Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 17.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в закрито съдебно
заседание на седемнадесети януари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 11301 по описа на състава за 2014г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 247 от ГПК.
С Решение от 28.10.2016г. съдът се е произнесъл по
предявените обективно съединени осъдителни
искове на Й.П.Д. срещу З. „Б.и.“ АД.
След постановяване на решението, но в срока за
неговото въззивно обжалване, ответникът З. „Б.и.“ АД е инициирал производство
за поправка на очевидна фактическа грешка в решението. В молбата да бъде
допусната поправка на очевидна фактическа грешка е визирано външното
несъответствие между паричната сума, която е посочена в абзац седми от страница
шеста, като справедлив размер на обезщетението, което се дължи за претърпени
неимуществени вреди от една страна и от друга страна - присъдената в
диспозитива на съдебното решение парична сума. Визирана е и логическата свързаност
между сумите, посочена в абзац седми и тази в абзац осми, в който се обсъжда
редукцията на общия размер на обезщетението с една втора, на основание чл. 51,
ал.2 от ЗЗД.
Насрещната страна Й.П.Д. е изразил писмено
становище по повод направеното искане, в което се противопоставя да бъде
допусната поправка на очевидна фактическа грешка именно в диспозитива на
решението. В молбата се поддържа тезата, че действителната воля на съда е
отразена именно в диспозитива на съдебното решение, а не в споменатата част от
мотивите (абзац седми от стр. трета), където се съдържа грешката.
Съдът, като прецени съдържанието на постановеното
вече решение и волята която е формирал при постановяването му и процесуалните
позиции на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Налице е очевидна фактическа
грешка, както твърди
ответникът З. „Б.и.“ АД , но тази грешка се съдържа в абзац седми и свързания с
него абзац осми на страница шеста от мотивите
на съдебното решение, а не в диспозитива
на споменатия съдебен акт, както се твърди от ищеца.
В конкретния случай
– именно диспозитивът отразява действителния смисъл на
волята на съда, която бе формирана при постановяване на решението. Изводът в
тази насока е несъмнен, понеже самото решение е постановено от идентичен състав
на настоящия съд, който е сезиран да се произнесе и по искането за поправката
на очевидна фактическа грешка.
При постановяване
на решението по съществото на спора, съдията прецени, че справедливия размер на
обезщетението, дължимо за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза общо на 70 000 лева (вместо на
60 000 лева, както погрешно е записано, но само в абзац седми на стр.
шеста от съдържанието на съдебния акт).
Съдът реши да
присъди в крайна сметка застрахователно обезщетение в размер на сумата от 35 000
лева, както е записано в диспозитива на решението, именно доколкото вече бе
приел, че справедливия размер на обезщетението от 70 000 лева (вместо на
60 000 лева, както погрешно е записано, но само в абзац седми на стр.
шеста от съдържанието на съдебния акт) следва да бъде редуциран, с една втора, до размер на 35 000 лева, поради
основателността на направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия с една втора.
С поправката на
споменатата очевидна фактическа грешка в абзац седми на страница шеста от
съдебното решение е свързана и необходимостта от поправянето на очевидна
фактическа грешка в следващия - осми абзац на същата стр. шеста от съдебното
решение. В този осми абзац се
съдържа именно волята на съда – да приложи правните последици на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД, вместо „от ГПК“, както
неправилно е посочено в този абзац от текста.
Диспозитивът на
съдебното решение не се нуждае от поправка, тъй като, както вече бе изрично посочено
– именно диспозитива отразява вярно и коректно действителната воля на съда по
предмета на спора – относно размера на присъденото обезщетение и основанието,
на което то е присъдено.
Очевидното несъответствие
между действително формираната воля на съда, която е отразена в диспозитива на постановения съдебен акт и от друга страна - нейното външно обективиране, в употребените изрази в абзац седми и осми, на стр. шеста от текста на
решението се дължат на техническа грешка при компютърната обработка на съдебния акт.
Двете очевидни
фактически грешки са отстраними по установения от чл. 247 от ГПК процесуален
ред и в конкретния
случай е наложително да бъдат отстранени
незабавно, посредством настоящото решение.
Така мотивиран, на
основание чл. 247, ал.1 от ГПК съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА
ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНИ ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение от 28.10.2016г., постановено по гр. д. № 11301 съгласно описа на І-8 състав на Софийски градски съд за 2014г., в седми абзац на страница шеста от МОТИВИТЕ на съдебния акт, като
след поправката изразът „..сумата от
60 000 лева..“ да се чете правилно като: „сумата от 70 000 лева“.
ДОПУСКА
ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНИ ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение от 28.10.2016г., постановено по гр. д. № 11301 съгласно описа на І-8 състав на Софийски градски съд за 2014г., в осми абзац на страница шеста от МОТИВИТЕ на съдебния акт, като
след поправката изразът „..да бъде
редуциран с една втора – до размер на сумата от 70 000 лева, на основание
чл. 51, ал.2 от ГПК ..“ следва да се чете правилно като: „…да бъде редуциран с една втора – до размер на сумата от
35 000 лева, на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД ..“.
Решението за поправка на очевидна фактическа грешка подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд - С., в двуседмичен
срок от връчване на препис от него, по реда на обжалване на поправеното съдебно
решение.
СЪДИЯ: