№ 18845
гр. София, 02.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Частно гражданско дело №
20221110132554 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от длъжника, с която се иска допълване на
постановеното по делото Определение № 19739/02.06.2023 г. по описа на СРС, 56 с-в в
частта за разноските. Навежда се довод, че в полза на длъжника следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор е постъпило становище от заявителя, в което се поддържа, че
ако са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение, същото
следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията, действала към момента на
сключване на договора за правна помощ.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства намира молбата за основателна.
Молбата по реда на чл. 248 ГПК за допълване на решението в частта за
разноските е процесуално допустима, доколкото същата е подадена в срок от
правоимащ субект.
По отношение на претендираните разноски за заповедното производство, съдът
взе предвид, че възражението не се постановява в самостоятелен състезателен процес, а
е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път,
в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за
неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да
мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото
производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да
бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. (в този смисъл например
Определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., ТК). От
друга страна, макар и да не е необходимо, длъжникът може да мотивира възражението
си, както и да ползва правна защита и да упълномощи адвокат, като страните по
договора за правна защита и съдействие свободно могат да уговорят възнаграждение и
за изготвяне на възражението – било то мотивирано или не. При разпределяне на
отговорността за разноски обаче, съответно при натоварване на насрещната страна,
следва да се отчете обусловената и несамостоятелна роля на защитата чрез депозиране
на възражение по чл. 414 ГПК, като насрещната страна не следва да се натоварва с
разноски за дублираща се или дори бланкетна в някои случаи защита. Доколкото
1
адвокатът има признато от закона право на възнаграждение, респективно и на страната,
която го е упълномощила, следва да се присъдят разноски за заплащане на такова,
когато защитата е успешна. При определяне на размера на дължимото възнаграждение
за адвокат съдът не обосновава преценката си с Наредба № 1/2004 г., тъй като с
Решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 Ем акаунт БГ,
същата е обявена за неприложима, а извършва преценка на база свършената от
адвоката работа и действителната правна, и фактическа сложност на делото. Предвид
изложеното, съдът намира, че на длъжника следва да бъде присъдена сумата от 50 лева.
Ето защо определението в частта за разноските следва да бъде допълнено, като „С.
В.“ ЕАД бъде осъдена да заплати на длъжника сумата от 50 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК Определение № 19739/02.06.2023 г. по
ч.гр. д. № 32554/2022 г. по описа на СРС, 56 с-в, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА „С. В.“ АД, ЕИК ********* да заплати на Атанас К. П., ЕГН:
********** сумата от 50 лева, представляваща разноски в производството.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 1- седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2