О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 23.02.2022 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е“ въззивен състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл. съдия ЯНА ВЛАДИМИРОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Яна Владимирова в.гр.д. № 12717 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е молба
от Н.Б.Д., чрез адв. П.П., за възстановяване на срок за изпълнение указанията
на съда, дадени с разпореждане от 24.01.2022 г., постановено по настоящето
дело, да бъде представено пълномощно за адв. П. за представителство пред ВКС. В
молбата се сочи, че процесуалният представител на Н.Д. заболял от Covid-19 и бил поставен в карантина за период от
10 дн, до 27.01.2022 г. включително, когато указанията на съда били получени от
него колега, респ. същият не бил узнал своевременно за тях с оглед влошеното си
здравословно състояние. Представя доказателства във връзка с твърденията си,
както и пълномощно в изпълнение на указанията на съда.
Подаден е
отговор от С.О., в който са развити съображения за неоснователност на молбата
за възстановяване на срок.
По депозираната
молба за възстановяване на срок, въззивният съд намира следното:
Молбата за възстановяване
на срок е допустима. По същество същата е основателна. В подкрепа на
твърденията си за наличие на особени непредвидени обстоятелства, които страната
не е могла да преодолее, адв. П. представя протокол от изследване, от който е
видно, че същият е дал положителна проба за инфекция с Covid-19
на 17.01.2022 г. По силата на Заповед № РД-01-610 от 22.10.2020 г., допълнена
със Заповед № РД-01-177 от 22.03.2021 г. и Заповед № РД-01-13/11.01.2022 г., на
задължителна изолация подлежат потвърдените случаи на COVID-19 за период от 10
дни от датата на потвърдителното лабораторно изследване. Насрещната страна е
възразила, че периодът на задължителна изолация не съвпада изцяло със срока,
даден на адв. П. за изпълнение на указанията на съда. Въпреки че тази
констатация е вярна, следва да се отбележи, че адв. П. се позовава на
продължително отсъствие от работа вследствие на инфекцията с Covid-19. Указанията не са били получени лично от
него, а от негов колега, по време на периода на задължителна изолация –
27.01.2022 г. Предвид обявената епидемична обстановка и характера на
заболяването, с което бил диагностициран пълномощника на страната – безспорно
установената инфекция с Covid-19 и заявените от
адв. П. усложнения във връзка с нея, съдът намира, че
са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, които са
попречили на процесуалния представител на ответницата по касация да изпълни
своевременно указанията на съда. Същият ги е изпълнил на 8.02.2022 г., като с
молбата за възстановяване на срок е представил както доказателства за нейната
основателност, така и пълномощното за подаване на писмения отговор на
касационната жалба и представителство пред ВКС. Въпреки че по отношение на Н.Б.Д.
не се сочи да са били налице особени непредвидени обстоятелства, възпрепятстващи
изпълнение на указанията, следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС –
определение по ч.гр.д.№ 2873 от 2019 г. на ВКС, I г.о.,
както и цитираните в него актове, при наличието на пълномощник по делото, от
страната не може да се изисква да извършва лично не само правните, но и
фактически действия във връзка с изпълнение на указанията на съда.
Съгласно
горецитираната практика на ВКС за основателността на молбата за възстановяване
на пропуснатия срок за внасяне на държавната такса не е от значение неспазване
на изискването на чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза (ДВ бр.51
от 27.06.2017 г.), тъй като представянето на пълномощно за подаване на писмен
отговор не представлява явяване пред органите на съдебната власт. Такъв би бил
случаят, в който молителят е бил призован и е следвало да се яви в съдебно
заседание.
С оглед чл. 64,
ал. 3, изр. 2 ГПК е необходимо да се изследва било ли е възможно адв. П. да
подаде молба за продължаване на срока. Тъй като подаването на молба за
продължаване на срока е свързано с извършване на сходни действия като подаване
на молба за изпълнение указанията на съда (съставяне на молба и входирането
ѝ в съответната регистратура или деловодство), следва да се приеме, че
подаването ѝ не е било възможно по всички изложени по-горе съображения.
Допълнително
следва да се посочи, че към момента на депозиране на молбата за възстановяване
на срока настоящият състав все още не е бил констатирал, че той е изтекъл. Адв.
П. е подал молбата още преди изтичането на срока да бъде констатирано от съда,
като съгласно чл.65, ал.2 ГПК едновременно с нея е приложил и пълномощното за
подаване на отговора. От тези действия може да се направи извод за
добросъвестно процесуално поведение, което трябва да бъде ценено съвкупно с
останалите обстоятелства, които се установяват във връзка с направеното искане.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 64, ал. 2 ГПК срока за
представяне на пълномощно за подаване на писмения отговор, даден на Н.Б.Д.,
чрез адв. П.П..
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Делото да се изпрати на ВКС по компетентност – за
произнасяне по подадената касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.