Решение по дело №120/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 71
Дата: 15 юни 2022 г. (в сила от 15 юни 2022 г.)
Съдия: Маргарита Йорданова Стергиовска
Дело: 20227270700120
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.............

град Шумен, 15.06.2022г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                           Административен съдия: Маргарита Стергиовска

 

при участието на секретаря В. Русева като разгледа докладваното от административния съдия АД № 120 по описа за 2022 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по депозирана жалба от Б.Р.Н. ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си Н.А.С. с адрес: ***, чрез адв. К. П., ШАК, против Решение №74/07.04.2022 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 2242-1/04.04.2022 г. по описа на ТД на НАП – Варна, офис – Шумен, подадена от Н.А.С. с адрес: ***, майка и законен представител на Б.Р.Н., чрез адв. К.П. срещу Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С220027-012-0000032/30.03.2022 г., издаден от К.М.на длъжност публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, ИРМ-Шумен.

В жалбата се изразява несъгласие с така издадения отказ и потвърдителното решение, като са изложени съображения в тази насока.

Оспорващият счита, че Решение №74/07.04.2022 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Варна е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, като са изложени подробни съображения. Заявява, че наследодателят е предоставил МПС на пълномощник и към настоящият момент наследникът му Н. е в невъзможност да намери МПС, поради което търпи неблагоприятни последици. Сочи и нарушение на целта на закона, като е отправено искане за отмяна на решението и потвърдения с него отказ.

Ответната страна – Директор на ТД на НАП-Варна се представлява от юриск. М., който оспорва жалбата.

Съдът като съобрази аргументите, изложени от страните, представените по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за наследници изх. № 3628/19.10.2020 г., оспорващият Б.Р.Н. е единствен наследник на Р.Н.Р., починал на 04.09.2020 г., срещу когото било образувано изпълнително дело № *********/2018 г. за установени и изискуеми публични вземания. В хода на изпълнително производство било издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 180027-022-0092516/22.11.2018г. и е наложен запор на МПС-лек автомобил Фолксваген Поло с рег.№Н5793ВК, във връзка с принудително събиране на изискуемо публично вземане в размер 1041.75лв, в т.ч. главница - 846.21лв. и лихва-195.54лв.

С молба вх.№2242/08.03.2022г., наследникът на длъжника поискал да бъде отменена наложената обезпечителна мярка. Молбата е оставена без уважение с издадения от публичният изпълнител Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх,№С220027-012-0000032/30.03.2022г.

Недоволна, майката на Н. - Н.А.С. подала жалба с вх. № 2242-1/04.04.2022 г. по описа на ТД на НАП – Варна, офис – Шумен, чрез адв. К.П. срещу Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С220027-012-0000032/30.03.2022 г., издаден от К.М.на длъжност публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, ИРМ-Шумен, по която е постановено Решение №74/07.04.2022 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Варна, с което жалбата е оставена без уважение. Решението било съобщено по електронен път на 11.04.2022 г., като в законоустановеният 7-дневен срок, на 18.04.2022 г. е депозирана жалба срещу него по пощата до Шуменския административен съд.

По делото е представено Удостоверение за раждане на Б.Р.Н. № 070133 от 02.02.2007 г., от което е видно, че същият е роден на *** г. и към момента на депозирането на молба вх.№2242/08.03.2022г., с предмет искане за отмяна на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 180027-022-0092516/22.11.2018г. е навършил 15-годишна възраст, следователно е непълнолетен и съгласно разпоредбата на чл.10 ал.2 от ДОПК се представлява от майка си  Н.А.С..

Съгласно разпоредбата на чл. 28 ал.2 от ГПК, съдопроизводствени действия от непълнолетни се извършват лично и със съгласието на родителите им, което е сторено с представянето на пълномощия, подписани от Н. и майка му С., за подаване на жалба и процесуално представителство на адв. П., ШАК.

 При така установената фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:

       Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, до компетентния да разгледа спора съд и в определения от чл.197 ал.2 във вр. с чл.208 ал.2 ДОПК преклузивен срок, което я прави процесуално допустима.

      Разгледана по същество същата е неоснователна.

      Предмет на съдебен контрол е решение на Директора на ТД на  НАП-Варна, постановено в производството по чл.197 ал.1 във вр. с чл.208 ал.2 ДОПК, с което жалбата на длъжника Б.Р.Н., представляван от майка си Н.А.С. за отмяна на  наложено обезпечение е оставена без уважение.

      Съдът счита, че оспорения административен акт е издаден от компетентния съгласно разпоредбата на чл.197 ал.1 във вр. с чл.208 ал.2 ДОПК административен орган-директора на ТД на НАП-Варна, в рамките на неговата материална, функционална и териториална компетентност. Атакувания административен акт е  издаден при спазване на установената форма, надлежно мотивиран. Не се установи при издаването на отказа и на потвърждаващото го решение да са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми.

В нормата на чл.208 ал.3 ДОПК са определени условията при които решаващият орган респ. съдът отменя наложената обезпечителна мярка-а именно при изпълнение изискванията на ал.1 изр.1 или че са налице условията на чл.199 ал.2 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.208 ал.1 ДОПК отмяната на наложени обезпечения се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен срок от постъпването й след погасяване на публичното задължение, както и в случаите по чл.225 ал.1 т.2 и т.5 ДОПК, а именно когато актът с който е установено публичното вземане бъде установен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред или когато актът за установяване на задължение бъде изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума равна или надхвърляща сумата на задължението,съгласно изменението. При съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното вземане отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно. Видно от данните по делото, в настоящия случай не е налице нито една от предпоставките на чл.208 ал.1 ДОПК.По никакъв начин по делото не е установено, а и липсват твърдения на жалбоподателя в тази насока, да е извършено погасяване на публичните му задължения на някое от основанията по чл.168 ДОПК.

       По делото не се установи да са налице и условията на чл.199 ал.2 ДОПК към който текст препраща чл.208 ал.3 ДОПК, а именно длъжникът да е предприел действия по замяна на наложеното обезпечение с пари, неотменима и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа.

Сочените в жалбата доводи за неправомерно разпореждане от наследодателя посредством пълномощно с МПС, предмет на постановление за налагане на обезпечителни мерки по никакъв начин не рефлектират върху законосъобразността на оспореното решение и потвърденият с него отказ. По делото липсват доказателства, а и не се твърди, че е налице отказ от наследство, което обстоятелство е релевантно за хипотезата на чл.225 ал.1 т. 3 от ДОПК.

Предвид горното, съдът приема че правилно и в съответствие с материалния закон публичният изпълнител е приел, че не са налице предпоставките на чл.208 ал.1 ДОПК за отмяна на обезпечителните мерки. Като е потвърдил обжалвания пред него отказ решаващият орган е постановил решение в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Жалбата на Б.Р.Н., действащ със съгласието на  майка си Н.А.С. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

        При този изход на делото оспорващият следва да заплати на ТД на НАП-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

        Водим от горното, съдът

 

 

Р    Е     Ш     И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Р.Н. ЕГН **********, непълнолетен, действащ със съгласието на майка си Н.А.С. с адрес: ***, чрез адв. К. П., ШАК, против Решение №74/07.04.2022 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Варна.

       ОСЪЖДА Б.Р.Н. ЕГН ********** с адрес: ***, непълнолетен, действащ със съгласието на  майка си Н.А.С. ЕГН ********** със същия адрес, да заплати на ТД на НАП-Варна разноски в размер на 100 /сто/ лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

       Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

       Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл.137 АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК.

 

 

 

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :