Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 724
02.11.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно
заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 673
по описа на Административен съд – Хасково за 2022 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба на Т.К.И., ЕГН : **********, адрес: ***, подадена чрез адв. В.Ч.,
против Решение № 1012-26-247-1/22.06.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково,
с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № **********-2140-26-558/01.06.2022
г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ - Хасково.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно
било приложено материалното право относно определянето и зачитането на
категоризирания труд от втора категория. Неправилно бил изпълнен влязъл в сила
съдебен акт - Решение № 295/03.05.2022 г. по адм.д. № 536/2021 г. на Административен
съд - Хасково. В това производство било отменено като незаконосъобразно
Разпореждане № **********/2140-26-102/04.02.2021 г. на ръководител на ПО при ТП
на НОИ - Хасково, по което били зачетени само 3 г. 10 м. и 15 дни стаж от първа
категория и 09 г. 00 м. и 15 дни стаж от втора категория, тоест категоризиран
стаж в общ размер на 12 г. 11 м. и 0 дни. Със съдебното решение било установено
незаконосъобразно зачитане на трудов стаж за период от 3 г. 01 м. и 09 дни, тоест
неправилно бил зачетен сборът на категоризирания стаж в изпълнение на съдебен
акт. Жалбоподателят счита за недопустимо и незаконосъобразно при всяко
разглеждане на пенсионната преписка да се игнорират различни периоди на
категоризиран труд.
С оглед на така изложеното, моли за постановяване на
съдебен акт, с който да бъде отменено обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане, а преписката върната на ТП
на НОИ - Хасково, с указание за правилно прилагане на материалното право и
отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя. Моли за присъждане па разноски по делото.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление (образец УП – 1) вх. № Ц2113-26-1568 от
06.10.2020 г. жалбоподателят Т.К.И. е направил искане да му бъде отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), като е приложил писмени доказателства,
удостоверяващи осигурителен стаж.
С Разпореждане № **********/2140-26-102/04.02.2021 г.
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл. 68,
ал. 1 - 2 и чл. 69б, ал. 1 - 2 и 5 от КСО, е отказал отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т.К.И.. На 15.04.2021 г. Т.К.И. е
подал жалба срещу така постановеното разпореждане до Директора на ТП на НОИ –
Хасково, който с Решение № 1012-26-176-3 от 12.05.2021 г. е отхвърлил жалбата.
На 26.05.2021 г. жалбоподателят е обжалвал така постановеното решение на
горестоящия административен орган пред Административен съд – Хасково, във
връзка с което е образувано адм.дело № 536 по описа на съда за 2021 година. С
постановеното по делото Решение № 295/03.05.2022 г. е отменено Решение №
1012-26-176-3/12.05.2021 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ –
Хасково и преписката е върната на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП
на НОИ - Хасково за ново произнасяне по подаденото от Т.К.И. Заявление с вх. №
Ц2113-26-1568 от 06.10.2020 г. В мотивите към решението си съдът е приел, че
спорният по делото въпрос е налице ли са предпоставки за придобиване от
страна на жалбоподателя на ЛПОСВ на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, и по-конкретно
дали жалбоподателят е работил 15 години при условията на втора категория труд. В
тази връзка съдът е преценил, че в съдебното производство по безспорен начин е
било установено, че през периода от 21.10.1986 г. до 01.12.1988 г. и от
01.01.1989 г. до 31.12.1989 г. Т.К.И. е полагал труд като шофьор на товарен
автомобил „Роман“ с товароподемност 16 тона и съответно че са налице основания
за квалифицирането на положения труд в посочения период, като такъв при
условията на втора категория. В тази връзка е стигнал до извода, че И. отговаря
на законовите изисквания за отпускане на ЛПОСВ при условията на чл. 69б, ал. 2
от КСО, досежно изискуемия осигурителен стаж от 15 години при условията на
втора категория труд.
