Решение по дело №307/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                                          Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  562

 

                                       10.06.2020г.,гр.Пловдив

 

                             В   И  М   Е  Т  О    Н А    Н  А  Р  О  Д  А 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на четиринадесети май две хиляди и двадесета година,  в състав:

 

                                                Председател: Виолета Шипоклиева

 

                                                          Членове: Фаня Рабчева

                                                                          Св.Узунов

 

С участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева въззивно гр.д.№ 307/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Производство по чл.258, ал.1 и сл ГПК.

                        Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Б.П.,***, в качеството си на пълномощник на “Балканпак” ЕООД – гр.Казанлък, представлявано от управителя С. Д. С. против Решение № 4085/ 25.10.2019г. постановено по гр.д.№ 16047/ 2018г. по описа на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за признаване за установено, че “Ей Кей Фамили Бранд”- гр.Пловдив дължи сумата 728,40 лева главница по договор за изработка на щанца, печатни плаки и предпечат, за което е издадена фактура № **********/05.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 37.49 лв лихва за забава от 06.01.2018г. до 09.07.2018г. , за които суми е издадена заповед № 6457 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 16.07.2018г. по ч.гр.д.№ 11503 по описа на ПРС за 2018г, като в тежест на ищеца са възложени направените от ответника разноски по водене на делото. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове по чл.422 ГПК. Претендира се присъждане на направените от ищеца разноски за двете съдебни инстанции.

                        Постъпил е отговор по въззивната жалба от адв.О.Д.,***, пълномощник на въззиваемата страна “Ей Кей Фамили Бранд”- гр.Пловдив, с който се оспорва жалата като неоснователна, иска се нейното отхвърляне, потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените за настоящата инстанця разноски по делото.

                        Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намери следното:

                        Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

                        С депозираната жалба правилността на обжалваното решение се оспорва с доводите и съображенията: не обсъждане на доказателствата в цялост, вкл. Приемо-предавателен протокол от 21.12.2017г. за закупени и предадени на отв.дружество и приети срещу подпис произведени изработени щанци стоки, без повреди и отговарящи на качеството, както и фактура от 22.12.2017г.  на стойност 1 776,36 лв, която била изплатена по банкова сметка ***; след изработката до окончателното им плащане нямало постъпила рекламация, а недоказани твърдения за некачествено изработена стока, изработена с поръчаните инструменти/ консумативи, фактурирана, която била осчетоводена от ответника в счетоводството, видно от заключението на вещото лице, отразена в ДП и СД по ЗДДС с ползван данъчен кредит; неправилно било  претото  от районния съд , че не му е предадено изработеното, поради което не му се дължи сумата по издадената фактура; извършва се позоваване на постоянна практика на ВКС в насока на това, че издававено на фактура, записванията в търговските книги, съвпадащи като отразяване на търговски сделки в счетоводствата на двете дружества, включването им в ДП по ЗДДС, установяват приемане на възложената работа/ Р 138/ 17.10.2011г. по т.д.№ 728/2010г. На ВКС- II ТО, Р 121/ 21.07.2016г. по д.1622/ 2015г. на ВКС- I ТО, Р 42/ 19.04.2010г по т.д. 593/2009г. ВКС – II ТО, Р 9/ 05.06.2017г. по д. № 2690/ 2015г. на ВКС – II ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК; на следващо място се сочи, че намерението на ответното дружество да приеме материалите  може само да се предполага, след като по никакъв начин не било доведено до знанието на ищеца, в процесната фактура не бил фактуриран траспорт, като правото да развали договора принадлежи само на изправната страна, за каквото се смятало ответното дружество, а същото не предприело никакви действия, с които да поиска изработеното или да определи ден, в който със собствен транспорт ще приеме изработеното от жалбоподателя; сочи се, че приемането не е обвързано със законово изискване за форма, като с оглед свободатата на договаряне страните могат да уговорят такава, но дори и в тази хипотеза тя има само доказателствена стойност, затова се счита, че не е налице процесуална пречка по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД да бъде доказано с всички допустими по ГПК доказателствени средства , вкл. чрез осъществени от ответното дружество правни и фактически действия, каквито са осчетоводяване на процесната фактура и ползването на данъчен кредит по нея; на следващо място се възразява с оглед становището на съда по отношение на разноските, направени от ищеца и неприсъждането на адв.хонорар по приложеното ч.гр.д.№ 11503/ 2018г., като се сочи, че в приложения ДПЗС от 12.07.2018г. договореното възнаграждение в размер на 300 лева се дължи и платено от жалбоподателя в брой, поради което не следва да се представя друго доказателство освен представения ДПЗС.

                        С отговора по въззивната жалба основателността на въззивната жалба се оспорва с доводите, за това, че независимо от осчетоводяване на процесната фактура, не е възникнало задължението за заплащане на възнаграждението, като фактурата не удостоверява възникване на основанието за плащане, същата представлява само вторичен счетоводен документ, който да конкретизира размера и основането за плащане, но не и да създаден същите; ще възникне задъление за плащане, само ако основанието, посочено във фактурата действително е възникнало съгласно развилите се отношения между страните , в случай, че е настъпила изискуемостта; застъпва се становище, че в случая отношенията между страните се уреждат въз основа на правилата на договор за изработка, а не по правилата на договор за продажба, което становище своевременно е било изразено в отговора по исковата молба; от събраните по делото доказателства, че ответникът възложил изработването на конкретни стоки - щанци и печатни платки/ клишета/, необходими за осъществяване на печат на материали/ етикети/, но единствено за търговската дейност на ответника; безспорно, че така процесните стоки са поръчани за изработване конкретно за дейността на ответника, поради което става въпрос за индивидуално определени стоки, а не родово определени, поради което съгласно чл.264 и сл. ЗЗД следва да се даде възможност на ответника да прегледа изработените за него стоки и да заяви дали ги одобрява или има възражения; на ищеца бил изпратен официален имейл, съгласно който ответникът е потвърдил, че задължението ще бъде платено, но след получаване на стоките, за да може да ги прегледа и да прецени дали ги приема без забележки, респ. – да направи възражения, ако има такива; поради последното се счита,  че не отговаря на истината твърдението в жалбата, че намерението на ответното дружество да получи стоките не е било доведено до знанието на ищцовата страна, тъй като имейлът / представляващ покана за предаване на работата/ е изпратен именно като отговор на поканата на ищеца за плащане на възнаграждението по процесния договор / фактура/ за изработка, като съгласно чл.266 ЗЗД поръчващият трябва да плати възнаграждението за приетата работа; в случая се сочи, че работата не е предадена от ищеца - изпълнител на ответника-възложител, поради което при непредадена работа няма как да възникне задължението за заплащане на възнаграждението според разпоредбата на чл.266 ЗЗД; по отношение позоваването на ищеца на разпоредбата на чл.327 ТЗ се аргументира, че тази разпоредба също предвижда, че цената следва да бъде платена при предаване на стоката/ работата, в каквато насока е бил изготвен доклада на районния съд, по който ищецът не е имал възражения; ищецът не е доказал, че е изработил качествено и в срок възложената работа и е предал изработеното – щанца и печатни плаки, не е дал възможност на ответника да прегледа работата, поради което не се приема твърдението на ищеца, че стоките са приети с конклудентни действия, такова приемане се оспорва да е имало, доколкото позицията на ответника е била, че желае да получи стоките, да ги прегледа и ако няма забележки – те да бъдат платени; в тази насока се поддържа възражението за неизпълнен договор на основание чл.90 ЗЗД докато ищецът не изпълни задължението си да предаде на ответника щанцата и печатните плаки.

                        При отхвърляне на така предявените искове, районният съд е определил възникналото между страните облигационно правоотношение с източник договор, притежаващ белезите на договор за изработка съгласно чл.258 и сл ЗЗД, отчетени са безспорните факти относно договорената изработка на процесните щанца и печатни плаки, изработената на 05.01.2018г. поръчка, на която дата е издадена и процесната фактура. По основния между страните спор за дължимост на договореното възнаграждение за изработеното поради неполучаването му, районният съд е приел неизпълнение на указаната с доклада доказателствена тежест за представяне на доказателства, че изработеното е предадено на ответната страна, а депозираното от ищцовата страна становище от 07.03.2019г. в насока на обстоятелството, че предпечатни плаки и предпечат за инструменти, които се изработват специално за нуждите на възложителя и се използват многократно за производство на кашони, като те не се предават на възложителя, тъй като след изработването им , те се използват за последващи поръчки от същия възложител при производството на кашони доказателства също не са ангажирани. Поради недоказаност на тези твърдения, съдът не следва да преценява дали цената за тях се дължи при издаване на данъчната фактура, съответно получаването й по твърденията на ищеца.

            Жалбата е неоснователна.

                Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл.266, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД от “Балканпак” ООД – гр.Казанлък против “Ей Кей Фамили Бранд”- гр.Пловдив за заплащане цената на изработено в размер на сумата 728,40 лева , представляваща главница по договор за изработка на щанца, печатни плаки и предпечат, за което е издадена фактура № **********/05.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 37.49 лв лихва за забава от 06.01.2018г. до 09.07.2018г. , за които суми е издадена заповед № 6457 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 16.07.2018г. по ч.гр.д.№ 11503 по описа на ПРС за 2018г.

            Безспорно се явява по делото, че между страните е съществувало правоотношение по договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл ЗЗД, доказателства за което е и представената по делото имейл-кореспонденция между страните от 23.11.2017г., установяваща офериране от страна на ищеца “Балканпак” ООД изработка на каширани кашони, както и инструментите за това - изработка на щанца, предпечатни плаки, предпечат с посочени цени без ДДС. С отговор от същата дата ответникът потвърдил поръчката. Представен е по делото Приемо-предавателен протокол от 21.12.2017г. за прието от страна на ответника 1507 бр. каширани кашони, 1500 бр. подложки 255/ 290 и 3 бр. 100/120.  С имейл - кореспонденция от 24.04.2018г. ищецът изпратил фактурите на ответника, по които имал задължения с покана за плащане, като по отношение на процесната фактура № ********** ответникът уведомил ищеца, че ще бъде платена при получаване на клишето. Действително чрез ангажираната от ищеца и депозирана по делото ССчЕ се установяват обстоятелствата, че процесната фактура от 05.01.2018г. е намерила отражение както в счетоводството на ищеца, така и в счетоводството на ответника, при  последния същата е включена в Дневника за покупките и Справка – Декларация по ЗДДС за м.април 2018г. , по която не е налице извършено плащане с размер на общото задължение с ДДС – 728,40 лева.  Нарочни доказателства  за предоставяне възможност за приемане, съответно получаване от страна на възложителя на процесните вещи - щанца, печатни плаки и предпечат, не са ангажирани от ищеца. Тезата на ищеца е наличието на извършени от страна на възложителя конклудентни действия, чрез които следва да се приеме, че е налице фактическо приемане на посочените вещи , които се изразяват в  осчетоводяване в счетоводството на ответника на издадената от изпълнителя фактура за заплащането им, което следва да се приеме като признание на задължението. Тезата не се възприема за основателна от въззивния съд по следните съображения. В случая не се касае за правоотношение, произтичащо от търговска продажба на стоки по смисъла на чл.327 ТЗ, вкл. относно правилата за заплащане на цената на доставените стоки. При договора за изработка по арг. от разпоредбата на чл.264, ал.1 и сл. ЗЗД изпълнителят следва да даде възможност на възложителя да прегледа  изработеното, след което при липса на възражения за неправилно изпълнение се следва изпълнение на задължението по чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на неговата цена.  В случая представеният по делото Приемо-предавателен протокол от 21.12.2017г. не удостоверява приемане от ответника на процесните вещи - щанца, печатни плаки и предпечат, а приемане  само на вещите, предмет на изработката  - 1507 бр. каширани кашони, 1500 бр. подложки 255/ 290 и 3 бр. 100/120. Фактическите действия от страна на изпълнителя за осчетоводяване на процесната фактура в счетоводството на същия сочи на наличие на задължения от негова страна във връзка със заплащането на изработено по сключен между страните договор за изработка, но в конкретната фактическа обстановка не се това намира това да освобождава изпълнителя задължението по договора за предоставяне възможност за преглед / получаване/ на процесните изработени вещи, вкл. с оглед изложената теза на изпълнителя, че тези вещи като индивидуално определени са изработени за целите на производство на други изделия на възложителя, от една страна и от друга – налице е изрично изявление на възложителя за противопоставяне заплащане на цената им до тяхното получаване, видно от представения по делото имейл -  отговор от 04.01.2019г. Становището на изпълнителя от 07.03.2019г., че процесните предпечатни плаки и предпечат за инструменти са изработени специално за нуждите на възложителя и се използват многократно за производство на кашони, като те не се предават на възложителя, тъй като след изработването им, те се използват за последващи поръчки от същия възложител при производството на кашони, не е подкрепена от доказателства за обстоятелствата, че са налице последващи поръчки от страна на възложителя, за целите на които е било необходимо фактическото задържане на процесните  вещи с цел продължаване изработката на други изделия за изпълнителя.

По отношение на представената от жалбоподателя съдебна практика, приложена към жалбата следва да се отбележи, че две от съдебните решения – Решение № 42/ 19.04.2010г. по гр.д.№ 593/ 2009г. на ВКС и Решение № 121/ 21.07.2016г. по гр.д.№ 1622/ 2015г. на ВКС касаят задължения, произтичащи от правоотношения по търговска продажба, по смисъла на чл.327 ТЗ. По представеното Решение № 138/ 17.10.2011г. по гр.д.№ 728/ 2010г. на ВКС фактическата обстановка не съдържа спецификата на настоящия казус, свързана с изработка на индивидуално определени вещи - щанца, печатни плаки и предпечат, които да служат за последваща изработка на родово определени изделия за възложителя.  Не е в тази насока фактическата обстановка, касаеща разгледания правен спор с Решение № 9/ 05.06.2017г. по гр.д.№ 2690/ 2015г. на ВКС, във връзка с тълкуването като извънсъдебно признание за съществуването на задължение за заплащане на възнаграждение, съответно заплащане цената на фактически приети извършени СМР.

                        По така изложените съображения предявеният установителен иск за претендираното вземане на основание чл.422, ал.1 ГПК се намира и от настоящата инстанция за неоснователен, а като е постановено в тази насока обжалваното решение на районния съд, последното подлежи на потвърждаване.

                        На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят направените за въззивната инстанция разноски съобразно представения списък по чл.80 ГПК – 600 лева.

                        Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК , въззивният съд

 

                                                                        Р     Е    Ш    И :

 

                         ПОТВЪРЖДАВА изцяло  Решение № 4085/ 25.10.2019г. постановено по гр.д.№ 16047/ 2018г. по описа на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени предявените от  “Балканпак” ЕООД, ЕИК: *********, гр.Казанлък, представлявано от управителя С. Д. С. / сега “Смърфит Капа България” ЕООД/ искове за признаване за установено, че “Ей Кей Фамили Бранд”- гр.Пловдив дължи сумата 728,40 лева главница по договор за изработка на щанца, печатни плаки и предпечат, за което е издадена фактура № **********/05.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 37.49 лв лихва за забава от 06.01.2018г. до 09.07.2018г. , за които суми е издадена заповед № 6457 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 16.07.2018г. по ч.гр.д.№ 11503 по описа на ПРС за 2018г, както и в частта на разноските.

             Осъжда “Смърфит капа България” ЕООД, ЕИК: *********, гр.Казанлък, представлявано от управителя С. Д. С. да заплати на “Ей Кей Фамили Бранд”, ЕИК:*********, гр.Пловдив, представлявано от А. В. К. сумата 600 лева / шестстотин лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

     Председател:                              Членове: