Р Е Ш Е Н И Е № 133
гр. Сливен, 24.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на осемнадесети
септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и
на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА касационно административно-наказателно
дело № 74 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.
63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във
връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано
е по касационна жалба от „ПИ ЕС ПИ“ ЕООД
– гр. София, подадена против Решение № 78 от 21.02.2019 г., постановено по АНД
№ 1518/ 2018 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 20-002377 от 14.11.2018 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен, с което на „ПИ ЕС ПИ“ ЕООД, за
нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл. 416, ал.
5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева.
В
касационната жалба жалбоподателят твърди, че решението на Районния съд е незаконосъобразно.
Изложени са съображения, че: Районният съд не е съобразил, че описаната в АУАН
и НП фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност; по време
на проверката работникът не е престирал работна сила, а е било извършвано
интервю за работа и се е провеждал инструктаж; в случай че е налице нарушение,
има основание за приложение на чл. 415в от КТ. Жалбоподателят се позовава и на
чл. 28 от ЗАНН. Моли обжалваното решение да бъде отменено с произнасяне по
същество с решение, с което да се отмени процесното НП.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, не изпраща представител.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена
в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и
при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно,
Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е приел за установено, че описаното в АУАН административно
нарушение е извършено от дружеството; направил е извод, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални
нарушения, които да доведат до отмяна на НП; счел е, че наложената на
дружеството имуществена санкция е правилно определена; счел е, че не са налице
основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Районният съд правилно е приел, че процесното
НП е законосъобразно.
Видно от установената по делото
фактическа обстановка, на 23.10.2018 г. от 14,30 ч. до 15,00 ч. е била
извършена проверка от служители на Дирекция “Инспекция по труда” Сливен по
спазване на трудовото законодателство на „ПИ ЕС ПИ“ ЕООД в обект на контрол – с.-м.
работи /СМР/ във връзка с реализация на Национална програма за енергийна
ефективност на м. ж. с. на територията на община С., бл. …, кв. „К.“, гр. С..
При проверката на място е било установено, че лицето И.А.И. предоставя работна
сила като р. с., извършвайки дейност– с. на южната част на сградата, с
определено работно място, работно време, трудово възнаграждение и длъжност,
които обстоятелства лицето е декларирало писмено. На 25.10.2018 г. на
контролния орган са били представени: трудов договор от 23.10.2018 г., сключен
между „ПИ ЕС ПИ“ ЕООД и И.А. И., и справка за приети и отхвърлени уведомления
по чл. 62, ал. 5 от КТ с Изх. № от 23.10.2018 г. в 15:27 ч., в която е посочено
заверено уведомление за сключен договор с лицето И.А. И.. Въз основа на
представените документи, от проверяващите е констатирано, че „ПИ ЕС ПИ“ ЕООД в
качеството си на р. е допуснал до работа лицето И.А.И.преди да му предостави
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено в ТД на НАП, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ. За констатираното, на дружеството
е съставен на 01.11.2018 г. АУАН. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя,
след изпълнение на процедурата по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, и е връчен на
05.11.2018 г. по реда на чл. 416, ал. 3 от КТ – чрез изпращане по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са
направени писмени възражения по акта. Въз основа на съставения акт, на 14.11.2018
г. е издадено процесното НП, в което наказващият орган е счел за неоснователно
подаденото срещу АУАН възражение и е приел за установено, че е извършено от
дружеството посоченото в акта нарушение.
С оглед установените по делото
факти, Районният съд при правилно
приложение на материалния закон обосновано е приел, че жалбоподателят е
извършил административното нарушение, за което законосъобразно е ангажирана
имуществената му отговорност. При извършената
проверка е констатирано, че лицето И.А.И. е престирал
труд като р. на дружеството, поради което за работодателя е било налице
задължение след като сключи с наетия работник писмен трудов договор, да изпрати
уведомление за същия до съответната ТД на НАП /арг.
от чл. 62, ал. 3 от КТ/ и да предостави на работника преди постъпването
му на работа екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по
чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП /арг. от чл. 63, ал.
1 КТ/. От доказателствата по делото е
установено, че касационният жалбоподател е допуснал до работа лицето И. А. И.,
без да изпълни задължението си да му предостави преди това копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Представената на
контролния орган справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ е с Изх. № 223888183498082 от 23.10.2018 г. в 15:27 ч.– след приключване на
проверката, извършена от служителите на Дирекция “Инспекция по труда” Сливен. С
оглед на изложеното, законосъобразно е прието, както от Районния съд, така и от
наказващия орган, че жалбоподателят е нарушил забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ.
За нарушение на тази забрана, в КТ е предвидена административнонаказателната
разпоредба на чл. 414, ал. 3, която в разглеждания случай е приложена законосъобразно
от наказващия орган, както правилно е приел и Районният съд.
Противно
на твърденията на жалбоподателя, от събраните по делото доказателства не може
да се направи обоснован извод, че лицето И.А.И. не е престирал
труд по време на проверката. В тази връзка Районният съд правилно е кредитирал
свидетелските показания на проверяващите служители, които са в съответствие със
съдържанието на декларацията, попълнена от лицето И. А. И. Констатациите в
съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното
производство. Събраните в първоинстанционното производство гласни
доказателства, както и писмените такива, кореспондират с констатациите в
съставения АУАН. АУАН е редовно съставен – съдържа съществените реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и се ползва с предписаната му от
закона доказателствена сила /чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ/.
Неоснователно
е извършеното от жалбоподателя позоваване на чл. 28 от ЗАНН. Тази разпоредба е
неприложима за процесното административно нарушение. В КТ – в нормата на чл.
415в, е предвидена изрично отговорност за маловажно нарушение. Нормата на чл.
415в от КТ е специална по отношение на общите правила, предвидени в ЗАНН,
включително и по отношение на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Специалната
правна уредба в КТ изключва прилагането на общата уредба по ЗАНН. В тази връзка
неоснователно е и твърдението на жалбоподателя за наличие на основание за
приложение на чл. 415в от КТ. В ал. 2 на
чл. 415в от КТ е предвидено изрично, че нарушението на чл. 63, ал. 2 от КТ не е
маловажно.
По изложените съображения,
Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо
и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 78 от 21.02.2019 г., постановено по АНД № 1518 / 2018 г. по
описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: