№.............
град Шумен, 04.04.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд–
град Шумен, в публичното заседание на двадесет и и първи март през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Съдия:
Бистра Бойн
при секретаря В.Русева, като разгледа докладваното от
съдията АД № 391 по описа за 2022г. на Административен съд– гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.95 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по
жалба на „Е.Г.Ш.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Е.Д.И., депозирана чрез упълномощен процесуален
представител адв. Г.В.от ВАК, със съдебен адрес в гр.В., ул.И.В.№39, офис 1,
срещу Решение № 224/18.10.2022г. на Директора на ТД на НАП– В., с което е
оставена без уважение жалбата на дружеството против Решение за отказ за
издаване на удостоверение за приложимо законодателство
№27008834131/19.09.2022г. След указани от съда нередовности в жалбата, свързани
с посочване на оспорения административен акт, в молба от 21.03.2023г.,
жалбоподателят конкретизира, че оспорва Решение за отказ за издаване на
удостоверение относно приложимо законодателство и моли за неговата отмяна. В жалбата се сочат доводи, че решението е незаконосъобразно, неоснователно
и немотивирано поради наличието на нарушения на изискванията на чл.146 ал.3 и
ал.4 от АПК, а именно съществени нарушения на административно-производствени
правила, липса на съответствие с материалния закон, липса на мотиви, както и поради
противоречието му с основни принципи на българското административно право-
принцип на обективност и законност. Твърди се, че решението е издадено при
погрешно интерпретиране на доказателствата по преписката и данните за дейността
на жалбоподателя, което е довело до погрешния извод, че същия в качеството на работодател
не осъществява дейност на територията на Република България и не поддържа отношения
с местни контрагенти и минимум 25% от оборота си в страната, понеже тези
основания не били в негова вина. В процесния казус били изпълнени всички
условия и критерии, заложени в чл.12 от Регламент №883/2004, поради което незаконосъобразно
органите по приходите са отказали издаване на удостоверение относно приложимо
законодателство.
В проведеното
открито съдебно заседание по делото, за дружеството-жалбоподател, не се явява упълномощения
процесуален представител- адв.Г.В., която в молба от 21.03.2023г. поддържа
жалбата по изложените в нея съображения и прилага списък на разноските, които
своевременно претендира.
Ответникът- Директор
на ТД на НАП- град В., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
От процесуалния му представител юрисконсулт В.М.е представено писмено
становище, съдържащо аргументи за неоснователност на оспорването. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа страна следното:
Административното производство е
образувано въз основа на Искане по Регламент (ЕО) 987/2009г. за издаване на
удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице с
вх. № 27008834131/19.09.2022г., подадено от „Е.Г.Ш.“ ЕООД за Л.И.С.– заето лице
по смисъла на регламента. Към Искането са приложени копия на Трудов договор №
116/10.06.2022г., сключен между работодателя и съответното заето лице, което е
едно от осемте командировани лица по отношение, на които са подадени искания от
работодателя. Служебно е известно на съда, че по другите исканията също са
постановени откази. Приложено е и копие на Допълнително споразумение към трудов
договор от 17.08.2022г., съгласно което работодателят командирова служителя за
изпълнение на трудовите му задължения във Федерална Република Германия, с
вписано място на работа град В К, за длъжността „кофражист“, посочени начална и
крайна дата на командироване- 19.08.2022г.- 18.08.2023г. Представено е също
така копие на двуезичен /на български и немски език/ договор за изпълнение на
строителни дейности от 02.04.2021г. между дружество от Германия и жалбоподателя
в качеството на генерален предприемач- изпълнител, с предмет на договора строителен
проект до ключ на ново строителство 12 единици и подземен паркинг, с посочена
стойност и конкретен обект в парцел 75/1, Хауптщрасе 18, собственост на
възложителя, както и срок на изпълнение 48 седмици считано от 30.06.2021г.,
като датата е изменена с допълнително споразумение на 02.05.2022г., също
приложено по делото.
Представени са писмени обяснения
от управителя, от които е видно, че дружеството е с основен предмет на дейност-
строителство на жилищни и нежилищни сгради с код по КИД 41.20. С разрешение за
строеж №153/30.05.2022г., приложено към искането, дружеството било извършило
строителни монтажни работи в собствен имот в размер на 526 291,50лв.,
осчетоводени като разходи за придобиване на ДА. Тази сума представлява оборот в
страната в размер на 23,02% от общия оборот на дружеството, като след
приключване на обекта, същият ще се ползва за облагаеми доставки. В него
работел 1/3 от наетите лица от персонала- 5 души, за които се представя
справка. Приложени били още аналитична ведомост, синтетична оборотна ведомост и
справка за оборота по месеци за последните 12 месеца преди текущия на
подаденото искане. Въз основа на данните посочени в искането, приложените
документи и констатираните факти и обстоятелства, органът по приходите при ТД
на НАП– В. счел, че не са налице условията, при които командированото лице може
да остане подчинено на българското осигурително законодателство за посочения в
заявлението период от 19.08.2022г. до 18.08.2023г., поради което постановил
Решение за отказ за издаване на удостоверение за приложимо законодателство №27008834131/19.09.2022г.
В хода на административното производство от страна на органа били извършени
справки относно правния статут на дружеството, а именно- в НАП същото е
регистрирано на 27.09.2010г. и регистрирано по ЗДДС от 23.07.2018г. Заетото
лице Л.С. е осигуряван от заявителя и от друг работодател за времето преди
командироването, като за него е било приложимо българското законодателство. При
справка в НАП се установило, че работодателят има 14 лица наети по трудово
правоотношение, от които декларирани към искането са 8 командировани лица и 5
оставащи в България, които не са административен персонал. Установено било, че
не е изпълнен критерият за реализиран от работодателя оборот на територията на
изпращащата държава спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца,
тоест не е реализиран минимум 25% оборот на територията на страната от общия
реализиран оборот. Оборотът е установен при извършена проверка на данните от
подадените справки, като е установено, че през този период реализираният оборот
с място на изпълнение в чужбина е в размер на 3 089 185,67лв., оборотът на
територията на страната възлиза на 240 183,31лв., или 7,21 % от общия
реализиран оборот. Прието е, че за посочените като размер извършени СМР не са
представени доказателства, разходът не е включен в справката за оборота на
дружеството, а и същите не представляват облагаеми доставки услуги. При тези мотиви
е постановено обжалваното в настоящото производство Решение за отказ за
издаване на удостоверение относно приложимото законодателство №27008834131/19.09.2022г.
издадено от инспектор по приходите в дирекция офис Шумен при ТД на НАП- В.. Несъгласен
с постановения отказ, заявителят обжалвал решението по административен ред пред
териториалния директор. Със свое Решение № 224/18.10.2022г. директорът на ТД на
НАП– В. оставил без уважение депозираната жалба.
По делото е приета административната
преписка, както и представени към жалбата доказателства- копие от Нотариални
актове за закупени от дружеството недвижими имоти в гр.Шумен за периода
2019-2022г., скици, Доклад за оценка на извършени строителни и инвестиционни
разходи към 15.09.2022г. от експерт М.В., видно от който, същия представлява
Приложение №4 към рамков договор между Уникредит Булбанк и оценителя.
От правна страна съдът намира
следното:
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, в писмена форма, съдържа фактически и правни
основания за издаването му, поради което същият отговаря на изискванията за
форма в чл.59 ал.2 от АПК. В хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Административният орган е издал акта, след като е изяснил фактите и
обстоятелствата от значение за случая, при извършена проверка и обследване на
всички относими доказателства.
Жалбата е подадена в срока по
чл.95 ал.1 от ДОПК, след изчерпване на възможността за оспорване на отказите по
административен ред, от процесуално легитимирано лице, което има правен
интерес, поради което е процесуално допустима.
Спорно между страните в случая е
кое е приложимото осигурително законодателство по отношение на заетото лице Л.И.С.
за периода 19.08.2022г.- 18.08.2023г., за който е подадено искане за издаване
на удостоверение А1 и налице ли са предпоставките за издаването му.
Разпоредбата на чл.45 от ДФЕС
гарантира свободното движение на работници в рамките на Съюза, като за целта
предвижда премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство
между работниците от държавите членки, по отношение на заетост, възнаграждение
и други условия на труд. Системите на социалната сигурност на държавите членки
функционират на териториален принцип, като регулират събития, които възникват
единствено на територията на съответната държава. Основното правило при
определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството
на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. Правилата за
координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС са
въведени с Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29
април 2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент /ЕО/ №
987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за
установяване на процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 за
координация на системите за социална сигурност, които синхронизират системите
за социална сигурност на държавите членки. Целта е да се предотврати
едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една
държава- членка, спрямо трудово активните лица, които се движат в рамките на
Общността, а така също да се елиминират ситуации, при които не се прилага
законодателството на нито една от държавите-членки в трансгранична ситуация. НАП
в Република България е компетентния административен орган, който определя
приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004.
Правилата за определяне на
приложимото законодателство са заложени в дял ІІ, чл. 11– чл. 16 от Регламент №
883/2004, като в разпоредбата на чл.11§ 1 е изведен ръководният принцип, че за
едно заето лице е приложимо законодателството само на една държава членка. При
командироване на заети лица съгласно чл.12 § 1 от Регламент № 883/2004, лице,
което осъществява дейност като заето лице в държава- членка от името на
работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е
командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там
дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на
законодателството на първата държава членка, при условие че предвиденото
времетраене на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да
замества друго лице.
Според разпоредбата на чл.14 §1
от Регламент № 987/2009 за целите на прилагането на чл.12 §1 от основния
регламент, лице, което осъществява дейност като заето лице в държава- членка от
името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е
командировано от този работодател в друга държава- членка включва лице, което е
наето с цел да бъде командировано в друга държава- членка, при условие, че
непосредствено преди да започне работа, спрямо съответното лице вече се е
прилагало законодателството на държавата- членка, в която е установен неговият
работодател. В случая и съгласно българското законодателство към
"категорията заети лица" спадат всички осигурени лица по реда на чл.4
ал.1 от КСО. В чл.14 § 2 от Регламент № 987/2009, за целите на прилагането на
член 12 § 1 от основния регламент е визирано, че изразът "което обичайно
осъществява дейността си в нея" се отнася до работодател, който обичайно
извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски
дейности, на територията на държавата- членка, в която е установен, като се
вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от
въпросното предприятие. Приложимите критерии трябва да отговарят на
специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на
извършваните дейности.
Основният спор по делото се
свежда именно до обстоятелството дали в случая е приложимо изключението на член
12 §1 от основния регламент от гледна точка наличието на обичайно осъществявана
дейност от страна на дружеството- жалбоподател на територията на Република
България, при съобразяване на това с дефиницията, съдържаща се в чл.14 § 2 от
регламента за прилагане и съответно дали са налице предпоставките за издаване
на искания формуляр-удостоверение А1 за заетото лице Л.И.С..
Според съображение №5 към Решение
№ А2 от 12.06.2009 г. за тълкуване на член 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на
Европейския парламент и на Съвета относно законодателството, приложимо за
командировани работници и самостоятелно заети работници, временно работещи
извън компетентната държава "второто решаващо условие за прилагането на
чл.12 § 2 от основния регламент е наличието на връзка между работодателя и
държавата- членка, в който той е установен. Поради това да командироват
работници следва да имат възможност само предприятия, които обичайно извършват
дейността си на територията на държавата членка, чието законодателство остава
приложимо спрямо командирования работник. Т.е. касае се за предприятия, които
обикновено извършват съществена част от дейността си на територията на
държавата членка, в която са установени. " Съгласно т.1, пети абзац от
цитираното решение, "за да се определи, при необходимост и в случай на
съмнение, дали даден работодател извършва обикновено съществена част от
дейността си на територията на държавата членка, в която е установен,
компетентната институция в посочената държава трябва да провери всички
критерии, характеризиращи дейността на този работодател, като мястото, на което
се намират седалището и управлението на предприятието, броя на административния
персонал, работещ в държавата членка, в която е установено, както и в другата
държава членка, мястото, където са наети командированите работници, и мястото,
където са сключени по- голяма част от договорите с клиенти, законодателството,
приложимо по отношение на договорите, сключени между предприятието и неговите
работници, от една страна, и договорите с клиенти- от друга, оборота за
подходящ типичен период от време във всяка от съответните държави- членки и
броя на договорите, изпълнени в изпращащата държава. Това не е изчерпателен
списък, тъй като критериите следва да бъдат адаптирани към всеки конкретен
случай и да се вземе предвид естеството на дейността, извършвана от
предприятието в държавата, в която е установено. "
В конкретния случай, релевантни
са следните факти и обстоятелства: регистрация и седалище на предприятието,
броят на административния персонал, работещ в държавата- членка, мястото,
където се назначават командировани работници, и мястото, където се сключват по-
голямата част от договори с клиенти, приложимото право към трудовите договори,
сключени от предприятието с неговите работници, от една страна, и с неговите
клиенти, от друга, и оборотът през подходящо типичен период във всяка съответна
държава- членка и броя на договорите, изпълнени в изпращащата държава.
В случая не е спорно
обстоятелството, че жалбоподателят, като работодател наема работна сила за
временна заетост в сферата на строителството. Няма спор, че лицето Л.С., за
посочения период попада в персоналния обхват на Регламент № 883/2004, като
български гражданин, с предходно осигуряване според законодателството на изпращащата
държава (България) и изпратено да полага труд на територията на Германия. За да
е изпълнено второто условие за приложението на специалното правило по чл.12 §1
от Регламент № 883/2004, следва значителна част от дейността на дружеството да е
извършвана на територията на Република България. При установяване на обичайно
осъществяване на дейност на територията на изпращащата държава от дружеството, следва
да бъде съобразено отразеното в справки за оборота му, от които е видно, че за
период от м.08.2021г. до м.07.2022г. реализираният оборот от облагаеми доставки
с място на изпълнение на територията на страната е 7,21% от общия оборот, като
останалата част в размер на 92,79% е реализирана в чужбина. Т. е., при анализ
на представените данни е установено, че за относимия период дружеството няма
значителен оборот от България и същия не надвишава 25% от общия, като се твърди.
Сътветно при индивидуално разглеждане на критерия оборот, реализиран от
работодателя на територията на изпращащата държава се установява, че същият е
незначителен. В този смисъл не е изпълнен критерият за реализиран от
работодателя оборот на територията на изпращащата държава спрямо общия
реализиран оборот за предходните 12 месеца.
За да се установи дали
предприятието обичайно извършва значителна част от дейността си на територията
на изпращащата държава, се разглеждат всички относими критерии, характеризиращи
осъществяваната дейност. Един от тях е броят на договорите, изпълнени на
територията на изпращащата държава, които се явяват индикативен критерий за
установяване дали даден работодател извършва обичайно съществена част от
дейността си на територията на изпращащата държава. По делото не е представен
нито един договор за СМР, каквито се твърди, че има на стойност
526 291,50лв. в писмени обяснения на стр.73 по делото. Въз основа на така
представените доказателства, съдът намира, че е правилен извода на органа, че
дружеството не осъществява съществена дейност на територията на Република
България.
Съдът намира за неоснователно
твърдението в жалбата, че критериите на чл.12 от Регламент ЕО 883/2004г. не са анализирани
от органа и липсват мотиви при постановяването на отказа. Видно от съдържанието
на оспорения акт, компетентният орган подробно е описал специалните правила и
условията на чл.12 от Регламент № 883/2004 и чл.14 §2 от регламента за
прилагане при определяне на приложимото осигурително законодателство за заети
лица, както и са изложени мотивите, поради които дружеството не отговаря на
условията на чл.12 от Регламент № 883/2004 за командированото лице. Органът по
приходите се произнася в условията на обвързана компетентност, като тежестта за
доказване изпълнението на критериите е върху лицето, подало искането за
издаване на удостоверение, съобразно чл.89 ал.3 от ДОПК. С оглед на
гореизложеното, съдът не споделя доводите в жалбата, че по отношение на заетото
лице следва да се приложи българското законодателство на основание чл.11 § 3 от
Регламент 883/2004. Поради изложените съображения жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски,
направено от ответната страна в писмено становище, в полза на ТД на
НАП-гр.В. (в чиято структура е издателят на акта) следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 500лв., съобразно направеното искане в този размер и
на основание чл.161 изречение второ от ДОПК, във връзка с чл.8 ал.3 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.197 ал.2
и ал.4 от ДОПК,
във връзка с чл. 161, ал. 1 от ДОПК, съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Е.Г.Ш.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя Е.Д.И., депозирана чрез
упълномощен процесуален представител адв. Г.В.от ВАК, със съдебен адрес в гр.В.,
ул.И.В.№39, офис 1, срещу Решение за отказ за издаване на удостоверение за
приложимо законодателство № 27008834131/19.09.2022г. на инспектор по приходите,
потвърдено с Решение № 224/18.10.2022г. на Директор на ТД на НАП– В..
ОСЪЖДА „Е.Г.Ш.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Е.Д.И., да заплати на ТД на НАП- гр. В. направените разноски по
делото в размер на 500 (петстотин) лева,
представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.97 от ДОПК.
СЪДИЯ: