РЕШЕНИЕ
№44
гр.Поморие, 25.04.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – Поморие,
наказателна колегия, в открито заседание на двадесет и първи ноември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Димитър
Димитров
при участието на секретаря Атанаска Ганева,
като разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 288 по описа за 2018 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по изпратено по
подсъдност НАХД № 3396/2018 г. по описа на РС – Бургас, образувано по жалба на
„Профидел инвестмънт” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.Лозен, община Столична,
район Панчарево, ул. „Съединение”, № 224, представлявано от А.С.С., против наказателно постановление (НП) № 02-0001686/07.06.2018 г. (л.11 от НАХД № 3394/2018
г.), издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас (ДИТ –
Бургас), с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер 1 500
лв., на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ), затова, че на
15.03.2018 г., в 13.45 ч., в обект „Преустройство на бивш склад за печене на
ядки в цех за сушени плодове”, находящ се в гр.Каблешково, ул. , в качеството
си на работодател, не е уредил като трудови правоотношения отношенията при
предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма
с лицето Е.И. О., ЕГН **********, установен да полага труд като „общ работник”
– премахване на стара дограма. Като правна квалификация на нарушението административнонаказващият орган (АНО) е посочил нормите на
чл.62, ал.1 от КТ вр.с чл.1, ал.2 от КТ.
В
жалбата се иска от съда
да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, издадено при нарушение на процесуалния и материалния закон, евентуално
изменено, като наложената имуществена санкция бъде заменена с предупреждение по
чл.28 ЗАНН.
Жалбоподателят твърди, че не е извършил описаното в АУАН и НП нарушение,
тъй-като не е бил в трудови правоотношения с лицето посочено в НП към момента
на извършване на проверката, а между тях е бил сключен граждански договор, в
който липсват уговорки за работно място, работно време, за трудова дисциплина и
за йерархическа зависимост между страните, поради което същият не би могъл да
бъде определен като трудов.
Сочи се от жалбоподателя, че липсата на трудово правоотношение се подкрепя
и от действията на контролния орган, който не е обявил съществуването на
такова.
В
съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител, редовно уведомен.
АНО
представя преписката по проведеното пред него производство,
негов редовно упълномощен
(л.8 от делото) процесуален представител – юрисконсулт изразява становище за оставяне на
жалбата без последствия и потвърждаване на наложеното
наказание. Ангажира писмени доказателства.
Жалбата
е допустима. Подадена
е от субекта,
посочен в НП като нарушител. Съдът установи,
че наказателното постановление е връчено на
05.07.2018 (л.7 от НАХД № 3396/2018 г.), а жалбата срещу НП е депозирана на 11.07.2018 г., видно от входящия
номер на същата (л.3 от НАХД № 3396/2018 г.), в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.
За
да се произнесе
по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид
следното.
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 02-0001686/28.03.2018 г. (л.12-14 от НАХД № 3396/2018 г.), съставен
от Н.Д.П. – главен инспектор в ДИТ
– гр.Бургас. Фактическата обстановка
описана в акта е идентична с тази в издаденото въз основа на акта НП.
Съдът не установи допуснати нарушения на процесуалните правила от
категорията със самостоятелни отменителни основания
при съставяне на АУАН и при издаването на НП.
Актът е съставен от компетентен контролен орган по чл.416, ал.1 вр.с чл.399, ал.1 КТ – гл. инспектор в ДИТ – Бургас, в
присъствието на представител на жалбоподателя, в съответствие с чл.43, ал.1 ЗАНН е предявен на представителя, който го е подписал и препис от акта му е
връчен, при спазване изискването на чл.43, ал.5 ЗАНН. Актът е подписан от
посочени в него свидетел – М.Р.Т.. Разпоредбите на чл.40, ал.1 ЗАНН и чл.43,
ал.1 ЗАНН, не съдържат изискване
за наличие или липса на
определено качество на свидетелите и дори те да са служители в администрацията на АНО, това обстоятелство не опорочава
производството, тъй като само по
себе си не
води до извод
за евентуалната им недобросъвестност
и заинтересуваност –
Решение 772/10.07.2009 г. по КНАХД № 537/2009 г. на Административен съд – Бургас. Актът съдържа описание на
нарушението, за установяване на което е съставен, което описание позволява на
жалбоподателя ясно да разбере какво е нарушението, в съответствие с изискването
на чл.42, т.4 ЗАНН.
НП е издадено въз основа на съставения АУАН от компетентен орган по чл.416,
ал.5 КТ – директор на ДИТ – Бургас, редовно упълномощен със заповед №
З-0058/11.02.2014 г. (л.28 от НАХД № 3396/2018 г.) на изпълнителния директор на
ИА „ГИТ” и съдържа изискуемите от чл.57,
ал.1 ЗАНН реквизити, включително и описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено, позволяващо на жалбоподателя да разбере какво е
вмененото му нарушение, с което е спазено изискването на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.
Както АУАН, така и НП съдържат посочване на нарушената законова норма – чл.62,
ал.1 КТ.
Фактическата обстановка безспорно се
установява от събраните по делото доказателства, в това число от показанията на
свидетеля очевидец и актосъставител Н.Д.П., които съдът кредитира изцяло, като
последователни и безпротиворечиви и най-вече
подкрепени от представеното писмено доказателство – списък на работещите в
обекта на жалбоподателя от 15.03.2018 г.(л.15 от НАХД № 3396/2018 г.).
Установява се от
доказателствата по делото, че във връзка със сигнал от ТД на НАП – Бургас, на
15.03.2018 г., контролни органи по спазване на трудовото законодателство в това
число св.П. извършили проверка в обект на жалбоподателя – „Преустройство на
бивш склад за печене на ядки в цех за сушени плодове”, находящ се в
гр.Каблешково, ул. „.
Не се спори, че по
време на проверката в обекта се намирало лицето Е.И. О., ЕГН **********, което
е престирало труд – премахване на стара дограма.
На Османов бил
даден списък от проверяващите, в който същият попълнил саморъчно трите си
имена, ЕГН, заеманата длъжност – общ работник и положил подпис.
На 20.03.2018 г., в
ДИТ – Бургас жалбоподателя представил граждански договор № 7/01.03.2018 г.
(л.18 от от НАХД № 3396/2018 г.), сключен между „Профидел инвестмънт” ЕООД, от една страна, като възложител и Е.И. О.,
от друга страна, като изпълнител, съгласно чл.1 от който възложителят възлага,
а изпълнителят приема да извършва строително-монтажни дейности, конкретно
определяни по начин и в срок, определян от възложителя за периода 01.03.2018 –
30.04.2018 г. за преустройство и надстройка от „Цех за печене на ядки” в „Цех
за сушене на плодове” с адрес: гр.Каблешково,. С клаузата на чл.2 от договора
възложителят се е задължил да осигури всички необходими материали и пособия и
условия за извършване на договорените дейности, да конкретизира ясно и
конкретно вида на възлаганите работи, срока и начина на изпълнението им и в
срок 5 работни дни след приемане на извършената работа да изплати на
изпълнителя 500 лв. в брой или по банкова сметка. ***.3 от договора
изпълнителят се задължил да извърши възложеното по реда и в срока зададени от
възложителя, както и да спазва всички законови и нормативни правила, свързани с
дейността му.
Св.П. сочи, че
пълномощник на жалбоподателя заявил, че лицето работи от 09.00 ч. до 17.00 ч.,
каквото е и работното време на останалите служители на работодателя, с които
има сключени трудови договори, че на него, както и на останалите, сключили
граждански договори лица, се изплаща месечен аванс в размер 200 лв., както и
командировъчни за всеки ден от понеделник до петък, без събота и неделя.
Свидетелката
утвърждава и че на 29.03.2018 г., т.е. след съставянето на АУАН № 02-0001686/28.03.2018 г., жалбоподателят е сключил трудов договор с посоченото в НП лице, което
обстоятелство установила със справка в информационната система на НАП.
При така изяснената фактическа обстановка основния спорен
въпрос е относно характера на правоотношението между жалбоподателя и лицето Е.И. О., а именно дали то е трудово или гражданско.
Трудовият договор е регламентиран в КТ и съгласно легалното си определение той е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което
едната страна предоставя за определен
срок работната си сила, като
се задължава да извършва възложените
и трудови функции, а другата страна се задължава да
заплаща възнаграждение, както и да осигури
нормални и здравословни условия на труд.
По силата на трудовия договор
едно физическо лице предоставя работната си сила
за изпълнение на даден вид
работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място, а предмет на граждански
договор е постигане на конкретен трудов
резултат, също свързан с полагане на труд, но
при пълна самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този
облигационен договор – Решение № 1503/25.07.2018
г. по к. а. н. д. № 1424/2018 г. на АдмС – Бургас.
В случая представеният граждански договор не съдържа изискуемите
по чл.258 и сл. от ЗЗД елементи за договора
за изработка, нито на тези
по чл.280 от ЗЗД. Извършването на определен вид работа – строително ремонтни дейности, съгласно
указанията на възложителя – както е формулиран предмета на процесния договор, не може да
се квалифицира като предмет нито
на договора за изработка, нито
на договора за поръчка, а отговаря
изцяло на част от предмета
на трудовия договор. В същия смисъл изрично горецитираното решение на АдмС –
Бургас.
Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че липсата на трудово
правоотношение се подкрепя от действията на контролния орган, който не е обявил
съществуването на такова по реда на чл.405а КТ, тъй като последното не е било
необходимо предвид сключването на трудов договор с лицето.
Предвид посоченото и с оглед установените по делото елементи на трудово правоотношение
между жалбоподателя и посоченото в НП лице, съдът приема, че
санкционираното дружество не е изпълнило задължението си да сключи трудов
договор с работника Е.И. О.
преди постъпването му на работа
в изискуемата от чл.62,
ал.1 КТ, писмена форма, поради което правилно
и законосъобразно АНО е пристъпил към реализиране
на административнонаказателната
му отговорност, която е безвиновна, налагайки на жалбоподателя предвидената в чл.414, ал.3 КТ
имуществена санкция в минималния размер от 1 500 лв., който
не може да
бъде намаляван от съда.
Неснователно е евентуалното
искане на жалбоподателя за приложение на чл.28 ЗАНН.
Специалният състав на маловажно
административно нарушение по чл.415в, ал.1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба
на чл.28 ЗАНН, а в нормата на чл.415в, ал.2 от КТ изрично е посочено, че не
са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1 КТ, каквото е и процесното, ето защо не може да се
приеме, че осъщественото административно нарушение е маловажно, а с
оглед приложимостта на специалната норма по КТ, то
е неприложима общата разпоредба на чл.28 ЗАНН – Решение №
1899/14.11.2017 г. по
к. а. н. д. № 2332/2017 г. на АдмС
- Бургас.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл.63, ал.1 ЗАНН,
Районен съд – Поморие
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0001686/07.06.2018 г., на директора на
дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АдмС
– Бургас в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :