Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 10.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 11 – и състав, в публичното заседание
на дванадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря Нина Светославова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 4284 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по искова молба, вх. № 45294/
05.47.2076 г., с която И.Н.К., с ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител, е предявил против ЗД „Е.“ АД със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК *******, за осъждането му да заплати сумата от 35 000 лв. за обезщетяване
на нанесените му неимуществени вреди, причинени му в резултат на ПТП,
произтекло на 18.02.2016 г. по вина на водач на МПС – л. а. м. „Форд“ с ДК№ *******,
за който автомобил имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“
с ответното дружество, които суми са претендирани със следващата се законна
лихва, считано от датата на деликта до окончателното им изплащане, претендирани
са съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Съобразно
изложените в исковата молба твърдения, на посочената дата в около 07. 30 ч. в
гр. София, на кръстовището на ул. „Булина ливада“, Й.Р.А. управлявала
горепосочения автомобил, предприемайки маневра „завой наляво“ в посока бул.
„Царица Йоанна“ реализирала ПТП с пешеходеца И.Н.К., който пресичал пешеходната
пътека на зелен светофар. За ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП №
139/ 18.02.2016 г., извършен бил оглед на местопроизшествие и било образувано
досъдебно производство № 61/ 2016 г. по описа на СО – СГП и прокурорска
преписка № 7910/ 2016 г. по описа на СРП, по което била установена вината на
водача на МПС Й.Р.А.. Наказателното производство против нея било прекратено на
основание чл. 343 ал. 2 от НПК, по искане на пострадалото лице. В резултат на
ПТП ищецът получил следните телесни увреждания: закрито, косо, диафазно
счупване на пета ходилна кост на десния крак, довело до затруднение в
движението и основната функция на долния крайник; контузия на дясната
подбедрица и дясната хълбочна област, контузия с разкъсно – контузна рана и
подкожен хематом в областта на дясната вежда, контузия и охлузване в дясната
яблъчна /скулна/ област, които са му причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, както и фрактура на четвърти горен зъб в дясно на
височината на венеца. След ПТП бил отведен до ВМА – МБАЛ гр. София, където са
му били направени необходимите интервенции, а лечението му е продължило при
домашни условия. Фрактурата на пета ходилна кост на долния десен крайник е
затруднило движението му в период от няколко месеца, необходими са му били
помощта и обгрижването от близки, наложило се до ползва помощни средства. В
резултат на преживения стрес изпитвал негативни емоции, появили се проблеми със
съня и често изпитване на безпокойство. Настоява се за пълно удовлетворяване на
иска за причинените му болки, страдания, неудобства и стрес, като ответното
дружество бъде осъдено да му заплати обезщетение в размер на 35 000 лв. за
неимуществените вреди, ведно със законната лихва върху всяко от главните
парични задължения, считано от датата на увреждането до пълното изплащане на
дължимата сума, претендирани са разноски и адвокатско възнаграждение.
По реда на чл.
131 ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „Е.“ АД, чрез процесуалния си представител, е депозирал
писмен отговор, в който се е противопоставил на основателността на заявената
претенция с
възражението за липса на виновно поведение у водача на МПС Й.Р.А., липса на
причинно – следствена връзка между ПТП и причинените увреждания, както и липса
на такава между последните и неимуществените вреди. Липсвало противоправност в
действията на водача, не били нарушени правила, регламентирани в ЗДвП, като
невъзприемането на пешеходеца от водача се дължало на случайно събитие. Ищецът,
като пешеходец, навлязъл внезапно в платното за движение, пресичайки извън
обозначената пешеходна пътека. Оспорва механизма на ПТП. Ударът е бил непредотвратим,
тъй като водачът на МПС се е движил със съобразена скорост и е проявил
максимално внимание, но поведението на пешеходеца е довело до настъпване на ПТП.
Исковата претенция била твърде завишена по размер и надхвърляла присъщата и
обезщетителна функция. Настоява се за отхвърляне на иска, претендирани са
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба е редовна, депозирана пред родово и
местнокомпетентен съд. Прекият иск на ищеца, в качеството му на увредено лице,
спрямо което застрахованото лице Й.Р.А. е отговорна, за обезщетение против застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“, черпи правното си основание от нормата на чл. 432 ал.
1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и е допустим, страните са легитимирани да участват в
процеса.
С оглед доводите и съображенията, развити от страните
в процеса ангажираните от тях доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От приложения
Констативен протокол № К 139/ 18.02.2016 г. се установява, че дежурен
полицейски служител е посетил ПТП, настъпило на същата дата в около 07.30 ч. в
гр. София, по ул. „Булина ливада“, между МПС л. а. м. „Форд“, модел „Фокус“, с
ДК№ *******, управляван от Й.Р.А. и пешеходеца И. Николов К.. За ПТП било
образувано досъдебно производство № 61/ 2016 г. по описа на сектор СО - СГП,
което било прекратено на основание чл. 343 ал. 2 от НПК с постановление от
09.02.2017 г., по искане на пострадалото лице.
Непосредствено
след ПТП И.Н.К. бил отведен в ВМА където бил прегледан, било констатирано
счупване на пета предходилна кост на дясно стъпало, на която била поставена
гипсова имобилизация, контузия на дясна подбедрица и дясна хълбочна област,
както и контузна рана в областта на дясната вежда, и бил освободен за домашно
лечение.
Всяка от
страните е ангажирала гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.
Св. С.П.М.,
семеен приятел на ищеца, заявява, че последният и се обадил в обедните часове
на деня, в който напуснал болницата, разбрала от него, че е бил ударен от
автомобил. Главата му била бинтована, имал шевове на веждата, не се чувствал
добре, лежал и мълчал. Свидетелката поела грижите за него, тъй като сам не
можел да се грижи за себе си –три дни не можел изобщо да стане от леглото,
свидетелката водела дъщеря му до училище. Не можел да ходи на работа, а до този
момент работел. Кракът му бил в гипс около месец и нещо, след което го махнали
и му поставили ботуш с железа, с който останал около един месеца, около четири
месеца след това ползвал патерици за придвижване. Имал рана на веждата, от
която му останал белег. Получил нараняване на зъбите. Катастрофата се отразила
на психичното му състояние, тъй като дълго време отказвал да шофира. Около
месец правил рехабилитация.
Св. Й.Р.А.,
управлявала л. а. м. „Форд Фокус“ с ДК№ *******, е потвърдила, че на въпросната
дата, по път за работа, на бул. „Александър Стамболийски“, предприемайки завой
наляво при зелен сигнал на светофарната уредба, чула, че някой и изсвирил с
клаксон и спряла автомобила. Тогава разбрала, че е блъснала човек, той бил
паднал в дясно автомобила, не го видяла преди този момент. ПТП не било върху
пешеходната пътека, макар че ударът може да е настъпил в нейната зона.
От
заключението по назначената комплексна СМЕ се установява, че в следствие на ПТП
на 18.02.2016 г. И.Н.К. е получил следните увреждания: контузия на главата,
хематом и разкъсно –контузна рана на дясната очна вежда, коса диафазна фрактура
на пета метатарзална /предходилна/ кост на дясното стъпало, контузия на дясната
подбедрица и дясната част на таза, частично счупване на болестно променен
четвърти горен зъб до нивото на венеца и отговарят да са получени от пешеходец
при ПТП. Счупването на петата метатарзална кост е довело до затруднение
движението на долен десен крайни за период от около два месеца, счупването на
ІV десен горен зъб е довело до затруднение в дъвченето и говоренето, а
останалите травматични увреждания са причинили на ищеца временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Непосредствено след ПТП ищецът е бил отведен
във ВМА, където счупената кост е била наместена и дясното ходило е било
имобилизирано с поставяне на гипсова лонгета за срок от 30 дни. Раната на
дясната вежда е била обработена и зашита от неврохирург, извършена била
противотетанична ваксинация. По повод счупването на зъба, същото е било описано
и потвърдено на 21.02.2016 г., когато било установено и зъбно заболяване
„пародонтоза“. Според вещите лица, мекотъканните увреждания са отзвучали
окончателно за срок от около две седмици, счупената предходилна кост е
заздравяла за около 30 дни, като общо лечебният и възстановителен период е
продължил около два месеца, през който ищецът е търпял болки и страдания, по –
интензивни през първите две седмици, което налагало прием на обезболяващи. През
първите 30 дни не е можел да стъпва с пълна тежест на десния си крак поради
счупването на предходилната кост и поставената гипсова лонгета. Това е довело и
до известен дискомфорт при обслужването му в ежедневието. Към момента на личния
преглед на И.Н.К. от вещите лица по повод изготвяне на заключението вещите лица
са установили, че на дясната вежда има остатъчен белег от рана – 2 см.,
счупената пета предходилна кост е зараснала изцяло, но с леко скъсяване поради
това, че фрактурата е била коса по вид, но не е била оперирана /поради отказ на
ищеца/, което не оказва никакво негативно влияние върху походката му. Ищецът се
придвижва самостоятелно, без помощни средства. Зъбният му статус не е променен,
няма данни счупеният зъб да е ортопедично възстановен.
От приетото
като обективно и компетентно изготвено заключение по САТЕ се установява, че Й.Р.А.
е управлявала л. а. м. „Форд Фокус“ по бул. „Александър Стамболийски“ към бул.
„Вардар“ и на кръстовището с ул. „Булина ливада“ е предприел маневра „завой
наляво“ по последната. Кръстовището е било регулирано със светофарна уредба,
която е светела зелено и за двамата участници, имало е и пътна маркировка. На
място има обозначена с пътна маркировка М8.2 от ЗДвП пешеходна пътека.
Пешеходецът И.Н. Каракашен е пресичал пътното платно по пешеходната пътека от
ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила. Тъй като водачът на
МПС се е разсеял за кратко време, не е видял движещия се по пешеходната пътека
пешеходец И.Н.К., поради което не е предприел аварийно спиране и автомобилът е
ударил пешеходеца със средната си предна част, като след удара пешеходецът е
бил отхвърлен напред и надясно и е паднал в дясно от автомобила, без да е
прегазен. Според вещото лице ударът е настъпил върху пешеходната пътека, на около
9. 4 м. в дясно от левия бордюр на двупосочното платно за движение. Скоростта
на движение на лекия автомобил при ляв завой е била около 29 км./ч., при която
опасната зона за спиране е била 13. 15 м. Тъй като водачът на МПС е имал пряка
видимост без ограничения, то към момента, в който пешеходецът е слязъл от левия
разделителен остров, водачът е имал възможност на предотврати удара и ПТП,
независимо от начина на движение на пешеходеца с бавен, спокоен или бърз ход,
както и при тичане.
За л. а. м. „Форд
Фокус“ с ДК№ ******* има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
със ЗД „Е.“ АД. На 01.03.2017 г. ищецът предявил пред дружеството претенция за
изплащане на обезщетение. Страните не спорят, че по нея ответникът не е
изплатил обезщетение на ищеца, видно и от уведомление от 27.03.2017 г. на
ответното дружество.
Разпоредбата
на чл. 432 ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да бъде
реализирана отговорността на дружеството – ответник, следва да бъдат установени
кумулативно предвидените в тази разпоредба елементи на фактическия състав:
ответникът да бъде застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на МПС, водачът на който е увредил ищеца.
Страните по
делото не спорят, че за МПС „Форд Фокус“ с ДК№ ******* е налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника ЗД „Е.“ АД.
От данните в
Констативния протокол за ПТП № К 139/ 18.02.2016 г. и заключението по САТЕ се
установява, че на същата дата в около 7. 30 ч., в светлата част на денонощието Й.Р.А.
е управлявала МПС и извършвайки маневра „завой наляво“ е причинила ПТП, удряйки
пешеходеца И.Н.К.. Скоростта на движение на автомобила е била 29 км./ ч., в
рамките на разрешената съобразно чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, но независимо от това,
съдът намира, че тя не е била е била съобразена с императивната норма на чл. 20
ал. 2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, като са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. От заключението
по САТЕ се установява, че към момента, в който пешеходецът е тръгнал да пресича
пътното платно за движение на ул. „Булина ливада“ по пешеходната пътека от
левия разделителен остров, водачът на автомобила е имал възможност да го види и
да спре преди пешеходната пътека, като предотврати удара, независимо от
скоростта на движение на пешеходеца с бавен, спокоен или бърз ход, както и при
спокойно и бързо тичане. Освен това водачът на МПС е предприемал маневра „завой
на ляво“, а ищецът е пресичал пътното платно по обозначена с пътна маркировка
„пешеходна пътека“. Съгласно чл. 119 ал. 1 и ал. 4 от ЗДвП, при приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре, като водачите на завиващите нерелсови пътни
превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците.
В тази връзка
съдът намира за доказано, че поведението на Й.Р.А. е било противоправно и
виновно, тъй като е могла и е била длъжна да предвиди, че при управление на МПС
с несъобразена с пътната обстановка скорост и при непропускане на пешеходец,
пресичащ пътното платно по пешеходна пътека може да настъпи ПТП. В пряк и непосредствен резултат
от него са били причинени вреди на И.Н.К., поради което и на основание чл. 432
ал. 1 от КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ ЗД „Е.“ АД
дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото
лице, каквото като пострадал се явява ищецът.
В пряк и
непосредствен резултат от противоправното поведение на Й.Р.А., на ищеца били
причинени следните увреждания: контузия на главата, хематом и разкъсно
–контузна рана на дясната очна вежда, коса диафазна фрактура на пета
метатарзална /предходилна/ кост на дясното стъпало, контузия на дясната
подбедрица и дясната част на таза, частично счупване на болестно променен
четвърти горен зъб до нивото на венеца. Мекотъканните увреждания са отзвучали
окончателно за срок от около две седмици. За лечението на фрактурата е било
предприето консервативно лечение – гипсова имобилизация за около 30 дни, като
общо лечебният и възстановителен период е продължил около два месеца, през
който ищецът е търпял болки и страдания, по – интензивни през първите две
седмици, което налагало прием на обезболяващи. През първите 30 дни не е можел
да стъпва с пълна тежест на десния си крак поради счупването на предходилната
кост и поставената гипсова лонгета, което е довело и до известен дискомфорт при
обслужването му в ежедневието. Към момента на изготвяне на експертизата, ищецът
има остатъчен белег от рана на дясната вежда 2 см., а счупената пета предходилна
кост е зараснала изцяло.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищцата болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/
1968 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС,
съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна
на спора; необходимостта от чужда помощ за задоволяване на елементарни битови
потребности на ищцата в периода след ПТП; общата продължителност на лечебния и
възстановителен период, ограниченията, които е търпял пострадалата, възрастта на ищеца към датата
на ПТП – 46 години, както и отражението, което е дало и продължава да дава
процесното ПТП върху живота му. Предвид всички тези обстоятелства по
настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали и оказват върху
начина на живот на И.Н.К., съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 13 000 лв.
До този размер следва да бъде уважена ищцовата претенция, като за разликата над
него до предявения размер от 35 000 лв. следва да бъде отхвърлена като
неоснователна. При определяне размера на обезщетението съдът взима предвид, че
счупването на ІV горен зъб в дясно се дължи главно на заболяването на ищеца
„пародонтоза“.
Сумата следва
да бъде уважена ведно с претендираната от ищеца законна лихва, считано от
считано от 01.03.2017 г. - датата на предявяване пред ответника претенция за
доброволно изпълнение по заявена от ищеца щета на основание чл. 429 ал. 1 от КЗ, до пълното изплащане на дължимата сума. Ищецът е претендирал лихвата за
забавеното плащане да бъде присъдена, считано от датата на непозволеното
увреждане. Съгласно чл. 409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.
405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3. Отговорността на застрахователя не е
деликтна, та да дължи лихва за забава от датата на непозволеното увреждане, а
договорна, поради което изпада в забава от датата на поканата.
В отговора на
исковата молба дружеството – ответник е заявило възражение, че ищецът е
съпричинил вредоносния резултат, тъй като е навлязъл внезапно на пътното платно
и е пресичал на забранителен червен сигнал на светофарната уредба. Възраженията
на ответника се ценят от съда като неоснователни. От заключението по САТЕ се
установява, че водачът на МПС Й.Р.А. е имала възможност да възприеме пешеходеца
още от момента на стъпването му върху пътното платно, независимо от скоростта
му на движение.
С оглед изхода
на спора на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената
част на иска на обща стойност 1 188.57 лв., от които в размер на 1040 лв.
е адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА, вр.
чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съразмерна на уважената част от иска. Дружеството – ответник е
сторило разноски в размер на 100 лв., както и претендира юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК, изчислено съобразно чл. 37 от ЗПП
и чл. 25 ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за изплащане на правната помощ в размер на
450 лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете на ответното дружество
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 314.29 лв.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Е.“
АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на И.Н.К.,
с ЕГН **********, обезщетение в размер на 13 000 лв. /тринадесет хиляди лева/
за причинените му неимуществени вреди – контузия на главата, хематом и разкъсно
–контузна рана на дясната очна вежда, коса диафазна фрактура на пета
метатарзална /предходилна/ кост на дясното стъпало, контузия на дясната
подбедрица и дясната част на таза, частично счупване на болестно променен
четвърти горен зъб до нивото на венеца, получени от него в пряк и непосредствен
резултат от ПТП, настъпило на 26.02.2016 г. по вина на водач на МПС л. а. м. „Форд Фокус“ с „Форд Фокус“ с ДК№ *******
– Й.Р.А., ведно със законната лихва, считано от 01.03.2017 г. до окончателното
му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения от съда
размер от 13 000 лв. /тридесет хиляди лева/ до предявения такъв от 35 000 лв. /тридесет
и пет хиляди лева/ като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“
АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на И.Н.К.,
с ЕГН **********, сумата от 1 188.57 лв. /хиляда сто осемдесет и осем лева и
петдесет и седем стотинки/, сторените от него разноски и адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА И.Н.К.,
с ЕГН **********, да заплати на ЗД „Е.“ АД със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК *******, сума в размер на 314.29 лв. /триста и четиринадесет лева и двадесет
и девет стотинки/ разноски и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на
отхвърлената част на иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: