№ 19183
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20201110102553 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба на „ДЗ” АД срещу ЗЕАД „БВИГ”, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата от 1 118,04 лв.,
включваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС” по преписка № ...2 във връзка с пътно-транспортно
произшествие /ПТП/, настъпило на 26.09.2019 г., и 15 лв. ликвидационни разноски за
определянето му, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът „ДЗ” АД твърди, че на 26.09.2019 г., в град Добрич, на паркинга пред
завод ПРК, е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП) между паркиран лек
автомобил марка ..., по отношение на който е застраховател по имуществена
застраховка „Каско на МПС”, и ...” (телескопичен товарач), с рег. № ..., управляван от
Н.И. за който е налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с ответника. Сочи, че в резултат от произшествието на застрахования
при ищеца автомобил са причинени вреди, за отстраняването на които е платил на
06.11.2019 г. на автосервиз „Спектър-М” ЕООД сума в размер на 1 103 лева, като е
сторил и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че вина за настъпилото
ПТП има водача на застрахованото при ответника МПС – ...” (телескопичен товарач),
който при маневриране на паркинга на завода удря паркирания лек автомобил марка
..., застрахован с имуществена застраховка при ищцовата страна. Поддържа, че за
реализираното ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП, в графа
„Забележка” на който водачът на ...” е признал вината си за настъпване на инцидента.
Предвид наличието на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
управлявания от делинквента автомобил, ищецът счита, че със заплащането на
застрахователното обезщетение по сключената имуществена застраховка се е
суброгирал в правата на увреденото лице срещу застрахователя по гражданска
1
отговорност на причинителя на вредите. Съобразно изложеното е направено искане
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК от ответника е
депозиран писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” за телескопичния товарач към датата на
ПТП и плащането на претендираната сума от страна на ищеца. Оспорва механизма на
ПТП. Твърди, че не е доказано водачът на ...”, с рег. № ..., да е отговорен за настъпване
на процесното ПТП. Акцентира, че двустранният констативен протокол не е попълнен
надлежно. В условията на евентуалност оспорва стойността на настъпилите вреди по
застрахования при ищеца автомобил и твърди, че не всички от тях са следствие от
процесното произшествие. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за плащане
на сума, претендирана от ответника, в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност.
Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 411,
ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие
на валиден договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско на МПС“
между ищеца и увреденото лице в сила към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие, представляващо покрит риск; 2) противоправно и виновно
поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение,
в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в
изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в полза на
застрахования или на трето овластено да получи плащане лице в размер до
действителните вреди; 4) наличие на валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество,
както и 5) извършване на ликвидационни разходи за определяне на застрахователното
обезщетение в претендирания размер.
По аргумент от разпоредбата на чл. 154 ГПК, установяването на горепосочените
факти, при условията на пълно и главно доказване, е в тежест на ищеца, а при
доказването им в тежест на ответника е да установи погасяването на претендираното
обезщетение или оборване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на
причинителя на вредата.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че
предявеният осъдителен иск е основателен, като съображенията за това са
следните:
С постановено по делото определение № 27604/07.08.2023 г. /л. 55 и сл. от
делото/, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства, включени във
2
фактическия състав на спорното право:
1. За лек автомобил марка ..., към датата на ПТП – 26.09.2019 г., е съществувала
валидна имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца.
2. За ...” (телескопичен товарач), с рег. № ..., към датата на ПТП – 26.09.2019 г. е
съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника.
3. Във връзка с образуваната преписка № ...2 по щета за автомобила с рег. № ...
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1103,04 лв. на 06.11.2019
г.
Спорните между страните по делото въпроси се свеждат до реализирания
механизъм на процесното пътно-транспортно произшествие и наличието или
липсата на причинно-следствената връзка между него и претендираните вреди.
За изясняване на спорните въпроси по делото е прието неоспорено от страните
заключение на съдебна-автотехническа експертиза /л. 80 и сл. от делото/, което съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвено и въз основа на което намира за
безспорно установено, че процесното пътно-транспортно произшествие е настъпило
вследствие на виновно противоправно поведението на водача на ...” (телескопичен
товарач), с рег. № ... - Н.И. за който е налице сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника към датата на инцидента.
Противоправността на неговото поведение се изразява в несъобразяване с правилото на
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно което с поведението си водачите на моторни превозни
средства не трябва да създават опасности и пречки за движението, не трябва да
поставят в опасност живота и здравето на хората и да причиняват имуществени вреди.
За безспорно установено по делото от заключението на обсъжданата съдебна-
автотехническа експертиза, съдът намира и наличието на пряка причинно-следствена
връзка между поведението на водача, чиято гражданска отговорност към датата на
инцидента е застрахована при ответника, и осъществяването на описаните в исковата
молба имуществени вреди за ищеца, в качеството на застраховател.
При анализ на доказателствата по делото и на база на притежаваните от него
експертни знания вещото лице констатирало, че механизма на процесното пътно-
транспортно произшествие е следния: на 26.09.2019 г., около 11:30 часа, водачът на ...“
(телескопичен товарач), с рег. № ... предприема маневра за движение на заден ход на
територията на паркинга на завод ПРК, вследствие, на което реализира ПТП с
паркирания, лек автомобил „...“, с .... Посочено е, че от техническа гледна точка и от
приложените по делото доказателства, следва извода, че причината за настъпване на
процесното ПТП, е поведението на водача на ...“ (телескопичен товарач), с рег. № ...,
който при маневра за движение на заден ход, не се е убедил, че зоната зад превозното
средство е свободна, вследствие на което е настъпил удар с паркирания зад него, лек
автомобил „...“, с рег.№ ....
Съгласно заключението на вещото лице всички увреждания по лек автомобил
марка „..., с ..., отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-
следствена връзка с механизма на процесното събитие. Посочено е, че стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил марка „..., с ..., изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е 1 423,63 лв. Посочено е и, че след анализ на
представените по делото доказателства се налага извода, че всички описани и
калкулирани операции в приложената фактура е било необходимо да бъдат извършени,
с оглед отстраняване на уврежданията по процесното МПС. Констатирано е, че
стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „...“, с рег.№ ..., изчислена
по цени на алтернативни доставчици към датата на ПТП е 1380,43 лв.
3
В обобщение, при анализ и преценка на безспорните между страните факти и
обстоятелства, събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на
съдебна-автотехническа експертиза, съдът намира за доказано осъществяването на
горепосочените предпоставки за уважаване на предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Във връзка с възраженията на ответника относно съдържанието на представения
по делото Двустранен констативен протокол за ПТП от 26.09.2019 г. /л. 10 от делото/,
по-конкретно, че не е надлежно попълнен, тъй като не е посочен регистрационен
номер на увредения автомобил, съдът приема, че същият е индивидуализиран в
достатъчна степен с посочването на неговите марка, модел, собственик и номер на
застрахователна полица. Неоснователно е и възражението на ответника за липса на
виновно противоправно поведение на водача на застрахования при него телескопичен
товарач „Маниту”. В тази връзка съдът съобрази, че механизма на пътно-транспортния
инцидент, посочен в двустранния констативен протокол от 26.09.2019 г., който е
подписан и от двамата участници в инцидента, без възражения, съвпада изцяло с
установения механизъм на приетото и неоспорено по делото заключение на съдебна-
автотехническа експертиза, включително и че увреденият автомобил е бил паркиран и
не се твърди и липсват данни същият да е потеглил на собствен ход, вследствие на
което да е реализиран инцидента, или да е паркиран на непредвидено за това място. С
оглед заключението на обсъжданата експертиза, съдът намира за недоказани по делото
и възраженията на ответника за липса на пряка-причинно следствена вързка между
установеното виновно противоправно поведение на водача на телескопичния товарач
„Маниту” и нанесените имуществени вреди върху застрахования при ищеца лек
автомобил.
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество,
включително и с оглед релевираното от него възражение за завишен размер на
претендираното обезщетение, съдът намира, че освен заключението на вещото лице по
приетата съдебна-автотехническа експертиза, следва да се съобразят още следните
обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респективно възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази, необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други –
чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
4
ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
В конкретния случай, според заключението на вещото лице, стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил марка „..., с рег. № ТХ 6767АК,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на пътно-транспортното
произвшествие е 1 423,63 лв. /л. 86 от делото/. Тази стойност е изчислена въз основа
средни пазарни цени, т.е. при съобразяване всички икономически субекти в този
сегмент на пазара, поради което същата отразява адекватния стойностен еквивалент на
вредите. Независимо от изложеното, предвид диспозитивното начало в гражданския
процес, искът следва да бъде уважен за предявения размер от 1 118,04 лв., включващ и
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законна лихва върху
присъдената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба – 17.01.2020
г. до окончателното плащане на вземането.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищеца, от който се претендират и са сторени такива в общ размер на 300 лв., от които
250 лв. – депозит за вещо лице, и 50 лв. – държавна такса. От последния се претендира
и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ
С оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „БВИГ”, ЕИК ...., със седалище в град ...., да заплати на „ДЗ”
АД, ЕИК ..., със седалище в град ..., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, сума в размер на
1 118,04 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение по преписка № ...2 за имуществени вреди, причинени от пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 26.09.2019 г., в град Добрич, на паркинга
пред завод ПРК, между паркиран лек автомобил марка ... и ...” (телескопичен товарач),
с рег. № ..., с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.01.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, ЗЕАД „БВИГ”, ЕИК ...., със седалище в град ...., да заплати на „ДЗ”
АД, ЕИК ..., със седалище в град ..., сума в размер на 300 лв., представляваща разноски
по делото, и сума в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6