Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
17.05.2017 г., гр. С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Таня Димчева, като разгледа докладваното
от съдията т. дело N 5179 по описа за 2014
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 64, ал. 3 от Закона
за концесиите /ЗК/ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, чл. 64, ал.
3 от ЗК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 47, ал. 4 от Закона за водите /ЗВ/ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Ищците Държавата, представлявана от М. на О.С.И
В. и Община Б. твърдят, че между Държавата, представлявана от М. на О.С.И В. и
ответника е сключен договор № 1075 от 10.07.2007 г. за предоставяне на концесия
върху част от минералната вода от находище „Б.”, община Б., обект изключителна
държавна собственост, разкрита чрез сондаж № 5. Този договор е изменен и
допълнен с допълнително споразумение от 14.01.2010 г. Сочат, че концедентът е изпълнил изцяло
поетите с този договор задължения, като е осигурил достъп на ответника до
водовземното съоръжение, а концесионерът не е изпълнил насрещното си задължение
за заплаща годишно концесионно плащане в уговорените с договора и
допълнителното споразумение размери, както и не е плащал 30 % от дължимото
концесионно плащане на Община Б. /дължимо, на основание чл. 47, ал. 4 от ЗВ вр.
чл. 81, ал. 2 от ЗК/. Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника са
предприети действия по усвояване на пълния размер на предоставената по договора
банкова гаранция, с което частично са погасени задължения на концесионера към
ищците за 2011 г. Ответникът не е платил доброволно останалите дължими суми,
както и не е предоставил нова парична гаранция за изпълнението на задълженията
си по договора, поради което с решение №
89/08.02.2013 г. на Министерски съвет,
договорът за концесия е едностранно прекратен. Предвид изложеното, молят
Съда да осъди ответника да им заплати следните суми, съответно на Държавата:
сумата от 88740.08 лева, представляващо дължимото от ответника концесионно
плащане с включено ДДС за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г.; сумата от
10852.49 лева, представляващо дължимото от ответника концесионно плащане с
включено ДДС за периода от 01.01.2013 г. до 07.02.2013 г.; сумата от 21992.59
лева, представляваща дължима по чл. 34, ал. 3 от концесионния договор неустойка
за неспазване срока за заплащане на годишното концесионно плащане за 2012 г.;
сумата от 8797.03 лева, представляваща дължима по чл. 35, ал. 2 от концесионния
договор неустойка за неизпълнението на задължението на ответника да внесе нова
парична гаранция; сумата от 751.49 лева, представляваща лихва за забава върху
концесионното плащане за 2011 г. по фактура № 192/19.12.2011 г., дължима за
периода от 16.10.2011 г. до 19.12.2012 г.; сумата от 342.27 лева,
представляваща лихва за забава върху концесионното плащане за 2011 г. по
фактура № 228/21.01.2012 г., дължима за периода от 16.01.2012 г. до 09.04.2012
г.; сумата от 7389.53 лева,
представляваща лихва за забава върху концесионното плащане за 2012 г., дължима
за периода от 16.01.2013 г. до 29.01.2014 г. и сумата от 712.56 лева,
представляваща лихва за забава върху концесионното плащане за 2013 г., дължима
за периода от 16.04.2013 г. до 29.01.2014 г. и на Община Б. – сумата от 6116.02
лева, представляващо дължимото от ответника концесионно плащане към общината с
включено ДДС за периода от 01.10.2011 г. до 31.12.2011 г.; сумата от 16824.33
лева, представляващо дължимото от ответника концесионно плащане към общината за
периода от 01.01.2012 г. до 01. 09.2012 г. и сумата от 1051.25 лева,
представляваща лихва за забава върху концесионното плащане за 2011 г., дължима
за периода от 16.01.2012 г. до 29.01.2014 г. Ищците претендират законната лихва
върху дължимите концесионни плащания от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и направените в производството разноски.
В срока
по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът „Ф.Ф.“ ООД
подава отговор на исковата молба, с който не се излагат никакви доводи,
касаещи основателността на предявените искове. В хода на производството
ответникът не взема становище по предявените искове.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
следното:
С
решение № 85/09.02.2005 г. на Министерския съвет на Република България,
ответникът е определен за концесионер чрез проведен присъствен конкурс за част
от минерална вода, обект находище „Б.“ и носител на особено право на ползване
върху част от минералната вода от това находище, с общ годишен експлоатационен
ресурс в обем до 25200 куб. м.
Въз
основа на това решение, на 10.07.2007 г. между първия ищец и ответника е
сключен договор № 1075 за предоставяне на концесия върху част от минералната
вода от находище „Б.“, обект изключителна държавна собственост, включително
върху водовземното съоръжение сондаж № 5 и пояс № І от неговата
санитарно-охранителна зона – публична държавна собственост. Определен е общ
годишен експлоатационен ресурс в обем до 25200 куб. м. минерална вода, при
средноденонощен и средногодишен дебит до 0.4 л/сек и върход дебит от 1.9 л/сек.
Съгласно
чл. 27, т. 11 от договора, концедентът има право да прекрати едностранно
договора за концесия при неизпълнение от страна на концесионера на основните му
задължения и при нарушаване на условията на концесията, определени в решение № 554/2004
г. на МС, решение № 85/2005 г. на МС и в този договор, включително в случаите
на предвидени в Закона за концесиите.
Съгласно
чл. 34, ал. 4 вр. чл. 37 от договора, при неизпълнение на концесионера на
задълженията му да заплати доброволно дължимите суми до 3 месеца от падежа,
концедентът има право едностранно да прекрати договора, като отправи едномесечно
предизвестие до концесионера и внесе предложение за даване на съгласие от
министерски съвет за прекратяване на концесионния договор.
В чл.
34, ал. 3 от договора е предвидена неустойка при липса на плащане на
концесионното плащане и невъзможност да бъде извършено прихващане с
предоставена от концесионера парична гаранция по договора, то се дължи
неустойка в размер на 25 % от годишното концесионно плащане за съответната
година. В случая на което и да е друго неизпълнение по договора от страна на
концесионера, съгласно чл. 35, ал. 2 от договора, концесионерът дължи неустойка
в размер на 10 % върху годишното концесионно плащане.
Съгласно
чл. 12, ал. 4 от договора, годишното концесионно плащане се заплаща от
концесионера на четири равни вноски, като дължимото концесионно плащане се
изчислява и внася за всяко тримесечие, но не по-късно от 15-то число на
следващия съответното тримесечие месец. На основание чл. 47, ал. 3 от ЗК,
концесионерът е длъжен за заплаща на община Б. 30% от годишното концесионно плащане
– арг. от чл. 12, ал. 6 от договора.
На
14.01.2010 г. е подписано допълнително споразумение към договора за концесия, с
което се изменят чл. 12, ал. 2 и ал. 4 от договора.
На
12.04.2012 г. на ответника е връчено писмо, с което е уведомен от миенистъра на
О.С.И В., че дружеството е в трайно неизпълнение на задълженията си да заплаща
дължимото концесионно плащане на Държавата и община Б., поради което са усвоени
предоставените по договора от концесионера гаранции, съгласно условията на
договора, но остават дължими още суми. Определен
е 30-дневен срок за заплащане на дължимото концесионно плащане или за внасяне
на нова парична гаранция, като при неизпълнение ще бъдат приложени санкциите,
предвидени в договора.
Предвид
констатираните неизпълнения по договора, с решение № 89/08.02.2013 г. на МС на
РБ, е прекратен едностранно концесионния договор от 10.07.2007 г. С писмо с
изх. № 26-00-630/19.02.2013 г. на М. на О.С.И В., представляващ държавата по
процесния договор, ищецът е уведомен за решението на МС № 89 от 08.02.2013 г. и
за обстоятелството, че договорът е прекратен поради посочените в решението на
МС обстоятелства. Писмото е получено от ответника на 22.02.2013 г.
От
заключенията - основно и допълнително, на приетата, като неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза, се установява следното: след извършена от вещото
лице проверка в счетоводството на ищците
и ответника, както и след запознаване с
докумнтите по делото, вещото лице формира извод, че задълженията на ответника за годишните
концесионни задължения за 2011 г., 2012г. и 2013г. са в размер на 213 063,50
лв., а извършените плащания са в размер на 91 549,92 лв., съответно остава
дължима сума в размер на 121 513,58 лв.
Извършените плащания към МОСВ за годишните концесионни плащания за 2011г.,
2012г. и 2013г. са в размер на 76 574.46 лв., а остатъка за плащане е в размер
на 91 271,34 лв, а извършените плащания към община Б. за този период са в
размер на 14 975.46 лв., а остатъка за плащане е в размер на 30 242,24 лв.
Размерът
на дължимите суми за годишни концесионни плащания - главница за 2011г., 2012г.
и 2013г. възлиза на 102 110,76 лв., както следва: за 2011 година - 5 096,68 лв;
за 2012 година - 87 970,34 лв.
и за 2013 година - 9 043,74 лв. Дължимото концесионно плащане по
фактура № **********/21.02.2013г., за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г.,
в частта за МОСВ (70 %) е в размер на 65 537,90 лв., а в частта за община Б.
(30 %) е в размер на 22 432,44 лева. Съгласно редакцията на чл. 47, ал.4 от
Закона за водите към ДВ, бр.45 от 2012г., в сила от 01.09.2012 г. и действащ
понастоящем при предоставяне на концесия за добив на минерална вода -
изключителна държавна собственост, част от концесионното плащане, не по-малко
от 30 %, определена с решението на Министерския съвет за откриване на процедура
за предоставяне на концесия, се превежда по бюджета на общината, на територията
на която се учредява концесионното право, при условията и по реда на чл.81 от
Закона за концесиите. В тази връзка, считано от 01.09.2012г., вземанията на
община Б. за периода от 01.09.2012 г. до 31.12.2012г. (четвърто тримесечие на
2012 г.) в размер на 5 608,11 лв. (22 432,44:4=5 608,11) са дължими от
ответника на МОСВ. Следователно, дължимото концесионно плащане към Държавата за
периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. е в размер на 71 146,01 лв. (65
537,90+5 608,11=71 146,01). Дължимото от ответника концесионно плащане към
община Б. за 2012г. е в размер на 22 432,44 лева. Съгласно Договор № 1075/10.07.2007г.
за предоставяне на втора концесия за добив върху част от минералната вода от
находище „Б.“, гр. Б. чл.12 ал.4 „Годишното концесионно плащане се заплаща от
концесионера на 4 равни вноски“. Следователно, частта на дължимото концесионно
плащане към община Б. за четвъртото тримесечие на 2012 г. -от 01.09.2012 г. до
31.12.2012г. е в размер на 5 608,11 лв.. (22 432,44 - по фактура №
**********/21.02.2013 : 4 = 5 608.11), която съгласно чл.47, ал. 4 от Закона за
водите следва да постъпи по сметката на МОСВ.
За периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г., съгласно фактура №
**********/21.02.2013 г. частта за МОСВ (70 %) е в размер на 65 537,90
лв., а частта за община Б. (30 %) е в
размер на 22 432,44 лв., а цялото годишно концесионно плащане за 2012г. е в
размер на 87 970,34 лева. Размерът на дължимото ДДС върху цялото годишно
концесионно плащане за 2012г. - 87 970,34 лв. е в размер на 17 594,07 лева.
Дължимото
концесионно плащане към Държавата чрез МОСВ и за община Б. за периода от
01.01.2013г. до 07.02.2013г., т.е. до прекратяване на концесионния договор с Решение
№ 89/08.02.2013г. на Министерски съвет, е в размер на 9 043,74 лв., от които за
МОСВ (70 %) - 6 330,62 лв. и за община Б. (30 %) - 2 713,12 лв., съгласно
фактура № **********/17.12.2013 г. и кредитно известие №**********/17.12.2013г.
Размерът на дължимото ДДС върху цялото годишно концесионно плащане за 2013 г. -
9 043,74 лв. е в размер на 1 808,75 лева.
Съгласно
чл.12, ал. 4 от споразумението, дължимото концесионно плащане се изчислява и
внася за всяко тримесечие, не по-късно от 15-то число на следващия съответното
тримесечие месец. Концесионното плащане за 2011 г. в размер на 40 745,34 лв.,
от които 70% за МОСВ - 28 521.74 лв. и 30 % за община Б. -12 223,60 лв. по
фактура № **********/19.12.2011г. е било изискуемо на 15.10.2011г., а плащането
е извършено на 20.12.2011г. Дължима за периода от 16.10.2011 г. до 19.12.2011
г. лихва за забава на плащане е в размер на 751,49 лева. Плащането на
концесионното възнаграждение за 2011 г. от ответника към МОСВ е извършено на
20.12.2011 г. съгласно банково извлечение № 246 от БНБ. Концесионното плащане
за 2011г. за МОСВ в размер на 14 418,48 лв. по фактура № 228/21.01.2012г. ,
частично е погасено от сумата на банковата гаранция с банково бордеро
№72/09.04.2012г. Същото е било изискуемо но 15.01.2012г., а е погасено на 09.04.2012 г. За периода от 16.01.2012 г. до 08.04.2012
г. начислената лихва за забава е в размер на 342,27 лева. Плащането на
концесионното възнаграждение за 2012г. от ответника към МОСВ е извършено на
09.04.2012 г. съгласно банково извлечение № ********** (стр.131). Падежът на
задължението за плащане на концесионно възнаграждение за четвъртото тримесечие
на 2012г., съгласно чл. 12, ал. 4 от договора е 15.01.2013г. Мораторната лихва
за забава върху главница за 2012 г - 71 146,01 лв. за периода от 16.01.2013г.
до 23.01.2014г. - датата на предявяване на исковата молба е в размер на 7
389,53 лева. Падежът на задължението за плащане на концесионно възнаграждение
за първото тримесечие на 2013г., съгласно чл. 12, ал. 4 от договора, е 15.04.2013г. Мораторната лихва за забава върху
главница за 2013 г. - 9 043,74 лв. за периода от 16.04.2013г. до 23.01.2014г. -
датата на предявяване на исковата молба е в размер на 712,56 лева. Дължимото от ответника концесионно
плащане към община Б. за периода от 01.10.2011 г. до 01.12.2011г.е в размер на
5 096,68 лв., както следва: по фактура №**********/06.02.2012 г. - 560,22 лв.
и по фактура № **********/21.01.2012 г. - 4 536,46лв.
Дължимото концесионно плащане към община Б. за 2012 г., съгласно фактура №
№**********/21.02.2013 г. е в размер на 22 432,44 лева. Съгласно редакцията на
чл. 47, ал.4 от Закона за водите към ДВ, бр.45 от 2012г., в сила от
01.09.2012г. и действащ понастоящем при предоставяне на концесия за добив на
минерална вода - изключителна държавна собственост, част от концесионното
плащане, не по-малко от 30 %, определена с решението на Министерския съвет за
откриване на процедура за предоставяне на концесия, се превежда по бюджета на
общината, на територията на която се учредява концесионното право, при
условията и по реда на чл.81 от Закона за концесиите. В тази връзка, считано от
01.09.2012г., вземанията на община Б. за периода от 01.09.2012 г. до
31.12.2012г. (четвърто тримесечие на 2012 г.) в размер на 5 608,11 лв. (22
432,44:4=5 608,11) са дължими от ответника на МОСВ.
Следователно,
за периода от 01.01.2012г. до 01.09.2012г. дължимото концесионно плащане от ответника
към община Б. е в размер на 16 824,33
лева.(22 432,44-5 608,11=16 834,33).
От
направените от вещото лице изчисления е установява, че неустойката по чл.35,
ал. 2 от Договора за неспазване на срока за заплащане на годишното концесионно
плащане за 2012 г. върху главницата за 2012 г.в размер на 87 970.34 лв.,
възлиза на 8 797.03 лева (87 970.34 х 10% = 8 797.03 лева). Размерът на дължимата по чл. 34, ал. 3 от
договора неустойка възлиза на 21992.59 лева.
При
така събраните доказателства, съдът намира, че ищците, в съответствие с
носената от тях доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, установиха при условията на пълно и главно
доказване, наличието на валидно концесионно правоотношение между първия ищец и
ответника с типичното за този вид правоотношения съдържание, възникнало въз
основа на сключен на 10.07.2007 г.
договор за концесия. Ответната страна,
чиято е доказателствената тежест, не ангажира никакви доказателства, от които
да се установява, че е изпълнявала поетите с този договор задължения да заплаща
дължимите концесионни плащания на първия ответник и на втория ответник /до
влизане в сила на 01.09.2012 г. на изменението на разпоредбата на чл. 47, ал. 4
от Закона за водите, концесионерът е дължал 30 % от концесионното плащане
директно на Общината/. Правилата за разпределение на доказателствената тежест
задължават съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване
от страната, носеща тежестта на доказване, не са осъществени. В този смисъл
следва да се приеме, че ответникът дължи на ищците концесионни плащания за
процесния период, включително и ДДС върху сумите, предвид обстоятелството, че
страните са регистрирани по ЗДДС, а процесното вземане представлява облагаема
по смисъла на закона сделка.
Предвид
изложеното и като съобрази заключенията на съдебно-счетоводната експертиза,
съдът намира, че предявените от ищците искове за заплащане на дължимите им по
договора концесионни плащания са основателни и доказани по размер.
Предвид
извода на Съда за липса на изпълнение от страна на ответника на поети по
договора задължения, то се дължат и уговорените с договора неустойки в чл. 34,
ал. 3 и чл. 35, ал. 2 от договора, съответно в размер от 21992.59 лева и 8
797.03 лева.
Задължението
за заплащане на концесионното плащане по договора е обвързано с предвидения в
договора срок и за поставянето на ответника в забава не е необходимо
изпращането на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. При установената по
делото забава от страна на ответника в плащанията на част от дължимите по
договора вземания и изцяло липсата на плащане на някои вземаия, Съдът намира
предявените искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за основателни и доказани по размер.
Предвид липсата на заключение от страна на вещото лице относно размера на
претендираната от втория ответник лихва за забава върху върху дължимото му за
2011 г. концесионно плащане за 2011 г. за периода от 16.01.2012 г. до
29.01.2014 г. и обстоятелството, че този иск е установен в своето основание,
Съдът определя неговия размер по реда на чл. 162 от ГПК и с помощта на
електронен калкулатор за сумата от 1051.25 лева.
Предвид
изхода на делото, ищците имат право на направените по делото разноски. На ищеца
Дължавата се дължат разноски в размер на 6149.89 лева, в това число държавна такса по исковете в
размер на 5469.51 лева /в списъка с разноските по чл. 80 от ГПК този ищец
претендира репариране на разноски за държавна такса в размер на 5469.51 лева,
поради което и предвид забраната за произнасяне „свръхпетитум” съдът ще приеме,
че дължимите на ищеца разноски за държавна такса са в претендирания размер/ и
680 лева депозит за вещо лице. На ищеца Държавата се дължи юрисконсултско възнаграждение, съобразено с
актуалната редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК
във вр. с чл. 37 ЗПП вр. чл. 25
от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 250 лева.
Дължимите
на ищеца Община Б. разноски възлизат на 1927.61 лева, в това число 967.61 лева
дължима държавна такса по исковете /в списъка на разноските се претендира
по-голяма сума, но ответникът дължи репарация единствено на дължимата по делото
държавна такса от този ищец/; 680 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 280
лева депозит за вещо лице.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Ф.Ф.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Държавата, представлявана от М. на О.С.И В., гр. С., бул. ********,
на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 88740.08 лева, представляващо концесионно
плащане с включен ДДС за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., дължимо по
договор за концесия № 1075 от 10.07.2007 г., ведно със законната лихва за
забава от 29.01.2014 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
„Ф.Ф.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Държавата, представлявана от М. на О.С.И В., гр. С., бул. ********,
на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 10852.49 лева, представляващо
концесионно плащане с включен ДДС за периода от 01.01.2013 г. до 07.02.2013 г.,
дължимо по договор за концесия № 1075 от 10.07.2007 г., ведно със законната
лихва за забава от 29.01.2014 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
„Ф.Ф.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Държавата, представлявана от М. на О.С.И В., гр. С., бул. ********,
на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 21992.59 лева, представляваща
дължима по чл. 34, ал. 3 от концесионния договор № 1075 от 10.07.2007 г.
неустойка за неспазване срока за заплащане на годишното концесионно плащане за
2012 г.
ОСЪЖДА
„Ф.Ф.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Държавата, представлявана от М. на О.С.И В., гр. С., бул. ********,
на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 8797.03 лева, представляваща
дължима по чл. 35, ал. 2 от концесионния договор № 1075 от 10.07.2007 г.
неустойка за неизпълнението на задължението на концесионера да внесе нова
парична гаранция.
ОСЪЖДА
„Ф.Ф.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Държавата, представлявана от М. на О.С.И В., гр. С., бул. ********,
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 751.49 лева, представляваща лихва
за забава върху концесионното плащане за 2011 г. по фактура № 192/19.12.2011
г., дължима за периода от 16.10.2011 г. до 19.12.2012 г.
ОСЪЖДА
„Ф.Ф.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Държавата, представлявана от М. на О.С.И В., гр. С., бул. ********,
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 342.27 лева, представляваща лихва
за забава върху концесионното плащане за 2011 г. по фактура № 228/21.01.2012
г., дължима за периода от 16.01.2012 г. до 09.04.2012 г.
ОСЪЖДА
„Ф.Ф.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Държавата, представлявана от М. на О.С.И В., гр. С., бул. ********,
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 7389.53 лева, представляваща лихва за забава върху
концесионното плащане за 2012 г., дължима за периода от 16.01.2013 г. до
29.01.2014 г.
ОСЪЖДА
„Ф.Ф.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Държавата, представлявана от М. на О.С.И В., гр. С., бул. ********,
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 712.56 лева, представляваща лихва
за забава върху концесионното плащане за 2013 г., дължима за периода от
16.04.2013 г. до 29.01.2014 г.
ОСЪЖДА
„Ф.Ф.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Държавата, представлявана от М. на О.С.И В., гр. С., бул. ********,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, разноски и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 6399.89 лева.
ОСЪЖДА
„Ф.Ф.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Община Б., гр. Б., ул. „*********на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
вр. чл. 64, ал. 3 от Закона за концесиите вр. чл. 47, ал. 4 от Закона за водите,
сумата от 6116.02 лева, представляващо дължимото концесионно плащане към
общината с включено ДДС за периода от 01.10.2011 г. до 31.12.2011 г., дължимо
по договор за концесия № 1075 от 10.07.2007 г., ведно със законната лихва за
забава от 29.01.2014 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
„Ф.Ф.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Община Б., гр. Б., ул. „*********на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
вр. чл. 64, ал. 3 от Закона за концесиите вр. чл. 47, ал. 4 от Закона за
водите, сумата от 16824.33 лева, представляващо дължимото концесионно плащане
към общината за периода от 01.01.2012 г. до 01. 09.2012 г., дължимо по договор
за концесия № 1075 от 10.07.2007 г., ведно със законната лихва за забава от
29.01.2014 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
„Ф.Ф.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Община Б., гр. Б., ул. „*********на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 1051.25 лева, представляваща лихва за забава върху концесионното
плащане за 2011 г., дължима за периода от 16.01.2012 г. до 29.01.2014 г.
ОСЪЖДА
„Ф.Ф.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Община Б., гр. Б., ул. „*********на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
разноски по делото в размер на 1927.61 лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия: