О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№434
гр. Велико Търново, 23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –осми
състав, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Диана Костова
изслуша докладваното от председателя адм. дело № 659 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.268
от ДОПК във вр. с чл. 267, ал.2, т. 6 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Евроконструктор“ ЕООД със седалище и адрес
на управление град Свищов, улица „Цар Освободител“ №6, чрез пълномощника си ***
Й. от ВТАК против Решение № 160/12.10.2020г. на Директор на ТД на НАП В.
Търново, с кое3то е оставена без разглеждане
жалбата му срещу учредяване на
изпълнителното производство в РБългария въз основа на Формуляр RO17 подаден от
ФРГермания за събиране на вземания по Регламент /ЕО/ №987/2009 на ЕП и Съвета
за установяване на процедура за прилагане на Регламент /ЕО/ №883/2004 и е
прекратил производството по жалбата.
Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на това решение,
така и действията на публичния изпълнител, които са обжалвани пред директора на
ТД на НАП – Велико Търново, доколкото за него съществува правен интерес от оспорване
на последното. След като съгласно чл. 142, ал.1 от АПК законосъобразността на
акта се преценява към момента на издаването му, то към този момент следва да се
преценява наличието на правен интерес от оспорване на действията по образувана
на изпълнителното производство. Следователно настъпилото по- късно оттегляне на
искането от взискателя и прекратяване на
изпълнителното производство не лишават жалбоподателя от правен интерес от
тяхното оспорване. Дори този интерес да се касае единствено за възможността да
се търси обезщетение по реда на чл. 204 от АПК във вр. с чл. 7 от ЗОДОВ, в
какъвто смисъл е и цитираната от него практика на ВАС. От съда се иска да се
произнесе в горния смисъл като отмени Решението на Директор на ТД на НАП В.
Търново и му върне преписката за произнасяне по същество по подадената жалба.
Ответник жалба Директор на ТД на НАП В.
Търново не заема писмено становище по спора.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане
по същество.
Видно е от представената пред съда
преписка, че по реда и при условията на разпоредбите на чл.75, чл.78, 79, 80,
81 абзац 2, 82, 84 и 90 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16
септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент
(ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност -Регламент за
изпълнение, орган-заявител по смисъла на чл.75, §1 от този Регламент, установен
в друга държава – членка, е предоставил на НАП
образец R017, имплементиращ искане за събиране
на вземане по смисъла на същата разпоредба на Регламента. Самото искане и
приложените към него документи са на немски език без превод на същите стр 29-51
от преписката с дата 11.7.2019г.
Искането е препратено на дирекцията с писмо от 2.08.2019 година, а по
повод на подадено искане от страна на жалбоподателя за представяне на документ
от 4.11.2019 година процесното искане за събиране му е връчено на 6.11.2019 година. На 13.11.2019 година на дружеството
жалбоподател е изпратено съобщение за доброволно изпълнение
№С190004-149.0011971/13.11.2019 г, като изрично в него е посочено, че става
въпрос за осигурителни вноски, дължими в страна – членка, различна от тази в
която длъжникът е установен. Видно е от удостоверението за извършено по
електронен път връчване, това съобщение е връчено на 7.07.2020 година. Впрочем
в него изрично е посочено, че вноските се събират въз основа на искане за
събиране, установено в Регламента за изпълнение. Междувременно, в ЦУ на НАП
постъпва писмо в едно с копие от формуляра, който съдържа искането на заявителя
с оглед предоставяне на информация за предприетите действия. Жалбоподателят е
констатирал, че е образувано изпълнително дело, макар да не са предприети
действия по принудителното събиране на осигурителното му задължение по смисъла
на 226 и следващите от ДОПК. Същият е посочил, че формулярът, съдържащ искането, е на чужд език
и следва да му се предостави преведен екземпляр. Съответно на 09.07.2020 година е входирана молба, от
съдържанието на която е видно, че от ответника се иска да бъдат отменени
предприетите от публичния изпълнител изпълнителни действия, оформени в
съобщението за доброволно изпълнение и искане за представяне на документи и
писмени обяснения.
На тази молба публичният
изпълнител отговаря с писмо №С200004-178-0017743 от 10.7.2020 година, като
сочи, че вземането произтича от прилагането на Регламент №883/2004 г. на ЕС и
дружеството няма вземания по Глава 27а от ДОПК, като разпоредбите на чл.269 в и
следващите от ДОПК са неприложими. Междувременно, на 10.07.2020 година
Директорът на ТД на НАП – Велико Търново изпраща писмо до органа – заявител с
оглед конкретизиране на размера на задълженията и на предмета на искането. Към
него прилага отговор относно събиране на вземането, който е възпроизведен във
формуляр R018, към който
е приложен формулярът с искането,след като
с такъв от 15.6.2020г. ответникът е предоставил отговор относно
събирането на вземане / обезпечителни мерки, като е посочено имущество на
длъжника. .
Ответникът изпраща уведомление за
отстраняване на нередовности, в отговор на което от 22.07.2020 година
жалбоподателят уточнява, че обжалва действията на публичния изпълнител по
образуване на изпълнителното дело поради липса на законово основание- не е
представен документ на български език.
Освен това в посоченото уточнение жалбоподателят поддържа, че съответният
документ следва да е на български, дори и да са неприложими разпоредбите,
намиращи се в Глава 27а от ДОПК. Твърди се, че жалбоподателят не е запознат със
съдържанието на документите, които са основание
за учредяването на изпълнителното производство съгласно Регламента, като
такава информация липсва и в съобщението
за доброволно изпълнение. В уточнението се сочи, че не са били налице условията по чл.78 от
Регламента за изпълнение. Именно с тези аргументи се иска отмяната на действията
по принудително изпълнение и прекратяването на производството по делото. С
решение №113 от 5.08.2020 година на директора на ТД на
НАП – Велико Търново, жалбата е оставена
без разглеждане, тъй като е прието, че се обжалва действието по образуване на
изпълнителното производство предвид уточненията на жалбоподателя. Срещу това
решение е подадена жалба до Административен съд Велико Търново, който с
Определение № 346/5.10.2020г. по адм.д. 483/20г. го отменя като
незаконосъобразно и изпраща преписката на директора на ТД на НАП – Велико Търново за произнасяне по
същество по жалбата на „Евроконструктор“ ЕООД – гр.Свищов, ЕИК *********,
против действията на публичния изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново по
изпълнително дело № *********/2019 г. по описа на дирекцията. Междувременно е
получено от ответника писмо от ЦУ на НАП, с приложен към него формуляр от
изпращащата държава, че същата оттегля искането си за събиране и иска
прекратяване на казуса. Стр.15 от делото. Във връзка с това на 30.9.2020г. е
постановено разпореждане за частично прекратяване на производството по принудителното
изпълнение в частта за вземанията по искане за събиране от орган на друга
страна членка на ЕС. Същото е връчено на 5.10.2020г. по електронен път на
жалбоподателя, когато е постановено и определението на АСВТ. С процесното
решение Директор на ТД на НАП е приел, че за жалбоподателя липсва правен
интерес на оспорване на разпореждането за учредяване на изп. Д. тъй като същото
е частично прекратено по искането на друга държава – членка на ЕС,. Същото е
връчено на 14.10.2020г. и в срок срещу него
е постъпила жалба до Административен съд Велико Търново.
В отменителното определение АСВТ
ясно е разграничил приложимото европейско право, като е посочено, че на плоскостта на конкретния спор стълкновителната уредба, която касае споровете
досежно вземанията по смисъла на чл. 75, §1 изречение първо от Регламента за
изпълнение, е разписана в чл.81 и е
пряко приложим по аргумент от чл.288, предложение второ на
ДФЕС. Всъщност, защитата на всяко заинтересовано лице, което е адресат на
изпълнителни мерки, предприети въз основа на правните инструменти, действащи в
държавата на органа заявител, се осъществява чрез два предвидени способа.
Основната стълкновителна уредба, която урежда първият способ, е разписана в
чл.81, §1 от Регламента за изпълнение. Според тази разпоредба ако в хода на
процедурата по събиране заинтересована страна оспори вземането и/или правния
инструмент, позволяващ неговото изпълнение и издаден в държавата-членка на
органа- заявител, тази страна отнася въпроса до компетентните органи в държавата-членка
на органа- заявител в съответствие с действащото в тази държава-членка
законодателство като в този случай органът- заявител уведомява незабавно
органа, получил искането, за това действие, като това уведомление може да се
направи и от заинтересованата страна. За да се реализира тази стълкновителна
уредба, трябва да е налице оспорване на самото вземане или на правния
инструмент, който позволява изпълнението му, при което спорът се разглежда
според правната система на държавата, в която е установен органа- заявител по
предвидения за защита срещу изпълнението за такива вземания процесуален ред,
какъвто не е настоящия казус.
Стълкновителната уредба, която урежда вторият способ е разписана в
нормата на чл.81, §3 от Регламента. Според тази разпоредба когато спорът се отнася до изпълнителни мерки,
предприети в държавата-членка на
получилия орган, въпросът се отнася до компетентния орган на тази
държава-членка в съответствие с нейните законови и подзаконови разпоредби.
Следователно, когато спорът касае
конкретни изпълнителни действия, прилага се правото на държавата, в която е
установен органа, получил искането. Както е констатирал и ответника, в случая се
обжалва именно изпълнително действие, при което според правилото на чл.81, §3
от Регламента за изпълнение, спорът се отнася пред компетентния орган на
държавата, в която е установен органа, който е получил искането и то по реда на
националния ДОПК. Поставеният с първоначалната
жалба въпрос дали действието по учредяването на принудителното производство е
процесуално законосъобразно и дали при учредяването му публичният изпълнител
правилно е приложил процесуалната уредба, предвидена в чл.76, §2, чл.77, §1 и 2
и чл.78 от Регламента за изпълнение е останал висящ след като Административен
съд В. Търново е отменил предходното Решение за оставяне жалбата без
разглеждане и е върнал преписката с ясни горепосочени указания по приложението
на закона. Съгласно нормата на чл. 142, ал.2 от АПК във вр. с §2 от ДОПК
ответникът е взел предвид и настъпилите след подаване на жалбата обстоятелства,
а именно – оттегляне на искането за събиране на вземания по Регламента и
постановеното прекратяване на
изпълнителното производство в тази част, след като видно от приложената справка
стр.12-14 от делото, предмет на принудителното изпълнение са други публични
вземания, които не са погасени доброволно.
По делото няма
спор, че процесното решение и съответно действия на публичен изпълнител по
образуване на изпълнително производство са издадени от компетентни органи, в
рамките на предоставената им материална и териториална компетентност, при
спазване на процесуалните изисквания за това. От жалбоподателя не се твърдят
съществени процесуални нарушения ограничила правото му на защита, такива не
установи и съда при служебната му проверка по реда на чл. 168 от АПК във вр. с
§2 от ДОПК. Спазени са и изискванията за форма, съгласно чл. 59, ал.2 от АПК
във вр. с §2 от ДОПК, като са изложени подробно фактическите установявания и
правните съображения на административния орган.
По приложението
на материалния закон съдът намира следното :
Безспорно наличието на правен интерес обуславя активната легитимация за
оспорване на административния акт и е абсолютна положителна процесуална предпоставка
за допустимостта на оспорването. Към момента на подаване на
жалбата срещу образуване на изпълнителното дело, дружеството е имало правен
интерес от оспорване на разпореждането
на публичния изпълнител като съгласно
правилото на чл. 142, ал.1 от АПК във вр. с §2 от ДОПК към този момент се
преценява и законосъобразността на акта.
Такива са и дадените от Административен съд Велико Търново указания
относно приложението на закона, като съдът изрично е посочил, че задължението
за превод на документа, удостоверяващ изпълнителното основание не е на
длъжника, както е приел органа, а на самият публичен изпълнител съгласно
съображение 22 от преамбюла на Общностния акт. Съдът е приел, че след като в Регламента няма изричен текст досежно езика, на който
съответното лице следва да бъде запознато със съдържанието на правния
инструмент, въз основа на който се събира вземането, то е приложим принципа на
процесуална автономия на страните – членки, според който процесуалните правила
се определят от страната – членка, в която съответната процедура или
производство се прилага. По силата на §2 от ДОПК във връзка с чл.14, ал.1 от АПК производствата се водят на български език. В случая разпоредбата на чл.55
от ДОПК е неприложима, доколкото тя касае материята на писмените доказателства,
представени не от водещия съответното производство орган, а от друг участник в
това производство. В процесният случай се касае до искане със запознаване на
съдържанието на правния инструмент, въз основа на който публичният изпълнител
пристъпва към събиране на удостоверения с него дълг, и задължение на
администрацията е да запознае адресата на този инструмент с неговото съдържание
на разбираем за последния език именно по аргумент от чл.14, ал.1 от АПК във
връзка с §2 от ДОПК.
Съдебната практика е многобройна и
безпротиворечива, че за да е налице защита срещу принудителното изпълнение
следва на първо място да е налице висящо производство по принудителното
изпълнение на публични вземания. В материалите по преписката е налично
Разпореждане за частично прекратяване на производството по принудителното
изпълнение съгласно чл.225 ДОПК по отношение на искането за събиране на
вземания по Регламента за изпълнение. При липса на висящо производство по
принудително изпълнение, подадената жалба по реда на чл.268 от ДОПК, вр.
чл.267, ал.2, т.6 от ДОПК, която е инструмент за защита срещу незаконосъобразни
действия на публичния изпълнител, е недопустима поради липса на правен интерес
от обжалването, за наличието на който съдът следи служебно. Нещо повече – за
настоящото производство е ирелевантно дали задължението е погасено лично от длъжника, или е събрано
в резултат на някой от предприетите изпълнителни способи. С жалбата пред Директор на ТД на
НАП длъжникът по производството по
принудително изпълнение не може да получи търсената защита, при положение че
вземането вече не е изискуемо и производството в тази част е прекратено.
На следващо място, следва да се подчертае, че правилно жалбоподателят е посочил, че съгласно чл. 142, ал.1 от АПК законосъобразността на акта се преценява към момента на неговото издаване, като към този момент следва да се преценява и наличието на правен интерес от оспорване.Но този текст следва да се тълкува в съответствие с чл. 142, ал.2 от АПК във вр. с §2 от ДОПК, който изисква съдът да се съобрази и с релевантните юридически факти, настъпили след издаването на акта. Нови факти от значение за делото могат да бъдат тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си. Чл. 142, ал. 1 и 2 АПК изисква съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява според релевантните факти, съществуващи към момента на издаването му, а последващи (нови) факти се вземат предвид, само ако променят съществувалото към издаването на акта правно положение, т. е. ако действат с обратна сила. В конкретния случай интересът от оспорване на действие на публичен изпълнител отпада в хода на съдебното производство поради това, че е издаден друг акт от същия орган, който е влязъл в сила, а именно Разпореждане от 5.10.2020г. за частично прекратяване на производството, поради оттегляне на искането за събиране на вземанията. Същият е сходен с уредения в чл. 142, ал. 2 АПК, както и с този случай на прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения административен акт от административния орган по реда на чл. 156 АПК, в който подателят на жалбата има право на разноски. В същия смисъл са определение № 543 от 14.01.2020 г. по адм. д. № 13858/2019 г. на ВАС, пето отделение, както и определение № 10064 от 22.07.2020 г. по адм. дело № 6994/2020 г. на ВАС, първо отделение.
Основният аргумент на жалбоподателя за неправилност на постановеното решение на Директор на ТД на НАП е, че правният интерес е налице, дори ако се касае само до възможност за водене на обезщетително производство по реда на чл. 204 от АПК във вр. с §2 от ДОПК и чл. 7 от ЗОДОВ, в какъвто смисъл е и цитираната съдебна практика на ВАС напр. определение 12777/15.10.2020г.по адм.д. 10000/20г. на ВАС, Определение № 12568/11.10.2012г. по адм.д. 11473/2012г. и други. Изрично обаче в същите е подчертано, че се касае за оспорване на ИАА, чиято законосъобразност ще се преценява към момента на издаването му и не зависи от настъпили след това нови факти, които нямат обратно действие. Именно горепосоченото реално оттегляне на действието по образуване на изп.д. чрез разпореждане за прекратяване на изпълнителното производство обосновава законоустановената липса на правен интерес по смисъла на чл. 156, ал.1 от АПК във вр. с §2 от ДОПК.
За пълнота
следва да се посочи, че предишния състав на Административен съд Велико Търново
е дал указания, че жалбата е допустима,
тъй като е несъмнено, че изпълнителното дело е образувано от публичният
изпълнител именно срещу настоящият жалбоподател, само когато не е налице условието по чл.267, ал.2, т.6 от ДОПК, в който случай съдът се произнася по реда, предвиден в чл.268 от ДОПК.
Освен това, както се посочи по- горе предмет
на изпълнителното производство не са само посочените публични задължения към
друга държава членка на ЕС, но и към РБългария, което е видно от извлечението от
данъчната сметка на жалбоподателя, приложена в настоящата преписка. Посоченото
налага отхвърляне на подадената жалба .
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, осми състав ,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Евроконструктор“ ЕООД със седалище и адрес на управление град Свищов,
улица „Цар Освободител“ №6, чрез пълномощника си *** Й. от ВТАК против Решение
№ 160/12.10.2020г. на Директор на ТД на НАП В. Търново, с кое3то е оставена без
разглеждане жалбата му срещу учредяване на изпълнителното производство в
РБългария въз основа на Формуляр RO17 подаден от ФРГермания за събиране на
вземания по Регламент /ЕО/ №987/2009 на ЕП и Съвета за установяване на
процедура за прилагане на Регламент /ЕО/ №883/2004 и е прекратил производството
по жалбата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:.