№ 95
гр. Пловдив, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20225001000640 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Повод за образуването е изходяща от „Ф.К.Р.“ ООД, ЕИК *********, П.
въззивна жалба против постановеното по т. дело № 130/2021 г. по описа на П.
окръжен съд, решение № 260146 от 06.06.2022 г., с което на основание чл.
517, ал. 3 от ГПК е прекратено търговско дружество „Ф.К.Р.“ ООД, ЕИК
*********, **** и същото е осъдено да заплати на М. А. Ч., ЕГН, **********,
**** с фирма „М. Ч. - В. **“, ЕИК ********* сумата от 680 лв. съдебни
разноски.
В жалбата се изложени съображения за неправилност на решението,
иска се неговата отмяна и постановяване на друго отхвърлящо иска.
Въззиваемата страна с отговора оспорва основателността на жалбата.
Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 25.02.2021 г. в П. окръжен съд е постъпила изходяща от М. А. Ч.,
ЕГН, **********, **** в лично качество и като Едноличен търговец с фирма
„М. Ч. - В. **“, ЕИК ********* искова молба насочена против „Ф.К.Р.“ ООД,
1
ЕИК *********, П..
В обстоятелствената част на същата са изложени твърдения, че с
решение № 37 от 19.01.2018 г. постановено по т.дело № 497/2017 г. по описа
на П. окръжен съд, решение № 136 от 10.05.2018 г. постановено по в.т. дело
№ 145/2018 г. по описа на ПАС и определение № 183 от 21.03.2019 г.
постановено по т. дело № 2268/2018 г. по описа на ВКС лицето Р. Д. Д. било
осъдено да заплати на ищеца общо сумата от 15 020 лв.
За събиране на вземането било образувано изп. дело № ***/**** г. по
описа на ЧСИ П.Н., рег.№ *** на КЧСИ.
С решение по т.дело № 379/2017 г. по описа на П. окръжен съд Р. Д. Д.
бил осъден да заплати на ищеца и сумата от 11 230 лв.
Издаденият възоснова на решението ИЛ бил присъединен към изп.дело
№ ***/**** г. по описа на ЧСИ П.Н..
В хода на изпълнителното производство за обезпечаване събирането на
вземанията били наложени запори върху дружествените дялове на Р. Д. от
капитала на „Ф.К.Р.“ ООД.
По отношение на капиталът е споменато , че бил разделен на дялове с
обща стойност 1 000 000 лв., от които Р. Д. притежавал такива на стойност
690 000 лв.
От страна на длъжника Д. не било предприето нищо във връзка с
погасяване на задълженията му. Това наложило ищецът в качеството си на
взискател да поиска от ЧСИ да насочи изпълнението по реда на чл.517 ГПК
ъкм дяловете на длъжника в ответното дружество. По тази причина по изп.
дело било депозирано изявление вх.№ 12372/14.09.2020 г. до „Ф.К.Р.“ ООД за
прекратяване на участието на Р. Д., което с уведомление изх.№
11104/12.10.2020 г. на ЧСИ П.Н. било връчено на „Ф.К.Р.“ ООД.
В предвидения в чл.517, ал.3 ГПК тримесечен срок задълженията на
длъжника Д. не били заплатени. Това наложило с молба вх.№
00805/15.01.2021 г. взискателят да поиска от ЧСИ да го овласти да предяви
иск за прекратяване на търговското дружество. На 22.01.2021 г. ЧСИ Н.
издала Постановление, с което овластила взискателя да предяви иск за
прекратяване на „Ф.К.Р.“ ООД.
На база изложеното е отправено искане до съда за прекратяване на
2
дружеството.
С отговора на исковата молба от страна на ответника се оспорва
наличието на елементите от ФС обуславящи предявяването на иск по чл. 517,
ал. 3 от ГПК. Тези твърдения се базират на становището, че лицето предявило
иска по чл. 517, ал.3 от ГПК е ЕТ М. Ч. с фирма „М. Ч. - В. **“, ЕИК
*********, а не лицето/гражданина М. А. Ч.. В тази връзка се сочи, че на
ответното дружество не било връчено изявление по чл. 517 от ГПК изходящо
от Едноличния търгове. Посочено е, че физическото лице/гражданина/ М. Ч.
пък не бил взискател /кредитор/ с признато по съдебен ред вземане.
В ДИМ е посочено, че Едноличния търговец с оглед действащото
законодателство няма самостоятелна правосубектност. Оспорени са
твърденията, че волеизявленията в изпълнителното производство не изхождат
от ищеца и т.н.
В отговора на ДИМ от ответното дружество отново са изложени доводи
за липса на процесуална легитимация. В тази връзка е посочено, че в правния
мир съществува субекта Едноличен търговец М. А. Ч. с фирма„М. Ч. - В. **“,
а не субекта М. А. Ч. действащ и като Едноличен търговец.
По същество на спора е оспорена редовността на връчването на
поканата за доброволно изпълнение, както и на останалите съобщения по изп.
дело адресирани до длъжника ФЛ, респ. до ответното търговско дружество.
По тази причина се твърди, че не са налице предпоставките за прилагане на
чл. 517, ал. 3 от ГПК. Излагат се и доводи, че това е така и поради
приложимост на разпоредите на чл. 454, ал.1 от ГПК с оглед погасяване на 20
% от вземането на взискателя и поето задължение от длъжника за погасяване
на по 10 % от същото всеки месец.
Съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора
доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.
В него е направен извод за наличие на предпоставките на чл. 517, ал. 3
от ГПК за предявяване на иска, т.е. за наличие на активна легитимация и
допустимост на същия.
Прието е също, че липсват данни за погасяване на вземането и е
направено заключение за основателност на исковата претенция.
Недоволно от решенето е останало ответното дружество.
3
В се говори за постановяване на решението в нарушение на
материалния и процесуалния закон и несъобразяване на същото с житейските
правила и представените поделото доказателства. Изложени са доводи, че
ищецът не е носител и титуляр на вземания по отношение на дружеството и
по отношение на собсвеник на капитала в това дружество.
Във връзка с пренесения пред ПАС спор е нужно да се спомене, че
възможностите за предявяване и уважаване на иск за прекратяване на
дружество от взискател по изпълнително дело с оглед наложен запор на дял
от търговско дружество са уредени в чл. 517 от ГПК.
В ал. 1 е посочен начина на извършване на самия запор, а в следващите
две алинеи са описани действията, които следва да бъдат предприети в
зависимост от това дали делът, срещу който е насочено изпълнението е на
ограничено или неограничено отговорен съдружник, а в четвъртата
действията в случаите, при които изпълнението е насочено срещу всички
дялове в дружеството.
От съдържанието и на трите алинеи е видно, че изпълнението върху дял
от търговско дружество по принудителен ред е възможно след
ПРЕКРАТЯВАНЕ на дружеството от съда. То пък е възможно при наличие на
описани в отделните хипотези предпоставки, като и в трите се изисква съдия
изпълнител да ОВЛАСТИ взискателя да предяви иск пред окръжния съд по
седалището на дружеството за неговото прекратяване.
Съответно в хипотезите на ал. 2 /изпълнение срещу дял на неограничено
отговорен съдружник/ овластяването е предшествано от изискване да се
констатира наличието на условията на чл. 96, ал.1 от ТЗ, да се връчи на
дружеството и на останалите неограничено отговорни съдружници от страна
на изпълнителя на изявлението на взискателя за прекратяване на дружеството
и изтичане на 6 месеца от това връчване.
В хипотезата на ал. 3 /изпълнение върху дял на ограничено отговорен
съдружник/ то е предхождано от изискването съдебният изпълнител да връчи
на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на
длъжника в дружеството и изтичане на три месеца от същото.
Правомощията на съда по същество във връзка с тези искове са в общи
линии идентични. Така и в двата случая законодателят е предвидил, че
условие за отхвърлянето им е удовлетворяване вземането на взискателя от
4
длъжника, като в ал. 3 е посочено и алтернативно условие - изпащане от
дружеството на взискателя на припадащата се на съдружника длъжник част от
имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ.
При липса на тези предпоставки е посочено, че съдът прекратява
дружеството, което подлежи на вписване в ТРРЮЛНЦ и е основание за
започване на производство по ликвидация. Последното е нужно защото в
рамките на същото е възможно определяне на ликвидационен дял при
условията на чл. 271 от ТЗ и създаване на възможност за удовлетворяване на
взискателя по изпълнителното дело в рамките на същия.
На база изложеното за състава на ПАС следва извод, че първо е нужно
да се провери са или не са налице предпоставките за предявяване на иска за
прекратяване т.е. дали в патримониума на ищеца се е породило правото на
иск.
На пръв поглед това ще е така ако е издадено от съдебния изпълнител
постановление овластяващо взискателя да предяви иск за прекратяване. То
само по себе си не подлежи на самостоятелен контрол, което налага съставът,
пред който е предявен искът да даде и отговор на въпроса има ли
предпоставки за издаването му, т.е. дали същото е законосъобразно.
То ще е такова, когато са налице следните условия:
- имаме започнало изпълнение насочено срещу дял на ограничено
отговорен съдружник в търговско дружество,
- от страна на съдебния изпълнител е връчено на дружеството
изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в същото и
- когато от това връчване до издаване на постановлението са изминали
три месеца.
В случая от представение по делото доказателства, а и от данните по
партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ е безспорно образуването на
изп. дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ П.Н..
Повод за образуване на същото са два изпълнителни листа, които са
приложени на стр. 37 и 38 от настоящето дело.
Единият е издаден възоснова на решение по т. дело № 379/2017 г. по
описа на П. окръжен съд за осъждането на Р. Д. Д. да заплати на М. А. Ч.
сумата от 5 230 лв. и сумата от 6000 лв. направени деловодни разноски пред
5
ПОС и пред ПАС.
Другият изпълнителен лист е издаден възоснова на решения по т. дело
№ 497/2017 г. по описа на ПОС, в.т. дело № 145/2018 г. по описа на ПАС и
определение по т. дело № 2268/2018 г. по описа на ВКС за осъждането на Р.
Д. Д. да заплати на М. А. Ч. лично и в качеството му на ЕТ с фирма „М. Ч. -
В. **“, ЕИК ********* разноски в общ размер от 15 020 лв. направени
разноски в производствата пред трите съда.
Безспорно видно от вписванията по партидата на ответното дружество
е, че върху притежаваните от Р. Д. Д. 6 900 дяла на обща стойност от 6 900
лв. от капитала на ответното дружество по изп. дело № ***/**** г. по описа
на ЧСИ П.Н. са наложени запори , които са вписани в ТРРЮЛНЦ на 25.04.
2019 г. и 18.08.2020 г.
Съответно на 13.10.2020 г. са предприети действия по връчване на
изявление на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в
дружеството на управителя на същото съобразно впиванията по партидата му.
Той е отказал получаването му. Отказът е удостоверен от длъжностното лице
извършващо връчването. Това с оглед разпоредбата на чл. 44, ал.1 от ГПК
прави същото редовно.
Предвиденият от законодателя 3 м. срок, след който съдебният
изпълнител може да овласти взискателя за предявяване на иск за
прекратяване на дружеството изтича на 13. 01. 2020 г. Постановлението за
овластяване е издадено на 22.01.2020 г
Това прави така предявеният иск допустим.Във връзка с това становище
на съда следва да се посочи, че взисктаел по изпълнителното дело, т.е.
кредитор на съдружника, чиито дялове в ответното дружество са запорирани
е физическото лице М. А. Ч. по простата причина, че в дейността си като
Едноличен търговец той няма самостоятелна правосубектност с оглед
разпоредбите на ТЗ. В случая посочване на обстоятелството, че лицето
действа и като ЕТ не променя изложеното по- горе и не прави действията му
недопустими, а просто конкретизира, че вземането се е породило в
патримониума му във връзка с извършвана дейност като търговец.
Така предявеният иск е не само допустим, но и основателен по простата
причина, че по делото от страна на ответното дружество не са ангажирани
доказателства за извършено погасяване на вземанията от длъжника Р. Д. Д.,
6
респ. такива, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на
съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3
от ТЗ.
Не са ангажирани и доказателства, че изп. дело е било спряно при
условията на чл. 454 от ГПК и по тази причина не са били налице
предпоставките за издаване на постановлението за овластяване и т.н.
Изложеното сочи, че по делото следва да се постанови решение за
прекратяване на ответното дружество. В този смисъл е и актът на ПОС и то
ще следва да се потвърди, дружеството ще бъде осъдено да заплати
направените от ищеца в настоящето производство разноски в размер на 500
лв.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 640/2022 г. по описа на
П. окръжен съд, решение № 260146 от 06.06.2022 г., с което на основание чл.
517, ал. 3 от ГПК е прекратено търговско дружество „Ф.К.Р.“ ООД, ЕИК
*********, **** и същото е осъдено да заплати на М. А. Ч., ЕГН, **********,
**** с фирма „М. Ч. - В. **“, ЕИК ********* сумата от 680 лв. съдебни
разноски.
ОСЪЖДА „Ф.К.Р.“ ООД, ЕИК *********, **** да заплати на М. А. Ч.,
ЕГН, **********, **** сумата от 500 лв. направени разноски за
производството пред ПАС.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7