Решение по дело №354/2022 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 372
Дата: 11 ноември 2022 г. (в сила от 11 ноември 2022 г.)
Съдия: Силвия Минкова Сандева-Иванова
Дело: 20227100700354
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 372/11.11.2022 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

СИЛВИЯ САНДЕВА

 

При участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа докладваното от съдия С. Сандева к.адм.д. № 354/2022 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Добрич срещу решение № 163/22.05.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 1030/2021 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е отменено наказателно постановление № 20-0851-001204/16.07.2021 г. на началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Добрич, с което на С.С.Д., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. В жалбата се твърди, че решението е необосновано, неясно и незаконосъобразно. Счита се, че съдът неправилно е тълкувал и приложил закона. Твърди се, че нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вина. Сочи се, че при определяне на наказанието АНО се е съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като наложеното наказание е в предвидения законов минимум. Счита се, че не са налице условията за приложение на чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се потвърди наказателното постановление.                     

Ответникът – С.С.Д., чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на касационната жалба. Счита за обоснован извода на съда за липса на субективна страна на деянието. Иска решението на ДРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.    

Представителят на ДОП дава заключение, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Споделя извода на районния съд за случайност на деянието по смисъла на чл. 15 от НК.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения :

С процесното наказателно постановление С.С.Д. е бил наказан за това, че на 15.05.2021 г., в 10, 43 часа, в гр.Добрич, по бул. “25-ти септември“, в посока кръстовището с бул. „Русия“, до бившия обувен завод, управлява лек автомобил с рег.№ хххххх, който е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 17.02.2021 г. В НП е посочено, че се издава на основание постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 08.07.2021 г. по пр.пр. № 1655/2021 г. по описа на Районна прокуратура – Добрич, ТО - Балчик. АНО е квалифицирал поведението на водача като нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което го е санкционирал на основание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП с глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

С обжалваното решение районният съд е отменил НП по съображения, че не са налице доказателства за виновно извършено нарушение от страна на жалбоподателя. Приел е, че в случая се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, приложим на основание препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, тъй като водачът не е бил длъжен да знае, нито е могъл да предвиди, че процесният автомобил, собственост на трето лице, е със служебно прекратена регистрация, още повече, че регистрационните табели на МПС са били поставени на определените за това места.  

Така поставеното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.

По делото няма спор по фактите, както и по правната квалификация на нарушението. Безспорно установено е, че Д. е управлявал МПС, което е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Дерегистрираното МПС е нерегистрирано по надлежния ред МПС, с оглед на което са налице всички съставомерни признаци на констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1, във вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Без правно значение е дали наказаното лице е било уведомено за прекратената регистрация, защото това не го оневинява. Преди да предприеме управлението на автомобила, Д., като водач притежаващ СУМПС, е следвало да провери дали той е с действаща регистрация. След като не го е сторил и се е движил с автомобил, който не е регистриран по надлежния ред, е длъжен да понесе отговорността за неспазване на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Обстоятелството, че автомобилът е бил с поставени регистрационни табели, не освобождава водача от задължението му да се увери, че няма законоустановени пречки да управлява МПС по пътищата, отворени за обществено ползване.

Неправилно районният съд е квалифицирал деянието на жалбоподателя като случайно. В случая е неприложима хипотезата на чл. 15 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН, защото деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Незнанието на факта, че управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от лицето непредпазливост под формата на небрежност. Водачът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост. С оглед на изложеното неправилно и незаконосъобразно районният съд е приел, че са налице обстоятелства, които изключват виновното поведение на водача и правят деянието му несъставомерно.  

Основателно касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, която регламентира обща наказуемост за непредпазливите деяния с изключение на предвидените в закона случаи. Такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което при извършено непредпазливо деяние лицето следва да носи административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.                                           

Като е стигнал до обратните правни изводи, районният съд е постановил един неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция.

Нарушението е безспорно установено и правилно квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят се е движил с автомобил, който няма надлежна регистрация, поради което правилно е санкциониран на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя. НП е съставен след отказ за образуване на досъдебно производство и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Не е приложима хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице обстоятелства, разкриващи по – ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Наложените кумулативни наказания са определени към законовия минимум, поради което не подлежат на преразглеждане от съда.

С оглед на изложеното обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.                                    

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд  

                                   

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 163/22.05.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 1030/2021 г. по описа на Районен съд - Добрич, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0851-001204/16.07.2021 г. на началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Добрич, с което на С.С.Д., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.           

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: