Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 647
Бургас, 20/06/2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито
заседание на тридесет и първи май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар Вяра Стоянова
като разгледа административно дело номер
916 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда
жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения
административен акт. Излага подборни съображения. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Ответникът -
директор на дирекция „ОДОП” Бургас, ЦУ
НАП, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.
Счита същата за неоснователна. Иска да се отхвърли. Представя административната
преписка по издаване на оспорения акт. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Не ангажира доказателства. Представени са писмени бележки.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за частична основателност на
жалбата, като задълженията се определят съобразно допълнителното заключение на
вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и
закона, намира следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 156, ал.1 ДОПК от лице с правен интерес и е допустима.
Разгледана
по същество е частично основателна, при следните съображения:
Делото се
разглежда за втори път пред настоящата инстанция след като с решение №5351 от
02.06.2022 г. по адм.дело №9994/2021 г. на ВАС е отменено решение №1269 от
13.08.2021 г. по адм.дело №1044/2020 г. по описа на Административен съд Бургас
и делото е върнато за ново разглеждане с указания.
Ревизионното
производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ №Р-02000219005064-020-001
от 31.07.2019 г. г. на началник сектор „Ревизии“, ТД НАП Бургас, обхващаща
задължения за корпоративен данък за 2016 г. и ДДС за данъчен период месец
декември 2016 г., със срок на ревизията до три месеца от датата на връчване, връчена
по електронен път на 06.08.2019 г./л.915 и 916 от адм.дело №1044/20 г./;
изменена със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия/ЗИЗВР/ №
Р-02000219005064-020-002 от 04.11.2019 г. със срок до 06.12.2019 г. /л.835 от адм.дело
№1044/20 г./; изменена със ЗИЗВР № Р-02000219005064-020-003 от 03.12.2019 г.
като ревизията следва да завърши до 06.01.2020 г./л.149 от адм.дело №1044/20
г./.
Цитираните
заповеди са подписани с електронен подпис, който е валиден към всяка от датите
на издаването им/л.18 и 23 от делото/.
Ревизионният
доклад/РД/№ Р-02000219005064-092-001 от 20.01.2020 г. е издаден от ревизиращия
екип и е подписан с електронни подписи, валидни към датата на издаване на РД,
връчен по електронен път на 23.01.2020 г./ л.18, 20, 27, 88-99 от делото/.
В срока по
чл.117, ал.5 ДОПК задълженото лице е депозирало възражение срещу ревизионния
доклад/л.79-82 от делото/, което не е уважено от административния орган.
Въз основа
на ревизионния доклад е издаден процесния ревизионен акт/РА/ № Р-02000219005064-091-001
от 17.02.2020 г., от компетентен орган по чл.119, ал.2 ДОПК, подписан с
електронни подписи, валидни към датата на издаването му/л. 18, 20 и 23 от
делото/, след извършена ревизия на жалбоподателя по реда на чл.122 ДОПК, който
е обжалван по административен ред и е потвърден частично с решение №85 от
08.05.2020 г.на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” Бургас, ЦУ НАП, с който са определени задължения за корпоративен
данък за 2016 г. в размер на 79 948.87 лева-главница и лихва-23 386.92 лева и
за данък върху добавената стойност за данъчен период декември 2016 г. в размер
на 161 194.43 лева-главница и лихва-50 556.41 лева или задължения в общ размер
на 315 086.63 лева, представляващи главница-241 143.30 лева и лихва-73 943.33
лева.
В издадения
РА№Р-02000219005064-091-001 от 17.02.2020 г. са направени следните констатации
и правни изводи:
Основната
дейност на „Ревен“ ООД е търговия на едро със селскостопанска продукция-зърнени
култури. През ревизирания период 01.01.2016 г.-31.12.2016 г. дружеството не е
осъществявало стопанска дейност. Дружеството не притежава търговски обекти и
осъществява дейност в наета складова база-метален навес и краварник в
с.Търнава, община Тунджа, област Ямбол.
В хода на
ревизията е установено, че е налице заповед №1/30.12.2016 г. управителя на дружеството за извършване на
инвентаризация/л.855 от адм.дело №1044/20 г./. При извършената инвентаризация
на 30.12.2016 г. в складовите помещения в землището на с. Търнава, община Ямбол
е установена фактическа наличност негодни материални запаси: метлен клас 31
005.00 кг. на стойност 87 422.37 лева; кориандър 52 536.00 лева на стойност 41
812.97 лева; слънчоглед 55 346.94 кг. на
стойност 88 600.55 лева; кориандър 14
949.00 лева на стойност 11 870.51 лева; кориандър 214 000.00 кг. на
стойност 389 587.00 лева и кориандър 102
542.00 лева на стойност 186 678.76 лева/л.122 от адм.дело №1044/22 г./.
Съставен е протокол №1 от 30.12.2016 г. за бракуваните стоки, в който са
посочени вида, количествата, отчетната стойност на бракуваните стоки, както и
установените фири. Всички бракувани стоки на стойност 810 537.18 лева.
Съгласно
заповед на съдружниците в „Ревен“ООД, с установения при инвентаризацията брак
следва да се коригират наличните количества на зърнени култури поради негодност
и разходи свързани с преработката/л.856,
гръб от адм.дело №1044/20 г./. Установените количества брак са закупени стоки
преди 2012 г., поради което са отписани
от материалната сметка и отчетени като други разходи в общ размер на 810 537.18
лева към датата на установяването им, както следва: 01 кориандър - 316 542.00
кг. на стойност 576 267.94 лева, единична/ед./ цена 1.820 лева; 02 метлен клас
- 31 964.00 кг. на стойност 90 126.39 лева, ед.цена 2.819 лева; 03 кориандър-52
997.00 кг. на стойност 42 179.88 лева, ед.цена 0.795 лева; 04 слънчоглед -56
211.94 кг. на стойност 89 985.26 лева, ед.цена 1.60 лева; 10 кориандър/2010-15
084.00 кг. на стойност 11 977.71 лева, ед.цена 0.794 лева/л.460 от делото/.
Разликата
между количествата установени при фактическото преброяване и тези посочени в
протокола за брак и отписани по счетоводни данни се дължи на осчетоводени естествени фири, общо 2 420.00
кг. на стойност 4 565.02 лева. Посочени са основания за бракуваните стоки
„естествени фири“ и „негодност“.
В изпълнение
на правилото на чл.79, ал.3 ЗДДС при
бракуване на стоките дружеството е следвало да начисли данък в размер на
приспаднатия данъчен кредит от 162 107.44 лева/810 537.18 лева Х 20%/.
Органът по
приходите е приел неприложимост по отношение на ревизираното лице на нормите на
чл.80, ал.2, т.3 и 4 ЗДДС и на основание чл.79, ал.3 ЗДДС за данъчен период
месец декември 2016 г. е начислен ДДС върху стойността на бракуваните стоки в
размер на 162 107.44 лева, редуциран с решението на директор на дирекция „ОДОП“
до 161 194.43 лева.
От
дружеството са изискани първични счетоводни документи касаеща бракуваните
стоки. От частично представените такива било констатирано, че счетоводството на
дружеството не дава възможност да се установи основата за данъчно облагане и
тъй като ревизираното лице не е осигурило достъп на органът по приходите до
оригиналните първични счетоводни документи и регистри, ревизията е проведена по
специалния ред на чл.122 ДОПК.
Органът по
приходите е приел наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т. 4 и 8 ДОПК, а
именно:
липсва
или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона
за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за
установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне
на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред/т.4/ и когато
ревизираното или проверяваното лице не осигури достъп до подлежащ на контрол
обект или до счетоводни и/или търговски данни от значение за производството,
съхранявани на електронен носител/т.8/, поради което и данъчната основа за облагане за
ревизирания период е определена при условията на чл.122, ал.2 ДОПК.
При
наличието само на едно от обстоятелствата по чл.122, ал.1 ДОПК, този специален
ред за провеждане на ревизията е приложим.
Констатирано
е също, че след като бракуването на стоките е станало въз основа на заповед на
управителя на дружеството, издадена след извършена инвентаризация на 30.12.2016
г., която не удостоверява основанието за брак и липсват и други документи,
доказващи това основание, не е доказано нито едно от изключенията предвидени в нормата на чл.28, ал.3 ЗКПО,
които отричат приложение на чл.28, ал.2 с.з. Единствено по отношение на
отчетените счетоводни разходи поради промяна на физико-химичните свойства в
обичайните размери, т.нар. естествени фири в общ размер на 4 565.02 лева,
получени като разлика между общата стойност на бракуваните стоки 805 972.16
лева и отчетените разходи за изписване на стоките в размер на 810 537.18 лева е
констатирано изключението на чл.28, ал.3, т.2 ЗКПО.
Затова на
основание чл.28, ал.2 ЗКПО органът по приходите е преобразувал счетоводния
финансов резултат на „Ревен“ООД за 2016 г. в посока увеличение със счетоводните
разходи от брак на материални запаси в размер на 810 537.18 лева, редуцирани с
решението на директора дирекция „ОДОП“ Бургас до 805 972.16 лева и е определен
корпоративен данък в размер на 79 948.87 лева и лихва 23 386.92 лева.
Предметът на спора се свежда до това, приложими ли са в разглеждания случай
разпоредбите на чл.80, ал.1, т.3 и/или чл.80, ал.2, т.5 ЗДДС, съответно, следва
ли да бъде извършена корекция на ползвания от дружеството данъчен кредит на
основание чл.79, ал.3 ЗДДС, както и правилно ли е увеличен финансовият резултат дружеството
по реда на чл.28, ал.2 ЗКПО.
След анализ
на представените от страните доказателства, съдът приема от правна страна
следното:
Оспорени са определените задължения за корпоративен
данък за 2016 г. в размер на 79 948.87 лева-главница и лихва в размер на 23
386.92 лева и за данък върху добавената стойност за данъчен период декември
2016 г. в размер на 161 194.43 лева-главница и лихва в размер на 50 556.41 лева
или задължения в общ размер на 315 086.63 лева, представляващи главница-241
143.30 лева и лихва-73 943.33 лева.
По
делото са изслушани и приети основна и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза с предложени варианти на рекапитулация на акта, която съдът цени
като обективна и безпристрастна и същата, ще бъде обсъдена в решението, в
съвкупност с всички събрани по делото доказателства.
В хода на
ревизията органът по приходите е приел наличието на предпоставките, визирани в
чл.122, ал.1, т.4 и т.8 ДОПК, тъй като от ревизираното дружество не е
представена изисканата счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството и
частично представените счетоводни документи не дават възможност за установяване
на основата за данъчно облагане, както и обстоятелството, че ревизираното лице не е осигурило достъп до подлежащ на
контрол обект или до счетоводни и/или търговски данни от значение за
производството, съхранявани на електронен носител. Следва да се има предвид, че дори да е налице някое
от основанията на чл. 122, ал.1 ДОПК, органът по приходите може при условията
на оперативна самостоятелност, да установи данъчната основа не по особения ред
на чл.122 и следващите от ДОПК, а съобразно общите правила за извършване на
ревизии.
При
действието на чл.124, ал.2 ДОПК доказването на основанията по чл.122 при избран
особен ред за провеждане на ревизия е в тежест на администрацията. При
установена невъзможност да бъде определена основата за данъчно облагане по
общия ред, това следва да стане въз основа на анализ на предвидените в 16 точки
обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК. Тези обстоятелства не могат да бъдат
презумирани, а са предмет на доказване от страна на ревизиращия орган, арг.
от чл.122, ал.3 ДОПК. Именно на база
техния анализ, органът по приходите е бил длъжен да определи данъчната основа
по аналогия. Вместо това, ревизиращият орган е приложил установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него данъчна основа по реда
на чл.79, ал.3 ЗДДС, въпреки че на стр.5 от ревизионния акт изрично е посочено,
че основата за облагане по ЗКПО и ЗДДС е определена по реда на чл.122, ал.1 ДОПК, като се прилага установения размер на данъка по ЗКПО и ЗДДС към
определена от него данъчна основа по реда на ал.2 ДОПК. Последното налага
извод, че облагането по реда на чл. 122 ДОПК е формално, като в крайна сметка,
данъчна основа по аналогия не е образувана, а е формирана по
реда на чл.79, ал.3 ЗДДС.
Дори и при допуснати нарушения на процедурата
по чл.122 и сл. ДОПК, предвид разпоредбата на чл.160, ал.2 ДОПК, съдът е
задължен да се произнесе по съществото на спора.
В действащата нормативна уредба няма легално определение на понятието „брак
на активи“. В определен момент, краткотрайните активи в едно предприятие могат
да станат ненужни или неизползваеми. В такива случаи предприятието ги отписва,
като условията за отписване обикновено са: брак, липси, продажба, погиване при
стихийно бедствие, принудително отнемане и др. Бракуването е процес на
изваждане от употреба и отписване от баланса на предприятието на активи, които
са негодни, тъй като не могат да се използват по предназначението за което са
създадени и да носят икономическа изгода. В случаите на бракуване, поради
тяхната негодност и липса на икономическа изгода от използването им, чл.79,
ал.3 ЗДДС изисква начисляване на ДДС до размера на ползвания данъчен кредит.
Законът е предвидил някои изключения от разпоредбата на чл.79,
ал.3 ЗДДС. Съгласно разпоредбите на чл.80, ал.1, т.3 ЗДДС/ ред. до 01.01.2017
г./, не се извършват корекции на ползван данъчен кредит по чл. 79, ал. 3 от
същия закон за стоки, ако са изминали 5 години от началото на годината в която
е упражнено правото на данъчен кредит.
Съгласно чл.79, ал.3 ЗДДС/ в приложимата редакция/
регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за
произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване,
установяване на липси или при бракуване, както и при промяна в предназначението
им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява
и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Изключенията, при които
тази норма не се прилага, са определени в чл. 80 ЗДДС. Следователно, правилото
на чл.79, ал.3 ЗДДС изисква размерът на начисления ДДС да съответства на
размера на приспаднатия данъчен кредит за стоките които са бракувани. При това
законово изискване, задължителен елемент от фактическия състав на разпоредбата,
за да бъде приложено облагането по този ред, е установяване упражненото право
на данъчен кредит и неговия конкретен размер, именно за тези стоки. В хода на ревизионното производство е изследвано ползваното
право на данъчен кредит, както и е доказано упражняването му по отношение на
всички закупени стоки. В хода на ревизията са предприети действия по установяване на упражненото
право на данъчен кредит и неговият размер по отношение на всички закупени
стоки, в т.ч. и на бракуваните, които са счетени за подлежащи на облагане по
реда на чл.79, ал.3 ЗДДС. На стр.8 в ревизионния доклад е посочено, че от
регистрацията си до момента на ревизията, ревизираното лице е упражнило право
на приспадане на пълен данъчен кредит по всички доставки, по които лицето е
получател, съгласно справка от отчетните регистри по ЗДДС - дневниците за
покупки за всеки данъчен период, приложени по делото. Приходните
органи са събрали доказателства, установяващи ползването на данъчен кредит от
ревизираното лице в т.ч. за процесните стоки, като част от фактическия състав
за облагане по този ред.
По отношение приложимостта на ограничението за
корекция по чл. 80, ал.1, т.3 ЗДДС, съгласно което корекции по чл. 79 ЗДДС не
се извършват за стоки или услуги, ако са изминали 5 години, считано от началото
на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, следва да се
отговори на въпроса, възможно ли е да се
направи разграничение, каква част от
вида на бракуваните стоки са били налични към 31.12.2011 г. и каква част са
придобити след тази дата, каквито са и указанията на ВАС.
Основното и допълнително заключението на
експертизата дават отговор на въпросите, какви са стойностите на
наличните стоки, съгласно балансовите числа на „Ревен“ ЕООД към края на всяка
отчетна година за периода от 31.12.2007 г. до 31.12.2016 г., какво е движението
/придобити и продадени/ на материалните запаси за същия период, както и какво е
количеството на наличните към 31.12.2011 г. и придобити стоки след тази дата и
дали съответстват на бракуваните. Изследването е направено по информация,
съдържаща се в публикуваните в Търговския регистър баланси на дружеството,
сравнена с представените на експертизата синтетични и аналитични оборотни
ведомости на материални запаси на дружеството /сметка 304 - Стоки/. Вещото лице
е проследило по аналитичните оборотни ведомости, какво е движението на
материалните запаси /начално салдо, закупени, продадени, крайно салдо/ по
видове, количество и стойност. Установено е, че количества от вида на
бракуваните стоки, придобити след 2011 г. по счетоводни
данни са: 217.5 тона кориандър на стойност 395 850.00 лева и 25 тона слънчоглед
на стойност 40 000.00 лева.
По
делото е налично приложение към протокол /обр.Кд-73/ с
№ 1306573/27.08.2013 г., фабр. № 025021 на ТД НАП Бургас за извършена
проверка за установяване на факти и обстоятелства на „Ревен“ООД, във връзка с
проверка на лица, извършващи търговия със зърно и фуражи, съгласно писмо с вх.№
20-00-108/30.04.2013 г. на НАП. Съгласно чек лист за проверка на търговец на
зърно от 20.08.2013 г. издаден от Националната служба
по зърното/НСЗ/, получен в ТД НАП Бургас, са
установени следните количества зърно, находящи се в стопански двор на
с.Търнава, община Ямбол: кориандър - 618 тона;
кориандър отсевки- 42 тона; метлен клас - 25 тона и метлен клас очистен - 1.5 тона.
Посочено е също, че в инвентаризацията от „Булгарконтрол“
гр.София е установено отклонение от 9500 кг. на наличния кориандър от счетоводните данни
на фирмата, като това е в рамките на БДС, които допускат 5% отклонение по този
метод на измерване, използван при инспекцията.
В
констативен протокол
№000455/5/26.08.2013 г. на Националната служба по зърното/НЗС/, главна
дирекция зърно и зърнени продукти, Териториално звено/ТЗ/ Ямбол, издаден от
гл.експерт на ТЗ Ямбол е направено изявление, че съвместно с органи по
приходите от гр.Сливен, измерените количества съответстват на тези в чек листа.
Наличните количества от вида на посочените по-горе, съгласно оборотна ведомост
на сметка 304 /Стоки/ към 31.07.2013 г. са: кориандър - 600 тона; кориандър отсевки - 41 тона; метлен клас -24 тона и метлен
клас очистен - 1.5 тона.
В РД №
1400433/23.05.2014 г. /л.89-104 от делото/ издаден на
дружеството жалбоподател е посочено, че в хода на ревизията е извършена
инвентаризация на наличните активи на „Ревен“ООД,
„Димана“ЕООД /доставчик на „Ревен“ООД/ и „Тарар комерс“ООД/доставчик на
„Ревен“ООД/, за която са съставени протокол
№01401199/31.01.2014 г. и протокол №01401200/31.01.2014 г.,
опис-инвентаризация от 31.01.2014 г., въпросен лист от 31.01.2014 г., чек лист
за проверка на „Ревен“ООД, „Димана“ЕООД и „Тарар комерс“ООД от Национална
служба по зърното към 04.12.2012 г., оборотна ведомост на материалните запаси
по сметка 304 за периода 01.01.2014 г. - 31.01.2014 г. В доклада е посочено, че
с протокол №1400583/31.01.2014 г. и протокол №0140200/31.01.2014 г. с приложен
към опис са установени налични стоки на „Ревен“ООД, като било извършено
замерване на наличното количество зърно, съвместно с органи по приходите, като
е съставен чек лист за проверка на търговец на зърна, както следва: кориандър
560 тона; метлен клас отпадък 25 тона; слънчоглед 58 тона; отпадък от кориандър
40 тона; метлен клас преработен 18 тона, като измерените количества
съответствали на тези в чек листа и по счетоводни данни на дружеството.
Констатирано било и, че минималните отклонения са в рамките на БДС, които
допускат до 5% отклонение, тъй като зърното се съхранявало основно в торби, но
и в насипно състояние /стр.6 от доклада, л.94 от делото/. Освен тези
констатации, ревизиращият екип в това ревизионно производство е посочил, че при
ревизията е извършен преглед на справки-декларации по ЗДДС, първични и вторични
счетоводни документи, счетоводни регистри, хронологични и аналитични записвания
по счетоводните сметки, главна книга, оборотни ведомости, търговски и банкови
документи и е направен извод, че ревизираното лице е организирало и водило
текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за
счетоводството и счетоводните стандарти и утвърден от ръководството
индивидуален сметкоплан. Формата на счетоводството осигурявала синхронизирано
хронологично и систематично /синтетично и аналитично/ счетоводно отчитане.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице, тъй като използваните в него счетоводни
данни кореспондират с данните, установени при извършената инвентаризация от
„Булгарконтрол“ гр.София и проверка, извършена от Националната служба по
зърното на 20.08.2013 г. и 26.08.2013 г. От поместените в основното заключение
движение на материални запаси в табличен вид, се установява, че към 31.01.2013
г., общото количество наличен кориандър, без оглед номерацията на партидата е в
размер на 404.14 тона, счетоводно е отразено като закупено през м.март 2013 г.
количество в размер на 217.50 тона/дебитни обороти на описаните партиди/, или
общо наличното количество през 2013 г. към 31.07.2017 г. е 621.64 тона.
Изписаното, като продадено през 2013 г. количество /кредитни обороти на
съответните партиди/ е в размер на 62.35 тона. Остатъкът от стоката кориандър
към 31.12.2013 г. е с точност 559 тона, което отговаря и на посоченото в РД № 1400433/23.05.2014 г. количество кориандър 560 тона,
налично към 01.01.2014 г. Останалите установени с РД № 1400433/23.05.2014 г.
налични количества култури към 01.01.2014 г., съответстват на тези, установени
от вещото лице по счетоводни данни към 31.12.2013 г., а именно: метлен клас
отпадък 25 тона; слънчоглед 58 тона;
кориандър отсевки/отпадък - 40 тона и метлен клас преработен - 18 тона.
Съдът
намира, че счетоводната информация използвана за анализ от вещото лице е
обективна и достатъчна, за да бъде направено разграничение на количествата
придобити преди и след 2011 г. още повече, че същата информация е констатирана
в предходно ревизионно производство на това ревизирано лице.
С
оглед изложеното, съдът намира, че е налице ограничението за
корекции по чл. 80, ал.1, т.3 ЗДДС, изключващо приложението на чл. 79, ал.3 ЗДДС/ред. до 01.01.2017 г./ за количествата придобити преди 2011 г. в общ
размер на 374 687.18 лева. Количествата 217.5 тона бракуван кориандър на
стойност 395 850.00 лева и 25 тона бракуван слънчоглед на стойност 40 000.00 лева
са придобити
след 2011 г. и за тях следва да бъде приложено правилото на чл.79, ал.3 ЗДДС.
При бракуване на стоките, дружеството е следвало да начисли ДДС в размер на
приспаднатия данъчен кредит в размер на 87 170.00 лева /435 850.00 лева Х 20%/
през данъчния период, в който са възникнали съответните
обстоятелства, а именно м.декември 2016 г. Съгласно заключението на вещото
лице, дължимата лихва върху тази сума е в размер на 27 337.50 лева.
По отношение облагането с корпоративен данък, съдът намира, че правилно и законосъобразно, на основание
чл.28, ал.2 ЗКПО органът по приходите е преобразувал счетоводния финансов
резултат на „Ревен“ООД за 2016 г. в посока увеличение със счетоводните разходи
от брак на материални запаси в размер на 810 537.18 лева, редуцирани с
решението на директора дирекция „ОДОП“ Бургас до 805 972.16 лева и е определен
корпоративен данък в размер на 79 948.87 лева и лихва 23 386.92 лева. Това е
така, защото счетоводните разходи за липси и брак на материални запаси не се
признават за данъчни цели на основание чл.28, ал.2 ЗКПО. Посочената норма не се
прилага в случаите, посочени в ал.3 на с.р. В изложената фактическа обстановка
няма данни за наличие на някоя от посочените в ал.3 хипотези, поради което
разходите за брак, следва да бъдат посочени в увеличение на финансовия резултат
в периода на извършването им. По отношение на представените допълнително
доказателства за последваща реализация на бракуваните стоки, приложение намира
разпоредбата на чл.29 ЗКПО. Това означава, че получените приходи, включени в
счетоводния финансов резултат през годината, когато са продадени - 2021 г.,
следва да се посочат в годишната данъчна декларация в намаление на финансовия
резултат до размера на счетоводния непризнат разход с който е извършено
увеличение по реда на чл.28, ал.2 ЗКПО. Тези доказателства нямат отношение към
формиране на данъчната основа по ЗКПО за
2016 г.
По изложените съображения, оспореният
акт е частично незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на материалния
закон.
При този резултат и предвид направеното искане от
страните, в полза на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/
Бургас, ЦУ НАП следва да се присъдят разноски по компенсация в размер на 7 577.00/седем
хиляди петстотин седемдесет и седем/ лева.
Мотивиран
така и на основание чл.160, ал.1, ДОПК, Административен съд Бургас, осми
състав:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
ревизионен акт № Р-02000219005064-091-001 от 17.02.2020 г. на началник сектор „Ревизии“-възложил ревизията
и главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, ТД НАП Бургас, частично потвърден с решение №85 от
08.05.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика”/ОДОП/ Бургас, ЦУ НАП, в частта с която са определени задължения за
данък върху добавената стойност за данъчен период декември 2016 г. в размер на
74 024.43 лева-главница и лихва-23 218.91 лева или задължения в общ размер на
97 243.34 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ревен“ ООД, ЕИК/Булстат *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас ,к-с „Възраждане“, бл.39, вх.Б,
ет.4, ап.12, представлявано от А.Д.К. против ревизионен
акт № Р-02000219005064-091-001 от 17.02.2020 г. на началник сектор „Ревизии“-възложил ревизията
и главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, ТД НАП Бургас, частично потвърден с решение №85 от
08.05.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика”/ОДОП/ Бургас, ЦУ НАП, в останалата част.
ОСЪЖДА
„Ревен“ ООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас ,к-с „Възраждане“, бл.39, вх.Б, ет.4, ап.12, представлявано от А.Д.К. да заплати
на дирекция „ОДОП“ Бургас, ЦУ НАП,
разноски по компенсация в размер на 7 577.00/седем
хиляди петстотин седемдесет и седем/ лева.
Решението
може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