Определение по дело №4372/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 668
Дата: 21 февруари 2019 г.
Съдия: Олга Иванова Златева
Дело: 20185530104372
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер                                           Година 21.02.2019                             Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                            Петнадесети граждански състав

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                                                                                                           Председател: Олга Златева

 

като разгледа докладваното от съдия Златева

гражданско дело номер 4372 по описа за 2018 година.

 

            Предявен е иск от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД - гр. София против Т.И.Д. ***.

            В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника.

            Съдът намира, че следва да се приемат като доказателства по делото представените документи. Следва да се приложи към делото ч.гр.д.№2394/2018г. по описа на РС Стара Загора. Следва да се укаже на ищеца да зави дали ще се ползва от процесния договор и съдържащите се в него декларации, предвид оспорването на истинността им, относно подписа на ответницата. Следва, на основание чл. 183 от ГПК, ищецът да бъде задължен да представи оригиналите на представените с исковата молба документи, съдържащи подпис, положен от името на ответницата.

Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт, договор за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, погасителен план към договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №**********, анекс №1 към  договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №********** и погасителен план към него, кредитен превод от 24.08.2018г., извлечение по сметка към договорза потребителски кредит №**********, 2 бр.уведомително писмо от 22.02.2017г.

ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№2394/2018г. по описа на РС Стара Загора.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи оригиналите на представените с исковата молба документи, съдържащи подпис, положен от името на ответницата, най-късно в първото по делото съдебно заседание, ако не стори това, представените преписи ще се изключат от доказателствата по делото.  

УКАЗВА на ищеца да заяви най-късно в първото по делото съдебно заседание дали ще се ползва от процесния договор за потребителски кредит №********** от 12.04.2016г. и съдържащите се в него декларации, предвид оспорването на истинността им по чл. 193 от ГПК, като в противен случай, документът ще бъдат изключен от доказателствата по делото.

СЪОБЩАВА на страните проект за доклад по делото: 

Предявен е иск от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД - гр.София против Т.И.Д. *** по чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД – за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по приложеното ч.гр.д.№2394/2018г. по описа на РС Стара Загора, а именно: 2775,98 лв. – задължение по договор за потребителски кредит №********** от 12.04.2016г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение - 10.05.2018г., до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че вземането му произтича от Договор №********** от 12.04.2016г., с длъжници Г.А. и Т.Д., сключен при следните параметри: Сума на кредита: 3000 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на месечната вноска по кредита: 185,46 лева; Годишен процент на разходите (ГПР %) 49,89; Годишен лихвен процент: 41.17; Лихвен процент на ден: 0.11; Общо дължима сума по кредита: 4451,04 лв. Параметрите по избрания и закупен Пакет от допълнителни услуги били, както следва: „Възнаграждение за закупен Пакет от допълнителни услуги”: 1308.00 лева; Размер на вноската по закупен Пакет от допълнителни услуги: 54,50 лева. Общото задължение по договора, включващо и задължението по Пакета от допълнителни услуги, било, както следва: Общо задължение по договора: 5759,04 лева; Общ размер на месечна вноска по договора: 239,96 лева; Дата на погасяване: 12-ти ден от месеца. Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него били Общи условия (ОУ), предадени при подписване на договора и с които длъжникът внимателно се запознал преди подписване на договора, приел ги и нямал забележки към тях и се задължавал да ги спазва, за което полагали подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ. Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставяла безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството, клиентът преценял доколко предлаганият ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му, клиентът подписвал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 12.04.2016г. превел парична сума в размер на 3000 лева по посочена от длъжника Г.А. банкова сметка. *** №1 за отлагане на вноска №5, съгласно погасителен план към него и неразделна част от Договор №**********/10.09.2016г. Предвид обстоятелството, че длъжниците не изпълнявали поетите договорни задължения и направили само 12 пълни погасителни вноски и една непълна погасителна вноска, съгласно уговореното и прието от страните в чл. 12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други." На 21.02.2017г. договорът бил прекратен, а задълженията по него - обявени за предсрочно изискуеми. На 22.02.2017г. на длъжника било изпратено Уведомително писмо, с което бил уведомен за прекратяване на договора и обявяването му за предрочно изискуем. Към настоящия момент размерът на погасеното от Г.А. задължение по ДПК № ********** било в общ размер на 3223.40 лв. Неизплатената част от номинала по договора била в размер на 2775.98 лв. Предявеният иск се счита за основателен и доказан. Кредиторът, чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представил на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ и СД били длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД били длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако били изпълнени всички изброени условия, Кредиторът се задължавал да да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т.VI Параметри на договора за потребителски кредит. Ако потребителят желаел, можел да откаже кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не сторил това, а усвоил предоставената в заем сума, направил плащания по заема, което се счита за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри. Ответникът се съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент бил наясно с общата сума, която трябва да върне, както и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита. Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в районен съд Стара Загора. По заявлението било образувано ч.гр.дело № 2394/2018 г. След като длъжникът не бил намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение, на дружеството било дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си.

 

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, с който искът се оспорва по основание и размер. Оспорва се, че ответницата има качеството на солидарен длъжник по посочения в исковата молба Договор за потребителски кредит, като се твърди, че положените от нейно име подписи върху договора и съдържащите се в него декларации не й принадлежат. Оспорва се и твърдението, че посочената в договора сума е била изплатена в полза на Г.Т.И. или Т.И.Д.. При евентуалност, се оспорва твърдението за просрочие на вноските, дължими по евентуално сключения договор и отпуснат по него кредит, както и за изискуемост на претендиралата сума, поради настъпване на сочените в чл.12.3 от ОУ предпоставки - автоматично прекратяване на договора при просрочие на месечна вноска с повече от 30 дни и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да се дължи уведомление, покана, предизвестие или друго. Отсъствали данни за просрочие в уговорените по договора месечни вноски, клаузата за обявяване на договора за предсрочно изискуем без да се дължи уведомление до другата страна, се счита за нищожна и противоречаща на закона. Обявяването на каквото и да е било изявление предполагало достигане на това изявление до неговия адресат, поради което уговорката, че предсрочната изискуемост ще бъде обявена, без да се дължи уведомление от страна на кредитора, била недействителна. Цитира се съдебна практика. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следвало да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, което в настоящия случай не било направено. От обстоятелствената част на исковата молба не ставало ясно на коя дата договорът е прекратен автоматично от страна на ищеца, както и на коя дата и по какъв начин предсрочната изискуемост е била обявена на ответницата. Оспорва се действителността на Договора за потребителски кредит, като се счита на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.90 и т.10 от ЗПК за недействителен. От съдържанието на договора и ОУ не ставало ясно как е определен годишният процент на разходите, като същият се явявал прекомерно и в нарушение на добрите нрави завишен, а следователно и недействителен. В нарушение на добрите нрави било задължението за заплащане на годишен лихвен процент в размер, надвишаващ трикратния размер на законната лихва, поради което в тази част договорът също се счита за недействителен. На основание чл.146, ал.1 във вр. с чл.143 от ЗЗП договорът за потребителски кредит бил недействителен, поради съдържащите се в него неравноправни клаузи досежно определянето на годишния лихвен процент, годишния процент на разходите, общият размер на задължението, определено като задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги, предсрочната изискуемост на кредита, задължение за заплащане на неустойка при прекратяване на договора и нейния размер, задължение за заплащане на лихва за забава върху уговорените месечни вноски. На основание чл.21, ал.1 от ЗПК съдържащото се в договора споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се счита за нищожно, поради противоречие със закона и неговото заобикаляне. В противоречие на изявлението, съдържащо се на последната страница от искането за отпускане на потребителски кредит, че ищецът не събира никакви такси за попълването на искането за кредит и кандидатстване, била включената в Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги цена за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, в противоречие на чл.10а, ал.2 от ЗПК. В нарушение на чл.10а, ал.4 от ЗПК в споразумението било уговорено заплащане на обща цена за редица посочени услуги, без да има яснота при какви условия и как могат да бъдат ползвани същите, както и каква е цената на всяка една от тях, а още по-малко за насрещното им престиране от страна на кредитора. От съдържанието на исковата молба и нейния петитум не ставало ясно какво включва заявеното за установяване задължение в размер на 2775.98 лв„ дефинирано като неизплатено парично задължение, представляващо номинал по посочения в исковата молба договор. Неконкретизирането на произхода и вида (определение за номинал по договора за кредит липсвал) на претенцията затруднявала правото на защита и надлежното упражняване на процесуалните му права. Предявеният иск се счита за неоснователен и недоказан и се моли да бъде отхвърлен.

В тежест на ищеца е да докаже при пълно и главно доказване обстоятелствата, от които произтича вземането му по издадената заповед по чл. 410 ГПК. Следва да установи сключването на договора и неговите параметри, това, че е изправна страна по договора, че му се дължи главница в претендирания размер. 

Ответникът следва да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.

Съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор /в случая са направени възражения/. Когато констатира наличие на тези обстоятелства, съдът, разглеждащ делото по същество, е длъжен с оглед принципа на състезателност да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства.

Съдът намира, че следва да се обсъдят възраженията, свързани със защита на потребителя от неравноправни клаузи по потребителски договори: по чл. 22, вр. с чл. 11 ал. 1, т. 9, т.9а и т. 10 от ЗПК; чл. 10а от ЗПК.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе становище във връзка със спора налице ли са неравноправни и нищожни клаузи в Договора за потребителски кредит в срок до открито съдебно заседание (вкл.)

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

УКАЗВА на страните, че приключването на делото със спогодба е основание за определяне на държавна такса в половин размер -чл.78. ал.9 от ГПК.

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 27.03.2019 г. от 16.00 часа, за която дата да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, а на ищеца и от отговора.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: