Р Е Ш Е Н И Е

№  260022

гр.Габрово,16.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

                                                                  ИВА ДИМОВА

 

при участието на секретаря Б.Михова и прокурора Л.Рачева , разгледа докладваното от съдия Костова ВАНД № 99 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид:

 

С Решение № 354 от 26.08.2020г., постановено по НАХД  № 658 по описа за 2020г. на Габровски районен съд, обвиняемия П.Т.Ц. ***  е признат за виновен в това ,че  на 01.02.2016 година, в гр. Габрово, в качеството му на управляващ и представляващ търговско дружество – „С.” ЕООД град Трявна, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Трявна, ул. „Баба Тонка” № **, в 30 (тридесет) дневен срок (считано от 31.12.2015 г. до 31.01.2016 г.)  от спиране на плащанията по публични задължения към НАП, произтичащи от подадени от дружеството данъчни и осигурителни декларации по ЗДДС и ЗДДФЛ и осигурителни вноски към НАП, в размер на 80 453,01 лв., не поискал от Окръжен съд Габрово да открие производство по несъстоятелност на дружеството, с което е извършил престъпление по чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК съдът ГО ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 1000 (хиляда) лева.

Решението е обжалвана от адв.Н. в качеството му на защитник на  обвиняемия, като неправилно и необосновано. Прави се искане обжалвания съдебен акт да бъде отменен и обвиняемия да бъде оправдан.

В съдебно заседание обвиняемия и неговия защитник поддържат депозирана жалба по съображенията изложени в нея.Адв.Н. навежда нови доводи свързани с недоказаност на обвинението и отново атакува изводите на съдебно-икономическата експертиза относно началната дата на неплатежоспособност на клиента му.

Прокурорът намира обжалвания съдебен акт за законосъобразен оспорва жалбата и споделя мотивите на РС-Габрово .

Габровски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от прокурора и защитата‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт констатира следното:

Първоинстанционния съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява  от събраните по делото писмени, и гласни доказателства, подробно описани в първоинстанционния съдебен акт.

 Всички доказателства са обстойно  обсъдени в мотивите на РС-Габрово и при преценката на същите, въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото. Настоящият съдебен състав изцяло споделя установената от РС-Габрово фактическа обстановка и извършения доказателствен анализ.

Предмет на оспорване пред въззивната инстанция е началния момент от който обвиняемия е изпаднал в неплатежоспособност и дали изобщо П.Ц. е изпаднал в такава.

Тези възражения са наведени и пред първоинстанционният съд, който задълбочено и подробно е отговорил в мотивите си, които се споделят от настоящата инстанция. По делото е безспорно установено, че обвиняемия  П.Ц.  от връченото му лично на 14.04.2011г. съобщение за доброволно изпълнение по чл.221 от ДОПК , по изп.дело № ********** на НАП В.Търново е знаел, че дружеството му „С.”ЕООД-Трявна има задължения към държавата и  не е предприел заплащане на същите в пълен обем до 31.12.2015г. От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че неплатежоспособността на дружеството управлявано от обвиняемия и негова еднолична собственост е настъпила на 31.12.2015г.До този извод, вещото лице К. е достигнало след анализ на Годишните финансови отчети на дружеството, считано от 2013г. Експертката е установила, че в края на 2015г. „С.”ЕООД-Трявна вече не е разполагала с активи. Вещото лице сочи, че в края на 2014г. дружеството е имало активи от 313 000 лева и 293 000 лева пасиви, да 2015г. е имало актив от 16 000 лева и 304 000 лева задължения, а за 2016г. вече актив от 4000 лева и 264 000 лева задължения, като разликата в задълженията от предходната година се дължи на отписани по давност задължения. Всички тези данни са довели до извода, че в края на 2015г. дружеството е изпаднало в неплатежоспособност. Настоящия съдебен състав намира заключението на съдебно-икономическата експертиза за задълбочено, мотивирано и логично, същото кореспондира с писмените и гласни доказателства по делото и съдът кредитира като правилни изводите на експерта.

Субект на престъплението по чл.227б, ал.2, във връзка с чл. 227б, ал.1 от НК, е обвиняемия Ц., който е управлявал и представлявал търговското дружество- му „С.”ЕООД-Трявна. Ц. е едноличният собственик на капитала и като такъв, в нейната компетентност  е било вземането на решение, с което да депозира в съда молба за откриване на производството по несъстоятелност, вследствие на което възниква задължението му, като управител и да я подаде в съда.

Субект на това престъпление е физическото лице, управител и/или представител на търговско дружество, изпаднало в неплатежоспособност, каквото качество несъмнено П.Ц. притежава. Съгласно чл. 608 ал. 1 от ТЗ", това състояние е налице при търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. За да се улесни доказването на неплатежоспособността в ал. 2 на чл. 608 от ТЗ, законодателят създал законово предположение, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.

