№ 1915
гр. С., 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20....********* по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен е от ищеца В. К. С. отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника „Електрохолд продажби” ЕАД (с предишно
наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) сумата от 238 лева, представляваща
стойност на потребена и незаплатена електрическа енергия по фактура №
..../17.06.2021г. за периода от 19.03.2021 г. до 17.04.2021 г., както и сумата в размер на
0,68 лв., представляваща стойност на потребена и незаплатена електрическа енергия по
фактура № **********/25.06.2021 г., начислени за кл. № .... и за имот с адрес: с. В., ул.
„К.“ №
Ищецът твърди, че не дължи на ответника процесните суми, доколкото през
процесния период не е било налице електрозахранване на процесния имот, както и че
не е използвал електрическа енергия през процесния период. Оспорва ответникът
реално да е доставял до процесния имот претендираното количество електроенергия.
Сочи, че доколкото е била установена кражба на електроенергия и електромерът е бил
свален, а електрозахранването прекъснато, били налице неточности в показанията на
СТИ, за които обаче ищецът не носил отговорност. Оспорва процесните суми и по
размер. Счита, че едностранното изчисляване и коригиране на сумите за електрическа
енергия за минал период е било в нарушение на принципа за равнопоставеност.
Твърди, че нямало основание за начисляване на електрическа енергия за период, в
който е било свалено СТИ. Счита, че количеството електроенергия за процесния
период е изчислено неправомерно и неправилно. Поради което предявява настоящия
иск, като претендира и разноски по производството.
В становище от 20.10.2022 г. ищецът заявява, че поддържа предявения иск, като
посочва, че предвид издаденото кредитно известие към фактура № ........./27.04.2021 г.,
на 17.06.2021 г. ответникът е издал нова фактура № ...., по която претендирал
заплащане на същата сума от 238 лв. за същия период от 19.03.2021 г. до 17.04.2021 г.,
като фактурата била издадена вече по кл. № .... на ищеца, а не по стария кл. №
300064668708 на наследодателя му Еленка Димитрова. Излага, че в периода от
02.04.2021 г. не е имало монтирано средство за техническо измерване, поради което и
не е имало електрическа енергия в процесния имот, както и че електрическото табло, в
което се намира СТИ, не е било в границите на недвижимия имот, а извън него.
1
Твърди, че било налице нерегламентирано използване на електрическа енергия от
неустановени лица посредством незаконосъобразно присъединяване към
електрическата мрежа, което нерегламентирано използване обаче е било отчитано от
СТИ, поради което смята, че процесното количество електрическа енергия не е била
изразходена и използвана за снабдяване на процесния имот.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Електрохолд продажби” ЕАД ( с предишно наименование „ЧЕЗ
Електро България” АД), с който оспорва предявения иск. Твърди, че не претендира
плащане по фактура № ........./27.04.2021 г. на сумата в размер на 238 лв., доколкото с
кредитно известие № ....../16.06.2021 г. остатъкът по задължението по фактура №
........./27.04.2021 г. е било занулено, като получател на фактурата било трето за спора
лице, а именно – Е.Б.Д. а не ищецът. Твърди, че сумата в размер на 0,68 лв . по фактура
№ **********/25.06.2021 г. е дължима от ищеца, доколкото на основание подадено от
ищеца заявление от 11.06.2021 г. е бил сключен договор за доставка на електрическа
енергия до процесния имот между страните, като твърди, че стойността по фактурата
съответствала на показанията на СТИ за изразходена електрическа енергия. Поддържа,
че СТИ за процесния имот е било годно техническо средство да извършва
измерванията за процесния имот. Ето защо моли за отхвърляне на предявения иск, като
претендира и разноски по производството.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна и правна:
Съдът намира предявеният иск за допустим. Исковата претенция за отричане на
едно парично притезание поради недължимостта му не е недопустима, тъй като при
наличие на извънсъдебно търсене на вземането от кредитора, пътят на защита за
длъжника е именно инициирането на исково съдебно производство, в рамките на което
ще бъде установена със сила на пресъдено нещо основателността на това възражение и
наличието или липсата на право на принудително удовлетворение на паричната
претенция.
По отношение основателността на иска, съдът намира следното: За да възникне
задължението за заплащане на енергийни услуги, то лицето трябва да има качеството
“потребител” на тези услуги. Според разпоредбата на § 1, 41б от ДР на ЗЕ потребител
на енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия от доставчик, предоставящ
услуги от обществен интерес и/или ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия. "Битов клиент" е клиент, който купува
електрическа енергия за собствени битови нужди. Видно от представените по делото
Общи условия на ищеца потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си /чл. 4, ал. 2/.
С доклада съдът е указал на ответника, че в негова тежест е да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че претендираното от него и оспорено от
ищеца вземане съществува, т.е. че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно отношение по договор за продажба на
електрическа енергия, по който за процесния период е доставяна електрическа енергия
на посочената по процесните фактури сума.
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че В. К. С. е собственик на процесния имот, находящ се в с. В., ул. „К.“
№ както и че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по
доставка на електроенергия до процесния имот, поради което съдът приема, че ищецът
има качество потребител по смисъла на на § 1, 41б от ДР на ЗЕ.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на ответника да установи, че е
доставял реално до процесния имот претендираното количество електроенергия за
посочения в исковата молба период, предвид оспорванията направени от ищеца. Не е
спорно по делото, а се установява от събраните писмени и гласни доказателства, че
2
през периода от 02.04.2012 г. до 07.05.2021 г. в процесния имот не е имало
електрозахранване. По делото е представен констативен протокол № ...../02.04.2021 г.
за демонтаж на СТИ и констативен протокол № ....07.05.2021 г. за монтаж на СТИ.
Съдът счита, че с оглед представените по делото доказателства не се установи при
условие на пълно и главно доказване, че ответникът е изпълнил задължението да
предостави на ищеца електроенергия в посоченото количество и на претендираната от
него стойност за процесния периода. В рамките на развилото се производство
ответника не релевери искане за назначаване на експертиза, която да установи
действителното количество на доставената ел. енергия. Не бе доказано и че
количествата ел. енергия, отразени във фактурите, са остойностени според валидните
за периода регулирани цени на ДКЕВР, както и че счетоводството на ответника е
водено редовно.
Поради изложеното съдът намира, че тъй като ответникът не е установил
обстоятелствата, поставени в негово доказателствена тежест, то предявеният
отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът. Предвид изрично
направеното искане в тази насока, в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в
размер на 50 лева – държавна такса и 300 лева – реално заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, настоящият състав на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че В. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. С. р., бл. ...., вх. Г, ап.
69 НЕ ДЪЛЖИ на „Електрохолд продажби” ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ
Електро България” АД), ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Ц.ш.” № 159 сумата от 238 лева, представляваща стойност на потребена и
незаплатена електрическа енергия по фактура № ..../17.06.2021г. за периода от
19.03.2021 г. до 17.04.2021 г., както и сумата в размер на 0,68 лв., представляваща
стойност на потребена и незаплатена електрическа енергия по фактура №
**********/25.06.2021 г., начислени за кл. № .... и за имот с адрес: с. В., ул. „К.“ №
ОСЪЖДА „Електрохолд продажби” ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ
Електро България” АД) ДА ЗАПЛАТИ на В. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
жк. С. р., бл. ...., вх. Г, ап. 69 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350,00 лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3