и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм./ във вр. с параграф 2 от ГПК. С решение N111 от 15.10.2008г., постановено по гр.д.N244/2008г., Кърджалийският районен съд е прекратил гражданския брак между Наим Расим Алимолла от с.Безводно, общ.Черноочене и Каймет Ахмед Алимолла с последен известен адрес гр.Пловдив, ул.”Капитан Райчо” №48, по вина на съпругата Каймет Ахмед Алимолла. С решението си съдът е постановил след развода ответницата да носи предбрачното си фамилно име – Расим; както и да заплати на Наим Расим Алимолла деловодни разноски в размер на 110лв., и по сметка на КРС ДТ в размер на 20лв. Окръжен съд-Кърджали е сезиран с въззивна жалба, подадена от служебният защитник на Каймет Ахмед Алимолла, в която твърди, че решението на първоинстанционния съд е противоречащо на закона и необосновано, и моли същото да бъде отменено, и вместо него постановено друго, с което искът за развод да бъде отхвърлен. В съдебно заседание служебният защитник адв.Трифонов моли въззивната жалба да бъде уважена по съображенията, изложени в нея. Не сочи доказателства. Ответникът по жалбата, се явява лично, и се представлява от адв.Пачилова. Оспорва жалбата. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като прецени събраните доказателства и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното: Производството пред районен съд-Кърджали е с правно основание чл.99, ал.1 от СК. От събраните по делото доказателства се установява, че страните са сключили граждански брак на 30.05.1973г. в гр.Пловдив. От брака си нямат непълнолетни деца. Видно от разпита на свидетеля Джамил Расим Юсеинов - брат на ищеца, страните живеели в гр.Пловдив до 1993г., след което въззивницата напуснала семейното жилище и заминала за РТурция. Страните по делото не се разбирали още от началото на брака си, между тях постоянно възниквали спорове. Ищецът понастоящем живеел в наследствена къща в с.Безводно, а ответницата – в Турция. След 1993г. свидетелят не бил виждал ответницата; тя не идвала на роднинските им срещи. Ищецът поддържал контакт с децата си, които също живеели в Турция. Свидетелят сочи, че за Турция заминала първо ответницата, а след нея и децата на страните. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, искът за развод за основателен, поради което следва същия да бъде уважен. От събраните по делото доказателства се установява, че страните са във фактическа раздяла от 1993г., от когато ответницата по иска напуснала семейното жилище и заминала за чужбина; налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което се обуславя, както от настъпилата продължителна фактическа раздяла, така и от отношенията между съпрузите, сочещи на отчужденост, при която е невъзможно запазването на брака. Що се отнася до причините за разстройството на брака, съдът счита, за доказана изключителната вина за това на въззивницата, която напуснала семейното жилище в гр.Пловдив и заминала за РТурция без да съобщи за това на съпруга си. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетеля Джамил Расим Юсеинов, които са логични, последователни и непротиворечиви. При тези изводи, правилно и законосъобразно е решението и в частта му относно фамилното име на ответницата, която след развода следва да носи предбрачното си фамилно име Расим. С оглед на изложеното по-горе, следва атакуваното решение да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното, и на осн.чл.208, ал.1 от ГПК /отм./, Окръжния съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 111/15.10.2008г., постановено по гр.д.№ 244/2008г. по описа на Кърджалийския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 30 дневен срок от съобщаването му на страните, при предпоставките на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |