Разпореждане по дело №440/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.43. ал.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от С. О. Г. от Г.К., в качеството му на длъжник по изпълнително дело № *0447 по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ *, против действия на частния съдебен изпълнител, с които са му възложени такси и разноски по изпълнителното дело. Твърди се в жалбата, че по издаден изпълнителен лист от 10.03.2011 г. на Председателя на Районен съд К. по Г.д. № 958/2003 г. по описа на съда бил осъден да заплати на наследниците на Драган Василев Вълчев б.ж. на Г. К. следните суми: 1 243. 55 лева, представляваща обезщетение за ползването на част от недвижим имот собственост на взискателите за периода 01.11.2001 г. до 27.11.20003 г., ведно със законната лихва считано от 28.11.2003 г. до окончателното изплащане на сумата, както и бил осъден да заплати на взискателите сума в размер на 275 лева разноски по делото съобразно уважената част на предявения иск. Във връзка с издадения изпълнителен лист взискателите образували изп.дело № 447/2011 г. по описа на ЧСИ Р. С., с рег. № *, за което му била връчена покана за доброволно изпълнение, като видно от същата ЧСИ включил извън изпълнителния титул по изпълнителния лист сума в размер на 1 000 лева, представляваща присъдени разноски. Счита, че в случая действията на ЧСИ са неоснователни и незаконосъобразни тъй като нямал основание да включва като парично задължение сума в размер на 1 000 лева, представляваща присъдени разноски, тъй като такива присъдени разноски в полза на взискателите и ищци по влязлото в законна сила съдебно решение по Г.дело № 958/2003 г. на РС К. не били присъждани извън присъдените в размер на 275 лева. Неоснователно след като не дължал сума в размер на 1 000 лева присъдени разноски се явявали и посочените в размерите им като разноски по изп.дело в размер на 162.80 лева, както и таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 393.46 лева в полза на ЧСИ, тъй като същите са изчислявани на основание включена към основателно присъдените и дължими суми по изпълнителния лист и върху сума от 1 000 лева неоснователно включена като присъдени разноски по съдебното решение. В случай, че ЧСИ е приел за присъдени разноски в размер на 1 000 лева представен платен адвокатски хонорар по образуваното изп. Дело, с жалбата на основание чл. 78,ал.5 от ГПК прави искане за присъждане на по – нисък размер на разноските в тази му част не по – малък от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл.10,т.2 във вр. с чл. 7,ал.2 от Наредба № 1 на ВАС. Моли съда да отмени действията на ЧСИ с рег. № 812 - Р. С. по изп. дело № *0447.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателите не са подали писмени възражения срещу жалбата.

Частният съдебен изпълнител с рег.№ 812, с постановление от 22.06.2011 г. е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, в които излага съображения относно жалбата. С цитираното постановление изрично отказва да намали разноските за платения адвокатски хонорар по делото от взискателката И. Д. В. в размер на 500 лева и от взискателката Н. Я. В. също в размер на 500 лева.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № *0447 по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 се установява, че същото е било образувано на 14.06.2011 г. по молба на взискателките Д. Д. В., действаща лично, И. Д. В. и Н. Я. В., и двете Ч. адвокат Д. Д. В., в качеството им на наследници на Д. В. В., въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист от 10.03.2011 г. на Кърджалийски районен съд, издаден срещу жалбоподателя по настоящото дело С. О. Г. в полза на Д. В. В., за сумата от 1 243.55 лева, представляваща обезщетение за ползването на част от недвижим имот от 40 К.м., целият от 1 842 К.м., представляващ имот № ІІІ-5723, К.25 по плана на К.В. за периода от 01.11.2001 г. до 27.11.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2003 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 275 лева, представляваща разноски по делото съобразно уважената част от предявените искове.

С покана за доброволно изпълнение изх.№ 10097/14.06.2011 г. частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 е поканил длъжника по изпълнително дело № *0447 С. О. Г. да заплати следното задължение по изпълнителното дело: 1. 275 лева неолихвяема сума /разноски по изпълнителния лист/, 2. олихвяема сума в размер на 1 243.55 лева /главница по изпълнителния лист/, 3. лихви към този момент в размер на 1 195.42 лева /присъдена законна лихва по изпълнителния лист/, 4. 1 000 лева присъдени разноски /адвокатски хонорар/, 5. 162.80 лева разноски по изпълнителното дело и 6. такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 393.46 лева, в полза на частния съдебен изпълнител. Видно от представените по изпълнителното дело 2 броя договори за правна защита и съдействие, взискателките Н. Я. В. и И. Д. В. са упълномощили третата взискателка Д. Д. В. – адвокат, да ги представлява пред частния съдебен изпълнител, като за „образуване на изпълнително дело и процесуално представителство” е било д¯говорено възнаграждение за адвокат в общ размер на 1 000 лева, или по 500 лева от всяка една от взискателките Н. Я. В. и И. Д. В..

От приложените към изпълнителното дело – приходен касов ордер № 8712/ 13.06.2011 г. и сметка № * от 13.06.2011 г., е видно, че към 13.06.2011 г. по изпълнителното дело са били определени от частния съдебен изпълнител такси в общ размер на 72 лева с ДДС, от които 20 лева /без ДДС/ – такса по т.1 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТРЗЧСИ/ за образуване на изпълнителното дело, 5 лева /без ДДС/ - такса по т.3 от ТТРЗЧСИ за извършване на справка за длъжника, 15 лева /без ДДС/ - такса по т.9 от ТТРЗЧСИ за налагане на запор без извършване на опис и 20 лева /без ДДС/ - такса по т.5 от ТТРЗЧСИ за връчване на призовка, платени от взискателите, а не в размер на 162.80 лева, както са посочени в поканата за доброволно изпълнение.

При тези доказателства съдът съобрази следното:

По отношение на жалбата в частта й, с която се обжалват действията на частния съдебен изпълнител, с които на длъжника С. О. Г. са му определени за плащане разноски по изпълнителното дело в размер на 1 000 лева, представляващи адвокатски хонорар, настоящият състав счита, че по принцип длъжникът може да иска намаляване на претендираните разноски за адвокат, респективно – да обжалва акта на съдебния изпълнител по отношение размера на адвокатското възнаграждение. И доколкото с настоящата жалба е направено искане за присъждане на по – нисък размер на разноските, представляващи адвокатски хонорар, и е налице последващ акт на съдебният изпълнител по отношение размера на разноските, то жалбата в тази й част е допустима.

В тази връзка, предвид направеното искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, съдът, като съобрази размера на присъдената по изпълнителния лист сума – общо 2 713.97 лева, от която 275 лева – присъдени разноски по изпълнителния лист, 1 243.55 лева – главница по изпълнителния лист и присъдена законна лихва по изпълнителния лист, която към момента на поканата за доброволно изпълнение е в размер на 1 195.42 лева, както и липсата на обстоятелства, обуславящи фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, по – голяма от обикновената, намира, че действителната правна и фактическа сложност на делото не обуславя адвокатско възнаграждение в размер, по – голям от трикратния размер на възнаграждението, посочено в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът приема именно този размер на дължимото адвокатско възнаграждение и предвид разпоредбата на § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, в случаите по чл. 64 от Гражданския процесуален кодекс (отм.), както и в случаите на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. В тази връзка, разпоредбата на чл.10 от наредбата посочва, че за защита по изпълнително дело възнаграждението е: т.1 за образуване на изпълнително дело - 100 лв.; т.2 за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2. Съгласно чл.7, ал.2 от наредбата, минималното възнаграждение за защита при интерес от 1000 до 5000 лв. е 200 лв. + 6 % за горницата над 1000 лв., или в случая – в размер на 302.84 лева, респективно – 151.42 лева, съобразно разпоредбата на чл.10, т.2 от наредбата.

От горното е видно, че в настоящия случай трикратния размер на възнаграждението за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело, в това число – водене на изпълнително дело и извършване на действия с цеÙ удовлетворяване на парични вземания, е 754.26 лева, от които 300 лева е трикратния размер на възнаграждението по чл.10, т.1 от наредбата – за образуване на изпълнителното дело /3 х 100 лева/, и 454.26 лева – трикратния размер на възнаграждението по чл.10, т.2 от наредбата – за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания /3 х 151.42 лева/.

Ето защо, договореното между първия и втория взискател адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 500 лева, както и договореното между първия и третия взискател адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, или общо в размер на 1 000 лева, се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което следва да се отменят действията на частния съдебен изпълнител, с които на длъжника С. О. Г. са му определени за плащане разноски по изпълнителното дело в размер на 1 000 лева, представляващи адвокатски хонорар, като се намали размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело от 1 000 лева на 754.26 лева, или по 377.13 лева за всеки един от взискателите Н. Я. В. и И. Д. В..

Допустима е и жалбата в частта й, с която се обжалват действията на частния съдебен изпълнител, с които на длъжника С. О. Г. са му определени за плащане такси и разноски по изпълнително дело № 447/2011 г., в посочен в поканата за доброволно изпълнение размер. Съдът прави този извод предвид разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, която изрично сочи, че длъжникът може да обжалва постановлението за разноски. В тази връзка следва да се отбележи, че под разноски се разбират и таксите по изпълнението. Този извод следва от разпоредбата на чл.79 от ГПК – „Разноски по изпълнението”, в която за такива се сочат, както разноските, така и таксите по изпълнението. Това се потвърждава и от Приложение № 21 по чл.3, т.1 от Наредба № 7 от 22.02.2008 г. за утвърждаване на образците книжа, свързани с връчването по ГПК, видно от което в поканата за доброволно изпълнение, наред с дължимите – главница, лихви и присъдени разноски, са сочи и размера на разноските по изпълнителното дело, като изрично е указано, че в тях влизат и таксите по съответната тарифа.

Във връзка с изложеното, от обсъдените по – горе доказателства: приходен касов ордер № 8712/ 13.06.2011 г. и сметка № * от 13.06.2011 г., се установява, че към 13.06.2011 г., респективно – към 14.06.2011 г. /датата на поканата за доброволно изпълнение/ по изпълнителното дело са били определени от частния съдебен изпълнител такси в общ размер на 72 лева с ДДС, които са платени от взискателите. По изпълнителното дело липсват доказателства, установяващи извършването на други действия към момента на поканата за доброволно изпълнение, обуславящи плащане на такси и/или допълнителни разноски по смисъла на Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. В тази връзка, самият частен съдебен изпълнител, в своето постановление от 22.06.2011 г., в което е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, не сочи как е формиран и какво представлява по същество размера на определените от него за плащане от страна на длъжника разноски по изпълнителното дело, за разликата от 72 лева до сумата от 162.80 лева. Впрочем, от посочения в поканата за доброволно изпълнение размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ – 393.46 лева, се установява, че същият е определен от частния съдебен изпълнител върху общото задължение на длъжника към този момент, включващо именно действително направените разноски по изпълнението в размер на 72 лева, а не посочения в поканата за доброволно изпълнение размер от 162.80 лева.

Предвид изложеното, начисляването към 14.06.2011 г. на длъжника, от страна частния съдебен изпълнител, на разноски по изпълнителното дело, за разликата от 72 лева до 162.80 лева, се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Що се касае до размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, то от гореизложеното се установява, че общия размер на задължението на длъжника по изпълнителното дело към датата на поканата за доброволно изпълнение – 14.06.2011 г., е 3 540.23 лева, от които 275 лева – присъдени по изпълнителния лист разноски, 1 243.55 лева – присъдена по изпълнителния лист главница, 1 195.42 лева – присъдена по изпълнителния лист законна лихва, 754.26 лева – дължимо адвокатско възнаграждение, определено по посочения по – горе начин и 72 лева – направени разноски по изпълнителното дело. При този размер на паричното задължение, дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ към 14.06.2011 г. е 308.22 лева без ДДС или 369.86 лева с ДДС. Ето защо следва да се отменят действията на частния съдебен изпълнител в частта, с които е определен размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ към 14.06.2011 г., за разликата от 369.86 лева с ДДС до определения от съдебния изпълнител размер от 393.46 лева с ДДС.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ действията на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, с район на действие Окръжен съд – К., по изпълнително дело № *0447, с които на длъжника С. О. Г. с ЕГН *, са му определени за плащане разноски по изпълнителното дело в размер на 1 000 лева, представляващи адвокатски хонорар-500 лева по договор за правна защита и съдействие № 020169 между Н. Я. В. и А. Д. Д. В., и 500 лева по договор за правна защита и съдействие № 020170 между И. Д. В. и А. Д. Д. В., като НАМАЛЯВА размера на договореното между взискателите Н. Я. В. и И. Д. В. и А.Д. Д. В. – взискател, адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 000 лева, от 1 000 лева на 754.26 лева – или по 377.13 лева за всеки един от взискателите Н. Я. В. и И. Д. В..

ОТМЕНЯ действията на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, с район на действие Окръжен съд – К., по изпълнително дело № *0447, обективирани в покана за доброволно изпълнение изх.№ 10097/14.06.2011 г., с които на длъжника С. О. с ЕГН *, към 14.06.2011 г., са му определени за плащане разноски по изпълнителното дело, в които не е включено адвокатското възнаграждение, за разликата от 72 лева до 162.80 лева.

ОТМЕНЯ действията на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, с район на действие Окръжен съд – К., по изпълнително дело № *0447, обективирани в покана за доброволно изпълнение изх.№ 10097/14.06.2011 г., с които на длъжника С. О. Г. с ЕГН *, към 14.06.2011 г., му е определена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, за разликата от 369.86 лева с ДДС до 393.46 лева с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.