За съставомерността на деянието по чл.227б, ал.1 от НК е достатъчно да се установи, че обвиняемия има качеството на търговец, че е налице изискуемо и ликвидно парично задължение на представлявано от него дружество, по която плащането е спряно и в 30-дневен срок от спиране на плащанията същият не е уведомил за това съда.

В случая се установява по безспорен и категоричен начин, че  още през 2011г. обвиняемият е имал изискуеми и ликвидни задължения към НАП за което е било образувано и описаното по-горе изпълнително производст. Същият е бил надлежно уведомен за тези си задължения и е извършвал частични плащания месечно до края на 2016г. когато е изпаднал в неплатежоспособност.

Съгласно чл.227б, ал.1 от НК, търговец, който изпадне в непла­тежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда се наказва. 

От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като обвиняемия е бездействал и не е изпълнил вмененото му задължение, като съзнавал обществено опасния характер на инкриминираното деяние, а именно, че нарушава нормите, регламентиращи установения в страната правов ред за уведомяване за изпадане в неплатежоспособност, предвиждал е обществено опасните последици от деянието и е искал настъпването им. За това свидетелства влошеното финансово състояние на  след 2015 год., като за промяна в същото не са положени необходимите и достатъчни усилия. Чрез бездействията си, П.Ц. е осъществил състава на престъпление по чл.227б, ал.2, във връзка с чл. 227б, ал.1 от НК.

Съгласно чл.608 от Търговския закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност. Видно от данните за активите и пасивите на дружеството управлявано от обвиняемия за 2015 и 2016г., същият след 31.12.2015г. вече не само не е извършвал плащания по задълженията си, но не е имал и финансов актив да извърши същите. В случая управителят на дружеството е следвало да поиска от съда по регистрация на дружеството - Габровски окръжен съд, да бъде открито производство по несъстоятелност в предвидения от закона срок, което на практика не е реализирано, тъй като реално е извършено закъснение. Задължението на управителя на  „С.”ЕООД-Трявна за заявяване произтича непосредствено от закона и е свързано с качеството му на управител и представител на неизправното търговско дружество. От самото заявяване не следва автоматично обявяване в несъстоятелност, нито дори откриване на производство по несъстоятелност, защото всички тези въпроси са включени в правомощията на съда. Съдът е органът, който може да решава дали затрудненията на длъжника са временни или длъжникът разполага с имущество, достатъчно да покрие задълженията му без опасност за интересите на кредиторите. В тази насока следва да се посочи Решение 432/13.05.2005г. по н.д. 1010/2004 г. на ВКС , ІІІ н.о.

При така установената фактическа обстановка  въззивният съд намира ,че РС-Габрово правилно е приел ,че обвиняемият  Ц., както от обективна така и от субективна страна при пряк умисъл е осъществил състава на престъплението по227б ал.2 във вр. С ал.1 от НК, като на че на 01.02.2016 година, в гр. Габрово, в качеството му на управляващ и представляващ търговско дружество – „С.” ЕООД град Трявна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Трявна, ул. „Баба Тонка” № **, в 30 (тридесет) дневен срок (считано от 31.12.2015 г. до 31.01.2016 г.)  от спиране на плащанията по публични задължения към НАП, произтичащи от подадени от дружеството данъчни и осигурителни декларации по ЗДДС и ЗДДФЛ и осигурителни вноски към НАП, в размер на 80 453,01 лв., не поискал от Окръжен съд Габрово да открие производство по несъстоятелност на дружеството.

Правилно първоинстанционният съд  е преценил, че по отношение на обвиняемия Ц. са налице предпоставките на чл.78А, ал.1 НК за освобождаване  от наказателна отговорност. За престъплението за което Ц.  е предадена на съд законът предвижда наказание лишаване от свобода  от една до три години и глоба в размер от 500 до 1200 лева, обвиняемия не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност  и от деянието не са нанесени съставомерни вредни последици, които следва да бъдат възстановени.

Въззивният съд счита ,че при определяне размера на наложеното  административното наказание "глоба",  първоинстанционният съд правилно е отчел като смекчаващо вината обстоятелство  оказаното съдействие за разкриване на обективната истина и обстоятелството и ниската му степен на обществена опасност като деец. Приел е ,че отегчаващи вината обстоятелства няма. Настоящият въззивен състав намира ,че така наложеното административно наказание глоба в размер на 1000 лева по отношение на Ц. ще постигне целите на личната и генерална превенция.

 При извършената служебна проверка на обжалваното решение , на основание чл.314 от НПК, въззивният съд не установи при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до неговото отменяване.

         Водим от гореизложеното и на основание чл.337 ал.1 т.1 от НПК съдът 

   

                                      Р Е Ш И   :

 

         ПОТВЪРЖДАВА изцяло РЕШЕНИЕ № 354 от 26.08.2020г., постановено по НАХД № 658 по описа за 2020г. на Районен съд-Габрово.

 

         Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

        

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

                                                                                         

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ :1.

 

                                                                    2.