн. ДВ бр.97/2018 г./), е
преклудирано по аргумент от чл.133 ГПК и не следва да бъде разглеждано.
Между страните няма спор относно осъществяването на
имущественото разместване – плащане от ищеца и получаване от ответника на
сумата от 3 737,15 лв. на 26.11.2018 г. Спорът, както фактически, така и
правно, е концентриран върху основателността на възражението за наличие на
основание за плащането. Това предполага разглеждане на въпросите дали количеството
електрическа енергия, чиято цена е начислена, е потребено в обекта на ищеца в
процесния период и съществувало ли е за ищеца задължение да заплати цената му.
На първо място, установеното от фактическа страна не
предполага извод, че количество електрическа енергия от 20 030 кВТч е реално
потребено по партидата на ищеца за период от 18.07.2017 г. до 17.07.2018 г. Наличието
на показания в невизуализирания на дисплея тарифен регистър не е основание за
такъв извод, защото този регисътр не е настроен да отчита потребление, не е не
му е зададен часови период за измерване на преминала електрическа енергия и не
може да се приеме, че служи за отчет. Вещото лице изяснява, че наличието на цифрови
показания би могло да се дължи и на други причини, несвързани с потребление на
електрическа енергия, включително наличие на показания още при монтажа.
Последното не може да бъде изключено като вероятност, защото няма данни към
момента на монтажа на СТИ показанията по третия тарифен регистър да са нулеви –
в протокола от 15.11.2016 г. е отразено, че нулеви са показанията само на
визуализираните на дисплея тарифи. Индиция
за това, че показанията не съставляват потребена електрическа енергия, е това,
че макар да е технически възможно, такова количество електроенергия не е характерно
да се потребява нито от домакинствата по принцип, нито от конкретния абонат с
оглед потреблението му след подмяната на електромера. Обстоятелството, че показанията на третия тарифен регистър са включени в
сбора на сумарния регистър също не е основание за извод, че те съставляват
потребление, защото и сумарния регистър не служи за отчет – неговите показания
са сбор от показанията на всички тарифни регистри. Метрологичната годност на
СТИ в посочения период и липсата на механични увреждания по предпазните
механизми не означава, че посочените показатели са отчет за потребена енергия,
защото евентуалното потребление, отчетено по невизуализирания на дисплея
тарифен регистър, касае само тарифната схема на електромера (съгласно метрологичната
експертиза на БИМ) и не засяга изправността му.
Дори да се
приеме, че показанията в тарифен регистър 3 са електрическа енергия, не може да
бъде установен началния момент на натрупване на показанията в регистъра и
съответно какво е реално консумираното количество електроенергия през
различните времеви периоди и часови зони за дневна и нощна енергия и каква част
от него е преминалата в скрития регистър. Претендира се количеството
електрическа енергия от 20 030 кВТч да е потребено за периода от 18.07.2017
г. до 17.07.2018 г., но СТИ е монтирано на 15.11.2016 г. В случай, че
натрупването е започнало между 15.11.2016 г. и 17.07.2017 г., то цената на част
от регистрираното по тази тарифа количество се претендира без основание.
Неустановяването на началния момент на натрупване на показанията е достатъчно
да се приемат за неоснователни твърденията на ответника за осъществено
потребление през посочения от него период. Независимо от това и с оглед
доводите му, следва са се посочи още, че дори и натрупването да е започнало на
03.01.2018 г., няма данни какво е реално консумираното количество електроенергия
през различните времеви периоди и часови зони и каква част от него е
преминалата в скрития регистър. Това не е без значение, защото именно часовите
зони на потребление определят цената на електрическата енергия. Тук не би могло
да намери приложение правилото на чл.162 ГПК, както ответникът претендира,
защото недоказването на факта, че определено количество електрическа енергия е
потребено през конкретен часови интервал, е неустановяване на основанието на
иска, а не на неговия размер.
Ако и да бе установено, че посоченото количество от 20 030
кВТч е потребено през исковия период, както и какви са конкретните параметри на
потреблението, само този факт не би могъл да даде основание да възникне
вземането за цената на доставеното. Това е така, защото количеството
електроенергия от 20 030 кВТч не е отчетено при редовен месечен отчет.
Само такъв отчет съгласно чл.17, ал.1, т.2 и чл.26, ал.1 вр.чл.18а от
действащите ОУПЕЕ, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, е
основанието за възникване на вземането за цената на потребената електрическа
енергия. Свидетелските показания установяват, че „Електроразпределение Север“
АД е имало обективна възможност да включи в месечния отчет и твърдяното
потребление за минал период, доколкото разполага с ежемесечни справки за
загубите от трафопостовете (разликата между доставената и отчетената
електрическа енергия), но е бездействало не по вина на абоната. Последното
изключва от ищеца да се изисква плащане на стойността на неотчетената през
минал период електроенергия.
Съществуване на такова задължение не може да се основе
и на общата норма на чл.200, ал.1 ЗЗД, защото горепосочените разпоредби на публично
известните общи условия се явяват специални спрямо нея. По възлагане от закона
– чл.98а, ал.2, т.4 ЗЕ, те уреждат частния случай на възникване и изпълнение на
задължението на купувача (клиента) за заплащане на цената на доставената му
електрическа енергия. По тази причина вземането за цената на доставената
електрическа енергия не може да се основе на общата норма на чл.200, ал.1 ЗЗД
без да се държи сметка, че съдържанието на задължението на купувача в
правоотношението между страните е ежемесечно заплащане на стойността на това
количество електрическа енергия, което е доставено на потребителя (т.е.
отчетено от изправно СТИ по аргумент от чл.40, ал.2 и чл.40а от публично
известните Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД).
Коригиране на количеството потребена електрическа
енергия за минал период (извън редовния отчет) и начисляване на допълнителни
суми на това основание е изключение, допустимо при кумулативното наличие на две
предпоставки – по силата на законовата делегация на чл.83, ал.2, изр.2 вр.
ал.1, т.6 ЗЕ Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а
понастоящем Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, да приеме правила
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване и
на второ място – общите условия, при които крайният снабдител продава
електрическа енергия, да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка съгласно приетите от Комисията правила (в посочения
смисъл са и Решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. на I Т.О. на
ВКС; Решение № 166/11.05.2016 г. по т.д. № 1797/2014 г. на II Т.О. на ВКС;
Решение № 164/02.03.2016 г. по т.д. № 2446/2014 г. на II Т.О. на ВКС, Решение №
104/16.08.2016 г. по т.д. № 1671/2015 г. на I Т.О. на ВКС, обобщени с Решение №
118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г. на II Т.О. на ВКС и Решение №
115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г. на II Т.О. на ВКС). Към момента на
извършване на процесната проверка – 17.07.2018 г. и начисляване на сумата –
29.10.2018 г., нито едно от двете условия не е било налице.
С Решение № 798/20.01.2017 г. по адм.д. № 3068/2016
г. по описа на ВАС, влязло в сила на 20.01.2017 г. е отменено Решение №
ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на
електрическа енергия за „******“ АД. Посочените общи условия са предвиждали ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка (чл.25 от
същите), но след тяхната отмяна са приложими Общите условия, одобрени с Решение
№ ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, в които такъв ред не е регламентиран (чл.24,
ал.2 от тях вменява само задължение клиентът да бъде уведомен).
С Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016
г. по описа на ВАС /обн.ДВ, бр.15/14.02.2017 г./ приетите по силата на
горепосочената законова делегация ПИКЕЕ /обн.ДВ бр. 98/2013 г., в сила от
16.11.2013 г./, са отменени с изключение на разпоредбите от чл.48 до чл.51.
Отмяната на подзаконов нормативен акт, какъвто са ПИКЕЕ, преустановява
действието му занапред – след деня на обнародване на решението (арг. от чл.195,
ал.1, вр. чл.194, пр.2 АПК). Неотменените с решението норми (чл.48 – чл.51 от
ПИКЕЕ) не могат да запълнят обема на възложеното с чл.83, ал.2, изр.2 вр. ал.1,
т.6 ЗЕ правомощие на Комисията. Тези норми регламентират хипотези, при които
може да бъде извършена едностранната корекция, но не определят ред за
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия.
В обобщение на изложеното и с оглед действалата към
момента на начисляване на сумата и понастоящем действащата правна уредба,
съществуват единствено две правни основания, на които доставчикът на
електрическа енергия може да претендира заплащане на стойността на
консумираната електрическа енергия. В първия случай, съставляващ и общото
правило, това е цената на доставеното и потребено през отчетния период
количество електрическа енергия, дължима от клиента съгласно чл.200, ал.1 ЗЗД,
но по реда и сроковете, уредени в Общите условия по възлагане от чл.98а, ал.2,
т.4 ЗЕ. С изтичане на отчетния период доставчикът на електрическа енергия не
разполага с правото едностранно да преизчисли количеството и/или цената му,
освен в общата хипотеза на договорна отговорност, или с оглед съдържанието на
правоотношението между страните – при неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена на електрическата енергия поради неправомерно действие от страна на
потребителя и при установяване на периода на грешното измерване или неизмерване
и реално консумираната електрическа енергия за миналия период. Ответникът в
случая не се позовава на нито едно от тях, поради което следва да се заключи, че липсвало
правно основание да начисли и претендира от ищеца заплащане на сумата от 3 578,77 лв. и
съгласно чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД дължи връщането й. С оглед посоченото, искът
се явява основателен и следва да бъде уважен.
По
присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се присъдят
направените разноски. Той е направил
такова искане и е представил доказателства да е сторил разноски в
производството в общ размер 651 лв. (151 лв. за държавна такса и 500 лв. за
адвокатско възнаграждение), поради което тази сума следва да му бъде заплатена
от ответника. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар,
заплатен от ищеца, е неоснователно, тъй като размерът му е едва с 8 лв.
по-висок от минималния размер, определен съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (492,84
лв.).
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
„******“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.В., бул.“*****“ №
258, „*****“ да заплати на И.Ф.Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес *** сумата от 3 754,80
лв. /три хиляди седемстотин петдесет и четири лева и осемдесет
стотинки/, платена от него без основание по фактура № **********/30.10.2018 г.
за извършено преизчисление на количеството потребена електрическа енергия за
периода от 18.07.2017 г. до 17.07.2018 г. по партида с клиентски номер ****** и
абонатен номер ******за обект на адрес с.П., Община Горна Оряховица, ул.“******“
№ 3, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 04.01.2019
г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
„******“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.В., бул.“*****“ №
258, „*****“ да заплати на И.Ф.Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес *** сумата от 651 лв. /шестстотин петдесет и един лева/,
представляваща направени разноски в първоинстанционното производство за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: