№ 1085
гр. Варна, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иванка Д. Дрингова
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20243100501231 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 18378/05.03.2024г., подадена от
С. Н. Н., ЕГН **********, срещу решение № 359/03.02.2024г., поправено с
решение № 1547/07.05.2024г., постановено по гр.д. № 4413/2023г. по описа на
РС-Варна, 7 състав, в частите, с които са изменени постановените с Решение
№ 4173 от 14.11.2016г. по гр.д. № 5214/2016г. по описа на РС-Варна мерки по
отношение на родителските права, местоживеенето и издръжката на детето П.
П.ова Д.а, ЕГН **********, както следва:
-предоставено е упражняването на родителските права по отношение на
детето П. П.ова Д.а, ЕГН ********** на бащата П. Д. Г., ЕГН **********,
като е определено местоживеенето на детето при него.
-определен е режим на лични отношения на майката С. Н. Н., ЕГН
********** с детето П. П.ова Д.а, ЕГН **********, както следва: 1.1 Всяка
четна седмица от календарната година за периода от 17:00 часа в петък или
непосредствено след приключване на учебните или други занятия за деня, в
случай, че това се случи по-късно от 17:00 часа, до неделя в 17:00 часа с две
нощи преспиване при майката, която следва да вземе детето от училище или
съответното учебно заведение, или спортен клуб в четвъртък, и го върне в
дома на бащата. В случай, че детето през съответния ден няма учебни
занимания или друга извънкласна дейност, на която следва да присъства
1
майката трябва да го вземе от дома на детето, където живее със своя баща. 1.2
всяка сряда за времето от 17:00 часа до 19:00 часа, или непосредствено след
приключване на престоя на детето в учебното или друго възпитателно
заведение, ако това се случи по-късно – за срок от два часа, като майката
вземе детето от дома на детето, или респективно учебното или възпитателно
заведение, където се намира в момента детето, и го върне в дома на майката
след изтичане на определените два часа; 2. Всяка година за период от 30 дни
през лятото, съвпадащи с лятната ваканция на детето, когато бащата не ползва
платен годишен отпуск, като периодът следва да бъде предварително
съгласуван от родителите, по инициатива на бащата в срок най-късно до 1-ви
юни от съответната година. 3. По време на официалните празници: -През
четни години за Коледните празници: от 16:00 часа на 25-ти декември до 10:00
часа на 27-ти декември през четните години. - През нечетни години за Бъдни
вечер - от 10,00 часа на 24-ти декември до 10:00 часа на 25-ти декември през
нечетните години; -През нечетни години по два дни на Новогодишните
празници- от 10:00часа на 31-ви декември до 12,00часа на 02-ри януари; -
През четни години по три дни на Великденските празници от 10:00 часа на
Разпети петък до 12:00 часа на съответната неделя на Великден. 4. На
рождения ден на майката 28-ми септември тя може да вземе детето от 17:00
часа до 10:00 часа на следващия ден или до началото на заниманията на детето
в училището, с една нощ преписване при нея. 5. На рождения ден на детето
16-ти август, ако родителите не присъстват заедно на празненството,
организирано за отпразнуването му, майката има право да вземе дето от 10:00
часа до 14:00 часа на същия ден, без преспиване, независимо от описания в т.1
основен режим на лични отношения.
-осъдена е С. Н. Н., ЕГН ********** да заплаща в полза на детето П.
П.ова Д.а, ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител П. Д.
Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от датата
на подаване на исковата молба – 06.04.2023г. с падеж от първо до пето число
на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, до настъпване на основание за изменението, или прекратяването на
задължението.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение.
Въззивницата счита, че съдът е подменил обективните факти по делото,
интерпретирал ги е едностранчиво свидетелските показания, а една част от
тях не е кредитирал изобщо, в резултат на което е достигнал до погрешни
правни изводи. Сочи, че съдът неправилно е изложил, че страните са били в
брак, при положение, че те никога не са били. Излага, че съдът не е взел
предвид доводът й, че настоящото дело е инициирано по финансови подбуди
на ищеца, а именно да не заплаща издръжка на детето. Счита, че неправилно
не са кредитирани показанията на св. Златка Н., които са непосредствени, а е
кредитирал тези на св. Емилия Г.а, които са опосредени и основани на чуто от
самия ищец. Сочи, че според ответника грижите за детето се изразяват само в
задоволяване на материални потребности, както и че целта му е да отстрани
майката от живота на П.. Твърди, че ищецът е блокирал номера й, като тя няма
никаква връзка с него, съответно няма намерение да съдейства както е завил
за нормализиране на отношенията майка и дъщеря, като в действителност
2
усилията му са насочени към влошаване на тези отношения. Във връзка със
заявеното в съдебно заседание желание на детето да живее с баща си, сочи, че
същото не обвързва съда и не следва да бъде възприемано безпрекословно, а
да се цени в съвкупност с останалите доказателства по делото, включително
като бъдат установени причините, мотивиращи детето да изрази такова
желание. Излага се още, че от значение е и обстоятелството, че П. е отделена
от по-малката си сестра, а двете деца са силно привързани едно към друго. По
отношение на издръжката, която е осъдена да заплаща не детето в размер на
300 лева, въззивницата сочи, че с оглед ограничените й финансови
възможности, същият се явява твърде завишен. Сочи още, че съдът не е
съобразил желанието й да заплаща издръжката по лична банкова сметка на
детето, а не на бащата. В заключение моли решението да бъде отменено в
обжалваните части и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата
молба да бъде отхвърлена изцяло, както и да й бъдат присъдени направените
по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна П. Д. Г., ЕГН **********, с който жалбата се
оспорва като неоснователна. Счита решението за правилно, а възраженията
във въззивната жалба – за бланкетни. По отношение на обстоятелството дали
съпрузите са в брак сочи, е в решението е допусната техническа грешка, която
не влияе на неговата законосъобразност. Излага, че в обжалваното решение
съдът подробно е изложил причините, поради които счита, че понастоящем
бащата е с по-висок родителски капацитет, които кореспондират със събрания
доказателствен материал. Сочи още, че правилно съдът е коментирал
показанията на св. Златка Н. в съответствие с разпоредбата на чл.172 от ГПК.
Счита че не бащата, а майката акцентира на финансите. Излага, че по делото
безспорно е установено, че майката има неправилен подход спрямо дъщеря си
и е с компроментиран родителски капацитет. По отношение на изразеното от
детето желание да живее при баща си, въззиваемият набляга на
обстоятелството, че детето е в достатъчно напреднала възраст и напълно
осъзнато е взело решението си. Излага още, че по делото безспорно е
доказано, че в интерес на детето е да бъде запазено фактическото положение,
съществуващо още от м. януари 2022г., като родителските права бъдат
предоставени на бащата. Размерът на издръжката от 300 лева въззиваемият
счита за адекватен на възможностите на майката и нуждите на детето. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Постъпила е също частна жалба вх.№ 42229/27.05.2024г., подадена от
С. Н. Н., ЕГН **********, срещу решение № 1547 от 07.05.2024г. постановено
по същото дело, в частта, с която е оставена без уважение подадената от С. Н.
Н. молба за изменение на решение № 359/03.02.2024г., постановено по гр.д. №
4413/2023г. по описа на РС-Варна, в частта за разноските.
В жалбата се сочи, че съдът неправилно се е произнесъл по молбата за
изменение на решението в частта за разноските по чл.248 от ГПК с решение
вместо с определение. Счита, че цитирана в решението съдебна практика е
несъотносима към процесния случай, както и че не следва да се толерира
присъждането на разноски в необосновано висок размер, което да служи като
репресивна мярка спрямо страната, изгубила делото. Сочи, че спрямо
3
константната съдебна практика правилото за присъждане на разноски не
намира приложение в производството по чл.127 от СК. Ако все пак съдът
прецени, че се дължат разноски, счита, че присъденият на ответника
адвокатски хонорар е прекомерен, като следва да бъде редуциран до 800 лева.
Моли решението в обжалваната част да бъде отменено.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна П. Д. Г., ЕГН
********** е депозирал отговор, с който оспорва частната жалба като
неоснователна. Счита, че правилно съдът е приел, че разпоредбата на чл.541
от ГПК е неприложима в производствата по искане за изменение в мерките
относно упражняване на родителските права, както и тази по чл.329, ал.1 от
ГПК. Оспорва възражението за прекомерност на заплатения от ответника
адвокатски хонорара с оглед усложнения ход на производството с проведени
три открити заседания. В условията на евентуалност счита, че производството
по частната жалба следва да бъде спряно до произнасяне с тълкувателно
решение по тълк.д. № 3/2023г. на ОСГК на ВКС. Моли частната жалба да бъде
оставена без уважение.
По въззивната жалба:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на П. Д.
Г., ЕГН ********** срещу С. Н. Н., ЕГН **********, с която е предявен иск
по чл.59, ал.9 от СК, с която се иска изменение на мерките за упражняване на
родителски права по отношение на детето П. П.ова Д.а, ЕГН **********,
определени с решение № 4173 от 14.11.2016г. по гр.д. № 5214/2016г. по описа
на ВРС, 42състав, като бъдат определени нови мерки, а именно да бъдат
предоставени родителските права по отношение на детето П. на ищеца и да
бъде определено местоживеенето й при него, да бъде определен режим на
лични контакти на майката с детето, както и да бъде осъдена майката да
заплаща месечна издръжка на детето в размер от 320 лева.
В исковата молба са изложени твърдения, че след постановяване на
решението за прекратяване на брака между бившите съпрузи със
споразумение е налице трайна промяна в обстоятелствата. Ищецът твърди, че
4
фактически той е родителят, който упражнява родителските права, макар и
формално те да се предоставени на майката. Счита, че в интерес на детето е
именно той да упражнява последните, тъй като е по-способен да полага
адекватни грижи не само за бита, но и за доброто възпитание на дъщеря си и
изграждане й като зряла личност. Навежда твърдения за лоша грижа и
неангажираност на ответницата към детето. Твърди, че малко след
постановяване на съдебното решение, майката заминала заедно с дъщеря им в
Германия, където живеели около 5 години, през който период правото му на
осъществяване на лични контакти с П. било грубо нарушавано. Престоят в
Германия се отразил изключително неблагоприятно на детето. Семейната
среда и домашна обстановка били крайно застрашаващи физическото и
психическото здраве на момичето, тъй като заедно със своята майка са
съжителствали с агресивен и груб мъж, в непрестанен страх и напрежение.
След завръщането си в Република България в периода от м.ноември 2021 г. до
м. юни 2022 г. П. прекарвала при ищеца и неговите родителите по-голямата
част от деня, като се прибирала вечер при майка си в дома й в гр. Белослав,
където условията не отговаряли на възрастта и нуждите на дъщеря му.
Ищецът твърди още, че П. била записана на училище на 20.01.2022 г. от него,
въпреки нежеланието на майката. Детето започнала да отсъства често от
учебните занятия поради безотговорното поведение на своята майка. Излага
се, че единствено бащата се интересувал от резултатите на дъщеря си в
училище и от извънкласните й занимания. Всички разходи за започване на
учебната година, последваща екскурзия и празненството за рождения й ден
били поети от ищеца. На 01.06.2022г. П. се преместила да живее при баща си
по собствено желание. От този момент майката била търсила детето само
ограничен брой пъти. При редките им срещи майката обиждала П. или и
казвала, че ще се откаже от нея и че не иска да я вижда. През м. януари 2023г.
ответницата влязла в двора на къщата на бащата и оставила всички дрехи на
детето там в чували.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответницата С. Н. Н., ЕГН **********, с който искът се оспорва като
неоснователен. Излагат се твърдения за липса на трайна промяна в
обстоятелствата, обуславяща уважаване на иска чл. 59, ал. 9 от СК. Ответната
страна не оспорва, че детето е отишло да живее при баща си, но това се е
случило, когато тя е подала тъжба срещу него заради отказ да плаща издръжка
в периода от раздялата през 2014 г. до ноември 2021г. След като Н. образувала
изпълнително дело за принудително събиране на дължимите суми, ищецът
променил поведението си, започнал да се интересува от детето, да й купува
подаръци, но и да я настройва постепенно срещу майка й. В Германия С. Н.
издържала сама детето П., без помощта на баща й. Там тя била принудена да
потърси защита от властите за себе си и детето и така успяла да се прибере в
България, като Г. не помогнал финансово те да се завърнат, въпреки че знаел,
че те имали нужда от помощ. През 2018 г. на ответницата се родило второ дете
- Я., за което и в момента полага грижи. Излага твърдения още, че двете сестри
са близки и са изградили емоционална връзка помежду си. Децата никога не
са били в риск и за тях е полагала адекватни грижи според възможностите и
ситуацията. Счита, че стила й на възпитание е по-добър, а материалните
условия, с които тя разполага са достатъчно добри, за да се отглежда едно дете
5
на тази възраст.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното удостоверение за раждане детето П. П.ова Д.а е
родено на 16.08.2008 г. от родители С. Н. Н. и П. Д. Г..
С решение № 4173 от 14.11.2016г. по гр.д. № 5214/2016г. по описа на
ВРС, 42състав, е утвърдено споразумение между родителите, ои силата на
което упражняването на родителските права по отношение на детето П. П.ова
Д.а е предоставено на майката С. Н. Н., определен е режим на лични контакти
на бащата П. Д. Г. с детето, както и последният е осъден да заплаща издръжка
в полза на детето чрез неговата майка в размер на 160 лева месечно.
От представения трудов договор № 292/27.10.2021г. се установява, че П.
Д. Г. работи към „ВиК-Варна“ ООД на длъжност „инкасатор, плащания“ с
основно трудово възнаграждение от 942 лева.
От удостоверение от 31.01.2023г., издадено от СУ „Св.Св. Кирил и
Методий“ гр. Белослав е видно, че детето П. П.ова Д.а е ученичка в 8-ми клас
в същото учебно заведение за учебната 2022/2023г.
От представеното от ищеца удостоверение от 09.10.2023 г., е видно, че в
периода м.10.2022 г. до м.09.2023 г. същият е получил брутно трудово
възнаграждение от работодателя „ВиК – Варна“ ООД в общ размер на
17196.72 лева, или средно месечно около 1433 лева. Представени са и
писмени доказателства, касаещи извършвани разходи от бащата за
отглеждането на детето, свързани със закупени учебници, канцеларски
материали, дрехи и разходи развлекателни занимания.
От представените от ответницата удостоверения за получени брутни
месечни доходи от Община Белослав от 03 и 04.10.2023 г. се установява, че в
периода от м. октомври 2022 до м. септември 2023 г. същата е работила в
Община Варна като „работник, озеленяване“ и като младши специалист“
получила брутен трудов доход в размер на общо 11569,28 лева, или средно
месечно около 964 лева. Със Заповед № 254/05.12.2023 г. трудовото
правоотношение на ответницата с работодателя е прекратено поради изтичане
на уговорения срок на основание чл. 325, ал.1,т.3 от КТ. Приложена е справка
за регистрирано заявление от 07.12.2023 г., с което С. Н. е заявила получаване
на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Приложени са
нотариален акт за дарение на недвижим имот от 22.02.2005 г. и нот. акт за
покупко-продажба от 22.12.2022 г., установяващи притежавано право на
собственост върху ¼ ид.ч. от УПИ с еднофамилно жилище в гр. Белослав и
поземлени имот в с. Константинов, общ. Варна, както и договор за дарение от
08.11.2022 г., с който ответницата е надарена от своя баща с лек автомобил.
Приет по делото е социален доклад, в който е отразено развитието на
отношенията между страните и тяхното дете. Родителите са живели на
семейни начала от 2006г., като през 2016г. се разделят и се споразумяват
родителските права по отношение на детето П. да бъдат предоставени на
майката. След това детето П. е живяло с майка си и сестра си Я. /родена от
друга връзка на майката/ в Република Германия, откъдето се завръщат в
6
България през м. ноември 2021г. и заживяват в гр. Белослав. На 01.06.2022г.
детето се е установило в дома на баща си. Съгласно заключението на
социалния доклад и двамата родители са в състояние и са осигурили
подходящи битови условия, сигурна и спокойна атмосфера за отглеждането на
детето, като имат и подкрепяща среда в лицето на разширените си социални
обкръжения; притежават необходимите родителски качества и материални
възможности. Непосредствените грижи за отглеждане и възпитаване на детето
са поети от бащата. Майката на този етап почти не контактува с дъщеря си, но
споделя, че често й звъни на мобилния й номер, но тя не отговаря.
Собственоръчно, П. е изписала върху социалния доклад текста, че причината,
поради която не вдига телефон майка си е, защото всеки път разговора с нея се
превръща в конфликт и я обижда.
По делото са ангажирали гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетели на страната на ищеца – Емилия Г.а /живее на семейни
начала с ищеца/ и един свидетел на страната на ответника – Златка Н. /майка
на ответницата/.
Съгласно показанията на св. Г.а с П. се запознали декември 2021г., след
като последната се върнала от Германия. Тя прекарвала повечето време при
баща си, а се прибирала при майка си да спи. Била на онлайн обучение,
лаптопа бил при тях, прекарвала целия ден при тях, където се и хранила.
Детето трайно се преместило по собствено желание в дома на баща си от
първи юни 2022 година. П. споделяла на свидетелката, че в Германия, майка й
не се е интересувала от училището й и от проблемите, които детето имало там,
не я възпитавала, не й помагала. В семейството им в Германия постоянно
имало скандали, дори на П. се налагало да звъни в полицията. След
завръщането им в България липсата на интерес от страна на майката към
справянето на детето в училище продължавала. Откакто се преместило при
баща си детето имало напредък, нямало отсъствия. П. имала добра връзка
както с баща си, така и със св. Г.а. Говорели си, споделяла им какво се случва в
училище, какво иска да прави в бъдеще. Свидетелката споделя още, че когато
детето е дошло при тях нямало изградени навици да си мие зъбите, да се
сресва, да си почиства обувките, да поздравява хората, като всички тези неща
тя научила от тях. Г.а заявява, че не са ограничавали детето да се вижда с
майка си, или да се чува с нея, но поради отношението на майката, П. не
искала да контактува с нея. Имало случай, на който Г.а е била очевидец, в
който майката на П. й изхвърлила багажа и я обиждала – наричала я е лъжкиня
и интригантка.
