Мотиви на Решение № 294 от 17.09.2019
г. по н.а.х.д. № 647/2019 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
Производство с правно основание
чл.378 от НПК, във връзка с чл.78а от НК.
С
постановление от 01.07.2019 г. по досъдебно производство № 120/2019 г. на РУ на
МВР Ловеч на Цецо Рабаджиев – зам.районен прокурор при Районна прокуратура гр.Ловеч,
на основание чл.375 от НПК е било направено предложение до Ловешки районен съд,
да се произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с което да бъде освободен
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК А.И.А. ***, по повдигнатото
му обвинение по чл.343в, ал.3, във връзка с ал.1 и чл.26, ал.1 от НК, за това,
че през
периода 25.02.2019 г. - 26.02.2019 г., на път 40111, землището на с.С., Ловешка
област и в гр.Ловеч, по ул.***, при условията на продължавано престъпление,
управлявал моторно превозно средство - на 25.02.2019 г., около 10:20 часа, на
път 40111, землището на с.С., Ловешка област - собствен лек автомобил ***, с
рег***, на 26.02.2019 г., около 10:30 часа в гр.Ловеч, по ул.*** - лек
автомобил *** с peг.№***, собственост на И.
А. ***, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство по
чл.171, т.1, б."д" от Закона за движението по пътищата, наложена със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 916 от 18.02.2019
г., на 01 сектор в отдел „Пътна полиция" при СДВР, влязла в сила на
05.03.2019 година.
На досъдебното
производство обвиняемият А.А. се е възползвал от правото си да не дава
обяснения /л.82/, но е изразил съжаление за случилото се.
В съдебно заседание, редовно
призован, не се явява. Защищава се от адвокат И.И. от ЛАК, който не оспорва приетата
от прокурора в постановлението фактическа обстановка и счита предложението на
прокурора за основателно. Пледира обвиняемият да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи глоба в минималния предвиден от закона размер,
тъй като А. е безработен и полага грижи за две малолетни деца.
Представителят на РП Ловеч
пледира, че обвинението е доказано по категоричен и несъмнен начин и че
обвиняемия следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се
наложи административно наказание глоба. Също счита, предвид факта, че
обвиняемият е безработен, че следва да му наложи предвидената в закона глоба в
минимален размер.
С постановлението на Районна
прокуратура е приета следната фактическа обстановка :
Обвиняемият А.И.А. ***.
Притежавал свидетелство за управление на МПС, което било иззето със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 916 от 18.02.2019 г., на 01
сектор в отдел „Пътна полиция" при СДВР /л.16, л.25 и л.42/. Бил наказван и
за извършени административни нарушения по ЗДвП /л.11-13, л.20-22 и л.38-40/.
На 25.02.2019 г., преди
обяд, обвиняемият А. управлявал собствения си лек автомобил марка ***, с рег***,
като се движел по път 40111, в землището на с.С., област Ловеч, с посока
гр.Ловеч. Около 10:20 часа бил спрян за проверка от служител на РУ на МВР Ловеч
– свидетелят П. Ц. Р.. След като установил, че водачът на автомобила А.И.А. не
носи свидетелство за управление на моторно превозно средство и същото е било
иззето в гр.София, свидетелят Р. съставил акт за установяване на
административно нарушение /л.10/.
Очевидец на станалото бил
и свидетелят по акта И. Р. И. / л.ЗЗ/.
Свидетелството за управление
на моторно превозно средство на обвиняемия е било иззето със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 916 от 18.02.2019 г. на 01
сектор в отдел „Пътна полиция" при СДВР, влязла в сила на 05.03.2019 година.
С нея била наложена принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство по чл.171, т.1, б."д"
от Закона за движение по пътищата /л.16, л.25 и л.42/.
Ден случилото се, на 26.02.2019
г., преди обяд, обвиняемият А. ***, с посока към гарата, лек автомобил марка ***
с per.№ 1PKD546, собственост на И. А. ***. Около 10:30 часа бил спрян
за проверка от служителя на ОД на МВР Ловеч – свидетелят Й В. Й. Последният
установил, че А.А. не носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство и че същото е било иззето в гр.София, поради което съставил акт за
установяване на административно нарушение /л.19/.
Очевидец на станалото и като
свидетел по акта се подписал И. Б. Т. / л.34/.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът приема, че с деянието си обвиняемият А.И.А. е
осъществил от обективна и субективна страна и признаците от състава на
престъплението по чл.343в, ал.3, във връзка с ал.1 и чл.26, ал.1 от НК, като през периода 25.02.2019 г.
- 26.02.2019 г., на път 40111, землището на с.С., Ловешка област и в гр.Ловеч,
по ул.***, при условията на продължавано престъпление, управлявал моторно
превозно средство - на 25.02.2019 г., около 10:20 часа, на път 40111, землището
на с.С., Ловешка област - собствен лек автомобил ***, с рег***, на 26.02.2019
г., около 10:30 часа в гр.Ловеч, по ул.*** - лек автомобил *** с peг.№***, собственост на И. А. ***,
в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство по чл.171, т.1,
б."д" от Закона за движението по пътищата, наложена със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 916 от 18.02.2019 г., на 01
сектор в отдел „Пътна полиция" при СДВР, влязла в сила на 05.03.2019 година.
Съдът намира, че по безспорен и
несъмнен начин се доказва от събраните по делото писмени доказателства и
свидетелски показания, че А.А. е извършил от обективна страна престъплението,
за което му е било повдигнато обвинение по чл.343в, ал.3, във връзка с ал.1 и
чл.26, ал.1 от НК, като е управлявал МПС в срока на изтърпяване на
принудителната административна мярка, с която временно му е било отнето
свидетелството за управление на МПС. Изложената по-горе фактическа обстановка
се установява както от събраните писмени доказателства, така и от свидетелските
показания, които са последователни, логично свързани и непротиворечиви и няма
причини съдът да не ги кредитира. Същевременно и самия обвиняем, макар и
косвено, като е изразил съжаление за стореното е признал на досъдебното
производство извършването на деянието и не оспорва вмененото му престъпление.
Фактът, че два последователни
дни – 25 и 26.02.2019 г. е управлявал МПС при действието на приложената спрямо
него принудителна административна мярка, с което е осъществил от обективна
страна състава на престъплението по чл.343в, ал.3, във връзка с ал.1 от НК, при
една и съща обстановка и еднородност на вината – пряк умисъл, обосновава
квалификацията по чл.26, ал.1 от НК.
От субективна страна обвиняемият е действал с пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК - съзнавал е общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици.
Причините за извършване на престъплението са
ниското правосъзнание на обвиняемия А. и нежеланието му да се съобразява с
установените правила за управление на МПС и приложените спрямо него санкционни
мерки от органите на Пътна полиция.
С постановлението си Районна
прокуратура гр.Ловеч правилно е приела, че обвиняемия не е осъждан за престъпления
от общ характер /реабилитиран - л.64/, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Раздел ІV, глава VІІІ от НК и в тази връзка дееца не
представлява голяма обществена опасност. Няма установени от деянието
имуществени щети, а и същото е формално, на просто извършване. Освен това, за
деянието, което е умишлено се предвижда наказание „лишаване от свобода” от една
до три години, поради което са налице условията на чл.78а от НК и обвиняемият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност.
Извършителят на престъплението
към момента на извършване на деянието е бил с постоянно местоживеене, не е
осъждан за престъпление от общ характер (реабилитиран), не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, поради което следва да се приеме, че едно административно наказание спрямо
него ще действа предупредително и възпиращо и че така ще се постигнат целите на
наказанието по чл.36 от НК.
Съдът, като отчете изложените
обстоятелства прие, че А.И.А. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление по чл.343в, ал.3, във връзка с
ал.1 и чл.26, ал.1 от НК и му се наложи на основание чл.78а, ал.1 от НК административно
наказание в минималния предвиден размер – глоба в размер на 1 000 лева,
която следва да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт. Съдът
съобрази предмета на престъплението, личността на обвиняемия и социалния му
статус, изразеното съжаление за стореното, а също и че така ще се постигнат
целите на наказанието.
Тъй като разпоредбата на чл.343г
от НК не предвижда лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК за
престъплението с квалификация по чл.343в, ал.3 от НК, то съдът не приложи
разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК спрямо обвиняемия А..
Водим от
гореизложеното, съдът постанови решението си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :