Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 04.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на тридесети ноември две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор О. Куздов от ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 188 по описа за 2020г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Г.Б.“ ЕООД, ***, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, депозирана чрез адвокат Р.Х. от ШАК, срещу
Решение № 308/16.07.2020г. на Районен съд – гр.Шумен, постановено по АНД № 908/2020г.
по описа на съда. С оспорения съдебен акт е изменено Наказателно постановление
№ 27-0001062/03.04.2020г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” -
гр.Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ), във
връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ на „Г.Б.“ ЕООД, *** е наложена имуществена
санкция в размер на 1700 лева, като съдът е намалил размера ѝ на 1500
лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че между
лицето и санкционираното дружество не е било възникнало трудово правоотношение,
поради което не е било налице и задължение за провеждане на начален инструктаж.
Освен това сочи, че е налице и неправилна правна квалификация на вмененото на
дружеството нарушение, представляващо съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Поради изложените съображения се
отправя искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно
постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява
от адвокат Р.Х., която поддържа сочените отменителни основания, като ги
доразвива. Депозира и писмени бележки, в които излага допълнителни аргументи в подкрепа
на застъпената в касационната жалба теза за незаконосъобразност на наказателното
постановление.
Ответната страна, Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Шумен, представя писмена молба, в която поддържа
становището за неоснователност на касационното оспорване и претендира
присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призована, не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и отправя искане за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна,
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 27.02.2020г. контролни органи на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен
извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство на строеж „Многофамилна жилищна сграда с гараж“,
находящ се в гр. Шумен, ул. Август Попов №17-19, на който довършителните работи
се изпълнявали от „Г.Б.” ЕООД, ***. Била извършена и последваща проверка по
документи на 04.03.2020г., представени в
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Шумен. Било установено, че на лицето М.В.А.не
бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве преди допускането му до
работа на строежа на 27.02.2020г.
При извършената на
27.02.2020г. проверка на строежа, М.В.А.се намирал в обекта и изпълнявал
трудови функции – почистване на строителни отпадъци, без да му е извършен
начален инструктаж по безопасни и здравословни условия на труд. В деня на
проверката в обекта, на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ лицето писмено декларирало, че работи в „Гранд
Билдстрой“ на обект – жилищна сграда, от 08.30 до 12.00 часа, като уговорката
била да му бъде платена сумата от 20.00 лева. Метял обекта, за което му били
предоставени ботуши. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол №
ПР2006257, съставен и връчен на 05.03.2020г. на упълномощено от представляващия
дружеството, лице.
Контролните органи
квалифицирали въпросното деяние като
нарушение на разпоредбите на чл. 281, ал. 1 от КТ, чл. 12, ал. 1 и чл. 11, ал. 5 от
Наредба № РД-07-2 от 16.12.
2009г. за условията и реда за провеждане
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, поради което на
05.03.2020г. срещу дружеството бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 27-0001062 в присъствието на упълномощено
лице, на което бил и връчен. При връчването упълномощеното лице отразило
възражения, че не познава М.В.А.и не са го наемали на обекта. В
законоустановения срок не са депозирани допълнителни възражения.
Въз основа на съставения
акт и на материалите по преписката, административнонаказващият орган издал
обжалваното НП, като възприел изцяло констатациите, съдържащи се в АУАН.
При така установената фактическа
обстановка, съдебният състав е формирал извод, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
санкционната процедура и не са били нарушени процесуалните права на
привлеченото към отговорност лице. Съдебният състав е посочил, че от
задълбочения прочит на приобщените писмени и гласни доказателства се установява
извършването на описаното в акта и в НП нарушение, изразяващо се в непровеждане
на начален инструктаж в деня на постъпването на работа на лицето М.А.от страна
на работодателя му „Г.Б.“ ЕООД, за което правилно е била ангажирана
отговорността на търговеца. Съдебният състав обаче е констатирал, че размерът
на наложената санкция е неправомерно завишен, поради което я изменил,
определяйки я в минималната ѝ стойност.
Настоящият състав намира, че
въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил
фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и
законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, поради което
същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. За прецизност следва да се
отбележи, че касационната инстанция не споделя твърденията на касатора за
наличие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, доколкото такива не са налице. В частност, наказващият орган е издирил
относимите правни разпоредби, спрямо които е привел противоправното поведение
на търговеца, определяйки му и санкция съобразно състава на чл. 413, ал. 2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 281, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да
организира провеждането на инструктиране и обучение на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и
социалната политика. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2, начален
инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, какъвто е
процесният случай, в деня на постъпване на работа, като съгласно чл. 11, ал. 5 от
с.н., проведените инструктажи се документират в книги за инструктажи. В
настоящия казус фактическото описание на нарушението в АУАН и в НП кореспондира
напълно с дадената правна квалификация от страна на контролните органи.
По отношение на възражението в
касационната жалба, че не е установено наличие на трудово правоотношение между
касатора и лицето М.А., съответно, че не е установено юридическото лице да се
явява негов работодател, съдът намира същото за неоснователно. От
доказателствата по делото, включващи и Декларация от самото лице, се установява
полагането на труд от негова страна в обекта на касатора – строеж на
„Многофамилна сграда с гараж“, намиращ се в гр. Шумен на ул. А. Попов № 17-19,
на който довършителните работи в деня на проверката са изпълнявани от служители
на санкционирания субект. За да е налице нарушение на разпоредбите за безопасни
условия на труд, осъществяващо от обективна страна изпълнителния състав на
процесното неизпълнение, не е необходимо да е сключен писмен трудов договор или
трудовото правоотношение да е обявено с постановление, издадено от контролните органи
на инспекцията по труда по реда на чл. 405а ал. 1 от КТ. Съгласно ДР на Закона
за здравословни и безопасни условия на труд и § 1, т. 2 от ДР на самата Наредба
№ РД-07-2, за целите на закона понятието „работодател“ е разширено, като
включва освен определеното в § 1, т. 1 от КТ, така и „всеки, който възлага
работа и носи цялата отговорност за предприятието“. Съответно „работещ“ по
смисъла на специалните разпоредби по безопасност на труда е всяко лице, което е
наето от работодател /§ 1, т. 2а от ЗЗБУТ/. А от задълбочения прочит на
приобщените доказателства, в т.ч. и от собственоръчно попълнената от М.А.на
основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ декларация, се установява, че лицето е
полагало труд за работодателя си „Гранд Билдстрой“, ЕООД, без да му е проведен
начален инструктаж в деня на постъпването му на работа, доказателства за
провеждането на които не са налице между кориците по делото. С оглед на това,
съдът намира, че наказващият орган правилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на дружеството, в качеството му на
работодател, за извършеното от него нарушение, като на основание чл. 413, ал. 2
от КТ е била наложена санкция в размер на 1 700 лева, чийто размер е редуциран
от районния съд до минималния такъв, предвиден в санкционната разпоредба, като
от страна на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Шумен не е депозирана жалба
срещу първоинстанционното решение.
От така установеното фактическо и
правно положение, ограничен в пределите на касационната проверка от наведените
в жалбата конкретни пороци на оспорваното решение, съдът приема, че оспореното
решение е валидно, допустимо и правилно, а касационната жалба е неоснователна.
Решението на Шуменският районен съд е постановено при правилно установена
фактическа обстановка и при правилно направени правни изводи по отношение
приложението на закона, поради което следва да се остави в сила.
Относно претенцията на ответната
страна за присъждане на направените разноски, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.
3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ в съдебното производство,
образувано по обжалване на наказателно постановление страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора ответната страна
има право на разноски по делото. Същите следва да бъдат присъдени в размер на
120 лева, която сума представлява юрисконсултско възнаграждение, определено въз
основа на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид
изложеното касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Шумен разноски по делото в размер на 120 лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 308/16.07.2020г. на
Районен съд – град Шумен, постановено по АНД № 908/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
„Г.Б.“ ЕООД, ***, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Шумен разноски по
делото в размер на 120 (сто и двадесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 04.12.2020г.