След връщането на
преписката, от страна на административния орган в изпълнение на съдебното
решение е издадено Разпореждане № **********-2140-26-558/01.06.2022 г. на Ръководител
на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, с което отново е изследван
въпросът за осигурителния стаж, положен от И.. В тази връзка, като е възприел
мотивите на съда относно категорията на положения труд в посочените периоди,
административният орган е приел отново, че на Т.И. не се следва пенсия при
условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като има навършени 58 г. 06 м. и 23
дни, има изискуемият се сбор от осигурителен стаж и възраст – 101, но няма 15
години при условията на втора категория труд, а има 14 г. 11 м. и 14 дни,
съответно на основание чл. 68, ал. 1 - 2 и чл. 69б, ал. 1 - 2
и 5 от КСО отново е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Така постановеното
разпореждане е оспорено от Т.К.И. с жалба вх. № 1012-26-247/09.06.2022 г. по
описа на ТП на НОИ – Хасково. С Решение № 1012-26-247-1/22.06.2022 г. Директорът
на ТП на НОИ - Хасково е отхвърлил жалбата. В мотивите към решението си
административният орган е посочил, че правилно в изпълнение
на постановеното по административно дело № 536/2021 г. решение пенсионният
орган е зачел осигурителния стаж за периода от 21.10.1986 г. до 01.12.1988 г. и
от 01.01.1989 г. до 31.12.1989 г. за положен по условията на втора категория
труд, като е отбелязал, че периодът от 01.01.1989 г. до 31.12.1989 г. е зачетен
като втора категория труд още при преценка правото на пенсия по заявление вх.№
Ц2113-26-1568/06.10.2020 г. Съответно е стигнал до извода, че правилно е отказано
отпускане на пенсия на И., тъй като дори със зачетения стаж съгласно решението
на съда, лицето няма 15 години от втора категория и не отговаря на изискванията
на чл. 696, ал. 2 от КСО.
Решението е връчено на
адв.В.Ч. на 27.06.2022 г., видно от Известие за доставяне ИД PS 6300 01A613 B.
Жалбата срещу същото е
депозирана чрез Директора на ТП на НОИ – Хасково до Административен съд –
Хасково на 05.07.2022 г. и заведена с вх.№ 1012-26-247-2/05.07.2022 г. по описа
на ТП на НОИ – Хасково.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Оспореният административен акт – Решение
№ 1012-26-247-1/22.06.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково, е постановен от
материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма. Разпореждането,
във връзка с което това решение е постановено, от своя страна, е издадено в
хода на административно производство, свързано с изпълнение на влязло в сила
съдебно Решение № 295/03.05.2022 г., постановено по адм. дело № 536/2021 г. по
описа на Административен съд - Хасково. В тази връзка следва да бъде взета
предвид разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, съгласно която, когато отмени
административния акт, извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен
поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по
същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен
орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдебната практика е еднопосочна в насока, че съдът трябва да включи тези задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона в мотивите на своето решение. Въпросът, който намира различно решение в практиката, е за това
кои указания на съда са "задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона" и за правното значение на факта на неизпълнение от
органа на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането
на закона. Без противоречия в практика си ВАС приема, че когато със съдебното
решение оспореният административен акт е обявен за нищожен и преписката е
изпратена на компетентния орган за произнасяне, оспорването на издадения в
изпълнение на съдебното решение нов административен акт не е при условията на
чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като този акт не е бил предмет на съдебна проверка.
В този случай издаденият нов административен акт подлежи на самостоятелно
обжалване по общия ред, поради което всички доводи и съображения за неговата
законосъобразност следва да бъдат обсъдени в това производство. В останалите
случаи съдът преценява законосъобразността на акта, издаден след връщане на
преписката на органа за ново произнасяне, в контекста на чл. 177, ал. 2 от АПК. Тоест в случаи като настоящия, когато
указанията на съда са били по приложението на материалния закон и по съществото на спора, следва да се прецени тяхното изпълнение.
В тази връзка
настоящата инстанция намира, че в случая административният орган изцяло се е съобразил с влязлото в
сила съдебно решение. С цитираното
съдебно решение са дадени задължителни указания по смисъла на чл. 173, ал. 2 от АПК по въпроса за категорията на положения от жалбоподателя труд за два периода
- от 21.10.1986 г. до 01.12.1988 г. и от 01.01.1989 г. до 31.12.1989 г. По този
повод в съдебното решение са изложени мотиви, че от събраните доказателства
може да се направи несъмнен извод, че през периода от 21.10.1986 г. до
01.12.1988 г. и от 01.01.1989 г. до 31.12.1989 г. Т.К.И. е полагал труд при
условията на втора категория. Приетото от съда положение, че положеният от Т.К.И.
труд за времето от 21.10.1986 г. до 01.12.1988 г. и от 01.01.1989 г. до
31.12.1989 г. е от втора категория е взето предвид от пенсионния орган, противно
на изложените от процесуалния представител на оспорващия възражения, като тук е
важно да бъде отбелязано, че на практика по отношение на първия цитиран период категорията
труд е взета предвид като втора още при постановяването на предходното
разпореждане, съответно решение. Тоест безспорно се установява факта, че при
постановяване на оспореното в настоящото производство решение и двата
горепосочени периода са взети предвид като период на положен труд от втора
категория. Поради това полученият сбор за осигурителния стаж от втора категория
- 14 години, 11 месеца и 14 дни е в пълно съответствие с мотивите на цитираното
съдебно решение по въпросите, по които обективните предели на формираната му
сила на пресъдено нещо се простират, а именно – категорията на положения за
периодите от 21.10.1986 г. до 01.12.1988 г. и от 01.01.1989 г. до 31.12.1989 г.
труд. При проверка на изложеното в решението на директора на ТП на НОИ –
Хасково се установява, че превръщането на стажа от втора категория в трета, както
и сумирането на числата, съответно изчисляването на общия трудов и осигурителен
стаж, е извършено математически правилно. Тоест в случая, въпреки че е възприел
изцяло мотивите на съда относно категорията труд, административният орган е
приел, че от страна на заявителя отново не са изпълнени всички изисквания за
придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на
чл. 69б, ал. 2 от КСО, които му изводи настоящата инстанция споделя.
В тази връзка следва да бъде отново отбелязано, че правомощие
на съда при отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново
произнасяне е да даде задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона и че само тяхното игнориране може да бъде подведено под хипотезата на
чл. 177, ал. 2 от АПК. В случая обаче този факт не се установява и в този
смисъл не може да бъде направен извод, че издаденият нов административен акт е
постановен в противоречие с влязлото в сила съдебно решение. Действително администрацията
е обвързана от съдебните решения по административни дела, и в частност, в
настоящия случай, административният орган действа в условията на обвързана
компетентност, наложена му от задължителните указания по тълкуване и прилагане
на материалния закон от съда. Както вече бе посочено обаче, сравнителният
анализ на оспореното решение и на влязлото в сила Решение № 295/03.05.2022 г.,
постановено по адм. дело № 536/2021 г. по описа на Административен съд –
Хасково, формира извода, че задължителните указания в мотивите на последното по
тълкуване и прилагане на материалния закон са съобразени.
В този смисъл настоящата инстанция приема, че зачетеният
стаж на оспорващия е определен при съобразяване указанията на съда по прилагане
и тълкуване на материалния закон, дадени с Решение № 295/03.05.2022 г.,
постановено по адм. дело № 536/2021 г. по описа на Административен съд –
Хасково, и е правилно изчислен - в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби и математически коректно. Повторният отказ е постановен при различни
фактически основания, поради което не е налице идентичност между двата отказа
на административния орган относно съдържанието им. Ето защо следва да се
приеме, че повторният отказ е постановен след изпълнение на дадените указания
по прилагане на закона с влязлото в сила съдебно решение, поради което не му
противоречи. Налага се извод за процесуална, формална и материална
законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата, поради което
същата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и поради своевременното искане за
присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, на основание
чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото.
Съдът, като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира,
че в полза на ТП на НОИ - Хасково следва да се присъдят разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.К.И.,
ЕГН : **********, адрес: ***, срещу Решение
№ 1012-26-247-1/22.06.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е
отхвърлена жалба срещу Разпореждане № **********-2140-26-558/01.06.2022
г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ към
ТП на НОИ - Хасково.
ОСЪЖДА Т.К.И., ЕГН : **********, адрес:
***, да заплати на ТП на НОИ - Хасково разноски по делото в размер на 100.00
(сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: