№ 185
гр. Смолян, 28.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Валентина Т. Бошнякова
Събинска
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело
№ 20255400500009 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.264,ал.1 от ГПК.
Постъпила е молба с вх.№ 1647/25.04.2025г. от жалбоподателя К. А. С. чрез пълномощника
му адв. Е. С., с която оттегля въззивната си жалба и моли да бъде прекратено производството по
делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
въззиваемия Община Чепеларе, като моли същото да бъде намалено на 1000 лева.
От въззиваемият Община Чепеларе, чрез пълномощника й адв.С. е постъпило писмено
становище с вх.№ 1646/25.04.2025г. , в което са изложени съображения по съществото на спора.
Претендира се адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Молбата за оттегляне на въззивната жалба е подадена от пълномощник, който не е
изрично упълномощен с правата по чл.34,ал.3 от ГПК да оттегля въззивната жалба.
Постъпила е и втора молба с вх.№ 1675/28.04.2025г. лично от жалбоподателя К. А. С., с
която оттегля въззивната си жалба и моли производството по делото да бъде прекратено. Поддържа
и подадената от пълномощника му адв.Е. С. молба и направените с нея искания, поради което
оттеглянето на въззивната жалба е надлежно направено.
Предвид заявеното искане следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 264,
ал. 1 предл. 1 ГПК, въззивният съд е десезиран, поради което въззивното производство следва да
бъде прекратено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.4 от ГПК
жалбопадателят К. А. С. ще следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия Община Чепеларе
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева дза
въззивното производство.
Въззивният съд намира възражението на жалбоподателя за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемия Община Чепеларе, за
неоснователно и същото следва да бъде оставено без уважение. С отговора на въззивната жалба е
1
представен договор за правна защита и съдействие № 42059/18.12.2024г. , сключен между адв.Н. С.
и Община Чепеларе, представлявана от кмета Б. Х. с който е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лева,платимо по банков път. Представено е платежно нареждане
от 18.12.2024г., от което е видно, че сумата от 2000 лева е преведена на адв.Н. С. с основание –
„Дог. 42059/18.12.2024г.-правна защита“.
С възражението по чл.78,ал.5 от ГПК пред съда се поставя спор за обективните предели
на отговорността за разноски, с твърдението, че спечелилата делото страна е надценила труда на
своя адвокат. С преценката по чл.78,ал.5 от ГПК съдът установява пределите на деликтната
отговорност на страната, предизвикала спора (чл.51,ал.1,изр.І от ЗЗД).Критерият е обективен. С
изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е съобразено „с действителната
фактическа и правна сложност на делото“ преценката се концентрира върху характеристиките на
защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е „прекомерно“ законът допуска
уговорения паричен еквивалент на защитата да не съответства на пазара, при който адвокатите
уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната
не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се
очаква да възложи защитата си на адвокат, оценяващ най-ниско труда си. Едва, ако се установи, че
възнаграждението е уговорено в съществено отклонение от мярката ,наложена от пазара съдът
може да намали отговорността на страната, предизвикал спора до обичайния разумен размер.
В случая съдът не може да обоснове преценката си само на това, че адвокатът на
въззиваемият не е могъл да извърши цялата възложена му защита, поради оттеглянето на
въззивната жалба. Обратното означава да се приеме, че в резултат на собствените си действия-
оттегляне на въззивната жалба, жалбоподателят може да ограничи отговорността си по чл.78,ал.4
от ГПК за вече направените от въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение. И в този
случай преценката следва да се концентрира върху това дали въззиваемият съществено е надценил
труда на своя адвокат. С оглед даденото тълкуване от СЕС в решение от 25.01.2024г. по дело С-
438/22г., съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба
№ 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа и при определяне на отговорността за
разноски следва да се съобрази с фактическата и правна сложност на делото, с обема на
извършената работа, с материалния интерес по делото, с обема на доказателствения материал и
приложимите национални и международни правни норми, със значимостта на извършените
процесуални действия за защита интересите на страната, с икономическите условия и стандартът
на живот в страната (Определение № 2995/13.06.2024г. по ч.гр.д.№ 991/2024г. на ІV г.о. на ВКС).
В настоящия случай материалният интерес по делото е в размер на 18 150 лева.
Пълномощникът на въззиваемия е изготвил отговор на въззивната жалба, както и писмено
становище по делото, в което са изложени съображения по съществото на спора. Делото се
отличава с фактическа сложност, тъй като са предявени 72 обективно съединени иска, с които се
претендира адвокатско възнаграждение по 72 броя изпълнителни дела и обемът на
доказателствения материал е значителен. Съгласно чл.7,ал.2,т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
възнагражденията за адвокатска работа адвокатското възнаграждение за посочения материален
интерес е в размер на 2650 лева. Претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение от
2000 лева е под определения, съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. пазар, при който адвокатите
уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност. Следователно
претендираното възнаграждение не е прекомерно и направеното от жалбопадателя възражение за
прекомерност е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
2
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по В.гр.д. № 9/2025 г. по описа на Окръжен съд-Смолян,
поради оттегляне на въззивна жалба с вх.№ 8126/26.11.2024г., депозирана от К. А. С. чрез
пълномощника му адв.С. К. срещу Решение № 49/04.11.2024г., постановено по гр.д.№ 137/2023г. по
описа на Районен съд-Чепеларе.
ОСЪЖДА К. А. С. с ЕГН **********, с адрес: гр.Пл., бул.“Ш. с.“ № 146,ет.2 да заплати на
Община Чепеларе, с ЕИК *********, с адрес гр.Чепеларе, ул.“Беломорска“ 44Б, представлявана от
кмета Б. Х. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му пред ПАС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3