Съгласно показанията на св. Н. детето живеело с майка си до лятото на
2022 г., когато П. отишла при баща си по свое желание. Свидетелката
предполага, че това се е случило, защото дъщеря й С. подала иск за
издръжката. Сочи, че П. реално не е заплащал издръжка на своята дъщеря и не
е проявявал интерес към нея до подновяване на делата за издръжка.
Свидетелката не знае как П. е решила да отиде при баща си, предполага, че е
манипулирана. Споделя че, въпреки че е внучката й е отраснала с нея, сега
като я види се обръщала на другата страна. Докато била покрай тях всеки ден
я виждала, а сега й звъняла, но тя не й вдигала. Не мисли, че дъщеря й е
допринесла за поведението на детето. Н. споделя още, че са се върнали от
Германия, защото дъщеря й не се е разбирала с мъжа, с когото живеела там.
7
Чувала е, че в семейството е имало насилие, но не знае дали П. е ставала
свидетел на такова.
Показанията и на двете свидетелки са дадени от лица по чл.172 от ГПК,
които са заинтересовани от изхода на делото, но същите се кредитират от съда,
доколкото по отношение на конкретните факти и обстоятелства нямат
съществени противоречия и съответстват на събрания по делото
доказателствен материал. В останалата си част показанията, особено тези на
св. Н., имат оценъчен характер, което е естествено с оглед емоционалната им
връзка с детето.
По реда на чл.59, ал.6 от СК са изслушани и двамата родители.
Ищецът заявява, че конкретният повод П. да се премести при него е
скандал с бабата и дядото на детето по майчина линия, при който дядото
заявил, че ще убие кученцето, което П. отглеждала. И преди това е прекарвала
време в дома на баща си и е оставала по два-три дена, но конкретната случка е
станала причина да му разкаже за стреса, който е преживяла в Германия.
Февруари или март се изнесла за постоянно при него, макар и няколко пъти да
ходела да спи при баба си. Няколко дни след преместването майка й донесла
всичките й дрехи в чували. Ищецът счита, че е по-добрият родител, като при
него детето се е чувства по-спокойно и се справя по-добре в училище, поради
което поддържа, че е в негов интерес той да осъществява преките грижи за
него.
Ответницата от своя страна заявява, че решението на детето да заживее
при баща си е продиктувано от страх, а не от това, че е лоша майка. Карали са
се, но причината според нея е подадената тъжба за неплащане на издръжка.
Потвърждава, че е пренесла багажа на П. пред дома на баща й, защото
смятала, че детето има нужда от дрехите си, но не отговаряло на обажданията
й. Счита, че е в интерес на детето тя продължи да упражнява родителските
права спрямо него, тъй като до момента винаги го е правила, а интересът на
бащата е започнал едва след като е подала тъжба срещу него.
По реда на чл.15 от Закона за закрила на детето пред
първоинстанционния съд е изслушано и детето П.. Момичето споделя, че от
около две години живее при баща си. През 2021г. се прибрали от Германия и
тя живеела с майка си и при баба си и дядо си. След случай, при който дядо й
заплашил да убие кученцето й, решила да се премести при бащи си. Споделя,
че с майка й карали постоянно. Майката обвинявала П., че й е забила нож в
гърба, че е манипулаторка, че лъже. Затова детето се чувствало обидено и
наранено. С баща си било по-добре и по-спокойно. В Германия отишли заради
приятеля на майка си, но той започнал постоянно да прави скандали, пиел и се
налагало П. да вика полиция.
От заключението на допусната от въззивния съд съдебно-психологична
експертиза се установява следното:
От гледна точка на психичното си развитие детето П. е в юношеска
възраст. така нар. трета възрастова криза – тийнейджърска възраст, която е
източник на психофизиологично напрежение, тревога и предизвикателно
поведение. В самоутвърждаването си момичето се стреми да изрази себе и
личното си мнение, познава нравствените норми на поведение, има леко
занижена самооценка. Локусът на контрола към настоящия момент е в процес
8
на преобразуване във вътрешен (нагласа за самостоятелни избори и мнение).
Поведението й ориентира за социална активност, с мотивация за развитие и
успех. В актуално емоционално състояние са налични високо напрежение и
тревога. П. усеща, че не може да отстрани съществуващите проблеми,
натрупани от конфликтни отношения в миналото между възрастните и
влошени отношения с майка й. Откроява се висока степен на чувствителност,
ранимост, тревожно напрежение, нервност, предразположеност към
безпокойство, тенденция да възприема широк спектър от житейски ситуации
като стресови. Детето се нуждае се от спокойствие и сигурност в присъствието
на близки и доверени хора, подобряване на взаимоотношенията с майка й, има
потребност от подкрепа и закрила.
Взаимоотношенията на П. с майка й се характеризират с динамика във
времето. За периода на детството посочва положителни преживявания и
близост с нея като фигура на първична привързаност. Влошаването на
отношенията им за детето започва по време на престоя им в Германия, като
продължава след връщането им в България. Емоционалната връзка на П. с
майка й е влошена, поради преживяване на чувство на обида, вина и
недоверие от субективно възприети като обвинения послания от майка й към
нея. Споделените и проектирани чувства за напрежение и недоволство,
противоречива представа за майка й, включване на защитни механизми –
отказ от взаимодействие и общуване с майката и напускане на ситуацията, са
индикатори за интрапсихичен конфликт у момичето и значими проблеми в
диадата „дете – майка“. В несъзнаваното П. си служи със защитни механизми
за избягване или редуциране на негативните емоционални състояния, които
ориентират за вероятен екзистенциален страх от загуба на любовта на значим
обект и насочват към потребност от родител – майка с нов тип родителско
поведение и отношения на уважение и зачитане на личните избори и света на
юношеския Аз. Има потребност от разбиране, приемане на поведението и
изборите й без условия, с подкрепа, уважение и обич от родителя. Налице са
данни за нагласи към подобряване и възстановяване на отношенията между
дете/юноша и майка от страна и на двете. В този контекст е препоръчително
провеждането на системна консултативна работа за осмисляне и поставяне на
отношенията между майка – дете/юноша на ниво, което ще бъде здравословно
за връзката им.
От психологична гледна точка между П. и баща й има данни за
изградена и съхранена здравословна връзка на доверие, близост и сигурна
привързаност, които показва в негово присъствие и в проекциите. За П. баща й
е доверен човек, при когото търси спокойствие, подкрепа и съвет. Детето се
съобразява с неговия начин на общуване и поставени граници, приема
съветите му, които търси в различни ситуации.
По данни от П. и майка й между П. и сестра й Я. има изградена и
съхранена силна, близка и положителна връзка от раждането на малката и към
датата на изследване. Ако сестрите бъдат въвлечени в спора между родителите
на П., има риск от нарушаване на стабилната им емоционална връзка.
От 2022г. и към датата на изследването П. не съжителства с майка си.
Посещава дома й рядко, по повод. Представата й е свързана с негативни
спомени от съвместен живот, наситен с преживяване на стрес(негативна
емоция), дискомфорт от проблемни отношения между нея и баща й(дядо на
9
П.). В разказите за ситуации, предприемани от майка й като желание за
общуване не възприема като естествена емоционална майчина потребност или
грижа, а като неразбиране, посягане на личния й свят и правото й на
самостоятелни избори. Споделя за негативни преживявания и чувство за вина,
формирани от възприети като обвинителни послания на майка й към нея,
които я карат да се чувства уязвима и несигурна. Момичето компенсира с
поведенчески предизвикателства – отказ от срещи и общуване, особено през
последната година.
Представата на П. за съжителството с баща й е положителна. По нейни
данни при баща си се чувства приета, разбрана, подкрепена, уважена и
спокойна.
Към момента на изследването представата за майка е противоречива,
повлияна от натрупвано във времето влошаване на отношенията и
емоционалната нужда да бъде приета, разбрана и уважено правото й на лично
мнение и избори. Изследването установи и естествена за възрастта й
реакцията на ”еманципация” от родител (майка), със субективно възприети
словесни послания на майка й към нея, формирали чувство за вина от избора
й на местоживеене. Конфликтите с нея са една от водещите психологични
доминанти, от които намира решение чрез защитен механизъм(напускане на
среда с високо ниво на възприет стрес, отказ от общуване, не й вдига телефона
при позвъняване, не я посещава редовно, не иска да разговаря с нея).
Към момента П. има положителна представа за баща си като родител и
човек, формирана от съвместния им живот и приети родителски грижи. Той е
възприет като член на семейството й, припознава го като значим родител, от
когото получава обич, грижа, внимание, спокойствие и разбиране.Има данни
за изградена и съхранена между двамата здравословна връзка на доверие,
близост и сигурна привързаност, което подкрепя емоционалната й стабилност
и сигурност.
Към момента на изследването и по данните от делото и двамата
родители застъпват идеята, че могат да се грижат пълноценно за детето си, че
го обичат, че са емоционално привързани към него. Всеки един от тях
притежават качества и родителски опит (различен за всеки) да полага грижи за
отглеждане и възпитанието на П.. Майката е осъществявала непосредствени
грижи по отглеждане и възпитание на П. от раждането й до 2022г, има опит и
практика в удовлетворяване на ежедневните й здравни, образователни и
развитийни нужди. По представи на П. майка й не е осъзнавала напълно
влиянието на влошените отношения между с партньора й върху нея, не е
успяла да създаде доверителна среда за споделяне на безпокойството, които е
изпитвала по това време. Към момента на изследването майката преценява, че
вероятно още в Германия П. е преживявала в себе си негативни чувства.
Въпреки посоченото приоритетно обвинява бащата (доверен човек за П.) в
манипулативно поведение с финансов контекст относно избора на П. да живее
при него. Липсва в пълнота преценка на емоционалните нужди на дъщеря й от
сигурност, стабилност и спокойствие, които е намерила в дома на баща си.
Налица са данни за възгледи в авторитетен родителски стил. Споделя нагласи
за взаимодействие и пълноценно общуване между двете, без емоционален
натиск. Посоченото е в противоречие с преживяването на П. от послания на
майка й, вменяващи й чувство за вина поради личния й избор да живее с баща
10
й. Майката все още не е намерила най-точния подход за привличане, връзка и
пълноценно общуване с дъщеря си, която вече е в юношеска възраст. Склонна
е на съвместна психологична работа с детето си за преодоляване на
възникналото „недоразумение” между тях.
Към настоящия момент бащата осъществява непосредствени грижи по
отглеждане и възпитание на П. от 2022 г., познава я много добре и
удовлетворява ежедневните й здравни, развитийни и емоционални нужди от
обич, доверие, приемане. Той подкрепя интересите, дарбите й, насърчава я
към самостоятелните избори, подобряване на взаимоотношенията с
връстниците й, повишаване на самооценката й, заявява желание детето и
неговата майка да общуват пълноценно. Изградил е емоционална връзка на
доверие и близост с дъщеря си. Налица са данни за възгледи и практика в
авторитетен родителски стил.
И при двамата родители се наблюдават непреработени емоционални
процеси от съвместния им живот, недоволство, недоверие, взаимни
обвинения, продължаващи съдебни дела. С голяма вероятност П. е
емоционално въвлечена в конфликтните им отношения с фокус върху
споровете им за местоживеене и финансовата й издръжка. Посоченото се
отразява негативно върху психоемоционално й функциониране (емоционална
стабилност, сигурност) и не е подходящ пример за млад човек за решаване на
конфликти в ситуация на спор.
Към датата на изследването не са установени данни за манипулативно
поведение на някой от двамата родители спрямо детето.
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице разяснява, че в
периода от 14 годишна възраст, към който П. е контактувала редовно с майка
си, до настоящия момент, когато е вече на 16 години, момичето е претърпяло
съществена личностова промяна, с която майката не е запозната, тъй като не е
живяла с нея. Подчертава, че формирането на чувство на вина детето /напр.
думите „как можа да ми забиеш нож в гърба“/ е изключително травматично и
кара детето да реагира и да бяга. Излага, че конфликтът между майката и
детето, който е започнал още когато са били в Германия, не е разрешен.
Вещото лице счита, че и двете имат нагласи и желание за преодоляване на
конфликта, но имат нужда от консултиране. Конфликтът е ескалиращ и трябва
да се преработи, но това би бил продължителен процес. В този смисъл П. не
би приела добре връщането си при майката понастоящем, защото тя има
нужда това да бъде неин избор.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.59, ал.9 от СК.
Въпросът, който подлежи на разглеждане в производството и който е
предмет и на въззивното обжалване, е дали след предходното решение са
настъпили такива съществени обстоятелства, които съобразно интереса на
детето налагат промяна в родителя, на когото следва да бъдат предоставени
родителските права. Доказателствената тежест за доказване наличието на
такива обстоятелства е за ищеца.
Установи се по делото, че страните са родители на детето П.. Към
11
момента родителските права по отношение на детето съобразно съдебното
решение от 14.11.2016г., с което е утвърдено споразумение между страните, са
предоставени на майката с определен режим на лични контакти с бащата, като
последният е осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 160 лева
месечно.
Обстоятелството, че съдът в мотивите на първоинстанционното решение
е посочил, че страните са били в брак, очевидно се дължи на техническа
грешка и няма отношение към правилността на решението.
Основното оплакване във въззивната жалба е за неправилно
установяване на част от фактите и обстоятелствата по делото, както и
неадекватната им интерпретация, която според въззивника е довела до
погрешни правни изводи. В този смисъл въззивният състав следва да изложи
подробни мотиви относно обстоятелствата, които намира за установени и
тяхното правно значение.
От събраните по делото доказателства, а именно социалния доклад,
свидетелските показания и данните от изслушване на детето и родителите,
съдът намира за установено, че след раздялата на страните майката е полагала
непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето. Двете заедно
с новия партньор на майката и по-малката дъщеря на ответницата – Я. са
заживели в Германия. Там в семейството е упражнявано насилие над майката
от страна на партньора й, което е повлияло и на децата, включително на П. се е
налагало нееднократно се обажда в полицията. Детето споделя и за проблеми,
които е имала в училище, но майка му не е проявявала интерес и е
неглижирала образованието му. През 2021г. ответницата е напуснала
партньора си в Германия и се е завърнала с децата си в България. През
известен период от време тя е полагала грижи за П. в дома на родителите си в
гр. Белослав, но детето е прекарвало голяма част от времето си в дома на баща
си, предвид че в този период е учила онлайн. По данни на П. след случай, в
който дядо й заплашил да убие кученцето й, взела решение да се премести при
баща си. В рамките на няколко месеца от началото на 2022г. детето
преимуществено живеело в дома на баща си, а от м.юни, 2022г. – постоянно.
От този момент момичето почти не осъществява контакти със своята майка –
ответницата, нито с баба си – св. Н., като дори не отговаря на телефонните им
обаждания.
Спорен между страните е въпросът за причината детето да се премести
да живее при баща си и за проявяваното от П. към майка й отношение.
Ищецът поддържа, че П. е взела самостоятелно решение да заживее с баща си,
провокирано от множество фактори и най-вече влошените взаимоотношения с
майка й, а според ответницата/въззивница в настоящото производство/, детето
е манипулирано от баща си по финансов път и чрез „щедри обещания“, като
именно финансови са съображенията и за завеждане на делото.
При изслушването си пред първоинстанционния съд П. ясно е заявила,
че сама е взела решението си, като е изложила и съображенията си. Видно от
споделеното от нея, не става въпрос само за спонтанно решение във връзка с
инцидента с кучето, а за обмислено и мотивирано поведение. Детето разказва
подробно за преживяванията си в Германия, за взаимоотношенията с майка си,
с която са в постоянен конфликт, за обидите и обвиненията, които е възприела
12
от нея, както и за помощта, която баща й и указва за училище.
Въпреки че става въпрос за относително пораснало дете /на 15 години
към момента на изслушването/, с оглед наведените във въззивната жалба
твърдения за манипулации от страна на бащата, въззивният съд е допуснал
съдебно-психологична експертиза, която да внесе яснотa относно психо-
емоционалното състояние на детето и взаимоотношенията с родителите му.
От заключението на същата се установи, че П. е в процес на
самоутвърждаване и преминаване към нагласи за самостоятелни избори и
мнение. Детето е напрегнато и тревожно поради усещане за невъзможност да
отстрани проблемите, натрупани от конфликтни отношения между
възрастните и влошените отношения с майка й. Подчертано е, че се нуждае от
близост и сигурност в присъствието на близки и доверени хора.
Емоционалната връзка с майката е нарушена поради преживяно чувство на
обида, вина и недоверие. Чувството на напрежение и недоволство водят до
активиране на защитни механизми- отказ от взаимодействие и общуване и са
индикатори за значим проблеми в диадата „дете-майка“. Същевременно е
налице екзистенциален страх от загуба на любовта на значим обект. Вещото
лице препоръчва системна консултативна работа във връзка с възстановяване
на отношенията майка-дете и преработване на възникналия между тях
конфликт. От друга страна понастоящем бащата се явява доверен възрастен за
детето, с когото има изградена здравословна и сигурна връзка. Данни за
манипулативно поведение на някой от родителите спрямо детето не са
констатирани.
При съпоставка със събраните пред първоинстанционния съд
доказателства с приетата от въззивния съд съдебно-психологична експертиза,
се налага извода, че психо-емоционалното състояние на детето е силно
повлияно както от личния му конфликт с майката, така и от този между
възрастните лица в семейството. В основата на решението да се премести при
бащата стои чувството за неразбиране от страна на майката и желанието да
направи свой избор. Същевременно с времето детето е получило така
желаната подкрепа от страна на баща си, но взаимоотношенията с майката не
са се подобрили. Напротив, конфликтът ескалира, вследствие на което детето
като защитна реакция се отдръпва все повече. В подкрепа на тезата на
ответницата, че детето е манипулирано от бащата чрез финансови стимули, са
единствено дадените от нейната майка – св. Н. показания, при това като нейни
собствени разсъждения, а не като данни за факти и обстоятелства, които са се
осъществили. Дори и между родителите да има заведени производства във
връзка с издръжката на детето, за които има представени пред въззивната
инстанция доказателства, при липса на данни да са се отразили по някакъв
начин на самото дете, същите стоят извън релевантните при преценката на
интереса на детето обстоятелства.
Предвид всичко изложено съдът намира, че в периода след предходното
съдебно решение от 2016г., с което е утвърдено споразумение между страните,
са настъпили съществени изменения в обстоятелствата, които налагат промяна
в мерките за упражняване на родителските права, а именно предоставяне
упражняването им на бащата при определен режим на лични контакти с
майката и съответно осъждане на майката да заплаща месечна издръжка.
С предоставянето на родителските права на бащата ще бъде закрепено
13
вече продължаващото на две години фактическо положение, при което детето
се отглежда при бащата. Безспорно се установи от социалния доклад,
свидетелките показания и съдебно-психологичната експертиза, че същият
притежава както необходимите жилищно-битови условия, така и родителски
капацитет да отглежда и възпитава детето. Очевидно е и желанието му бъде
родителят, който да упражнява непосредствените грижи да упражнява
непосредствените грижи за дъщеря си, като полаганите до този момент такива
са напълно адекватни и съответни на нуждите на детето не само от базисна
гледна точка, но и като внимание към образователните му и социални
потребности. Между П. и баща й вече има изградена сигурна, топла и
стабилна емоционална връзка, основана на доверие и подкрепа. Следва да се
съобрази и ясно изявеното желание на детето да живее при баща си. Същото
тя демонстрира както с поведението си – напълно доброволно и
самоинициативно постепенно се е преместила при баща си, така и с
изявленията си пред съда и при обследването от вещото лице. Установено от
друга страна е наличието на съществен и траен конфликт с майката, за
преодоляването на който следва да бъдат положени усилия от страна на
родителите и детето, при това с подкрепата на специалисти, но същият не
може, както е посочено и от вещото лице в съдебно заседание, да се реши чрез
връщането на детето при майката против неговото желание.
По отношение на връзката между П. и нейната сестра Я., се установи, че
същата към момента е съхранена като силна, близка и положителна и от
изключително значение се явява запазването й като такава. Децата не бива да
бъдат въвличани в конфликта между родителите на П., което би могло да
резултира в отчуждение помежду им. Съдът намира, че за поддържането на
връзката между децата не е задължително отглеждането и възпитание им в
едно домакинство, което ще доведе до пренебрегване на желанията и увреда в
емоционалното състояние на едно от двете деца. Упражняването на
родителските права стои извън процеса на свързване на децата, като от
съществена важност се явява стимулирането им да общуват помежду си и да
поддържат пълноценна връзка, въпреки обстоятелството, че са разделени. В
този процес основна роля имат родителите, които следва да положат
адекватни усилия в тази насока.
По отношение на определения от първоинстанционния съд режим на
лични контакти на майката с детето, въззивницата не е изложила конкретни
оплаквания. Режимът е достатъчно широк, че да способства възстановяването
на връзката майка-дете и е съобразен с възрастта на П.. В този смисъл не се
налага неговото изменение от въззивната инстанция. Следва единствено да се
отбележи, че за пълноценното му осъществяване, не само в количествено, но и
в качествено отношение, страните трябва да предприемат активни действия,
като потърсят необходимата помощ и подкрепа, да пренебрегнат личните си
конфликти и да осъзнаят, че в интерес на детето е постепенно да възвърне
„здравословното“ общуване с майка си. Последната от своя страна следва да
съобразява поведението си със специфичната възраст на дъщеря си и нейното
емоционално състояние.
В частта за издръжката във въззивната жалба се поддържа, че
определеният размер от 300 лева се явява завишен.
14
Съгласно чл.143 от СК всеки е родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия за живот,
необходими за развитието на детето, като родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си.
Установи се по делото, че майката за известен период от време е
реализирала трудови доходи в размер, надвишаващ минималната работна
заплата за страната за съответната година. Считано от м. декември 2023г.
ответницата е безработна като получава само обезщетение по чл.54а от КСО.
Майката е в млада и трудоспособна възраст, без данни за влошено
здравословно състояние, с оглед на което за нея не са налице пречки да
реализира доходи в по-висок размер – поне близо до средния за страната.
Същата има алиментни задължения към още едно дете. Бащата от своя страна
няма други задължения за издръжка и реализира доходи в по-висок размер,
макар и под средната работна заплата.
Детето П. от своя страна има обичайните нужди на дете на
шестнадесетгодишна възраст от храна, облекло, лекарства, учебни пособия и
средства за социални контакти и отдих. Съдът намира, че необходими
минимални средства за месечна издръжка на детето са в размер на поне 650
лева. Макар и бащата да е поел непосредствените грижи за отглеждане и
възпитание на детето, с оглед по-ниските податни възможности на майката и
обстоятелството, че същата има задължения за издръжка към още едно дете,
съдът намира, че майката следва да поеме заплащането на месечна издръжка
от 300 лева. Именно такава сума е присъдена и от първоинстанционния съд,
като в отхвърлителната част до заявения размер от 400 лева решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваните му части.
По частната жалба
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Първото оплакване на въззивницата е, че по отправената от нея пред
първата инстанция молба по чл.248 от ГПК съдът се е произнесъл с решение,
а не с определение.
Видно от постановеното решение № 1547/07.05.2024г. е, че със същото
съдът се е произнесъл едновременно по две отправени от страните молби –
молба от ищеца по чл.250 от ГПК и молба от ответника по чл.248 от ГПК.
Искането в молбата за допълване е квалифицирано от съда като очевидна
фактическа грешка, предвид което е допусната и поправка с решение. Няма
законови пречки съдът да се произнесе с един акт по двете молби, който
следва да удовлетворява по-високите съдържателни изисквания – т.е. в случая
решение, доколкото по молбите по чл.247 от ГПК/250 от ГПК, с които се иска
поправка/допълване на решението, следва да бъде постановен единствено
15
съдебен акт решение.
Следващото възражение в частната жалба, че в производствата по
спорна съдебна администрация не следва да се присъждат разноски, също се
явява неоснователно. С тълкувателно решение № 3/2023г. на ОСГК на ВКС е
прието, че в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК,
разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне
на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното
обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по
причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от
подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при
прекратяване на производството по причина в поведението на ответника,
разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските
остават в тежест на страните така, както са направени от тях. В настоящия
случай е предявен иск по чл.59, ал.9 от СК, който е уважен, предвид което на
ищеца се дължат разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
По отношение възражението за прекомерност на платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, въззивният съд споделя
изводите на първоинстанционния за липса на прекомерност, макар и по
различни съображения. Съгласно чл. 21 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното
възнаграждение по искове по глава девета от СК е в размер на 600 лева.
Предявеният иск по чл.59, ал.9 от СК, макар и формално да е извън галва
девета от СК, е аналогичен на иска по чл.127, ал.2 от СК и е свързан с него,
доколкото представлява произнасяне по същите въпроси, но след промяна в
обстоятелствата. В случая изменението, което се иска, касае цялостна промяна
във всички мерки – родителските права, режима на личен контакт и
издръжката, т.е. по същество се включват няколко претенции, по които има
спор между страните. Делото касае задълбочено изследване интереса на
детето и се отличава с фактическа сложност, проследяваща усложнените
взаимоотношения между родителите и тези между майката и детето. В този
смисъл не може да се приеме, че трудът на адвоката е бил съществено
надценен, за да е налице основание за намаляване на платеното
възнаграждение поради прекомерност.
По изложените съображения обжалваното решение в частта, с която е
отхвърлена молбата по чл.248 от ГПК, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемaта страна направените в настоящото
производство разноски, от които 250 лева за депозит за вещо лице и 1200 лева
за платено адвокатско възнаграждение. И пред въззивната инстанция е
направено възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно по
съображения, аналогични на изложените по частната жалба.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
16
ПОТВЪРЖДАВА решение № 359/03.02.2024г., поправено с решение №
1547/07.05.2024г., постановено по гр.д. № 4413/2023г. по описа на РС-Варна, 7
състав, в частите, с които са изменени постановените с Решение № 4173 от
14.11.2016г. по гр.д. № 5214/2016г. по описа на РС-Варна мерки по отношение
на родителските права, местоживеенето и издръжката на детето П. П.ова Д.а,
ЕГН **********, както следва:
-предоставено е упражняването на родителските права по отношение на
детето П. П.ова Д.а, ЕГН ********** на бащата П. Д. Г., ЕГН **********,
като е определено местоживеенето на детето при него.
-определен е режим на лични отношения на майката С. Н. Н., ЕГН
********** с детето П. П.ова Д.а, ЕГН **********, както следва: 1.1 Всяка
четна седмица от календарната година за периода от 17:00 часа в петък или
непосредствено след приключване на учебните или други занятия за деня, в
случай, че това се случи по-късно от 17:00 часа, до неделя в 17:00 часа с две
нощи преспиване при майката, която следва да вземе детето от училище или
съответното учебно заведение, или спортен клуб в четвъртък, и го върне в
дома на бащата. В случай, че детето през съответния ден няма учебни
занимания или друга извънкласна дейност, на която следва да присъства
майката трябва да го вземе от дома на детето, където живее със своя баща. 1.2
всяка сряда за времето от 17:00 часа до 19:00 часа, или непосредствено след
приключване на престоя на детето в учебното или друго възпитателно
заведение, ако това се случи по-късно – за срок от два часа, като майката
вземе детето от дома на детето, или респективно учебното или възпитателно
заведение, където се намира в момента детето, и го върне в дома на майката
след изтичане на определените два часа; 2. Всяка година за период от 30 дни
през лятото, съвпадащи с лятната ваканция на детето, когато бащата не ползва
платен годишен отпуск, като периодът следва да бъде предварително
съгласуван от родителите, по инициатива на бащата в срок най-късно до 1-ви
юни от съответната година. 3. По време на официалните празници: -През
четни години за Коледните празници: от 16:00 часа на 25-ти декември до 10:00
часа на 27-ти декември през четните години. - През нечетни години за Бъдни
вечер - от 10,00 часа на 24-ти декември до 10:00 часа на 25-ти декември през
нечетните години; -През нечетни години по два дни на Новогодишните
празници- от 10:00часа на 31-ви декември до 12,00часа на 02-ри януари; -
През четни години по три дни на Великденските празници от 10:00 часа на
Разпети петък до 12:00 часа на съответната неделя на Великден. 4. На
рождения ден на майката 28-ми септември тя може да вземе детето от 17:00
часа до 10:00 часа на следващия ден или до началото на заниманията на детето
в училището, с една нощ преписване при нея. 5. На рождения ден на детето
16-ти август, ако родителите не присъстват заедно на празненството,
организирано за отпразнуването му, майката има право да вземе дето от 10:00
часа до 14:00 часа на същия ден, без преспиване, независимо от описания в т.1
основен режим на лични отношения.
-осъдена е С. Н. Н., ЕГН ********** да заплаща в полза на детето П.
П.ова Д.а, ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител П. Д.
Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от датата
на подаване на исковата молба – 06.04.2023г. с падеж от първо до пето число
на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
17
вноска, до настъпване на основание за изменението, или прекратяването на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1547 от 07.05.2024г. постановено по гр.д.
№ 4413/2023г. по описа на РС-Варна,7 състав, в частта, с която е оставена без
уважение подадената от С. Н. Н. молба за изменение на решение №
359/03.02.2024г., постановено по гр.д. № 4413/2023г. по описа на РС-Варна, 7
състав, в частта за разноските.
ОСЪЖДА С. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Белослав, ул. „Никола
Вапцаров“ № 18А да заплати на П. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
Белослав, ул. „Валентина Терешкова“ №28 сумата от 1450 лева,
представляваща направени във въззивното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18