Решение по дело №10075/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юли 2020 г.
Съдия: Константин Калчев Калчев
Дело: 20207060710075
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

76

 

град Велико Търново, 01.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, в публично съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                   Председател: Георги Чемширов

                                                           Членове: Дианка Дабкова

                                                                           Константин Калчев

 

при участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Донка Мачева като разгледа докладваното от съдия Калчев касационно НАХД № 10075/2020г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

 

Касаторът Д.И.Д. ***, чрез ***Н. К., обжалва Решение № 52 от 16.01.2020г. по НАХД № 1990/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление № 19-1275-001536 от 05.08.2019 г. на Началник група в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново. Според касатора съдът е стигнал до погрешен извод за доказаност на нарушението, като се е позовал единствено на показанията на полицейските служители, които не отговаряли на истината. Твърди, че в деня на проверката не е носил контролния талон със себе си, поради което не е могъл да го предостави на проверяващия орган, но извършеното нарушение е такова по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а не такова по чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Сочи, че последната разпоредба съдържала две хипотези, но никъде в НП не било посочено коя от тях е била нарушена, което съществено затруднявало защитата на жалбоподателя. Самоличността на водача била установена от останалите представени документи, а с поведението си той не е попречил или осуетил извършването на проверката. Счита, че полицейските органи не са можели да видят контролния талон в него, а най-вероятно са се заблудили, погрешно възприемайки някой от другите документи в портфейла на касатора за контролния талон към СУМПС. С оглед изложеното моли за отмяна на решението на ВТРС в обжалваната част.

Ответникът по касационната жалба – сектор „Пътна полиция“ към ОД на  МВР – Велико Търново, не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

 

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

С Решение № 52 от 16.01.2020 г. по НАХД № 1990/2019 г. Великотърновският съд е отменил Наказателно постановление № 19-1275-001536 от 05.08.2019 г. на Началник група в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново в частта, в която на Д.И.Д. за нарушения на чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, чл. 105, ал. 1 и чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 9, пр. 1 от ЗДвП, чл. 185 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП, са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 50,00 лева и по 20,00 лева за останалите две нарушения, и е потвърдил наказателното постановление в частта, в която на касатора за нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и на основание същия текст са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца. Решението не е обжалвано в отменителната му част и е влязло в сила.

От фактическа страна Великотърновският районен съд е приел за установено от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, че на 25.07.2019 г. в 13.30 ч. в гр. Велико Търново на ул. „Васил Левски“ до № 6 Д.И.Д. е управлявал лек автомобил ***с рег. № ***като при извършване на проверката водачът отказва да предаде и представи контролен талон към СУМПС на органите за контрол. За това и за други нарушения срещу водача е издаден АУАН № 61519 от 24.09.2018 г., връчен на лицето, което е вписало, че има възражения. Въз основа на установеното с АУАН административнонаказващият орган е издал НП № 19-1275-001536 от 05.08.2019 г., което е частично потвърдено от ВТРС.

За да постанови този резултат въззивният съд се е позовал на свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта /двамата служители на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Велико Търново/, кредитирани от съда като непротиворечиви, достоверни и последователни, както и на липсата на каквито и да било доказателства в противна насока. Въз основа на същите е направен извод, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят, като водач на МПС, е отказал да предаде и представи контролен талон  към СУМПС, като един от документите по чл. 100, ал. 1 от ЗДвП, които всеки водач е длъжен да носи и представи на извършващите проверка контролни органи. Съдът е приел, че административнонаказващият орган е извършил правилна квалификация на деянието, за което е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона минимален размер на глобата от 50 лева и към минималния размер на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” – за срок от 2 месеца /чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП/, при съобразяване обществената опасност на деянието и сравнително високата лична обществена опасност на Д., отчитайки системните му нарушения на правилата за движение по пътищата съгласно приетата по делото справка за нарушител/водач.  

Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се установява, че фактическата обстановка по делото е правилно и в пълнота изяснена от районния съд.  Решаващият състав е извършил пълен и цялостен анализ на събраните доказателства, като е направил обосновани изводи досежно осъществяване от касатора на състава на соченото в НП административно нарушение и наличието на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността му, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Несъстоятелни са възраженията на касатора, че показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители, не отговаряли на истината. В обжалваното решение обстойно са цитирани свидетелските показания, които доказват извършеното нарушение, като същите са последователни и непротиворечиви. Липсват каквито и да е обективни данни които биха могли да обяснят защо контролните органи биха давали неверни показания в ущърб на лицето, поради което не е налице причина същите да не бъдат кредитирани. Твърденията на касатора, че не е носел в себе си контролния талон към СУМПС се опровергават от свидетелските показания, поради което не могат да бъдат споделени.

Неоснователно е и твърдението за неясна правна квалификация на деянието. В действителност в НП не е посочено кое от двете предложения на разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е налице, но в АУАН и НП нарушението е описано словесно по начин, не оставящ съмнение, че в случая е осъществена първата хипотеза на посочената разпоредба /водачът отказва да предаде документите си на органите за контрол/.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 52 от 16.01.2020 г. по НАХД № 1990/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :