Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Плевен, 09.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, V граждански състав, в
публичното заседание на 11.02.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова като разгледа докладваното
от съдия Видолова гр. д. № 7123 по описа за 2018 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба
от „П.И.Б.” АД, ЕИК *********, срещу „Ц.” ЕООД, ЕИК *********, В.С.Ц., и Ц.П.Ц.,***,
за признаване на установено на осн. чл. 422 от ГПК, съществуването на вземането
на ищеца от ответниците солидарно на сумите от: 7685,30 лева за главница,
1374,49 лева, просрочена договорна лихва за периода 28.12.2014 г. до 22.07.2017
г.; 5249,34 лева просрочена наказателна лихва за периода 28.01.2015 г. до
07.05.2017 г.; комисионни за управление на кредита 153,70 лева; подновяване на
застрахователен сертификат за 2016-2017г. - 168,92 лева, и законната лихва
върху главницата от 07.05.2018 г. до изплащане на вземането. Моли съда да
признае за установено съществуването на задължението по ч.гр.д. № 3080/2018г.
по описа на ПлРС, по отношение на ответниците, във връзка с неизпълнение на
задълженията по Договор за банков кредит ***е от 01.08.2014г., както и да ги
осъди да заплатят разноските в исковото и в заповедното производство. Твърди,
че ответниците, като съдлъжници, са допуснали забава в плащанията, а срокът за
изпалнение на задълженията е изтекъл, съгласно последното споразумение от
01.08.2014г., на 23.07.2017г. Претендира разноски.
Ответниците не вземат
становище в производството, не представят отговори на исковата молба или
впоследствие, в подадените възражения в заповедното производство липсват
конкретни техни правнорелевантни възражения, които да се вземат предвид в
настоящето производство, те са бланкови и без допълнения.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното: Претенцията на ищеца е с правно основание чл.
422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по
издадена в полза на ищеца Заповед по ч. гр. д. № 3080/2018г. по описа на ПлРС.
Предявеният иск е допустим, тъй като по издадената заповед са постъпили в срок
възражения от длъжниците, а заявителят е предявил претенцията по чл. 422 от ГПК
в указания едномесечен срок.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 3080/2018г., ищецът е подал на 08.05.2018г. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу „Ц.” ЕООД с ЕИК *********, В.С.Ц. и Ц.П.Ц., за техни
задължения по Договор за банков кредит ***Съгласно този договор,
на ответника „Ц.” ЕООД е предоставен кредит от 68 000лв. за закупуване на
инструментална екипировка за производство на пластмасови изделия и за
покасяване на предишен кредит от 30.05.2007г., с краен срок на погасяване
28.09.2012г., погасяването на който следва да бъде на 48 месечни вноски, включващи главница и лихва. На
06.07.2010г. е сключен Анекс № 1 към договора, в който страните са уговорени
обезпеченията – особен залог и поръчителство и са предоговорили вземането по
приложение № 2, което е със същия краен срок - 28.09.2012г. На 22.11.2011г. е подписан Анекс № 2 към
Договора и анекс № 1, при който съдлъжниците В.С.Ц. и Ц.П.Ц., са встъпили
изцяло в дълга на кредитополучателя и са уговорили, че отговарят солидарно за
всички негови задължения към Банката за главница, лихви, наказателни лихви,
комисионни такси, съдебни и извънсъдебни разноски до окончателното погасяване
на всички задължения, произтичащи от този договор. В този анекс е посочено, че към
датата на подписването му, размерът на задълженията по Договора са
20 000лв. главница. Уговорено е, че крайният срок на погасяване на дълга
се променя на 28.05.2014г., както и че задълженията се погасяват съгласно нов
погасителен план – приложение № 3. На 01.08.2014г. четите страни по договора са
сключили споразумение, в което са посочили, че поради неизпълнение на
задълженията по договора, той е бил обявен за предсрочно изискуем и за това
длъжниците са уведомени с писма от 05.07.2012г. получени лично от тях, осчетоводяването
като предсрочно изискуем на кредита е било на 23.11.2012г. и е започнало
начисляването на наказателна лихва, банката е пристъпила към изпълнение на
заложеното имущество, предала го е за отговорно пазене на В.С.Ц. на
11.12.2012г. и на 12.02.2013г. Посочено е, че към 01.08.2014г. задълженията на
длъжниците са в размер на 9 303.27лв., вкл. просрочена главница и
наказателна лихва, уговорен е начина на олихвяване. Длъжниците отново са се
задължили да погасяват задълженията си към банката, ведно с изрично уговорена лихва,
в срок до 23.07.2017г., съгласно приложение № 4, уговорили са отново
наказателна лихва при просрочия, комисионни за разглеждане на искането за
предоговаряне, за самото предоговаряне, за управление на кредита. Този срок е
изтекъл към датата на подаване на заявлението на ищеца по реда на чл. 417 от ГПК на 08.05.2018г. Приложено, както в заповедното производство, така и в
исковото, е извлечение от счетоводните книги на ищеца от 08.05.2018г. /което не
се оспорва от ответниците/, сочещо всички непогасени задължения по сключените
договор, анекси и споразумение, включващи 7685,30 лева за главница, 1374,49
лева, просрочена договорна лихва за периода 28.12.2014 г. до 22.07.2017 г.;
5249,34 лева просрочена наказателна лихва за периода 28.01.2015 г. до
07.05.2017 г.; комисионни за управление на кредита 153,70 лева; подновяване на
застрахователен сертификат за 2016-2017г. - 168,92 лева.
При тези данни, съдът намира от правна страна
следното: В случая ответникът „Ц.” ЕООД има качеството на кредитополучател по сключените
договори, а встъпилите в дълга, на осн. чл 101 от ЗЗД, лица В.С.Ц. и Ц.П.Ц. –
на солидарни длъжници, което им качество не се оспорва, не се оспорват и подписите на страните в договора. Не се оспорва от ответниците и обстоятелството,
че е налице неизпълнение на задълженията им по договора, така както са били
уговорени между страните, това се установява и от представеното по делото извлечение
от счетоводните книги на ищеца от 08.05.2018г. Към датата на подаване на
заявлението всички задължения са били изискуеми, т.к. е настъпил и последния,
уговорен между банката и солидарните длъжници срок за изплащане на задълженията
по споразумението от 01.08.2014г. Ответниците, в чиято тежест е указано
задължението за доказване на плащането им по претендираните задължения, не
представиха доказателства за такова, нито преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, нито впоследствие – в хода
на делото до края на съдебното дирене. Поради горното, съдът намира, че всички претендирани от ищеца суми за
главница, лихви, комисионни и подновяване на застрахователен сертификат, са
дължими от ответниците и исковете за тях, като основателни и доказани, следва
да бъдат уважени изцяло.
Съгласно
т.12 от ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е, че съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство. С оглед обстоятелството, че в конкретния случай, искът е изцяло
уважен, разноските се дължат така, както са присъдени – в размер от 292,63 лева
деловодни разноски и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на разноските в исковото
производство, съдът намира, че разноските, направени от ищеца са в размер на 292.64лв.
– внесена ДТ и 150лв. – юрк. възнаграждение, което съдът определя по реда на
чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата за правната помощ и
съобразено с броя на съдебните заседания и правната сложност на делото, и в
този размер следва да бъдат присъдени в тежест на ответниците.
По изложените
съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК,
че „Ц.” ЕООД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление:***, В.С.Ц., с ЕГН ********** *** и Ц.П.Ц., с
ЕГН ********** ***, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на
„П.И.Б.” АД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:***, сумите от 7685,30 лева – главница по Договор за банков кредит ***е от 01.08.2014г., 1374,49 лева, просрочена договорна лихва за периода 28.12.2014 г. до 22.07.2017 г.;
5249,34 лева просрочена наказателна лихва за периода
28.01.2015 г. до 07.05.2017 г.; комисионни за управление
на кредита 153,70 лева; подновяване
на застраховка - 168,92 лева, и законната
лихва върху главницата от
07.05.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 1896/9.5.2018г. по реда на
чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 3080 от 2018г. на ПлРС.
ОСЪЖДА „Ц.” ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от В.Ц. и В.С.Ц., с ЕГН ********** *** и Ц.П.Ц.,
с ЕГН ********** ***, да заплатят солидарно на „П.И.Б.” АД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление:***, сумите от: 292,63 лева
деловодни разноски и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, които суми са
включени в издадената Заповед за изпълнение № 1896/9.5.2018г. по реда на чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д.№ 3080 от 2018г. на ПлРС, както и 442.64лв.
– разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: